Р Е Ш Е Н И Е

  59

гр. Нови паза, 27.04.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Районен съд - Н.  в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №66 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          В нея жалбоподателят Г.И.Х. заявява, че наказателно постановление №15-0280-000400/30.12.2015 г. на ВНД Началника на РУ – гр.К. е незаконосъобразно и неправилно. Изтъква, че с НП №15-0280-000340/03.12.2015 г. на ВНД Началника на РУ – гр. К. му било наложено наказание глоба в размер на 20 лв., за виновно нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, а именно затова, че на 14.01.2015 г. около 03.00 часа в Община Н., на път III-*** на км.***+*** в посока гр. Н., като е управлявал собствения си лек автомобил “***“ с рег. № ***, се блъска в единична предпазна ограда, с което причинява пътно-транспортно произшествие с материални щети. Това наказателно постановление му било връчено на 15.12.2015 г. и влязло в законна сила. Жалбоподателят даже платил наложената му глоба. С обжалваното наказателно постановление №15-0280-000400/30.12.2015 г. на ВНД Началника на РУ – гр.К., за същото деяние му била наложена глоба в размер на 180 лв., като този път нарушението било квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДВП. Жалбоподателят изтъква, че в случая е налице самостоятелно основание за отмяна обжалваното наказателно постановление, като издадено в нарушение на чл.17 от ЗАНН. Предвид така изложените в жалбата обстоятелства, жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В съпровождащото жалбата писмо изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. АУАН и НП били издадени от компетентни длъжностни лица, в хода на административното производство не били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, наложеното наказание било съобразено със законовата рамка. Поради това въззиваемата страна моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено.

          Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява  процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №357/*** г. /бланков №454787/ актосъставителят С.С.М. е констатирал, че на същата дата, около 03,00 часа по път III-*** на км. ***+*** в посока гр. Н., между с. Ц. и град Н., жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил “***“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол 2,33 промила на хиляда. Отбелязано е в акта също,че водачът загубил контрол над управляваното МПС, излязъл вляво от пътя и с предната си дясна част се блъснал в единична предпазна ограда, като причинил пътно-транспортно произшествие. Актосъставителят е отбелязал, че с деянието на жалбоподателя са нарушените разпоредбите на чл.5, ал.3 ,т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на този акт е издадено наказателно постановление №15-0280-000340/03.12.2015 г. на ВНД Началника на РУ – гр.К., което е връчено на жалбоподателя на 15.12.2015 г. В това НП е възпроизведено съдържанието на посочените в АУАН нарушения, като за първото от тях е посочен чл.343б, ал.1 от НК, вероятно като причина да не се наложи административно наказание. Второто нарушение е квалифицирано по чл.20, ал.1 от ЗДвП, като за него на основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 лв. Видно от приложената към жалбата операционна бележка от 07.01.2016 г. на Банка ДСК, глобата в размер на 20 лв., наложена с НП №15-0280-000340/03.12.2015 г. на ВНД Началника на РУ – гр. К. е била платена.

Видно е от приложените по делото писмени доказателства, че срещу жалбоподателя е било образувано и водено досъдебно производство №221/2015 г. по описа на РУ-К., което разследване е било прекратено с постановление на районен прокурор при НпРП от 02.12.2015 г. на основание чл.343, ал.1, т.2 от НПК. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила на 17.12.2015 г. Копие от него е било изпратено на РУ-К., видно от съдържанието му, за преценка и евентуално произнасяне с оглед наличните данни за извършено административно нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП. Това е дало основание на административнонаказващия орган да издаде обжалваното №15-0280-000400/30.12.2015 г. и в съдържанието му именно цитираното постановление за прекратяване на наказателно производство е посочено като основание за издаването му. С това наказателно постановление е прието, че жалбоподателят е загубил контрол над управляваното МПС, излязъл вляво от пътя и с предната си дясна част се блъснал в единична предпазна ограда, като причинил пътно-транспортно произшествие – т.е. нарушението, вече констатирано с АУАН №357/*** г. /бланков №454787/, и за което вече е издадено наказателно постановление с наложено наказание. Наред с това е прието, че жалбоподателят също така не избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създалата опасност за движението и е допуснал пътно- транспортно произшествие. Посочена е правната квалификация на нарушението – чл.20, ал.2 от ЗДвП. За това нарушение, на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 180 лв.

Очевидно е в случая при съпоставка на съдържанието на двете посочени наказателни постановления, че с двете издадени наказателни постановления е било установено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗдВП /водачът изгубил контрол над управлявания автомобил/. С второто от издадените постановления, обаче е прието и нарушение по чл.20, ал.2 от ЗдВП. В случая е неясно на базата на какви данни е прието това нарушение. Със сътавения АУАН е установено само деяние по чл.20, ал.1 от ЗдВП, което се твърди и от разпитаните по делото свидетели. В постановлението на прокуратурата няма данни да е констатирано несъобразяване със скоростта и пътните условия, поради което не може да се установи на базата на какво е приета квалификация на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗдВП. В случая жалбоподателят е осъществил едно деяние, правно квалифицирано по два различни текста на ЗДвП. Това, което е безспорно установено в случая от доказателствата по делото е, че деянието е извършено на *** г. около 03,00 часа по път III-*** на км.***+*** в посока гр. Н., между с. Ц. и град Н. и нарушението се изразява в управление на лек автомобил, при което водачът е загубил контрол над управляваното МПС, излязъл е в ляво от пътя и се е блъснал в единична предпазна ограда. За това нарушение обаче, е наложено наказание с първото издадено постановление, а по делото не е доказано осъществяване и на друго нарушение извън него и конкретно такова по чл.20, ал.2 от ЗдВП. 

Предвид гореизложеното съдът счита, че второто от издадените постановление – обжалваното НП №15-0280-000400/30.12.2015 г. на ВНД Началника на РУ – гр. К. е незаконосъобразно и като такона следва да бъде отменено.

          Ето защо съдът

 

                     

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление №15-0280-000400/30.12.2015 г. на ВНД Началника на РУ – гр.К. към ОДМВР – Ш., с което на Г.И.Х. с ЕГН ********** ***, на основание чл.179, ал.2от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 180 /сто и осемдесет / лева за извършено административно нарушение по чл20, ал.2 от същия закон.

         

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                     

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: