Р Е Ш Е Н И Е    37

 

гр. Н., 26.04.2016 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на деветнадесети април през  две хиляди и шестнадесета година, в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия П. Николова АНХД № 68 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Подадена е жалба на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            С нея жалбоподателят П.П.П. обжалва наказателно постановление №1/2016 г. на  Началника РУ  Н., с което на основание чл. 183, ал. 1 от ЗОБВВПИ  му е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв. за виновно нарушение на чл. 59, ал. 2 от същия закон. Счита, че не е извършил вмененото му нарушение. Заявява, че е загубил личния си газ-сигнален пистолет на *** г. в района на с. Л., община К.. Същият ден се свързал по телефона с дежурния при РУ-Н. и съобщил за случая. Освен това направил всичко възможно да намери изгубеното оръжие, но не успял в същия ден. На следващия ден-*** г. се явил в РУ-Н. и уведомил писмено. Освен това сам намерил загубеното оръжие и отново съобщил за това. Затова счита случая за маловажен и моли НП да бъде отменено.

 В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представляван от назначения му защитник адв. М.М. *** 

Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебните заседания и не взема становище по съществото на делото. В съпровождащото жалбата писмо изтъква, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и наложеното административно наказание е съобразено със закона. Поради това, с писмото страната моли, жалбата да бъде оставена без уважение, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.

            Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество същата е основателна, поради следното:

На *** г. преди обяд жалбоподателят са намирал в района на с.Л., община К.. Носел личното си газ-сигнално оръжие марка „***“, калибър * мм., с фабричен № ***, за притежанието на което било издадено удостоверение за уведомление №** от *** г., за да се защити при евентуално нападение от животни. Около 11.00 часа усетил, че е загубил запасаното на кръста оръжие. Направил опит да го потърси, но не го открил по маршрута си назад. Прибрал се със случаен превоз в град Н. вечерта. Прозвънил от мобилния си телефон на стационарен телефон на РУ-Н. и останал с впечатление, че е съобщил на дежурния за загубеното оръжие.

На следващия ден- *** г. се явил лично в РУ-Н. и писмено съобщил за изгубването на оръжието. След това още същият ден се отправил отново към околностите на с. Л. и сам намерил оръжието си, като за намирането отново уведомил полицията.

С акт за установяване на административно нарушение бл. №***, № 1/2016 г. от *** г. актосъставителят В.К.П. е констатирал, че на *** г., около 11.00 часа в района на с. Л. жалбоподателят е изгубил личното си неогнестрелно  газ-сигнално оръжие марка „***“, калибър * мм., с фабричен № *** и не е изпълнил задължението си незабавно да уведоми за това органите на МВР. Посочено е, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление № 1/2016 от *** г., с което  на основание чл. 183, ал. 1 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв.

Въз основа на издадения АУАН е издадено наказателно постановление № 1 от *** г. на началника на РУ Н., с което на жалбоподателя е наложена глоба за това,ч е на *** г. е изгубил личното си оръжие с посочените по-горе идентификационни данни и не е съобщил незабавно за това на компетентните органи.

Горната фактическа обстановка се установява както от показанията на разпитаните свидетели В.К.П., М.П.М., Р.Р. и М.И., от събраните писмени доказателства и от обясненията на жалбоподателя. Установява се също така от заключението на назначената по делото съдебно психиатрична експертиза, че жалбоподателят страда от личностово разстройство от вида емоционално нестабилна личност, импулсивен тип, като в периода 10-*** г. той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Установява се от поисканата разпечатка за проведени разговори  от мобилния номер на жалбоподателя на *** г., че има проведен един разговор, в 18.32 часа от клетка *** /Н./. На съда са известни а освен това са и публични градските телефонни номера за връзка в РУ-Н., един от които е тел. № ***. Набраният от жалбоподателя телефонен номер е с числа близки до този телефонен номер, а именно последните числа на набраният от него „номер са …****“. Затова съдът кредитира с доверие обясненията му относно направения опит да се свърже по телефона с дежурния в РУ-Н. и да съобщи за изгубването на оръжието. Предвид притеснението от изгубването и данните от психиатричната експертиза за съда в този момент жалбоподателя е останал с убеждение, че се е свързал с дежурния служител и е направил съобщение. Освен това още на следващия ден той се е явил лично в РУ-Н. и и съобщил, този път писмено за изгубването на оръжието. Отделно от всичко изложено до тук той сам е намерил газ-сигнално оръжие марка „***“, калибър * мм., с фабричен № ***  и отново добросъвестно е уведомил надлежните органи за това. В същност нарушението е установено и неговите общественоопасни последици са отстранени единствено и само от жалбоподателя.

Вмененото на жалбоподателя административно нарушение, видно от събраните по делото доказателства е извършено на *** г., но в наказателното постановление той е наказан за аналогично деяние, извършено на дата *** г. Това съществено противоречие със съдържанието на АУАН и най-вече с датата, на която нарушението е  действително извършено, е довело до ограничаване правата на жалбоподателя до степен да е затруднен да разбере кога точно  е  извършил соченото нарушение на ЗОБВВПИ.

Това нарушение е съществено, защото нарушава правото на защита на жалбоподателя. Това е категорично основание наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Същевременно настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи и допълнителен мотив за отмяна на наказателното постановление в случай, че разминаването в датата, на която административно-наказващият орган твърди, че е извършено нарушението се сметне за техническа грешка.

Настоящият съдебен състав счита, че дори и да не беше допуснато описаното по-горе съществено процесуално нарушение, е налице маловажен случай на административно нарушение по чл. 59, ал. 2 от ЗОБВВПИ. При преценката на законосъобразността и справедливостта на наложеното с обжалваното НП наказание в размер на 2 000 лв., който размер законодателят е фиксирал без да посочи минимален и максимален такъв, съдът намира, че административно-наказващия орган не се е съобразил и не е обсъдил в достатъчна степен деянието на плоскостта на нормата по чл. 28 от ЗАНН, предвиждаща  възможността в  маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган да не налага наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Съдът счита, че административното нарушение притежава признаците именно на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, доколкото ЗАНН не съдържа дефиниция на това понятие и са приложими разпоредбите на НК. В подкрепа на горният извод са и следните смекчаващи  отговорността обстоятелства, освен изброените: макар в текста на чл. 59, ал.2  от ЗОБВВПИ да не е въведена разлика между огнестрелни и неогнестрелни оръжие в конкретния случай става въпрос именно за газ сигнално оръжие, а не за огнестрелно такова, то е загубено в гориста местност, където вероятността да бъде намерено е значително по-малка отколкото в населено място и оттам обществената опасност на нарушението е значително по-ниска, жалбоподателят е направил всичко възможно и сам е открил оръжието си. Освен това притежанието на такова оръжие е на уведомителен, а не на разрешителен режим.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1/2016 г. от *** г. на  Началник  на РУ Н., с което на основание чл. 183, ал. 1 от ЗОБВВПИ на П.П.П. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за виновно нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОБВВПИ.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                              Петина Николова