П Р О Т О К О Л

 

гр. Н., 02.03.2016 г.

 

Районен съд  Н. в публичното си съдебно заседание на

02.03.2016 година , в състав :

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА НИКОЛОВА

 

При участието на секретар Б.А. сложи за разглеждане АНХД  № 127 по описа за 2016  год., докладвано от съдия НИКОЛОВА

 

            На поименно повикване в  13.30 часа се явиха: 

            Нарушителят се явява лично, надлежно доведени от органите на МВР и с адв. Т. В., ред.упълномощен.

            Явяват се свидет***е С.В.И. и  В.К.Д..

            Районна прокуратура, ред. призована не изпраща представител.

            Съдът дава възможност на нарушит***е да изразят становище по даване ход на делото.

Адв. В. – Да се даде ход на делото.

            Нарушител  - Да се гледа делото .

            Съдът като изслуша становището на нарушителя, намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото и

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне самоличността на нарушителят, както следва :

            А.З.Г. – с ЕГН **********,***,

            Съдът разясни правата на нарушителя в процеса.

            Съдът снема самоличността на свидет***е, както следва:

С.В.И. – на *** г.,

В.К.Д. - на ***г,

Съдът напомни наказателната отговорност на свидет***е по чл.290 от НК и същите обещаха да говорят истината пред съда.

            Съдът отстранява свидет***е от залата. 

            Адв. В. – Представям две заверени копия, както и допълнително ще искаме 3 свидетели да бъдат допуснати до разпит. Няма да правим отводи на съда и съдебния секретар, да се даде ход на съдебното следствие .

            Нарушител А.Г. – Няма да правя отводи на съда и съдебния секретар , да се даде ход на съдебното следствие .

            Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разпит водените от страна на нарушителя трима свидетели. Вписва имената им в списъка на призованите лица. Снема самоличността им както следва:

            С.К. А. – на *** г., Желае да свидетелства.

            З.Г.А. – на *** г.,. Желае да свидетелства.

            М.Ю.Н. – на *** г.,

Съдът напомни наказателната отговорност на свидет***е по чл.290 от НК и същите обещаха да говорят истината пред съда.

            Съдът отстранява свидет***е от залата. 

            Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

             Съдът докладва постъпилия по делото акт за констатиране на проява на дребно хулиганство и дава възможност на нарушителя да даде своите обяснения по нарушението, за което е съставен .

            Нарушител А.Г. -  Един ден реших да излезна със жена ми да се разходим. Забравих този ден кой беше, на 14-ти или 15-ти февруари беше, решихме да се разходим и минахме пред кафе “***” на Г. –“***”. Влезнахме вътре да пием кафе с жена ми. Седнахме на масата, дойде Т. – собственичка ли е, сервитьорка ли е не знам, и каза тука е резервирано. Аз се преместих на друга маса и тя ми каза “***”. Вътре имаше много хора и почнаха да ми се смеят. Грабна телефона и извика полицията и аз я попитах “***” и постоях 5 минути и дойде мъжа й Г. и каза “**”. От там се прибрах в къщи. Има 15-20 души от махалата, които са изгонени от това кафе. Аз се обидих тогава като ми каза ***. Обиди аз не съм отправял, това е абсолютна лъжа. Абсолютно всичко е лъжа. Аз не отивам там да се бия и да правя проблеми, аз отивам да пия кафе, няма как да правя такива работи. Искам да знам тя за какво ме обиди.

            Адв. В. – Имаше ли други роми освен тебе в заведението?

            Нарушителят А.Г.  - Тогава нямаше, понеже там са изгонили ромите и те не влизат там, а аз не знам, че те гонят ромите.

            Адв. В. – Къде подписа акта за дребно хулиганство?

Нарушителят А.Г. - Акта го подписах пред заведение “***”. Бях с баща ми тогава когато подписах акта и с приятеля на баща ми.

            Адв. В. - Как стана така, че там го подписа, някой те извика ли?

            Нарушителят А.Г. - Случайно се видях с кварталния и той ме видя и каза “подпиши се на акта”. Прочете ми акта и аз се подписах.

            Адв. В. – Нямам други въпроси.

            Свидетелката .И. – На *** г. господин А. дойде в заведението с една жена и седна на масата, на която имаше  резерве. Аз казах добър ден, той ме поздрави, след което му казах “извинявам се много, но масата е резервирана”, след което той стана и започнаха обиди и нападки, които са записани в акта. Той ми каза “***”, ***. Заведението беше пълно с хора, продължиха още обиди, които не искам да си спомням. Първо се случи отвънка на подиума, после аз влезнах вътре в заведението и обидите продължиха и там, след което той се засили срещу мене. Много зле се почувствах от случилото се. Господина, той след като му казах, че масата е резервирана, стана и се развика и започна да ме обижда и да ме напада, не е пожелал да си поръчва или каквото и да е било. На масата имаше табелка за резервация. Господина ме заплаши, че ще ме бие, всички от махалата щели да ме пребият, всеки ден чувам такива неща и затова реших да подам жалба, защото се притеснявам за мен самата.

            Адв. В. – Да сте го наричала “***”?

Свидетелката .И. - Никога през живота си не съм наричала хората така независимо от каква раса са. Това не беше единствената маса, не е и поскал да сяда на друга маса, той стана и започна да ме напада когато казах, че е резервирана масата.

            Адв. В. - От колко време беше резервирана масата и за кого?

            Свидетелката .И. - Принципно мислих всички маси да резервирам, защото имахме събрание на УС, тъй като това заведение е към ловното и те редовно се събират там. Когато станат хората щях да резервирам и другите, но към момента тази маса беше резервирана.

Адв. В. - В колко часа стана случая?

            Свидетелката .И. - Не мога да се сетя, мисля че, в 14.30 ч. - 15 часа беше събранието, а случая не помня в колко часа стана.

            Адв. В. – Нямам други въпроси.

            Свидетелката В.Д. – В дадения ден С. беше на работа сервитьорка и аз и помагам понякога и бях зад бара, господина дойде с жена си мисля в заведението и седна на маса отвън. На масата имаше резерве и С. излезе и им казала, че е резервирана и тогава господина се изправи и почнаха да се карат. После влезнаха вътре и продължиха да се карат и имаше обиди и т.н. Първоначално когато дойдоха седнаха на масата отвън, в заведението има подиум и те седнаха там, С. излезе отвън при тях и им е казала, че е резервирана масата, но аз не го чух това. Чух когато влезнаха вътре, където съм аз, че се караха. На масата, на която господина седна имаше табелка “резерве”. Вътре когато влезнаха и се караха, господина я нарече “***”, това лично го чух. После С. се обади на приятеля си, за да се обади на полицията и тогава господина каза “аз ще излезна и ще чакам отвън”. В заведението имаше вътре около 5-10 човека. Нямаше никаква реакция от тяхна страна, не им направи никакво впечатление, макар, че се чуваше. Аз бях възмутена от това, което стана. Нямаше действия, които да провокират страх от саморазправа.

            Адв. В. – Нямам въпроси.

            Свидетелката С. А. – На *** г. пристигнахме вътре, около обяд беше и гледаме госпожицата ни поздрави, аз съм седнала и тя дойде и каза “масите са резервирани” и искахме да се преместим на друга маса, а тя каза “***” и всичките хора почнаха да се смеят. Тази госпожицата /свидетелката сочи свидетелката .И./ каза това и от там взех мъжа ми и му казах да излезем навънка да не се случи нещо. Аз съм туркиня, аз не съм циганка, аз толкова разбирам и български език, но като излезнахме навънка един едър мъж, с гола глава ни спря и слезе от кола и му каза “какво стана брат” и “защо ни гонят” той каза “сега ще видите какво ще стане, на всички цигани ще покажа какво става” и после си заминахме в къщи. А. не е обиждал никого в заведението, госпожата взе да ни обижда и хората почнаха да се смеят вътре. Тя коя е, че ще ни обижда, къде пише, че сме цигани?!

            Адв. В. – Когато дойде въпросната госпожа каза ли “добър ден”?

            Свидетелката С. А. - Не, отначало ни поздрави, ние отвърнахме, тя каза здравейте, ние казахме здрасти и аз вече съм седнала и тя дойде и каза “масата е резервирана”. Не знам какво пишеше, но имаше табела на масата, но аз на български език не мога да чета. На всичките маси имаше табели и хората там бяха седнали, същите такива табели бяха. На всички маси имаше едни и същи табели, не беше менюто, една малка такава беше табелата.

            Адв. В. – Други роми в заведението имаше ли?

            Свидетелката С. А. - Аз не ги познавам, не знам, не мога да кажа кои са роми, бая хора имаше вътре и почнаха да се смеят.

            Адв. В. – Нямам повече въпроси.

            Свидетелят З. Г. – Аз съм баща на А.. Сина ми дойде в къщи със снахата и се оплакаха, че ги изгонили и ги наричали ***, ***. Аз не съм бил в заведението. Един документ подписахме на улицата вчера. Не знам за какво става дума, на сина ми го даде, аз не можах да го прочета документа. Никой не ни е чел документа, не сме запознати какво пише в документи, казаха само да го подпише.  Аз му казах да не го подписва, ама ние го подписахме на улицата документа.

            Адв. В. - Къде на улицата?

            Свидетелят З. Г. - Ей тука по средата на пътя, кафето където е от полицията по насам.

            Адв. В. – Малък ли беше, голям ли беше документа?

            Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

            ПРЕДЯВЯВА на свидетеля З. Г. акт за дребно хулиганство №2/02.03.2016 г.

 

            Свидетелят З. Г. – Това е документа и това подписа сина ми. Не му беше прочетен документа, аз не можах да разбера нищо в случая.

            Адв. В. – Нямам повече въпроси.

            Свидетелят М.Н. – За случая знам за тези работи, които са станали в кафето, но аз не бях в кафето. Аз това го знам от хората от махалата, от това момче А.. Аз нея вечер бях в тях и той дойде и се разплака, и отчаян беше и каза така и така стана работата. А. дойде отчаян и се разплака и каза, че в кафето ги псували, изгонили ги, уж каза, че било резервирано мястото и те се преместили на друго място. Аз това не го видях, а го разказа А.. А. вечерта беше нервен. Аз не знам той дали е нервен или спокоен не сме всеки ден заедно, просто се познаваме.

            Адв. В. – Пред Вас А. подписвал ли е някакъв документ?

            Свидетелят М.Н. - Вчера беше това пред кафе “***”, старшината го видя и му прочете каквото е писано. Аз бях до тях, той там се подписа на улицата на документа. Бях там и това видях.

            Адв. В. - Нямам други въпроси.

            Нарушител А.Г. – Аз не съм първият човек гонен от това кафе, колко човека са изгонени от това кафе и колко хора са наречени *** и ***. Аз ако знаех, че ще има такова нещо нямаше да отида да ме обиждат там. Не знам какви са тези хора и тя такова нещо е публикувала, да изгони всички цигани от Н..

            Адв. В.  - Представеното от нас доказателство е за заведени сигнали в РУП за подобни случаи между 08.02. и 16.02.2016 г. и  доколкото зная има проверка, която не е приключила.

            Съдът намира представеното днес копие от сигнал от лицето М.С.А., председател на женско ромско сдружение “***” гр. Н. няма пряко и непосредствено отношение към предмета на делото, доколкото автора на същото не е лице имащо преки и непосредствени впечатления за деянието посочено в акта и същият не представлява официален документ, удостоверяващ посочените в него обстоятелства. Поради което, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА представеното копие от сигнал на пълномощника на нарушителя - адв. В..

 

Съдът запитва страната има ли искания, ще сочи ли други доказателства.

            Адв. В. - Няма да представям доказателства и да правя доказателствени искания. Моля да се приключи съдебното следствие и даде ход на устни прения .

 

            Съдът на основание  чл.283 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА  към доказателствения материал по делото:  Акт за констатиране на дребно хулиганство №2/02.03.2016 г., жалба от С.В.И., както и справката за съдимост на нарушителя.

 

            Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна , поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

                                     ДАВА ХОД  НА УСТНИ ПРЕНИЯ

Нарушител А.Г.  – Аз не съм виновен, защото нямам вина. Аз ходя да пия кафе с жена ми, а не да се бия с момчето. Абсолютно не съм обиждал свидетелката. Не се признавам за виновен.

 

На основание чл.297  от НПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА НА НАРУШИТЕЛЯТ ПОСЛЕДНА ДУМА

Нарушител  А.Г. – Искам съда да ме признае за невиновен.

 

            Съдът обяви , че ще се произнесе с решението си .

            Съдът на база събраните по делото доказателства, писмени и устни прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното :

            На *** г. А.З.Г. заедно със съжителката си С.К. А. решили да посетят кафене “***” и около обяд влезли в заведението. Кафе “***” се намира в гр. Н. на ул. “***” № ***. Двамата посетители се насочили към свободна маса в открития салон на заведението и седнали на масата. На масата имало поставена табела “Резервирана”. Към двамата посетители се отправила свидетелката .И., която им казала, че масата е заета и няма да ги обслужи. Тогава А.Г. и приятелката му станали от заведението и тръгнали към вътрешния салон, където А.Г. отправил към .И. обиди, нарекъл я “***”, както и, че ще я пребие. Това се установява от показанията на свидетелките .И. и В.Д.. Това станало в присъствието на други посетители на заведението, като двете свидетелки и особено .И. се уплашила и изпитали силно възмущение и обида. .И. се обадила на своя приятел, който не след дълго дошъл и вече на улицата се разправял с нарушителя А.Г.. Съдът намира, че не се доказват по категоричен начин твърденията на нарушителя, че към него са били отправени разпореждания и указания от свидетелката .И., че не се обслужват ***. Казаното от него се установява единствено в показанията на съжителката му С.К. А., която както в съдебната зала посочи трудно разбира български език, но и като негова съпруга е пристрастна към неговите обяснения, целта, на които е да се изгради оправдание за последвалите действия. Съдът намира, че извършената постъпка е извършена на обществено публично място, пред неопределен брой посетители в заведението и се изразява в използването на неприлични думи, псувни, обиди, което по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ съставлява дребно хулиганство.

От обективна страна е налице извършено от нарушителя А.З.Г. дребно хулиганство. Причините за това деяние се изразяват в ниския самоконтрол и недостатъчно добре изградени нравствени и етични правила за поведение на обществено място.

От субективна страна е налице пряк умисъл, като в случая съдът намира, че не се установява наличието на провокирано от някого поведение.  Съдът игнорира и не прие по делото като доказателство представения от нарушителя сигнал, доколкото в него липсваха данни за пряко установени от автора на сигнала факти за деянието извършено на *** г., а посочените в сигнала аргументи, че в заведението не се обслужват, респективно не се допускат лица от ромски произход нямат непосредствено отношение към настоящото деяние. Съдът счита, че в случая следва да се укаже, че в случаите на упражнена от някого пряка или непряка дискриминация основаваща се на раса, пол, религия, етност и други характерни за всеки един човек белези могат да бъдат отправени към Комисията за защита от дискриминация, която съгласно Закона за защита от дискриминация да извърши проверка на тези обстоятелства и при установяване на такава да наложи санкция на нарушителя.

Въз основа на закона и конкретно на УБДХ и с оглед на извършеното съдът счита, че следва да се наложи на основание чл.6 от УБДХ наказание, като съдът счита, че е справедливо наказанието да е глоба, което с оглед на обстоятелството, че лицето е безработно следва да бъде определено в размер между средата и минимума. При определяне на наказанието съдът се съобрази с обстоятелството, че лицето е осъждано, като по второто наказание му е наложено административно наказание за причинена от него лека телесна повреда по хулигански подбуди. Именно хулиганските подбуди в квалификацията на престъплението по НОХД №*** от ** г. на НПРС са отнесени към настоящото дело и дават основание на съда да приеме, че дееца е лице склонно към извършване на хулигански прояви, поради което санкцията, която следва да му се наложи в рамките на посочения от съда диапазон следва да е към горната граница, а именно от 250 лв. Съдът счита, че така определеното наказание би постигнало ц***е на закона и най-вече би гарантирало постигане на желаната от него превантивна и превъзпитателна  роля, поради което същото следва да бъде постановено.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.6 от УБДХ , съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА  А.З.Г. – с ЕГН **********,***, ЗА ВИНОВЕН  в това, че на *** г.  в кафе “***” в гр. Н., обл. Ш., извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне на обидни думи и псувни към лицето С.В.И.,  в присъствието на повече хора, която проява е извършена на публично място и, с което е бил нарушен обществения ред и спокойствието на гражданите – нарушение  по чл.1, ал.2 от УБДХ, за което му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 250  / ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА .

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ШОС в срок до 24 часа от постановяването му, като в случай на жалба или протест съдът насрочва заседание пред ШОС за 08.03.2016 г. /вторник/ от 14 часа, за която дата нарушителят и защитникът му се считат за уведомени от днес.

                                              

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

           

 

            Заседанието завърши в 14.20  часа .

            Протоколът изготвен в съдебно заседание .

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                                                                      СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: