Р     Е    Ш    Е    Н   И   Е

                                                                         24

                                                    Гр.Нови  пазар,25.03.2016г.

                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди  и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                        Председател:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                                       Секретар:Д.  С.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №65 по описа за 2016 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

   Образувано е административно-наказателно производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН,по жалба,предявена от Г.Д.Г.,с постоянен адрес:*** против Наказателно постановление №6/17.12.2015г.на ВПД Началник РУ гр.К. гл.инспектор К.В.К.

    Жалбоподателят твърди,че при издаване на атакуваното наказателно постановление и предхождащия го АУАН не било установено по безспорен начин вмененото му административно нарушение.

     Основно противоречие бил фактът,че актосъставителят взел под внимание единствено удостоверението за постоянен адрес,***.Не е взел под такова нито датата на издаване на личната карта,нито датата на получаването й,нито датата на подаденото от жалбоподателя уведомление до Началника на РУ К. за промяна на постоянен адрес.

      Неправилно,в нарушение на материалния закон ,актосъставителят приел,че датата на промяна на постоянния му адрес била датата на удостоверението за това ,издадено от Община В..Жалбоподателят сочи,че заявлението му до Община В. и издаденото удостоверение,са само част от процедурата по провяна на постоянния адрес/чл.31 от ЗБЛД/.Тази процедура завършвала  ,според него,едва с издаването от МВР на нова лична карта с вписан в нея нов постоянен адрес.Това било очевидно ,според параграф първи от ДРЗБЛД.Тази разпоредба императивно постановявала ,че документа за самоличност е удостоверителния документ,който индивидуално идентифицира българските граждани,част от която идентификация безспорно е постоянния адрес/чл.26 ал.1 т.5 от ЗБЛД/.Жалбоподателят нямал намерение да нарушава разпоредбата на чл.86 ал.1 т.1 от ЗОБВВПИ,тъй като през всичкото време живеел и съхранявал оръжието си на адреса,посочен в разрешението/поради отказа на актосъставителя да изпрати в Наблюдателната му дело в РУ В.,въпрезпятствайки пренасянето на оръжието и касата му/служба КОС имала достъп и контрол над него.

     В Наказателното постановление липсвали изложени мотиви защо не е приложен чл.28 от ЗАНН,както и не били посочени ,нито ясни обстоятелствата,въз основа на които е установено нарушението.

    Предвид гореизложеното,жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

    В съдебно заседание поддържа жалбата,така ,както е предявена.

 Административнонаказващият орган не се явява,не изпраща предсатвител.В съпроводително на административната преписка писмо излага съображения,че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и моли като такова да бъде потвърдено,а жалбата оставена без уважение.

     Съдът като прецени  събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

      На 19.11.2015г.е съставен АУАН с бл.№454954 от мл.експерт Н.Н. Т. –мл.ПИ в „КОС” в присъствието на свидетелите С.Н.С.-***,свидетел при съставяне на акта и Е.Т. ***,против Г.Д.Г. ,живущ ***,учител в СОУ”Г.С.Р.”гр.К. ,затова,че в качеството си на физическо лице ,получило разрешение №20140047075/14.05.2014г.за съхранение,носене и употреба на ООБ,издадени от началника на РУ К.  ,валидно до 01.02.2016г.,в гр.К.,в регламентираният 14-дневен срок,т.е. до 08.10.2015г.включително,не е изпълнил задължението си ,писмено да уведоми компетентния орган,Началника на РУ-К.,затова,че е променил постоянния си адрес,въз основа на удостоверение за постоянен адрес с изх.№92/24.09.2015г.,издадено от Община В.,което представлява промяна на обстоятелствата ,при които са му били издадени въпросните разрешения за дейности с огнестрелни оръжия.На Г.Г. е вменено извършено нарушение,съставомерно по чл.86 ал.1 т.1 във вр.чл.86 ал.2 от ЗОБВВПИ.

     АУАН е връчен на визирания в него нарушител и в него той е посочил ,че има възражения,които е изложил писмено в предвидения от закона срок.      Административно-наказващият орган не е уважил направените възражения срещу АУАН и с Наказателно постановление №№6/17.12.2015г.на ВПД Началник РУ гр.К. гл.инспектор К.В.К.,на основание чл.53 от ЗАНН във вр.чл.165 ал.1 от ЗОБВВПИ,на Г.Д.Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00лв.

      НП е връчено на Г. на 07.01.2016г.,който е обжалвал същото в преклузивния срок чрез административно-наказващия орган пред компетентния съд.

     Жалбата  е процесуално допустима,а разгледана по същество-основателна  поради следните съображения:

      Наказателното постановление е издадено от началника на РУ на МВР К.,който разполага със съответната материална и териториална компететност ,съобразно чл.86 ал.4 от ЗОБВВПИ и Заповед №8121з-595/26.05.2015г.на Министъра на вътрешните работи.При неговото издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,водещи до опорочаване на инициираното административно-наказателно производство.

     Разпитани пред съда,актосъставителят и свидетелите при съставяне на АУАН  поддържат направените в акта констатации.

      Приложено е заверено копие от Удостоверение за постоянен адрес с изх.№92/24.09.2015г.,издадено от Община гр.В.,обл.Р.,от което е видно,че жалбоподателят Г.Д.Г. има заявен последен постоянен адрес:*** от дата 24.09.2015г.В съдебното заседание,съдът прие на виждане документа за самоличност на жалбоподателя Г.Д.Г. –лична карта с №***,като констатира,че същата е издадена на 08.10.2015г.от МВР гр.Р..

     Следва да се отбележи,че макари  не беше представено като писмено доказателство по делото,доколкото не се оспорва от жалбоподателя,съдът прие за безспорен факта,че същият в качеството си на физическо лице има издадено разрешение №20140047075/14.05.2014г.за съхранение,носене и употреба на ООБ,издадени от началника на РУ К.  ,валидно до 01.02.2016г.,в гр.К..

     На Г. е вменено извършено административно нарушение по чл.86 ал.1 т.1 във вр.чл.86 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ,според които правни норми:”Лицето,получило разрешение за придобиване,съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а,уведомява ГДНП на МВР,съответно РУ на МВР,при промяна на постоянния адрес за физическите лица,като представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите,свързани с нея ,и документ за платена такса в размер,определен с тарифата по чл.12.

    Съдът намира,че вмененото на жалбоподателя административно нарушение , съставомерно нарушение по чл.86 ал.1 т.1 във вр.чл.86 ал.1 2 от ЗОБВВПИ не е осъществено от обективна и субективна страна поради следните съображения:

     Понятието „постоянен адрес” има своята легална дефиниция в пар.1,т.3 от ДР на ЗБЛД,съгласно който това е адресът в населеното място на територията на Република България,,където гражданинът е вписан в регистъра на населението.Постоянният адрес се отразява в личната карта на лицето/чл.26 ал.1 т.5 от ЗБЛД/ и на него то получава официални съобщения от органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт.Със същото понятие борави и Законът за гражданската регистрация,според който това  е адресът в населеното място ,на което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението /чл.93 ал.1 от ЗГР/.Промяната на постоянния адрес е процес,който не се осъществява с еднократно действие ,а с поредица от действия,първото от които е подаване на заявление до съответната община ,с което се декларира намерението на съответното лице за установяване по местоживеене на нов постоянен адрес и приключва със издаване на документа за самоличност на това лице,в който вече е обективирана исканата промяна,а именно,че то е вписано в регистрите на населението с новия постоянен адрес.

   Ето защо,съдът намира,че моментът,от който жалбоподателят е бил длъжен да подаде уведомление до Началника на РУ гр.К.  за промяна на постоянния си адрес ,следва да се счете от датата на издаване на личната му карта -08.10.2015г.,който срок е изтекъл на 23.10.2015г.,но доколкото този юридически факт  не е елемент от административното нарушение,за което е подведен под административнонаказателна отговорност ,се явява ирелевантен в конкретния правен спор.

     С оглед на гореизложеното,съдът намира,че твърдяното административно нарушение ,за което е наказан жалбоподателят,не е осъществено от него ,поради и което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено от съда.

    С оглед крайния изход на делото, направените по делото разноски/транспортни разноски за явяване на свидетели,заплатени от бюджетните суми на НПРС/,следва да останат в тежест на бюджета на съда.

      Водим от гореизложеното,на основание чл.63 ал.1 предл.трето от ЗАНН,съдът

 

                                                      Р     Е     Ш     И     :

 

     ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление №6/17.12.2015г.,издадено от гл.инспектор К.В.К.- ВПД Началник РУ гр.К./въз основа на АУАН с бл.№Г-454954/19.11.2015г.,съставен от Н.Н.Т.-на длъжност МЛПИ –КОС при РУ К./,с което за осъществено административно нарушение по чл.165 ал.1 от ЗОБВВПИ,на а основание чл.53 от ЗАНН във вр.чл.165 ал.1 от ЗОБВВПИ,на Г.Д.Г. с ЕГН:**********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00лв./двеста лева/.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Шумен в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН   СЪДИЯ: