Р Е Ш Е Н И Е

28

гр. Нови пазар 18.04.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Районен съд - Нови пазар  в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №113 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          В нея жалбоподателят М.Е.М. *** заявява несъгласието си с наказателно постановление №***/*** г. на ВНД Началник на РУ – гр. К., като го счита за незаконосъобразно и немотивирано. С постановлението му били наложени глоби общо в размер  на 350 лв., за виновно нарушени разпоредби на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7 и чл.177,ал.1, т.2 от същия закон. Твърди, че в съставения му акт за установяване на административно нарушение липсваг задължителни реквизити, а именно вписван бил само на един свидетел, присъствал при съставянето на акта, а свидетели очевидци не били записани. Липсвало също така вписване на точния адрес на този свидетел и единния му граждански номер. Жалбоподателят намира, че с това са пренебрегнати императивните изисквания на чл.40, ал.1  и чл. 42 от ЗАНН. Освен това в акта било вписано, че жалбоподателят не спрял на подаден ясен сигнал от униформен полицай, а съставът на нарушението по чл.103 от ЗДвП включвал термина контролен орган. Предвид така изложените в жалбата обстоятелства, жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В съпровождащо жалбата писмо се твърди, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, а наложените наказания били съобразени със законовата рамка. Затова се моли наказателното постановление да бъда потвърдено.  

          Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява  процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №***/*** г. актосъставителят Н.А.И. е констатирал, че на *** г., около 10,50 часа в с. Н., обл. Ш., жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „***“ *** с рег. № *** е  извършил следните нарушения: Не е спрял на ясен сигнал за спиране със стоп-палка от униформен полицай; не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудвано превозното средство и управлявал ППС без да е правоспособен водач. Отбелязано е, че актът е съставен в присъствието на свидетел-С.И.С.-***. Актосъставителяг е отбелязал, че от страна на жалбоподателя са били нарушени разпоредбите на чл.103, чл.137а, ал.1, и чл.150 от ЗДвП. Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление №***/*** г., с което, на основание чл. 175, ал.1 , т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба от 100 лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от същия закон е наложена глоба в размер на 50 лв. и на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 е наложена глоба в размер на 200лв.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, видно от представената в заверено копие заповед №8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на МВР.

Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление на това основание. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, след което се предявява на нарушителя. Следователно, за да е законосъобразно съставен акта, той следва да е подписан от един свидетел, поради което непосочването на друг свидетел не може да се счете за съществено процесуално нарушение. Липсата на вписан втори свидетел на установяване на нарушението или при съставяне на акта не води до ограничаване правата на жалбоподателя в производството. Действително в АУАН не са посочени точен адрес и ЕГН на свидетеля по акта, но са вписани трите му имена и местоработата му, което дава възможност да бъде установен същият. Смисълът на отбелязването на данни за свидетеля е той да може впоследствие да бъде индивидуализиран, установен и при необходимост да бъде изслушан. В случая това естрорено, поради което по никакъв начин не са препятствани правата на жалбоподателя в хода на производството. Също така съдът счита, че замяната на понятиего „контролен орган“ така, както е изписан текста на нарушението в ЗДвП с  „униформен полицай“  в НП също не е съществено процесуално нарушение. Вярно е, че понятията не са равнозначни, но смисълът на употребеното в случая понятие е ясен и замяната не е довела до изменение на смисъла на нарушението и не е ограничила процесуалните права на жалбоподателя. Предвид тези съображения, съдът счита, че в хода на административното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Установява се с категоричност от събраните доказателства по делото, че на *** г. служителите на РУ-К. Н.А.И. и С.И.С., заедно с двама служители на жандармерията се намирали в централната част на с. Н., обл. Ш.. Намирали се на ул.“***“, до дом №**, когато от посока с. Х. към центъра на селото видели да се движи лек автомобил „***“ *** с рег. № ***.  Свидетелят Н.  И. забелязал при приближаването на този автомобил, че водачът му е без поставен предпазен колан. Затова подал сигнал със стоп-палка на водача за да спре. Водачът обаче увеличил скоростта и отминал. Свидетелят разпознал лицето му и си спомнил, че при предходни проверки е установявал, че този водач не е правоспособен. Малко по-късно свидетелите намерили същия автомобил, паркиран на паркинга до полицейския участък в селото. Колеги на свидетеля потвърдили, че именно жалбоподателят е управлявал, паркирал е и се е отдалечил. По–късно същия ден жалбоподателят изпратил до паркирания автомобил друго лице, негов работник, в опит да докаже, че друг е управлявал, а не той. Този опит бил осуетен. На *** г. жалбоподателят бил призован в РУ-К. и му бил съставен акт за установяване на административните нарушения.

Горните факти съдът приема за установени с категоричност от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Н.А.И. и С.И.С., както и от писмените доказателства – докладни записки и сведения. Жалбоподателят всъщност не оспорва така установената фактическа обстановка. С процесното наказателно постановление на жалбоподателя са вменени три нарушения: че не е спрял на ясен сигнал за спиране със стоп-палка от униформен полицай; не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС и  че управлява ППС без да е правоспособен водач. Съдът намира за доказани и трите вменени на жалбоподателя нарушения. Установява се безспорно от доказателствата по делото, че при ясно подаден сигнал за спиране от контролен орган жалбоподателят не е изпълнил задължението си да спре най-вдясно или на указаното му за спиране място. С това е нарушил чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1 ,т.4 от същия закон му е наложена глоба в средния предвиден в закона размер от 100 лв.

Показанията на разпитаните свидетели са категорични и непротиворечиви относно факта, че жалбоподателят  е управлявал, без да е поставил обезопасителен колан, като с това виновно е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Затова и на основание чл.183, ал.4, т.7 от същия закон е наказан с глоба в размер на 50 лв.

От приложената по делото справка за нарушител относно жалбоподателя се установява, както обстоятелството, че не е правоспособен водач, така и множеството административни наказания по ЗДвП, които са му налагани, като част от тях са за управление на МПС без свидетелство за управление. Затова законосъобразно му е вменено и нарушение на чл.150 от ЗДвП. На основание чл.175, ал. 1, т.2, пр.1 от същия закон му е наложена глоба в размер на  200 лв. Размерът на така определеното наказание е правилно определен в средния диапазон на предвиденото за съответното нарушение, тъй като видно от справката за нарушителя жалбоподателят е санкциониран с налагане на глоби повече от пет пъти, точно за вмененото му нарушение, в периода 2008г.- 2014г.   

Нито едно от осъществените нарушения не е маловажно административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Относно размерите на наложените с постановлението наказания, съдът счита, че те са правилно определени, доколкото законодателят не е предвидил минимални и максимални размери на двете наказания, а същите са фиксирани в конкретни размери. Наказанието лишаване от право на управление на МПС е посочено в размер на 24 месеца, а не 2 години, както е посочено в закона, но тъй като  периодите са равни, това не може да се счете за процесуално нарушение.

          Водим от горното и считайки, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, съдът намира, че то като такова следва да се потвърди.

Ето защо съдът

                     

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление №***/*** г. на ВНД Началник на РУ – гр. К. с което на М.Е.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100/сто/ лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева /.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: