О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е  Н   И   Е                                                                   

                      №225

                                                   Гр.Нови  пазар,20.04.2016г.

 

      Районен съд – Нови пазар в закрито съдебно заседание, проведено на двадесети април  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                        Районен съдия:СВЕТЛА   РАДЕВА

                                                                                   

Като разгледа докладваното от съдия Радева  гр.дело №334 по описа  на НПРС за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

     Делото е образувано по  обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр.чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, предявени от ищците Х.М.А. и С.Ш.Х., действащи чрез пълномощника си адв.Р.Н. –* АК против Н.М.Ш., Н.М.Ш., Ш.А.Н., С.А.Н., С.М.И., Н.А.В. и С.А.А..

     Ищците твърдят в исковата молба, че те и ответниците са наследници на А. ***. На наследодателя им, с решение №*/*г. на ПК-К. било възстановено правото на собственост върху следните земеделски земи, находящи се в землището на с.Г., общ.К.,обл.Ш.: 1/НИВА от 15.074дка, пета категория, в местността „Ч.”, имот №*,при граници:имоти №№*,*,*,*,  2/ НИВА от 12.993 дка ,четвърта категория в местността „К.”, имот №*, при граници:имот №№*,*,*,*,*,*,  3/НИВА от 8.987дка, четвърта категория в местността „*”,имот №*,при граници:/имоти №№*,*,*, и *.,  4/НИВА от 26.500дка,четвърта категория, в местността „М.Т.”, имот №*, при граници:№№*,*,*,*,*.

     С Решение №*/*г.на общия им наследодател била възстановена НИВА от 13.995 дка, в същото землище, четвърта категория, в местността „А.”, имот №*, при граници:имот №№*,*,*,*,*,*.

    От 13.02.1995г.до настоящия момент -20.03.2015г.,ищецът твърди, че упражнявал непрекъснато фактическа власт върху тези имоти лично, като ги обработвал-култивирал, засявал, прибирал реколтата за себе си, като на никого от наследниците не заплащал рента или наем. Същите очертал в ОСЗ К. като земеделски стопанин.Счита, че с оглед на упражняваното от него владение през периода от 13.02.1995 г.до 13.02.2005г. е станал собственик по давностно владение на гореописаните земеделски земи.Същата година, след няколко месеца, част от наследниците предявили иск за делба на гореописаните имоти, по повод на което било образувано гр.д.№197/2005г.на НПРС, с влязло в сила решение №265/11.10.2006г..2007г. Въпреки извършената делба,твърди ищецът, той продължил да упражнява фактическа власт върху гореописаните земеделски имоти/новообразуваните имоти, като продължавал и в момента да ги обработва за себе си, като никой от наследниците-ответници по този иск, не проявявал интерес,въпреки, че той разговарял с тях да си вземат имотите,като други,едва сега завели иск срещу него и било образувано гр.д.№1094/2014г.на НПРС,което е висящо.Новообразуваните имоти,върху които той упражнявал фактическа власт и ги работел за себе си като собственик,били:следните:1/ ПИ с идентификатор *** с.Г.,общ.К.,обл.Ш.,по кадастрална карта,площ 3 230 кв.-м.,в м.”М. Г.”,трайно предназначение на земята –земеделска,начин на трайно ползване –нива,,съседи:***, ***, ***, ***,    2/ПИ с идентификатор №*** с.Г.,общ.К.,обл.Ш. ,в м.”М. Г.”,с площ 3 230 кв.м.,Трайно предназначение –земеделска, Начин на ползване –нива, съседи:***, ***, ***, ***4,  3/ПИ с идентификатор №*** с.Г.,общ.К.,с площ от 3 875 кв.м.,в м.”*”,  4/ПИ с идентификатор *** с.Г.,общ.К.,обл.Ш.,с площ 3 450 кв.м.,в м.”Ч.”,  5/ ПИ с идентификатор *** с .Г.,с площ от 3 875 кв.мв.,в м.”Ч.”,  6/ПИ с идентификатор *** с.Г.,с площ от 5 111 кв.м.,в м.”*”.

     Тъй като постановеното Решение №265/11.10.2006г.по гр.д.№197/2005г.на НПРС не било вписано съгласно разпоредбата на чл.115 ал.2 от ЗС в шестмесечен срок, а едва на 15.09.2014г.с вх.рег.№3783/15.09.2014г.в СлВ  при НПРС, то според ищеца тази делба нямала правен ефект и давността спрямо него не била прекъсвана, поради което следвало да бъде признат за собственик по давностно владение на тези новообразувани поземлени имоти.

      С оглед на гореизложеното, моли да бъде призован на съд с ответниците и след доказване основателността на твърденията, изложени в исковата молба, съдът постанови решение, с което признае за установено, че той е собственик по давностно владение на следните земеделски имоти, находящи се в землището на с.Г., общ.К., обл.Ш.,а именно: 1/ ПИ с идентификатор *** с.Г.,общ.К.,обл.Ш.,по кадастрална карта,площ 3 230 кв.-м.,в м.”М. Г.”,трайно предназначение на земята –земеделска,начин на трайно ползване –нива,,съседи:***, ***, ***, ***,    2/ПИ с идентификатор №*** с.Г.,общ.К.,обл.Ш. ,в м.”М. Г.”,с площ 3 230 кв.м.,Трайно предназначение –земеделска, Начин на ползване –нива, съседи:***, ***, ***, ***,  3/ПИ с идентификатор №*** с.Г.,общ.К.,с площ от 3 875 кв.м.,в м.”*”,  4/ПИ с идентификатор *** с.Г.,общ.К.,обл.Ш.,с площ 3 450 кв.м.,в м.”Ч.”,  5/ ПИ с идентификатор *** с .Г.,с площ от 3 875 кв.мв.,в м.”Ч.”,  6/ПИ с идентификатор *** с.Г.,с площ от 5 111 кв.м.,в м.”*”.

            Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответниците.

Ответниците С.А.Н. и Ш. А.Н., чрез пълномощника си адв.Т.М. – * АК оспорва исковата претенция изцяло. Твърдят, че до извършването на съдебната делба  ищецът обработвал нивите, като до 1995 година/до завеждането на гр.д.№195/2005г./те многократно искали от него да им предостави доброволно дялове от имотите, за да ги обработват, но той не го сторил доброволно.В полза на ищеца не била текла давност, тъй като те се противопоставяли и същият бил владелец на неговите идеални части и държател на техните идеални части. След постановяване на решението по гр.д.№197/2005г.на НПРС от 2008г., с ищеца имали уговорка той да обработва нивите,а да им плаща рента в размер на 50лв. Плащал им рента до 2014 година включително. През 2014 година, сестрите им С.А. и Н.А.В. си продали техните ниви в м.”Ч.”. Есента на 2014г. между ищеца Х.А. и С.Н. била направена уговорка Х.А. да работи нива от 8 дка в м.”К.”,собственост на Ф. А., а С.Н. да работи двете ниви в „Ч.”. Пролетта на 2015г. Х.А. отново дошъл и помолил С.Н. да направят разместване, като Х.А. работи нива с площ от 3 875 кв.м.в м.”Ч.”, Нива с площ от 3 450 кв.м.в м.”Ч.” и Нива с площ от 3 875 кв.м.в м”*”, а С.Н. да работи 8 дка в м.”К.”. Ответниците твърдят, че не са имали уговорка с ищеца и не са давали съгласие същият да придобива имотите им по давност. Винаги демонстрирали, че са собственици на техните имоти. По време на производството по гр.д.№197/2005г., давността, на която се позовавал ищеца била прекъсната, поради което, нямало как същата да е текла в негова полза.

     Ответниците С.М.И. и Н.М.Ш. за призовани за участие по делото на основание чл.47 ал.1 от ГПК. Назначеният им на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представил адвокат В.Я. е депозирала писмен отговор на предявените искове. Признава същите по допустимост, но ги оспорва по основание. Сочи, че в делбеното производство, ищецът не е оспорил иска за делба.На основание влязлото в сила Решение №265/11.10.2006г.на 20.08.2007г.по втора фаза на делбеното дело –гр.д.№197/2005г., ответниците са изключителни собственици на процесните имоти, независимо от факта на вписване на 15.09.2014г.До извършване на съдебната делба, ищецът обработвал наследствените имоти , като в негова полза не е текла придобивна давност, тъй като през цялото време той се явявал владелец на своите идеални части от наследствените недвижими имоти и държател на идеалните части на сънаследниците си. Не демонстрирал по безспорен начин, че е променил намерението си по отношение на идеалните части на другите сънаследници. По делото за делба ,заведено по искане на един от наследниците на А. ***/2005г. не оспорил иска за делба, нито противопоставял възражение за придобивна давност, нито пък ответниците били изключвани като наследници, нито изключвани от делбената маса.

      От предявяване на иска за делба до настоящия момент, нова придобивна давност спрямо собствените им имоти съгласно нормите на чл.79 от Закона за собствеността , не била изтекла. Фактът, че решението за делба не е вписано в 6 месечния законов срок не правел делбата без правен ефект за участниците в нея. В настоящата хипотеза, ищецът бил съделител по гр.д.№197/2005г.-и формираната с влязлото в сила решение сила на присъдено нещо го обвързвала изцяло. Липсата на вписване,съответно на отбелязване на решението по вписаната искова молба, не водело до твърдените правни последици от ищеца, т.к.в конкретния случай ищецът не е трето лице по смисъла на чл.115 ,ал.4 от ЗС.

     С оглед на гореизложеното, адв.Я. моли съдът да отхвърли исковете на ищеца като изцяло неоснователни.В допълнителна молба /с вх.№856/17.02.2016г./е направила искане производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на предявените искове.Счита,че иск за собственост за процесните имоти за минал период от време,предхождащ съдебната делба по гр.д.№197/2005г.по описа на НПРС е недопустим.Сочи,че влязлото в сила решение на първа фаза от делбеното производство има самостоятелна правозащитна функция-сила на присъдено нещо и след него не могат да се пререшават въпроси относно имотите.Преклудирането на въпросите означава,че допусната съдебна делба и новото правно положение,създадено въз основа на нея чрез извършване на делбата,не могат да бъдат атакувани по исков ред,въз основа на преклудираните възражения,какъвто е настоящия случай.

    Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск,за да установи съществуването или несъществуването на едно право,когато има интерес от това.Безпредметна била претенцията за установяване на право на собственост върху обекти,които не са съществували към момента на упоменатия давностен период./13.02.1995г.-13.02.2005г./Случаите,в които законът предполага установяване правото на собственост към минал момент са лимитативно посочени в закона и те са в чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.53 ал.2 от ЗКИР.Във всички останали случаи несъществуването на вещта или обекта на правото на собственост обосновавало липсата на правен интерес от установяване на това правоотношение.

     С оглед на гореизложеното ,адв.Я. счита,че предявяването на исковете за собственост на процесните имоти ,обособени с делба по гр.д.№197/2005г.по описа на НПРС ,на незаявено в сроковете по ГПК/отм./ основание –придобивна давност,лишени от правен интерес-процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск,за която съдът следи служебно.

     Съдът като прецени събраните по делото писмени и  гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие, че така предявените искове са недопустими. 

       Видно от приложеното към настоящото гр. д. №197/2005 г. на НПРС, с решение от 08.12.2005 г. е допусната делба  на част от процесните спорни имоти, между съделителите, между които и А.Н.А./заместен след смъртта си по настоящото дело от своите наследници/, Ш.А.Н., С.А.А., С.А.Н., ищецът Х.М.А., С.М. И., Н.М.Ш., Н.М.Ш.. Между тях и други съделители е допусната съдебна делба, при посочени в решението квоти. Имотите, обект на делбеното производство са същите, каквито ищецът ги посочва преди новообразуването с настоящата искова молба. С решение №265 от 11.10.2006 г., оставено с сила с решение на ШОС  от 02.07.2007 г. по въззивно гр.д.№ .№888/2006 г. на всеки от съделителите е разпределен конкретен недвижим имот. Решението по делбеното дело е влязло в законна сила на 20.08.2007 г. С решение от 23.09.2014 г. съдът е поправил очевидна фактическа грешка в решение по допускане на делбата, но тази фактическа грешка е само относно ЕГН  на съделителя М. М.А. и по отношение на имената  и рождената дата на  съделителя С.Ш.Х.. Това решение също е влязло в законна сила на 30.10.2014 г.

       С решаване на делбеното дело, със сила на присъдено нещо е решен въпроса за собствеността върху новообразуваните имоти от делбените такива. В делбеното производство ищецът не се е позовал на твърдяната в настоящото производство придобивна давност, текла според него в периода 13.02.1995 г. до 13.02.2005 г., направила го собственик на имотите. Евентуален установителен иск за собственост е следвало да се предяви още в първата фаза на делбата, когато се решават въпросите между кои съделители и при какви квоти следва да се раздели съсобствеността им. Спорът е разрешен с влязло в сила решение и не може да бъде пререшават с установителен иск за собственост. Очевидно от влизане в сила на решението по  делбеното дело до 03.04.2015 г.- датата на предявяване на настоящата искова молба няма как да е изтекъл 10 годишен период, през който ищците да са станали собственици на новообразуваните имоти, позовавайки се на придобивна давност. В заключение не са налице факти, които да обуславят правния интерес на ищците от настоящите установителни искове. Същите се явяват недопустими.,поради което съдът следва да отмени протоколното си определение от съдебно заседание,с което е счел делото за изяснено от фактическа страна и е обявил,че ще се произнесе с решение в законоустановения срок,а производството по делото следва да бъде прекратено.  

     С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.4 от ГПК и при направено такова искане, разноските по делото, направени от ответниците Ш.А.Н. и С.А.Н. в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение следва да се възложат на ищците.     Водим от гореизложеното,съдът

 

 

 

                                              О   П   Р   Е   Д    Е   Л   И    :

 

       ОТМЕНЯ протоколното си определение от съдебно заседание,проведено на 31.03.2016г,с което което е счел делото за изяснено от фактическа страна и е обявил,че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

      ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №334/2015г.по описа на Районен съд Нови пазар по исковете с  правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,предявени от Х.М.А.  с ЕГН:********** и С.Ш.Х. с ЕГН: **********,***, действащи чрез пълномощника си адв.Р.Н. – *АК против  Н.М.Ш. с ЕГН: **********, с адрес:г***,Н.М.Ш. с ЕГН:**********,с адрес:г***,в момента живущ във Ф.,с неизвестен адрес, Ш. А.Н.  с ЕГН :**********,с адрес:с***, С.А.Н. с ЕГН: **********,с адрес:с*** , С.М.И. с ЕГН: **********,с адрес:с***,понастоящем в Р.Т. с неизвестен адрес, Н.А.В. с ЕГН: **********,с адрес:с*** и С.А.А.  с ЕГН:**********.,с адрес:с***,понастоящем живуща в Р.Т. с неизвестен адрес., поради процесуална недопустимост  на предявените искове.

       Определението за прекратяване подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК пред Ш. окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

     ОСЪЖДА ищците Х.М.А.  с ЕГН ********** и С.Ш.Х. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на ответниците Ш. А.Н.  с ЕГН ********** и  С.А.Н. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.4 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1000 лв./хиляда лева/.

      Определението в частта му за  разноски подлежи на обжалване, съгласно чл. 248, ал.3 от ГПК пред Ш. окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                 РАЙОНЕН   СЪДИЯ: