Р Е Ш Е Н И Е

№ 33

гр. Нови пазар, 21.04.2016 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Районен съд - Нови пазар  в публичното съдебно заседание,проведено на  седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛА РАДЕВА

 

при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №59 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          В нея жалбоподателятЕнерго-Про Мрежи“ - АД, със седалище в гр. В., представлявано от П.Т., П. В., М.Б. и Р. Ц., чрез пълномощника Адвокатско дружество „***”гр.С.,представлявано от управляващия съдружник адвокат Г. В. –САК ,твърди, че издаденото против дружеството наказателно постановление №НП-244/30.01.2015 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е незаконосъобразно. Счита, че постановлението е издадено при липса на материална компетентност. С такава разполагали дл.лица от Главна Дирекция „Метрологичен контрол“. Актът бил издаден от длъжностно лице на ДКЕВР.  Отговорността на дружеството била ангажирана след изтичане на сроковете по чл. 34, ал.1 от  ЗАНН. Вмененото нарушение било извършено с изтичане на 2009 г., а констатирано на 24.02.2014 г. Изтъква, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН. Счита за изтекъл и абсолютният давностен срок  по чл. 80 от НК. В становище по делото представителят на жалбоподателя доразвива изложените съображения, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление. Задължението за извършване на последваща проверка на средството за измерване било обвързано със срок и с изтичането му нарушението било довършено. В АУАН и НП не били посочени датата и мястото на извършване на нарушението, което според жалбоподателя представлява съществено и неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.  Предвид така изложените и други посочени обстоятелства, развити подробно в жалбата и в допълнителното становище към нея, жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В хода на делото поддържа становището си.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ненко Н. също е депозирала писмено становище. В него се оспорва липсата на материална компетентност, тъй като самото нарушение се изразявало в неизпълнение на задълженията на дружеството-жалбоподател  по т.3.5 от издадената му лицензия. В Т.3.5.2 от тази лицензия ясно било посочено, че лицензиантът поддържа средствата за търговско измерване на ел. енергията, доставяна на потребителите в състояние, съответстващо на изискванията  на правилата за измерване, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях. В случая било налице продължено нарушение, чрез бездействие от страна на жалбоподателя. Затова счита, че давностните срокове започват да текат с преустановяването на състоянието на нарушение. Към датата на извършване на проверката бездействието било налице, в разрез с издадената лицензия. С тези и други подробни мотиви въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено. 

В съдебно заседание,жалбоподателят,чрез пълномощника си адв.Б.Г. –ШАК поддържа изцяло жалбата .

Административно-наказващият орган,представляван от мл.експерт Н. оспорва същата и моли съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление.

          Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява  процесуално допустима,а разгледана по същество- неоснователна ,поради следните съображения:

С акт за установяване на административно нарушение №КРС-1209/31.07.2014 г. актосъставителят Г.В.П. на длъжност гл. експерт в отдел “Контрол и решаване на спорове-енергийни мрежи, търговия и пазари“ при ДКЕВР е констатирал, че на 25.02.2014 г., при извършена проверка  от дл. лице на ДКЕВР на средства за търговско измерване СТИ в гр. К., обл. Ш., ул.“***“ №*, вх.* се е установило следното: СТИ на абонатен №*** с фабричен №***, тип EJS 210, еднофазен, пломба за първоначална метрологична проверка BG02 55/04. На длъжностното лице не е представен протокол от последваща  метрологична проверка на посоченото СТИ. В извадка от регистъра на жалбоподателя, като година на последваща проверка била посочена 2009 г. Направен е извод, че описаното СТИ е с изтекъл срок на последваща метрологична проверка. Посочено е също, че съгласно т.3.5 от лицензия №Л-138-07 от 13.08.2004 г. лицензиантът е поел задължение да поддържа СТИ в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството ел. енергия, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях. Следователно, като не е поддържало посоченото СТИ , на 25.02.2014 г. в град К. на посоченния адрес жалбоподателят е нарушил т.3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществил състава на нарушението по чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката.  Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление №НП-244/30.01.2015 г., с което за така установеното нарушение по чл.206, ал.1 от ЗЕ, на същото основание, е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 20 000 лв.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи и в кръга на правомощията им /представена е по делото заповед №З-Е-4/02.01.2014 г. на Председателя на ДКЕВР, изменяна и допълвана с последващи заповеди, относно правомощията на актосъставителя/. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за липса на компетентност на актосъставителя, тъй като вмененото нарушение е такова по Закона за Енергетиката,  а не по Закона за измерванията.

Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на дружеството-жалбоподател и са причина за отмяна на наказателното постановление на това основание. Относно твърденията на жалбоподателя за нарушение, състоящо се в липса на посочена дата и място на извършване на нарушението, конкретно на т.3 на чл.42 и т.2 на чл.57, ал.1 от ЗАНН, то съдът счита, че същите са неоснователни. Както в АУАН, така и в постановлението е налице посочване на мястото- гр. К., обл. Ш., ул.“***“ №*, вх.*, както и датата на извършване на нарушението-25.02.2014 г.  Те фигурират и в двата акта. Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител на  дружеството – С.И. С. и му е връчен.

Също така съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че актът и постановленито са издадени извън давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и поради това административно наказателното производство се е развило незаконосъобразно. Действително не са спазени сроковете по  чл.34, ал.1 от ЗАНН, но тази разпоредба е неотносима към настоящото нарушение, дружеството- жалбоподател е санкционирано за нарушение по Закона за енергетиката и в този случай са относими сроковете но чл. 34, ал.2 от ЗАНН- шестмесечен срок от откриване на нарушителя и не по-късно от пет години от извършване на нарушението. В случая нарушението е открито на 25.02.2014 г., АУАН е съставен на 31.07.2014 г., а НП – на 30.01.2015 г.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Г.В.П. и Р.Г.Н.,лицензия за разпределение на електрическа енергия№ Л-138-07 от 13.08.2004 г., констативен протокол №81-З-Е-2/25.02.2014 г.; протокол №32-ЕМП от 25.02.2014 г. за извършване на регулаторен одит, констативен протокол за техническа проверка на СТИ с фебр. №135323 и  заповед №А-441 от 13.10.2011 г. за периодичност на последващи проверки.  От събрания доказателствен материал съдът намира за установени безспорно следните факти: Във връзка с извършване на регулярен одит на дружеството –жалбоподател за спазване на условията на издадената лицензия, на место в гр. К., обл. Ш., ул.“***“ №115, вх.а  била извършена проверка от св. Г.В.П., Р.С. А. и представител на одитираното дружество. В резултата на проверката е констатирано, че СТИ с фабр.-№***, тип EJS 210 е с година на производство 2003. Електромерът бил с пломба на капак на клемореда и пломба за първоначална метрологична проверка.В регистъра на СТИ била вписана година на производство-2003, година на метрологична проверка 2003 и година на последваща метрологична проверка-2009. На проверяващия не бил представен протокол за последваща метрологична проверка. По повод констатираното бил издаден и АУАН №КРС-1209 на 31.07.2014 г. На жалбоподателят е вменено нарушение на чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката, затова, че не е поддържал средството за търговско измерване/СТИ-електромер/ на абонатен №0203211003 с фабричен номер*** съгласно изискванията  на чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, с което е нарушило т.3.5.2 от издадената му лицензия. Действително в т.3.5.2 от Лицензия за разпределение на електрическа енергия №Л-138-07 от 13.08.2004 г. лицензиантът е поел задължение да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване, както и да извършва редовни проверки, изпитвания и контрол върху тях. В конкретният случай първоначалната проверка на посочения електромер е извършена през 2003 г. Не се спори и се установява от приложената по делото Заповед №А -441 от 13.10.2011 г., че последващата проверка  на СТИ /електромер еднофазен/ е следвало да се извърши след шест години  или до края на 2009 г. Следователно на 01.01.2010 г. нарушението е извършено. Съдът не споделя застъпеното в други известни му съдебни актове, че на тази дата нарушението е и довършено и от тогава започва да тече давността по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Това нарушение според съда се осъществява с бездействие, продължено е  и завършва с преминаването на последваща проверка на СТИ или с констатирането му, в настоящия случай на 25.02.2014 г. Безспорно на посочената дата дружеството –жалбоподател е нарушило т.3.5.2 от издадената му лицензия, като не е поддържало конкретното средство за търговско измерване съгласно изискванията. Без значение е в случая дали се касае само за едно СТИ или за повече такива, за да е налице нарушение на издадената лицензия.

По горните съображения съдът счита, че по делото е безспорно доказано осъщественото административно нарушение, за което спрямо жалбоподателя законосъобразно е съставено наказателно постановление. Следва да се отбележи и обстоятелството, че случаят не може да се окачестви като маловажен, защото няма данни да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение със случаите на нарушение от този вид.

По изложените вече съображения няма как да е изтекла и абсолютната давност за административнонаказателно преследване, съгласно чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК.

Относно санкцията, наложена на дружеството-жалбоподател, то същата е определена в минималния, предивен в закона размер  от 20 000 лв., в сила към момента на извършване на нарушението,при обоснована преценка за съответност с тежестта на нарушението.

          Водим от горното и считайки, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, съдът намира, че то като такова следва да се потвърди. Ето защо съдът

 

                                                          Р     Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП-244/30.01.2015 г.,издадено от С.П.Т. –Председател на  Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/въз основа на АУАН №КРС-1209/31.07.2014г.,съставен от Г.В.П./, с което на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ - АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. В. 9009, район В., В. ***, бул. „*.” №*, представлявано заедно от всеки двама от членовене на Управителния съвет П.Т., П. В., М.Б. и Р. Ц., за извършено адм.нарушение по чл.206 ал.1 от Закона за енергетиката,на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 / двадесет хиляди/ лева.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: