О П Р Е Д Е Л  Е Н И Е

 

№ 538

 

гр. Н., 11.10.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на трети октомври  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА

при секретаря Д.С. като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 900/2015г. по описа на НПРС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Ищецът М.А. *** е предявил срещу ответниците два кумулативно съединени иска: 1/ спрямо ответника М.Х. *** и М.С.С., негова съпруга иск по чл. 124 от ГПК – установителен иск за собственост върху имот, находящ се в землището на с. З., обл. Ш., пред2тавляващ ябълкова градина с площ от 4.400дка, представляващ имот № 100095, а по КК имот с идентификатор 30137.204.95. Цената на иска е 750,40лв. и 2/ иск по чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за установяване, спрямо ответниците М.С. и Р.М., че договорът за покупко – продажба, сключен с НА № ***, дело № 2127 от *** г. е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и липса на основание. Искът е предявен спрямо двамата ответници М.Х.С. и Р.М.. Цената на иска е 375,20лв.

            В исковата молба ищецът твърди, че през 1995-1996 г. ответникът М.С. му продал дворно място с площ от 790кв.м., заедно с построените в него къща и сайвант, находящо се в с. З., за който имот е отреден парцел ХVІІІ-95 от кв. 78 по плана на селото, дворно място от 2970кв.м., заедно с построените в него къща, лятна кухня, гараж и стопанска сграда, находящи се в с.З., за който имот е отреден УПИ ІV-58 от кв. 50 по плана на селото, заедно с ябълкова градина с площ от 4.400 дка в землището на с. З., трета категория в м.“П.“, възстановена с решение на ПК № 8/07.12.1994 г. на името на бащата на ответника Х. С.С., съставляващ имот № 100095 по плана на селото, всичко за сумата от 12 000лв., които са платени в брой от неговия баща и в негово присъствие и това на сина му и на св. О. С. от с. З..

Ищецът твърди, че се снабдил с НА по давност № *** г. за имотите, които са в регулация, а за земеделския имот – нива, с площ от 4.400 дка, който някога е бил ябълкова градина не успял да се снабди с документ за собственост. Ищецът твърди, че изкоренил дръвчетата от около 3 дка от градината, разорал я и всяка година насаждал различни култури, а дръвчетата останали само около 1 дка. От 1995 г. ищецът твърди, че само той упражнява фактическата власт върху тази градина, явно, трайно и необезпокоявано, поради което в негова полза е изтекла придобивна давност по смисъла на чл. 79 от ЗС.

Ищецът твърди, че през 2015 г. узнал, че на *** г. ответницата Р.М., сестра на ответника М.С. му е продала ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 30137.204.95 с площ от 4439 кв.м. в с. З. в м.“П.“, обективирана в НА № ***, рег. № 9209, д. № *** г. на НРПС. Ищецът сочи, че с това двамата ответници са засегнали правата му и поради това той има интерес от предявяване на исковете спрямо тях.

Поради горните факти, ищецът моли съда да признае спрямо ответниците М.Х.С. и М.С.С. от с. З. и сестра му Р.М. на основание чл. 124 от ГПК, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. З., обл. Ш., представляващ нива с площ от 4.400дка, представляващ имот № 100095, а по КК имот с идентификатор 30137.204.95, както и да признае спрямо ответниците М.С. и Р.М., по реда на чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, че договорът за покупко – продажба, сключен с НА № ***, дело № 2127 от *** г. е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и липса на основание.

 

            Особеният представител на ответницата Р.М., е представил писмен отговор на иска, в който сочи, че искът спрямо нея е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. В отговора е посочено, че с исковата молба по предявените от ищеца искове по чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за установяване, че договорът за покупко – продажба, сключен с НА № ***, дело № 2127 от *** г. е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и липса на основание не са наведени конкретни факти и обстоятелства за това, които да представляват „противоречие с добрите нрави“ или „липса на основание“.

Направени са с отговора доказателствени искания – прилагане на копие от н.д. № *** г. на Нотариус с рег. № 346 на Нотариалната камара с РД – РС Н., ***.

 

От ответниците М.С. и съпругата му М.С.С. са постъпили писмени отговори, в които сочат, че ищецът не е собственик на процесния имот нито по давност, нито на друго основание. Посочено е, че наследодателят на ищеца се е казвал Х. С.С., б.ж на с. З., починал на *** г. Ответницата по втория иск – Р.М. е наследник на Х. С., като тя и ответникът М. са негови деца. М. е двоен гражданин, а сестра му Р. е само турски гражданин (изселила се е през 1971 г.). Ответникът твърди, че не е продавал имотите на ищеца. Поради това, че ответникът живеел предимно в РТурция той и сестра му Р. дали пълномощно на О.Н., с което го упълномощавали да управлява техните имоти, получени при реституцията на земеделските земи.

Преди изселването си в Р Турция ответникът М. имал имот, който представлявал къща и дворно място, който продал без да сключат формален договор на бащата на ищеца – А.А., като последният починал на *** г. Ответникът М. твърди, че когато А.А. узнал за намерението му да продава този свой имот, предложил да го закупи за внука си З. М.. През 1995 г. те се договорили за продажбата на имота, представляващ къща с двор и незастроения парцел, описани в исковата молба и ответникът го продал за сумата от 12000н.д.лв. от този момент владението на имота било предадено на А.А.. Ответникът твърди, че не е продавал имота на ищеца, а на неговия баща, който лично му броил парите. Ответникът отрича твърдението на ищеца, че му е продал земеделския имот - нива.

Преди три години ответникът М.С. започнал да остава в Р България за по – дълго време, като отсядал в с. Д. при свой роднина, вуйчо си М. С. К.. През лятото той отишъл при О.Н. и му казал, че иска да обработва земята лично или ако Н. желае да я ползва, тогава да му заплаща рента. Упълномощеното лице Н. заявило, че имота вече се обработва от З. М., внукът на А.А.. З. М. потвърдил пред ответника, че обработва нивата и желае да я закупи, но има затруднения. Ответникът се съгласил и когато през 2014 г. ответникът се върнал в България и отново отишъл при семейството на З. М. и съпругата му Д., тогава последната му казала, че вече не желаят да купуват нивата, а и съпругът й е заминал за Англия на работа. Тогава ответникът М., който разполагал с пълномощно оставено от сестра му Р., включващо и правото да продава имота, в т.ч и на себе си, решил да прехвърли нейният дял на себе си и след това да се разпореди с имота по желан от него начин.

От гореизложеното ответниците сочат, че ищецът никога не е владял имота, за който претендира права, както и че никога ответникът не му го е продавал. Имота, представляващ земеделска земя в момента се владее от съпругата на З. М. – Д., която е снаха на ищеца.

Предвид на гореизложеното ответниците молят да се отхвърли искът на ищеца по чл. 124 от ГПК като неоснователен и недоказан.

Относно искът по чл. 26 от ЗЗД ответниците сочат, че е неоснователен и също следва да се отхвърли. Твърди, че сестра му никога и по никакъв повод не е разговаряла с ищеца, а даденото от нея пълномощно в полза на ответникът дава правото на ответника да продаде нейният дял и на себе си, поради което сделката е правнодействителна и законосъобразна. Ответницата М. като съпруга на ответника М.С. е придобила на законно основание и по силата на сключения брак дял от имота въз основа на законосъобразна и действителна правна сделка. Твърди, че ищецът не е собственик на имотите нито по давност, нито на друго правно основание, както и че нивата не му е продавана от мъжа й.

Ответниците молят да се отхвърли искът по чл. 26 от ЗЗД, като неоснователен и да им се присъдят разноските по делото.

 

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

            Съгласно представено удостоверение за наследници № ГР-30-29/08.06.2016 г. на Кметство с. З., общ. К. се установява, че наследниците на починалия  на *** г. Х. С.С. са неговата съпруга А. С., родена на *** г. (в последствие починала на 03.09.1993 г.), и неговите деца М.С., роден на *** г. и Р.М., род.на *** г.

С пълномощно № 18.02.1992 г., изготвено в РТурция от Трети нотариус ***, с. **** М. и М. Т. са упълномощили О. С. Н., роден през 1949 г., живущ *** с правото да ги представлява пред ПК, държавните и съдебните органи на РБ във връзка и по повод на възстановяване на собствеността им върху всички наследствени земеделски земи по закона за собствеността и ползването на земеделските зими, намиращи се в границите на РБ, останали на тях от техния наследодател Х. С.С.. С пълномощното са дадени права на упълномощеното лице да ги снабди с документи за собствеността и нотариални актове, да ги дава под наем и да получава сумите от наемите, да ги ползва за лични нужди да ги обработва, да прибере реколтата по тях. Да продава реколтата получена от тези земи, да регистрира имотите на името на М. Т. и да го снабди с документи и нотариални актове за собственост, като подписва вместо нас всякакви документи пред поземлените комисии в страната, да представя пред тези органи документи и удостоверения, чрез които да докаже собствеността  им, да упълномощава други лица за окончателното уреждане във връзка с окончателното получаване на техния наследнически дял.

            На  17.04.1992 г. е било подадено заявление с вх. № 1573 на ПК К. от името на Р.М. за възстановяване на собствеността на земеделските земи, оставени в  наследство от Х. С.С./Т..

С решение № 8 от 07.12.1994 г.на ПК К. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по плана за земеразделяне на с. З. е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. С.С. (Т.) в стари реални граници на следните имоти: 1/ нива от 4,440 дка, трета категория местност „П.“, представляваща имот № 100095 при граници и съседи имоти с №№ 200096, 100094 и 83.

Имотът, предмет на делото представлява, съгласно издаденото удостоверение за идентичност на обект на кадастъра № 25-46243-13.06.2016 г., имот с идентификатор № 30137.204.95, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива  е идентичен с имот № 100095 по КВС в землището на с. З., описан в Решение № 008 от 07.12.1994 г.на ПК К..

            По силата на пълномощно от 17.09.2013 г., изготвено в РТурция от помощник нотариус на двадесет и първи нотариус, район Бурса, ответницата Р.М. е упълномощила брат си М.Х.С. с правото да я представлява пред всички официални органи и институции във връзка със земеделски имоти, горски масиви, парцели, къщи и други недвижими имоти, намиращи се на територията на РБългария, собственост на нейни наследодатели, като за целта извършва всички действия по подялбата им между наследниците. Сред изброените права предоставени от упълномощителя на упълномощеното лице е и правото да „продава или дарява наследствените имоти на лица и при цени и условя, които и каквито прецени за добре. Да подписва договори за покупко – продажба или дарение, както и да получава суми за извършени продажби, като във връзка с това извършва всички действия пред съответните органи. Да договаря сам със себе си, да продава, споменатите по- горе имоти сам на себе си, да сключва договори сам със себе с и да регистрира на свое име тези имоти“, като във връзка с това ответницата Р. М. го освобождава от отговорност спрямо нея.

            С нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, дело № 9209 от *** г. ответникът М.Х.С. като пълномощник на Р.М. е продал на себе си, като купувач нейната 1/2ид.ч. от земеделския имот, предмет на настоящото дело с идентификатор № 30137.204.95 в землището на с. З.. 

            Съгласно справка от официалния сайт на Държавен фонд „Земеделие“, л. 129 от делото, имот с кадастрален № 30137-204-95 с площ в КИ(ха) е деклариран от лицето Д. А.А. през 2014 г.

 

            От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, доведени от ищеца се установи, че той обработва процесния имот от 1995 г. без някой да му пречи, без някой от наследниците на Х. С.С./Т. да е имал претенции към него. Свидетелят М. М. сочи, че знае, че между бащата на ищеца М.А., А.А. и ответника М.Х. е направен „пазарлък“ и А.А. е купил от ответника имота, за който водят делото, но без да са сключили писмен договор. Парите били платени в долари. След 1995 г. единствено ищецът обработвал имота, който първоначално бил ябълкова градина, но след това ищецът изрязал ябълковите дървета, някои изкоренил и останали около 1 дка ябълки. През годините ищецът засявал в този имот различни култури (пшеница, ечемик), но през последните 2-3 години неизвадените корени на ябълките прорастнали и вече не е засаждал едногодишни култури. Според свидетеля, който не е бил на пазарлъка и не знае точно за какво са броени парите, т.е за кой от имотите, които бащата на ответника М. е продал на ищеца, доколкото е имал къща с дворно място и земеделски имот, но знае, че лично бащата на ищеца е платил парите на ответника. Свидетелят сочи, че ответницата Р. не се е завръщала в България от 1989 г., както и че ответникът М. се завърнал в България преди няколко години, но отсядал в с. Д. при свои роднини. Платената за имотите сума била 4000 долара.

Свидетелят О.Н. сочи, че бащата на М. платил на М. сумата от 4000долара през 1995 г. Този свидетел обаче сочи, че не знае за пазарлъка. На мястото на плащането на парите присъствал и синът на М., Зеят, който е внук на А., бащата на ищеца. Този свидетел сочи, че не бил упълномощаван от ответника М. и сестра му да работи процесната нива. Той работил нива в м.“К.“, която е с площ от 13 дка и плащал рента за тази нива. Този свидетел твърди, че не бил упълномощаван да вади документи. Свидетелят отрича да му е давано пълномощно от Р.М.. Свидетелят О.Н. уточнява, че парите, които бащата на ищеца е платил на ответника М. са платени за къщата и не знае дали е продадена къщата с парцела. Свидетелят Н. не знае да има някакви уговорки за продажба на нивата. Свидетелят сочи, че след продажбата на къщата в нея влязъл да живее Зеят, син на ищеца. Свидетелят отрича да е получавал пълномощно от ответницата Р.М., а твърди, че бил получил пълномощно от М. за работи нивата. Свидетелят сочи, че не знае да е имало уговорки за нивата. Свидетелят твърди, че не знае кой ползва имота през годините.

Свидетелят С.М. сочи, че му е известно, че братовчед му е купил къщата заедно с овощната градина през 1989 г. и заедно със сина си изкоренили овощните дървета. Свидетелят сочи, че от тогава, т.е от 1989 г. все той (братовчед му) работи имота. На самата продажба този свидетел не е присъствал. Твърди, че не е чул за спорове относно имота. Този свидетел сочи, че в момента не знае кой обработва имота. В момента имота станал „гора, с препарат трябва да се изкорени корените“. Свидетелят уточнява, че ищецът работил нивата до преди 2 години. Празното място е около 3 дка, а иначе е общо 4 -5 дка.

Обобщавайки показанията на свидетелите, съдът прие за безспорно установено следното:

От 1989 г. до преди 2-3 години процесният имот се е обработвал от ищеца и неговия син. Основанието за това е резултат на твърдението на ищеца пред свидетелите, че баща му е закупил имота от ответинка, когато е закупил и къщата с двора. Писмени доказателства за такава продажба няма и не се сочи от никоя от страните по делото. Безспорно се установява, както от посоченото от свидетелите, така и от собствените твърдения на ответниците М. и съпругата му М., че ответницата Р.М. не се е завръщала в РБългария след изселването си. Същата обаче, заедно със своята майка и брат си, ответника М. е предоставила през 1992 г. посредством пълномощно № 18.02.1992 г., изготвено в РТурция от Трети нотариус ***, Р. М. и М. Т. права на св. О. С., с които са му предоставили правото да ги представлява пред компенетните органи относно възстановяване на собствеността им по наследство, както и да я управлява, в най – общ смисъл. Предоставените права не включват правото да я продава. От това се установява, че този свидетел дава неверни показания пред съда относно това дали му е било предоставяно пълномощието да представлява ответниците – М. и Р.М. пред съответните органи, както и с правото той сам да бъде ползвател на техните имоти, както и да ги обработва, да прибере реколтата по тях, да продава реколтата получена от тези земи. С пълномощното е ясно посочено, че има правото да регистрира имотите на името на М. Т. и да го снабди с документи и нотариални актове за собственост, като подписва вместо него и вместо отстаналите упълномощители всякакви документи пред поземлените комисии в страната, да представя пред тези органи документи и удостоверения, чрез които да докаже собствеността им, да упълномощава други лица за окончателното уреждане във връзка с окончателното получаване на техния наследнически дял. В този смисъл, съдът не кредитира с доверие казаното от този свидетел, че не е бил упълномощаван да вади документи за имота, а само да работи нивата, като уточнява преди това, че всъщност е работил друга нива в м. „К.“, която била с площ от 13 дка, но тази нива той не бил работил. Съдът не кредитира с довери и показанията му относно това, че Р. „не му е давала пълномощно“, както сочи на л.182 от делото, доколкото самото пълномощно се намира по делото, л. 126 и то сочи правата, които се предоставят на този свидетел от неговите упълномощители.

Съдът намира, че показанията на св. О. С., а също и на останалите не доказват по никакъв начин, че бащата на ищеца е закупил процесния земеделски имот от ответника, тогава когато бил платил сумата от 4000 долара на ответника М.. Съдът намира, че тази сума всъщност е била платена само за имота, представляващ къща с дворно място, но не и за земеделският имот, с площ от 4,400дка, трета категория местност „П.“, представляващ имот № 100095 при граници и съседи имоти с №№ 200096, 100094 и 83, а по сега действащия кадастрален план имот с идентификатор № 30137.204.95, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива. Несъстоятелно е твърдението на ищеца, че за този „закупен“ от баща му имот, той не успял да се снабди с документ за собственост. Видно то приложения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ** г. ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт за собствеността, която всъщност е платил неговия баща. Позовавайки се на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на този имот, то очевидно не е съществувало пречка и за позоваването на такава давност и по отношение на земеделския имот. Никой от свидетелите не сочи, а също и самият ищец не твърди, че той лично или неговият баща е извършвал на два пъти сделки с ответника. Напротив показанията на свидетелите и твърденията на ищеца са, че е имало само една сделка, която според ищеца е била освен за къщата с двора и за земеледелския имот, който тогава бил ябълкова градина, а според свидетелите, които твърдят едно и също, е че е купил къщата или че не знаят нищо за самия пазарлък, за какво е бил той, но знаят, че е платена сумата от 4000долара. В този смисъл са показанията на св. О.Н., който заявява, че е бил там (на сделката), т.к това е станало в неговия дом в с. З., но не знае за какво се плаща. Свидетелят казва „Не зная за какво се дават тези пари. Тази сума се плаща за къщата. Аз за пазарлъка не знам, дали продадоха къщата с парцела, аз не зная“. Свидетелят сочи, също че след като били броени парите, продавача дал ключовете за къщата и тогава ищецът и семейството му влезли вътре, но за нивата не знае никакви уговорки.

От показанията на разпитаните трима свидетели се установява, че сделката, която е единствена, била осъществена през 1995 г., а това означава, че ако е платена сумата от 4000долара за купуването на къщата с двора и земеделският имот, то към 1997 г., когато е издаден констативният нотариален акт за собственост върху къщата с двора от 790кв.м. не е била изтекла в полза на титуляра на собствеността – ищеца М. А. изискуемата по закон придобивна давност от 10 години, не е била изтекла дори и кратката придобивна давност от 5 години, в случай, че е имало предпоставки за това, съгласно чл. 79, ал.2 от ЗС. Независимо от това от момента на соченото владение на имота от ищеца от 1995 г. в негова полза безспорно са изтекли повече от 10 години, което е било предпоставка ако той е имал намерение за своене като свой собствен на този имот да се снабди след 2005 г. с констативен нотариален акт за собственост и за него, така както е сторил това по отношение на къщата. Всичко това показва, че ищецът ползвайки този имот е бил наясно, че неговите собственици, ответниците М. и сестра му Р. нямат намерението да го продават. Него повече свидетелят О. Н. също е бил наясно с това намерение на собствениците на имота, които като наследници по закон на Х. С.С. /Т. са разполагали с официален титул за собствеността си чрез постановеното от ПК К. Решение № 0008/07.12.1994 г. за реституцията на имота. Това решение е постановено преди датата на сключване на „пазарлъка“, който бил през 1995 г. и следователно, ако наследниците на Х. С.С. са искали да продадат и този имот, наред с къщата, те биха го сторили  и при това въз основа на писмения си документ за собственост, което би било предпоставка за сключване на валидна правна сделка, посредством нотариален акт или за сключване на предварителен договор за покупко – продажба, какъвто характер би имал един писмен договор между страните.

Съдът приема, въз основа на цялостния анализ на писмените и гласните доказателства, че в действителност ищецът е обработвал процесния имот явно, необезпокоявано  през годините от 1995 г. до 2013 или най – късно до 2014 г., когато ответникът М. се завърнал от РТурция в РБългария и заявил намерението си да ползва имота. Свидетелят М.Р. сочи, че той живее в Разградските села, конкретно в с. Д., от повече от една година. Свидетелят С.М., казва, че до преди да избуят храстите в имота, братовчед му се грижел за него. Този свидетел сочи, че от 1995 г. до преди 2 години М. я работи нивата, л. 183, последно изречение на страницата и л. 184 горе от делото.

Всичко това показва, че от последните 2 години ищецът не владее, не обработва процесния имот. Това според св. С.М. е поради избуяването на храстите. Съдът намира, че подобно обяснение е твърде несъстоятелно на фона на установеното от свидетелите, че именно ищецът е облагородил първоначалната ябълкова градина, изваждайки с трактор или изсичайки ябълковите дървета, и площта от 3 дка е превърнал в обработваема и плодородна нива, върху която засаждал ечемик, царевица и пр. Независимо от това каква е причината ищецът да се откаже самоволно от обработването на нивата, то това фактическо положение, преценено на фона на неговото твърдение за изтекла в негова полза придобивна давност по смисъла на чл. 79 от ЗС означава единствено и само прекъсване на владението или самоволен отказ от него. Към днешна дата ищецът не обработва имота. Същия се обработва от лицето Д. А., която както се установи от представената справка от официалния сайт на Държавен фонд „Земеделие“, л. 129 от делото, го е декларирала през 2014 г. Това лице, както сочи свидетелят М.Р. е снаха на ищеца, съпруга на неговия син Зият, л. 180 от делото.

От гореописаната фактическа обстановка следва относно искът по чл. 124 от ГПК да се заключи, че ищецът е владял имота, като го е обработвал лично в периода от 1995 г. до 2013-2014 г., когато е преустановил неговото ползване, преустановил е грижите си за него, а с това и демонстрирането на намерение за неговото своене. За да предяви претенцията си по установителния иск по чл. 124 от ГПК, позовавайки се на разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС ищецът следва към момента на заявяване на същата да продължава да владее имота с намерението за своене на същия като свой собствен, явно, необезпокоявано и най – вече непрекъснато. С факта на деклариране на имота от името на снахата на ищеца Д. А., която е земеделски стопанин пред ДФ „Земеделие“ и получаването за него на директни плащания ищецът е преустановил своето владение. Справката представена по делото се потвърждава от извършената от съда проверка на сайта на ДФ „Земеделие“ на адрес: http://iacs-online.dfz.bg/apex/f?p=2012:2:199763884466716::NO, което показва, че от 2014 г. именно лицето Д. А. ползва имота, а не ищецът по делото. С прекъсването на владението на имота от страна на ищеца по делото, той фактически е изгубил неговото владение от 2014 г., от когато имота се владее от снахата на ищеца. Искът на ищеца е предявен на 18.09.2015 г. и от момента на прекъсване на давността през 2013-2014 г. са изтекли повече от шест месеца, което означава, че той е изгубил своето владение от този момент. От това, че ищецът е изгубил владението в продължение на повече от шест месеца на основание чл. 81 от ЗС води до прекъсване на давността. Съобразно разпоредбата на чл. 117 от ЗЗД и чл. 81 от ЗС, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Нова придобивна давност към момента на предявяване на иска не е започнала да тече в полза на ищеца, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че той към 18.09.2015 г. не владее имота.

Ищецът твърди, че извършената през 2014 г. на *** г. покупко – продажба между ответницата Р.М. и ответника М.Х.С. нарушава неговите права на владелец на имота, но към датата на тази сделка ищецът вече е бил преустановил владението на имота, както се установи и такова се е упражнявало от неговата снаха. Следователно извършената от двамата ответници разпоредителна сделка с имота не накърнява по никакъв начин соченото право на владение на ищеца върху имота, т.к той не е упражнявал такова. Тази констатация на съда поставя важния въпрос относно допустимостта на иска, която е обвързана от наличието на правен интерес от него. Освен това нито оищецът твърди, нито се установява по делото ответниците да владеят имота, т.е по някакъв начин да пречат или да засягат твърдяното от ищеца владение. Напротив установи се, че имота в момента не се владее от никого, той първоначално е бил изоставен от ищеца преди 2-3 години, т.е от 2013-2014 г., а след това е бил деклариран от неговата снаха за да ползва държавни субсидии от ДФ „Земеделие“. Това обаче не означава, че ищецът е предоставил ползването му на снаха си, доколкото нито той твърди подобни факти, нито свидетелите, които бяха разпитани установяват такива. Очевидно е, че ползването на имота от лицето Д. А. е на самостоятелно основание, което не е предмет на делото, но то не е подчинено и обвързано от владението, което до 2013 г. е упражнявал ищеца по делото.

Процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за съществуването на едно право законодателят е предвидил наличието на интерес. Нещо повече самата разпоредба на чл. 124, ал.1 от ГПК изрично го посочва като положителна предпоставка за правото на иск – наличието на правен интерес.

Съгласно установената от ВКС практика, в т.ч и от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, относно правният интерес от предявяването на установителен иск за собственост, преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Съдът намира, че към момента на предявяване на иска за ищеца няма засегнато или застрашено право на собственост, доколкото той е преустановил владението на имота много по – рано от извършването на сделката между двамата ответници, поради което ищецът няма правен интерес от воденето на установителния иск за собственост за  установяване на правото със сила на пресъдено нещо. В духа на соченото ТР №8/2013 г. на ВКС, където в т.1, изр.последно е посочено, че при липса на правен интерес делото се прекратява с определение, то това означава, че и настоящия иск по чл. 124 от ГПК, предявен от ищеца следва да бъде прекратен на това основание. В този смисъл са още  Тълкувателно решение № 104/67 г.на ОСГК на ВКС; Определение Р-№ 1730 от 8.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 421/99 г., IV г. о.; Решение № 578 от 18.VII.1977 г. по гр. д. № 460/77 г., III г. о.; Решение № 1812 от 1.XI.1995 г. по гр. д. № 2134/94 г., IV г. о.; определение № 363/13.06.2011 г. по ч. гр. дело № 283/2011 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 643/02.11.2009 г. по ч. т. дело № 680/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 55/10.08.2010 г. по т. дело № 464/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и мн.др.

Всичко това обуславя необходимостта да се отмени определението за решаване на делото и постановяване на решение и вместо това да се постанови определение за прекратяване на иска по чл. 124 от ГПК поради недопустимост.

 

Относно предявеният от ищеца втори иск по чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за прогласяване за нищожна сделката, с която ответницата Р. М. е подала на брат си, ответника М.С. своята ½ ид.ч. от процесния имот. Тази сделка, извършена чрез НА № ***, дело № 2127 от *** г. не е нищожна, доколкото както се установи по делото страните по нея са преки наследници по закон на реституирания наследодател Х. С.С. /Т., починал на *** г. и на когото съгласно Решение № 0008/07.12.1994 г. на ПК К. е възстановена собствеността върху процесия имот. Извършената между двамата ответници покупко – продажба е в съответната на закона правна форма, нотариален акт, освен това е извършена с права, които продавачът има и не са му отнети, т.е няма превишаване на права или липса на права, както и не противоречи на закона и морала. Твърдението за противоречие на тази сделка с добрите нрави и липса на основание не се доказва. Точно обратното наличието на право на собственост, в случая на съсобственост при равни права с купувача, също ответник от страна на продавача е достатъчно основание за извършване на продажбата. Противоречието с добрите нрави по чл. 26, ал.1 от ЗЗД не се доказа по никакъв начин. Не е налице договаряне от пълномощник на прехвърлителя във вреда на първия упълномощител предвид уговорената, доколкото ответникът М. е бил изрично упълномощен с пълномощно от 17.09.2013 г., изготвено в РТурция от помощник нотариус на двадесет и първи нотариус, район Бурса, л. 131 от делото, ответницата Р.М. е упълномощила брат си М.Х.С. с правото да я представлява пред всички официални органи и институции в т.ч и с правото да „продава или дарява наследствените имоти на лица и при цени и условя, които и каквито прецени за добре, както и с правото да договаря сам със себе си, да продава, споменатите по- горе имоти сам на себе си, да сключва договори сам със себе с и да регистрира на свое име тези имоти. Всичко това показва, че като е извършил от името на сестра си, въз основа на цитираното пълномощно продажба на нейния дял от 1/2ид.ч. от процесния имот на себе си, ответникът М.С. не е увредил нейния интерес и не извършил сделката в противоречие с добрите нрави. Не е налице противоречие с добрите нрави и по отношение на посочената в договора цена, която е по- висока от половината от данъчната оценка на имота. При данъчна оценка на целия имот от 750,40лв., а за частта на единия сънаследник 375,20лв. имота е продаден за сумата от 400лв. В обобщение, съдът намира, че твърденията на ищеца за нищожност на сделката, метериализирана чрез НА № ***, дело № 2127 от *** г.са неоснователни.

По отношение на този иск обаче, следва да се посочи, че той също се явява недопустим, доколкото и по отношение на него се констатира липса на правен интерес. Относно правният интерес съдът следи служебно и във всеки момент на делото. Извършената покупко – продажба на *** г., въз основа на даденото пълномощно от ответницата Р.М. по никакъв начин не накърнява права и интереси  на ищеца. Прехвърлянето на цялата собственост върху имота в полза на ответинка М.С., който по време на сделката е в граждански брак с ответницата М.С., поради което и тази 1/2ид.ч. от имота става съпружеска имуществена общност между тях двамата, не засяга правата и интересите на ищеца, т.к той няма права на собственост върху имота, по причините по чл. 81 от ЗС, т.к е изгубил владението на имота в продължение на повече от 6 месеца. От обстоятелството, че ищецът е бездействал до момента на преустановяване на владението на имота да се снабди с документ за собственост въз основа на давностно владение не дава основание да се приеме, че извършената след преустановяването на владението от ищеца той има права върху имота. Съдът намира, че не е налице интерес от установяването на нищожност на сделката, като предпоставка за допустимост на този също установителен по своя характер иск, поради което и по отношение на този иск се налага производството да бъде прекратено именно като недопустимо.

В обобщение на всичко гореизложено се установява, че и двата кумулативни иска – по чл. 124, ал.1 от ГПК за правото на собственост върху имота на основание чл. 79 от ЗС, както и искът по чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД относно нищожността на сделката с НА № ***, дело № 2127 от *** г.са недопустими и поради това производството по делото следва да се прекрати с определение, а не с решение по същество. В този смисъл са освен цитираното в т.1, изр.последно от  ТР №8/2013 г. на ВКС, където е посочено, че при липса на правен интерес делото се прекратява с определение, както и  Тълкувателно решение № 104/67 г.на ОСГК на ВКС; Решение № 55 от 10.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 464/2009 г., II т. о., Решение № 474 от 29.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 976/2008 г., I г. о., ГК;  Определение Р-№ 1730 от 8.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 421/99 г., IV г. о., където е посочено, че липсата на някоя от положителните процесуални предпоставки или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, водят до недопустимост на правото на иск. По въпросите, с които не се засяга предметът на делото, съдът се произнася с определение, а не с решение. По основателността на иска съдът се произнася с решение, а по допустимостта му с определение.

В този смисъл са налице основанията за отмяна на определението за приключване на съдебното дирене по делото и обявяването му за решаване по същество, като вместо това се постанови определение за неговото прекратяване като недопустимо, съгл. чл. 130 от ГПК, доколкото липсата на правен интерес обуславя и липса на допустимост на исковете.

В съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК, т.к ответниците имат право на разноски при прекратяване на делото, а такива в последното съдебно заседание са заявени от ответника М.Х.С. в размер на 600лв., колкото е платеното по адвокатския хонорар на адв. Т.М., съгласно договор за правна помощ на л.125 от делото. За ответницата Р.М. разноските за особен представител са предварително платени от ищеца по делото в размер на 308,79лв.  и те следва да се изплатят на особения представител на същата, адв. Г.К. от ШАК. Направените от ищеца разноски остават за него.

Поради това, че определението за прекратяване прегражда по – нататъшния ход на делото, то съгл. чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване в срока по чл. 275 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 253 ГПК,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколното определение от 03.10.2016 година по гражданско дело № 900 /2015 година по описа на РС Н., с което са приключени устните състезания по делото и същото е обявено за решаване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по предявения от М.А.А. с ЕГН ********** *** срещу ответниците М.Х.С. с ЕГН ********** *** и М.С.С. с ЕГН ********** ***, иск по чл. 124 от ГПК за собственост върху имот, находящ се в землището на с. З., обл. Ш., представляващ ябълкова градина с площ от 4.400дка, представляващ имот № 100095, а по КК имот с идентификатор 30137.204.95.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по предявения от М.А.А. с ЕГН ********** *** срещу ответниците М.Х.С. с ЕГН ********** *** и Р.М., постоянно живуща в Република Турция, родена на *** г., живуща в РТ, гр. Бурса, представлявана от особен представител адв. Г.К. ***, иск по чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за установяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави и липса на основание на договор за покупко – продажба, сключен с НА № ***, дело № 2127 от *** г., с който М.Х.С. като пълномощник на Р.М. е продал на себе си, като купувач нейната 1/2ид.ч. от земеделския имот с идентификатор № 30137.204.95 в землището на с. З.. 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, М.А.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.С. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 600лв.(шестстотин лева).  

 

Да се издаде касов ордер на адвокат Г.К. *** за сумата 308,79лв.  (триста и осем лева седемдесет и девет стотинки), платена с вн.бележка от 25.04.2016 г., л. 94 от делото, в качеството му на особен представител на ответницата Р.М., постоянно живуща в Република Турция.

 

Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в едноседмичен срок от съобщаването му  на страната, съгласно чл.275, ал.1 от ГПК.

 

 

                                               Районен съдия: ............................................

                                                                                  Галина Николова