Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

гр. Н., 12.03.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд – Н. в публичното заседание на шестнадесети февруари през  две хиляди и шестнадесета година, в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 477 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е жалба на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С нея жалбоподателят И.Н.И. обжалва наказателно постановление №15-0307-000421 от 28.10.2015 г. на  Началник РУП към ОД МВР Ш., РУ Н., с което на основание чл.178 Д от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. за виновно нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Счита, че постановлението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Възразява срещу начина на описване в текстовата част на вмененото му нарушение, както и относно посочената ул.“***“ в гр. Н. като място на извършване на нарушението. Твърди, че не е паркирал на посочената улица. Заявява още, че на мястото на паркиране липсва задължителния пътен знак Д21, указващ място за паркиране на хора с трайни увреждания, а само силно изтрита боя по асфалта в син цвят. Оспорва също авторството на нарушението. С тези и други подробно посочени мотиви моли визираното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представляван от адв.  Д.М. от АК-Ш. и  поддържа доводите в жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебните заседания и не взема становище по съществото на делото. В съпровождащото жалбата писмо изтъква, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и наложеното административно наказание е съобразено със закона. Поради това, с писмото страната моли, жалбата да бъде оставена без уважение, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок Разгледана по същество същата е основателна, поради следното:

С акт за установяване на административно нарушение бл. № 456034 от 12.10.2015 г. актосъставителят П.С.П. е констатирал, че на *** г., около *** часа в на паркинга до О. Н. в гр. Н., жалбоподателят е паркирал л.а. “***“ с рег. № *** на място за инвалиди без да притежава разрешително за това. Актосъставителят е отбелязал още, че с това деяние жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление №15-0307-000421 от 28.10.2015 г., с което  на основание чл.178Д от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Също така актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Установява се следната фактическа обстановка:

На *** г. след получен сигнал до оперативния дежурен в РУ-Н. за паркиран лек автомобил на място, предназначено за хора с трайни увреждания, свидетелите Г.И.Г. и К.Б.Б., двамата униформени служители на РУ-Н. се отправли към посоченото в сигнала място.

Действително на един от четирите паркинга около сградата на О. Н. и по-точно на паркинга в северната страна на сградата намирили  л.а. “***“ с рег. № ***. Лекият автомобил, собственост на жалбоподателя бил паркиран на място на паркинга, асфалта на което бил боядисан в синя маркировка. Тъй като св. Б. знаел, че собственикът на автомобила работи в сградата на О. Н. го потърсил там. Не го открил, като колеги на жалбоподателя пояснили, че бил в град Ш. и няма как да премести автомобила си.

Свидетелите изготвили докладна записка по случая, въз основа на която актосъставителят съставил цитирания АУАН.

От писмо вх. рег. № 484 от 28.01.2016 г. се установява, че липсва изричен акт на О. Н., с който са определени местата за паркиране на хора с трайни увреждания. Местата били обозначени чрез цветна маркировка, която последно била обновявана през месец септември 2015 г. Св. Г. и св. Б. заявяват в съдебно заседание, че служебно знаят, че тези места са предназначени за паркиране на хора с увреждания, защото знаят, че са обозначени със синя маркировка. На мястото нямало поставен пътен знак Д21.

Тази фактическа обстановка се установява от всички устни и писмени доказателства по делото, които са точни ясни и непротиворечиви.

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2 , т. 4 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на места, определени за хора с трайни увреждания. Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци регламентира видовете пътни знаци и другите средства за сигнализиране. Съгласно чл. 3 от тази наредба, пътните знаци могат да се използват самостоятелно или в съчетание с пътна маркировка, светлинни сигнали и други средства за сигнализация и организация на движението. Те се поставят в обхвата на пътя при спазване изискванията на тази наредба, а в населените места - съгласно проект за организация на движението, разработен въз основа на генералния план за организация на движението. Съгласно чл. 120 от същата наредба, пътен знак Д21 "Инвалид" се използва за сигнализиране на място, предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обозначени с опознавателен знак "Инвалид". Пътният знак се поставя самостоятелно или в съчетание с пътни знаци В28 или Д19. Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания и по-точно чл. 22 от нея, указва следното: местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Инвалид" в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка с международния символ за достъпност (светло синя маркировка със знак за инвалидна количка).

Това са нормите засягащи обозначаването на местата за паркиране от хора с увреждания. По делото обаче трябва да бъде поставен и въпросът за определяне на тези места. Това трябва да стане с нарочен акт на субекта, който стопанисва обекта. Изпращането на работник, който да боядиса едно парко-място в светло син цвят не е годен акт, с който едно място се отрежда за паркиране от хора с увреждания.

Установява се от показанията на разпитаните свидетели, че на мястото за паркиране, за което се твърди, че е предназначено за паркиране на хора с трайни увреждания и за паркирането върху което жалбоподателят е санкциониран, няма поставен пътен знак Д21, нито пътна маркировка с международния символ за достъпност.

От отговора на изпратеното запитване до О. Н. се установява, че липсва нарочен акт на О. Н. за определяне на тези две места като такива за паркиране на хора с увреждания.

Следователно мястото за паркирането, върху което жалбоподателят е санкциониран нито е определено като такова съгласно нормативните изисквания, нито е обозначено съгласно изискванията на нормативната база. Затова то не може да представлява място за паркиране на хора с трайни увреждания по смисъла на ЗДвП.

Предвид изложеното, съдът счита, че наказващият орган е направил неправилен извод, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. От това следва и че издаденото наказателно постановление е неправилно и следователно незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-0307-000421 от 28.10.2015 г. на  Началник РУП към ОД МВР Ш., РУ Н., с което на основание чл. 178 Д от ЗДвП на И.Н.И. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за виновно нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                 Петина Николова