Р Е Ш Е Н И Е

 

№246

гр. Н., 10.08.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на тринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №178 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба с правно основание по чл.588, ал.8 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД с цена на иска от 1350 лв. от ищцовата  страна  Гаранционен фонд гр.С., представляван от Изпълнителния директор Б.И.М. против ответника Н.А.Д. ***.

В исковата молба ищцовата страна твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б “а” от Кодекса за застраховането /отм./, сега чл.557, ал.1, т.2, б “а” от КЗ, изплатила по щета №*** г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1350 лв. за увредения при пътно-транспортно произшестие, настъпило на *** г. в гр. Н., лек автомобил, собственост на Ю. Д. ***. Виновен за катастрофата, съгласно влязло в сила споразумение по НОХД №424/2009 г. на НпРС бил ответникът Н.А.Д., който управлявайки след употреба на алкохол лек автомобил “***” с рег. № Р ***, собственост на П. С. П. и поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, изгубва контрол над управляваното от него МПС, при което удря паркирания лек автомобил “***” с ДК № Н *** АТ и така причинява произшествието. За този автомобил нямало сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. С регресна покана №286/16.05.2012 г. ищцовата страна поканила ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но до момента задължението не било погасено. Поради тези, изложени в исковата молба обстоятелства, ищцовата страна, моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1350 лв.,  представляваща изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Ищцовата страна претендира да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е предоставен срок за отговор по иска. В срока за отговор такъв не е депозиран от страна на ответника, не са оспорени доказателства, не са направени възражения.

Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките по чл.238 от ГПК и условията на чл.239 от ГПК. Видно от материалите по делото, съдът е разпоредил на ответната страна да се изпратят преписи от исковата молба и приложенията към нея, ведно с уведомление по чл.131 – 133 от ГПК. Ответникът не е депозирал отговор по иска, на същия са указани последиците от неявяване в съдебно заседание и не подаване на отговор, а именно, че съда по искане на страната може да се произнесе с неприсъствено решение, като тези указания са му дадени, както с разпореждането на съда от 07.04.2016 г., което е получил на 07.04.2016 г.,  така и с определението за насрочване на делото от 20.05.2016 г. което съдът приема за връчено при условията на чл.41, ал. от ГПК.

Безспорно в случая са налице предпоставките на чл.238 от ГПК, тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил на заседанието по делото, не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие и от страна на ищеца е направено изрично искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение по делото.

От посочените в исковата молба обстоятелства и от приложените към нея доказателства - протокол за ПТП №1034642 от *** г., протоколно определение, одобряващо сключено споразумение по НОХД №424/2009 г. по описа на РС – Н., декларация към протокол за ПТП от *** г., справка от Гаранционен фонд от 17.04.2009 г.,  уведомление за имуществени вреди  от 03.04.2009 г., доклад за щета №11 0277 от *** г., техническа експертиза за щета, заключителна техническа експертиза от 29.08.2011 г., преводно нареждане до Ю. К. от 24.11.2011 г., копие от регистрационен талон на моторно превозно средство и  регресна покана  ГФ-РП-286 от 16.05.2012 г., може да се направи категоричен извод, че искът е основателен. Поради това той следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден за даплати на ищцовата страна сумата от 1350 лв.

            При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата и направените от последната разноски по делото в размер на 54 лева.

            Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Н.А.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.С., ул.“***“ №***, ет.***, представляван от Изпълнителния директор Б.И.М. СУМАТА от 1 350 лв. /хиляда триста и петдесет лева/ – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.03.2016 г. до окончателното плащане.

            ОСЪЖДА Н.А.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.С., ул.“***“ №***, ет.***, представляван от Изпълнителния директор Б.И.М. направените по делото разноски в размер на 54 лв. /петдесет и четири лева/.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, а защитата срещу него е по реда и при условията на чл.240 от ГПК.

            Препис от настоящото да се изпрати на всяка от страните, като на ищеца са изпрати на посочения съдебен адрес.

 

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: