Р   Е   Ш    Е   Н   И     Е

                                                                 № 285

                                                 Гр.Нови пазар,29.09.2016г..

                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

    Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                    Районен  съдия:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                                    Секретар:Б.  А.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.д.№283 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

     Делото е образувано по искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК, предявени от ищците Н.Н.А., Г.Н.А.  и Н.Х.Р., представлявани от пълномощника си адв. Н.К. от ШАК, съд. Адрес:*** , офис 6, против ответниците Ш.О.И. и Н.Ю.И.,***.

     Ищците твърдят,че първите двама от тях притежават по наследство от баща си по ¼ идеална част,а третата ищца притежава 4/6 ид.части от недвижим имот в село Б., обл. Ш., представляващ дворно място с площ 975 кв.м.,с построените в него къща и гараж, представляващо УПИ I-129 в кв.33, ул.“***“, №1, при граници: от двете страни улици, УПИ II-129, УПИ XXI-130.,видно от НА за покупко-продажба №***г.по описа на НПРС и удостоверение за наследници №ГР-***г.По този НА имотът представлявал :къща масивна,лятна кухня,навес и гараж със застроено и незастроено дворно място от 956 кв.м.,находящо се в с.Б.,за което е отреден урегулиран парцел І-129 от квартал 33 с 990 кв.м.урегулирана площ,при граници:от две страни П.А. и И.Х..

      Преди смъртта на наследодателя на ищците Н. А. М.,който е бил и съпруг на третата ищца,той се грижел за стопанисването на имота и го предоставил за временно ползване на лицето Д.С.А. под наем,като имота бил деклариран и на името на това лице.Но след като Н. А. М. починал на ***г.,ответникът Ш.и. използвал момента и се снабдил с нотариален акт за процесния имот по давностно владение ,въз основа на обстоятелствена проверка,а именно с НА за собственост на недвижим имот,придобит по давност №***,дело №2044/***г.за недвижимия имот,представляващ : Дворно място с площ от 956 кв.м.,находящо се в с.Б.,за което е отреден урегулиран поземлен имот  І-129 в квартал 33 ,при граници:от две страни улици,УПИ ІІ-129 ,УПИ ХХІ-130.

      Ищците твърдят,че процесния имот не е владян от ответника  в продължение на 10 години периода от септември 2002-септември 2012 година,поради което ответникът не упражнявал фактическа власт над имота през този период ,поради което е  придобил собствеността върху същия по давност.Третата ищца и наследодателят на първите двама упражнявА.владението върху имота в периода от 2002 до 2012 година,като той бил предоставен на едно лице,което е живяло в имота в периода до 2008 година,което е ставало със знанието и съгласието на собственика тогава Н. М..Наследодателят Н. имал уговорка с лицето Д.С. той да живее в имота,като в замяна на наема за ползването заплаща данъците и таксите за имота,а така също и го поддържа в добро общо състояние.Дори към настоящият момент имотът бил деклариран от Ш.А.,а данъците и таксите и в момента се заплащА. от третата ищца,видно от приходна квитанция №7704000329/26.01.2016г.,като същата освен наследник на съпруга си била и съсобственик по Нотариалния акт от 1983г.

     Третата ищца лично ,а първите двама чрез наследодателя си владяли процесният имот ,а ответникът не бил упражнявал фактическата власт над имота  в периода 2002-2012 година,поради което,твърдят ищците,той не е придобил собствеността върху имота по давност.Считат,че не са нА.це елементите на придобивната давност,поради което,молят да бъдат призовани на съд с ответниците и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае за установено на основание чл.124 от ГПКпо отношение на ответниците Ш.О.И. и Н.Ю.И. /съпрузи/,че те ,ищците са съсобственици на недвижим имот,находящ се в с.Б., ,представляващ : Дворно място с площ от 975 кв.м..,находящо се в с.Б.,община К.,обл.Ш.,ул.“***“№1,за което е отреден урегулиран поземлен имот  І-129 в квартал 33 ,при граници:от две страни улици,УПИ ІІ-129 ,УПИ ХХІ-130.С уточняваща молба от 03.05.2016г.заявяват,че първите двама от ищците притежават по наследство от баща си по ¼ идеална част от описавият в исковата молба недвижим имот,а третата ищца Н.Х.Р. –общо 4/6 идеални части то от имота,както следва:3/6 ид.части по силата на НА за покупко-продажба №***г.по описа на НПРС в качеството си на купувач,а другата 1/6 ид.ч.придобива след смъртта на съпруга си Н. А. М. в качеството си на негов наследник,тъй като към момента на смъртта му са имА. сключен граждански брак и с това притежаваните от нея части от имота стават общо 4/6 идеални части.

     Молят,на основание чл.537 ал.2 от ГПК ,съдът да отмени НА №***/***г.по описа на Нотариус *** при НПРС,с който ответника се легитимира като собственик на процесния имот.

    Молят ответника да бъде осъден да им заплати направените по делото разноски.

    Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответниците ,като в указания им от съда срок ,те,чрез пълномощника си адв.Т.М. са депозирА. писмен отговор на предявените искове.

     Обръща внимание,че ответниците живеят в процесния имот в сБ.,ул.“***“№1 от края на 2002 година и моли да се извърши корекция в адресните им данни,посочени грешно в исковата молба.От заминаването им за РТурция през 1989 година,ищците не живеели на адреса,на който се намира процесния имот,въпреки,че са го посочили в исковата молба за свой адрес.При издаване на документите си за самоличност за посочили за постоянен адрес старата си адресна регистрация.

    Заявяват,че исковете са допустими за дворното място и къщата,доколкото ищците са били собственици,респ.наследници на стар собственик на имота и продължават да твърдят,че са собственици на процесния имот по наследство,като за тях бил нА.це правен интерес от водене на иска за собственост.

    Ответниците сочат,че искът за гаража е недопустим и неоснователен ,тъй кат в имота гараж не съществува от 2000 година насам и ако ищците са били владелци на имота и не са губили интерес за него,би трябвало да знаят това.

     Оспорват исковете по основание ,както следва:

     Оспорват изложеното в исковата молба,че имота е ползван от други лица в периода на оспореното давностно владение на ответниците и твърдението,че последните не са осъществявА. давностно владение в имота.Не оспорват,че до 1989 година наследодателят на ищците и съпругата му Н. са живели в този имот с децата си Г. и Н.,но по време на изселването на българските турци за Турция при т.нар.“голяма екскурзия“,всички те заминА. за РТурция,като си взели и багажа от къщата.

     Към този период ответниците живели в дома на родителите на ответника Ш..Тъй като Ш. и Н. били семейство и вече имА. деца,решили да си купят самостоятелен имот и да се отделят.През април 2002 година Ш. чул,че Н. продавал къщата,в която живеел със семейството си до изселването им.Н. по принцип живеел в турция,но тъй като тогава все още нямал разрешение за дългосрочно пребиваване в Турция,престоявал там не повече от три месеца и се връщал,за да не му наложат забрана да влиза в Турция поради просрочие на престоя си там.През този период жена му Н. била с децата в Турция и тъй като тя нарушила забраната за просрочие не смеели да излязат и да дойдат в България,защото след това нямало да могат да се върнат в ТурцияЗатова Н. пътувал и бил периодично ту в Турция за три месеца,ту в България.

   През м.април 2002 година Н. бил в село и Ш.,след като разбрал,че ще продава къщата си,отишъл при него.Н. живеел в къщата на майка си,която се казвала Зехра,понеже процесната къща била празна още при изселването.При разговора между Ш. и Н.,последният заявил,че с жена си искат къщата за 3500 лева ,които,за състоянието ,в което бил имота,било добра цена.

     Ш. не се пазарил,защото искал самостоятелен дом за семейството си,веднага се съгласил и си стиснА. ръцете.Понеже към този момент Н. бил пуснал еидн съселянин на име Гюрсес,да живее в къщата под наем,през следващите дни Н. го извадил оттам.Седмица след договорката ,Ш. броил парите на Н. на ръка и последният му дал ключа за къщата,казвайки му „къщата е твоя“.

      Относно посоченото в исковата молба лице на име Д.С.А.-ответниците сочат,че същият действително бил жиляв л имота,но 1-2 години ,не повече и то преди 2000 година,след което е бил изваден от къщата от самия Н..Д. не само,че не бил овластен от Н. да се грижи за имота му и да плаща данъците,както се твърдяло,но и бил изваден от наследодателя на ищците,понеже започнал да руши имота-съборил гаража и продал тухлите.От гаража стояли само основите.

     Неверни били твърденията за полагани за имота грижи от Д. и плащането на данъци за имота за сметка на Н..

       Когато през м.април 2002 година Ш. установил владение над процесния имот,къщата се нуждаела от ремонт,какъвто той направила в края на 2002 година той и семейството му се настанили в имота.Оттогава до 2012 година ответниците живели в имота,осъществявА. давностно владение ,никой не ги е притеснявал,никой не им отправял претенции към тях да напуснат имота,не са търсили за себе си друг имот,а вложили всичките си средства и усилия в поддръжката на процесния имот,тъй като го считА. за свой.

       Н. почти през целия период трайно живял в селото,в къщата на майка си,тъй като при едно от отиванията в Турция,престоял повече от допустимите три месеца и като се върнал тукаповече не можел да замине за Турция.Не могъл да стане турски гражданин.Същият починал през 2012 година.Ищците,след като узаконили престоя си си в Турция,в този период също започнА. да идват за кратко в България,но никога не са се интересувА. от имота,в който са живели преди да се изселят.Всички те били наясно,че Ш. е закупил имота и че Н. им е предал владението на имота доброволно,както и че от2002 година досега Ш. и семейството му живеят в този имот и го считат като свой.

     До 2012 година нито Н. и съпругата му,а след 2012 годинаи неговите деца не са извършвА. каквито и да е действия ,които да сочат,че имат някаква мисъл за процесния имот и ги е грижа неговото запазване.

     До началото на 2016 година,ищцата Н. отишла у Ш..Последният я поканил,като не предполагал защо го посещава-Н. влязла,огледала къщата,видяла какво е направено/след ремонта/ и изведнъж промърморила,че нищо не е трябвало да правят и ,че съдът ще реши на кого е къщата.След това си тръгнала.До този момент ,ответниците не знаели за претенции на трети лица,включително ищците.

       Ответниците даявяват,че ищците към момента не са собственици на имота по наследство,защото имотът е собственост  на ответниците ,които са го придобили въз основа на упражнено давностно владение в периода от 2002 година до датата на исковата молба,в какъвто смисъл правят възражение.Позовават се на изтеклата придобивна давност в периода ***г.-о датата на депозиране на исковата молба и логично поискА. да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост върху имота по давностно владение.

     Предвид гореизложеното,молят съдът да отхвърли изцяло предявените срещу тях искове като неоснователни и недоказани.

     Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

      Видно от нотариален акт да покупко-продажба на недвижим имот №***г.по описа на НПРС е,че Н. А. М. и  Н.Х.Р. са закупили от С. Т. И. и съответно са придобили собствеността върху следния недвижим имот : Къща масивна,лятна кухня,навес и гараж ,със застроено и незастроено дворно място от 956 кв.м.,находящо се в с.Б.,Ш.ски окръг,за което по плана на същото село е отреден УПИ I-129 от квартал 33 с 990 кв.м.урегулирана площ,при граници:от две страни –улици,П.А. и И.Х.  и по арг.на чл.21 ал.1 от СК този имот е станал тяхна СИО,която на основание чл.28 от СК към момента на прекратяване на СИО се е трансформирала в дялова съсобственост при равни квоти.

    Н./Н. М./ е починал на ***г.в с.Б.,обл.Ш. и е оставил за свои законни наследници тримата ищци-:Н.Х.Р./съпруега/,Г.Н.А. /дъщеря/ и Н.Н.А. /син/-удостоверение за наследници с изх.№ГР-***г.,издадено от Кметство с.Б.,общ.К.,обл.Ш..

       На ***г. е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давност, с № ***/2012г.по описа на Нотариус с рег.№346 на НК ***.Въз основа на извършена обстоятелствена проверка и съгласно чл.587 ГПК,нотариусът е признал ответника Ш.О.И. за собственик  по давностно владение върху следния имот:Дворно място с площ от 975.00кв.м.,с построените в него къща и гараж,находящо се в с.Б.,общ.К.,обл.Ш.,ул.“*** „№1,съставляващо по плана на същото село УПИ I-129 в кв.33,при граници:от две страни-улици,УПИ II-129,УПИ ХХI-130.,т.е. касае се за същия недвижим имот,по отношение на който наследодателят на ищците и третата ищца са се снабдили с титул за собственост през 1983г.

       Доколкото към момента на съставяне на констативния нотариален акт за собственост ,ответникът Ш.О.И. е бил в граждански брак с ответницата Н.Ю.И.,то имотът е придобил статут на тяхна съпружеска имуществена общност.

      От представеното удостоверение за данъчна оценка на процесния имот №7704000072/26.01.2016г.,издадена от Община К. е видно,че същият е деклариран в данъчна служба като собственост на Дв.жеват С.А. и Е.С.М. и към м.01.2016г.няма непогасени задължения за същия.

       Процесният недвижим имот е деклариран пред ДС-К. и като собственост на ответника Ш.О.И. /удостоверение с изх.№7704000583/03.05.2016г./.

       По делото е представена данъчна декларация /заверено копие/ за процесния имот,която е заведена с вх.№770400044202.08.2012г. и деклариран като  собственост на Ш.О.И..В т.1.1. от Приложение №1 „Знаете ли на кого се води имота в данъчна служба?“,първоначално е посочено „да“,очевидно е написано и някакво име,но е нА.це зачеркване и в двете графи.

    По делото ответниците представиха в оригинал и заверени копия от фактури за заплатени ел.енергия и вода,като заплатената ел.енергия касае процесния недвижим имот,а заплатената вода ,касае имот с титуляр Ш.О.И.,***,поради което съдът намира последните фактури за ирелевентни към настоящия правен спор.

    От представените фактури с №№0077057850/14.10.2010г.,№0064545580/31.09.2009г.,приходна квитанция №7704007882/09.08.2012г, фактура №6005950558/01.10.2006г.,с №6006024302/31.10.2006г.,с №0050143342/31.01.2007г.,с №0058506004/31.03.2008г.,се установява ,че е заплатена консумирана ел-енергия в процесния имот,находящ се в с.Б.,ул.“***4№1 за отделни периоди от време през месец септември 2006г.- месец април 2016г.,като до 17.12.2012г./л.69/ очевидно титуляр на партидата е бил наследодателят на ищците Н. М..Доколкото оригинА.те на тези платежни документи се намират у ответниците ,следва да се приеме,че именно те са осъществили тези плащания./от месец септември 2016г.насам/.

     Представен е и Договор от 25.07.2006г.за изграждане,поддържане и използване на кабелна далекосъобщителна мрежа,сключен между „К2“ЕООД и Ш.О.И.,като адреса,на който се предоставя услугата е с.Б.,ул.“***“№1.

      По делото бяха разпитани свидетелите Е.С.М.,И. Исмет О.,,Д.С.А.,Н.А.В.,Л.В.С.,Н.Я.М..

     Св.Е.М. твърди,че е живяла с мъжа си в процесния имот 8 години,като там влезли през 1994г. и го напуснА. през 2002/2000г.-даде два различни отговора,втория от които на указващ въпрос от повереника на ответниците/.През това време наследодателят на ищците  и те живеели в Турция.Уговорката по пребиваването на семейството на свидетелката в този имот била с майката на Н..И понеже тя им била казала през 1996 година,че те са собственици на имота,решили да плащат данъци за същия,но не представиха доказателства в тази насока ,въпреки дадените им указания ,поради което,съдът не цени с нужното доверие показанията на свидетелката в тази им част.В имота имало гараж,който М. съборили,което породило спор между тях и майката на наследодателя на ищците,което пък,според свидетелите,сочени от ответниците,било причина семейството на тази свидетелка да бъде изгонено от процесния имот.

     От своя страна св.Д.А. сочи,че с жена си Е. са живели в процесния имот в периода 1994-2002г.,като били допуснати от майката на Н..През 2009 година в имота се настанил Ш..Св.А. плащал данъци за периода 1996-2009г.,но после спрял./липсват писмени доказателства,въпреки вмененото му задължение от съда да представи такива/.През м.януари 2016г.ищцата отила у тях и ходили заедно в ДС ,като платили данъци в размер на 560лв./ този факт е ирелевантен относно предмета на доказване на упражнявано давностно владение от страна на ответниците преди снабдяването им с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка през 2012г./.Св.А. сочи още,че през 2002г.Н. се върнал от Турция и казал на свидетеля да напусне имота,тъй като той щял да живее там.Въпреки това,Н. не се установил да живее в имота,а живял при майка си ,а жена му и децата му не са идвА..Свидетелят чул,че уговорката между Н. и Ш. била ответникът да живее там на квартира..Ответникът направил ремонт,огради,мазане.

      Св.И.О. от своя страна твърди,че до 1995г.в имота са живели Н.,съпругата му и децата им ,а после са се установили да живеят в Турция.На Н. било известно,че ответникът Ш. е влязъл да живее в имотапрез 2009 годинаи той го подканял да извърши някои ремонти/подмяна на цигли/,което ответникът сторил едва след смъртта му./2012г./Е. и Д. живели в имота до 2012г.,после там живяло друго лице- бургуджия,след него-сервитьорка и през 2008/2009г.се настанил да живее Ш..Преди това Ш. живеел в друга къща в селото,през 2-3 къщи.Индиция за достоверността на последното твърдение е факта,че ответникът е титуляр на имот,находящ се на ул.“Рила“№2,по отношение на който са представени доказателства за платена вода за периода около 10 години преди завеждане на делото.Според св.О.,наследниците на Н. се интересувА. за имота и на него не му е известна уговорка за продажба на същия.

    Св.Н. В. твърди,че Н. и семейството му са се изселили през 1989г. и оттогава той ту се връщал,ту ходел пак,но в имота не е живял.Оставял различни хора да живеят там./свидетелите Д. и Е.,роми,сервитьорка/.Понеже Д. развА.л гаража и продал тухлите от сайванта,Н. го изгонил оттам.Около 2002 година Ш. и Н. влезли в имота и оттогава трайно се установили да живеят там. Направили ремонт през 2014-2015г. Свидетелката чула,че през 2002 година Ш. купил къщата от Н.,а Н. живеел при майка си до смъртта си.Съпругата на Н. от 25 години не била идвала в България и в селото.

    Св.Л.В. чул,че Ш. е влязъл в имота през 2001-2002г.,като никой от ищците не  го бил притеснявал.Според свидетеля В.,Н. е починал през 2003-2004г.,което не кореспондира на обективната истина и поставя под съмнение достоверността на показанията му като цяло.

      И според св.Н.М., Ш. живее в процесния недвижим имот от 2000-2002г.Понеже живеел в чужбина,не му е известно кога точно е починал Н.,счита,че преди около 7-8 години / Н. е починал през 2012г./,което отново поставя под съмнение и тези показания.Знае,че Н. и Ш. са се разбрА. за имота и Н. нямал претенции по отношение на същия.

      От анА.за на събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдът направи следните правни изводи:

     Кредитирайки с доверие показанията най-вече на св.И.О.,като безпристрастни,непротиворечиви и кореспондиращи с тези на свидетелите Д.А. и Е.М.,за които всички свидетели сочат,че са живели в имота през определен срок от време,съдът приема за установено,че наследодателят на ищците и те самите са живели в процесния недвижим имот до 1995 година,след което са се изселили трайно в Турция. В имота са били допуснати да живеят свидетелите Д.А. и Е.М..Те са се установили там до 2002г.,,след което са били изгонени от собственика или неговата майка,тъй като са започнА. да рушат гаража.След тях ,в имота са били допуснати да живеят бургуджия,сервитьорка ,което продължило до около месец септември 2006г.,когато в имота се е настанило семейството на ответника.За да приеме този начален момент на установяване на владение,съдът приема като доказателство представената и находяща се у ответниците фактура №6005950558/01.10.2006г.за заплатена ел.енергия ,консумирана в обекта,която очевидно е заплатена от тях и съставлява индиция за ползване на имота от тях за конкретния период.От този момент до предявяване на иска,ответниците живеят необезпокоявани в имота.

    През 2002 година наследодателят на ищците се е завърнал от Турция,но не е живял в собствения си имот,а е отишъл в дома на родителите си.Вероятно именно през периода от 2002 г./когато е изгонил А. и М./ до есента на 2006г./заплащане на консумираната ел.енергия/,в този имот са живели посочените бургуджия и сервитьорка.Действително Н. не се е противопоставял на факта,че ответниците живеят в имота ,като ги е подканял да извършат ремонт.Това те са сторили едва след смъртта му.Ответникът е подал данъчна декларация също след смъртта на Н..Понеже третата ищца,тя и съсобственик на имота на основание сключения договор за покупко-продажба  не е идвала в България от около 20 години,не се установи по делото до нейно знание да е достигнал факта на упражнено владение от страна на ответниците върху имота,съответно дА. е било нА.це съгласие или противопоставяне от нейна страна.

     За да се придобие собствеността върху недвижим имот на основание упражнявано давностно владение,същото следва да е продължило повече от десет години,да е трайно,явно,непрекъснато,несмущавано,спокойно,да не е установено и поддържано с насилие,да се установи,че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене,да няма инцидентен характер и да е от такова естество,че да не позволява на други лица да владеят вещта.Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическо отношение към вещта,ако собственикът/ците/ не може да узнае за това.

    От доказателствата по делото се установи,че владението ,упражнявано от ответниците е продължило по-малко от десет години ,не се установи явното им намерение за своене по отношение дела на съсобственика Н.Х.Р..,поради което същите не са могли да придобият по давност процесния недвижим имот,за което е съставен НА за собственост на недвижим имот,придобит по давност №***,дело №2044/***г.по описа на Нотариус *** на НК.

    Въз основа на горното и на основание чл.5 ал.1 и чл.9 от ЗНаследството,съдът приема за установено,че ищците  Н.Н.А. и Г.Н.А. притежават по наследство от баща си по ¼ идеална част от процесния недвижим имот,а третата ищца Н.Х.Р. –общо 4/6 идеални части то от имота,както следва:3/6 ид.части по силата на НА за покупко-продажба №***г.по описа на НПРС в качеството си на купувач,а другата 1/6 ид.ч.-по наследство от съпруга си Н. А. М. .

     Ето защо,счита,че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК се явява основателен и изцяло доказан  и като такъв следва да бъде уважен.

   Съобразно уважаването на установителния иск за собственост и на основание чл.537 ал.2 от ГПК следва да бъде уважено искането на ищците за отмяна на НА за собственост на недвижим имот,придобит по давност №***,дело №2044/***г.по описа на Нотариус *** на НК.

     На основание чл.78 ал.1 от ГПК,с оглед изхода на делото,ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата Н.Х.Р.  направените по делото разноски в размер на 484лв./съобразно представения списък за разноски/.

      Водим от гореизложеното,съдът

 

                                                  Р       Е      Ш       И      :

 

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответниците  Ш.О.И. с ЕГН:********** и Н.Ю.И.,с ЕГН:**********,*** ,че ищците Н.Н.А. с ЕГН:**********,, Г.Н.А. с ЕГН:********** и Н.Х.Р. с ЕГН:**********,тримата с постоянен адрес:с***

СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот,находящ се в с.Б., ,представляващ : Дворно място с площ от 975 кв.м..,находящо се в с.Б.,община К.,обл.Ш.,ул.“***“№1,за което е отреден урегулиран поземлен имот  І-129 в квартал 33 ,при граници:от две страни улици,УПИ ІІ-129 ,УПИ ХХІ-130,както следва: Н.Н.А. с ЕГН:**********,, Г.Н.А. с ЕГН:********** са собственици на по 1/ 4 една четвърт идеална част ,придобита по наследство от баща им Н. А. М.,а ищцата Н.Х.Р. с ЕГН:********** е собственик на  4/6 четири шести  идеални части  от имота,както следва:3/6 ид.части по силата на НА за покупко-продажба №***г.по описа на НПРС в качеството си на купувач,а другата 1/6 ид.ч.-по наследство от съпруга си Н. А. М. .

      На основание чл.537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давност №***/***г.по описа на Нотариус *** на НК.

      ОСЪЖДА ответниците Ш.О.И. с ЕГН:********** и Н.Ю.И.,с ЕГН:**********,*** да заплатят на ищцата Н.Х.Р. с ЕГН:**********,*** направените по делото разноски в размер на 484лв./четиристотин осемдесет и четири лева/.

     Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                              РАЙОНЕН   СЪДИЯ: