Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

№ 65

гр. Н., 29.06.2016 г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на тридесет и първи  май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛА РАДЕВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №200 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            В нея жалбоподателят  Т.Х. *** твърди, че при издаване на НП №16-0280-000051/24.02.2016 г. е нарушен материалния закон, а отразените фактически констатации са неверни. Не отрича, че е собственик на МПС–лек автомобил *** с рег. № ***, но не  го  управлявал на  посочената дата на нарушението-*** г.

В съдебно заседание, представляван от адв. Н. К. от ШАК заявява още, че са нарушени правилата за връчване на АУАН. Освен това към датата на твърдяното нарушение автомобилът бил спрян от движение, което обстоятелство не пораждало задължение за него да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид изложеното жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.

            Въззиваемата страна не изпраща представител на насроченото съдебно заседание. В съпровождащото жалбата писмо се изтъква, че материалният закон е приложен правилно и в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. С молба до съда процесуалният представител юрисконсулт И. И.  излага аргументи в защита на законосъобразността и правилността на НП, като моли същото да бъде потвърдено.

            Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата e подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидци на нарушението Д.Г.С., Х.Ж.Х. и И.К.С., че на *** г. са били в района на училището в с. Н., обл. Ш., в изпълнение на служебните си задължения. Тогава видели жалбоподателя, когото познавА. лично да се качва в лекия автомобил *** с рег. № *** и управлявайки го да се отдалечава. На *** г., във връзка с образуваната преписка актосъставителят М.А.Х. и след призоваване на жалбоподателя  издал  акт за установяване на административно нарушение №56/*** г. в присъствието и на  св. Л.И.А.. Затова, че на *** г.  около 09,50 часа в с.Н., обл. Ш.ска жалбоподателят управлява  лек автомобил, *** с рег. № ***, като в качеството си на собственик не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите, вА.дна към датата на проверката. Жалбоподателят е отказал да подпише акта, при което законосъобразно отказът му е удостоверен с подписа на свидетел. Въз основа на така издадения акт е съставено НП №16-0280-000051/24.02.2016 г.  на жалбоподателя, за виновно нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ  наложена глоба в размер на 800 лв. Изрично в НП е визирано, че нарушението е извършено повторно, като е посочено и НП №15-0442-000440 от 28.07.2015 г. Затова е на  основание чл.638, ал.2, пр.1  от КЗ  е наложена глоба в размер на 800 лв.

 Съдът констатира, че актът за установяване на административното нарушение, както и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица  и отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяната на постановлението на това основание.

От доказателствата по делото безспорно се доказва, че действително жалбоподателят е управлявал собственият си лек автомобил *** с рег. № *** на *** г. В случая обаче това обстоятелство е без значение, тъй като неговата административна отговорност е потърсена в качеството му на собственик на моторното превозно средство. Съгласно текста на чл. 483, ал.1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Жалбоподателят не отрича, а и от приложената по делото справка за регистрацията на МПС се установява, че автомобилът *** с рег. № ***  е собственост на жалбоподателя към *** г. От същата справка се установява също, че автомобилът е бил спрян от движение  по чл. 171, т.2, б.3 от ЗДвП от 05.07.2015 г. Аргументът обаче, че в този случай отпада задължението на собственика му да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не се споделя от съда. Принудителната административна мярка е била предприета спрямо собственика, който няма задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, до сключването й. При положение, че продължи да управлява посоченото МПС въпреки наложената му ПАМ, задължението да  се сключи застраховка не отпада. В подкрепа на изложеното е Решение № 184 от 4.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 275/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков, според което     

 

 

 

 

в хипотеза, когато едно спряно от движение моторно превозно средство се движи по път, отворен за обществено ползване (по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП), неговият собственик и/или ползвател, респ. водач, следва да има сключена застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите.

Отделно от това се установява, че нарушението на жалбоподателя е извършено повторно. Съгласно пар.1, т.51 от ДР на ЗК "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. От справка за нарушител става ясно, че жалбоподателят е санкциониран за същото нарушение, с НП №15-0442-000440 от 28.07.2015 г. по описа на 04 РУ-Варна, влязло в законна сила на 28.08.2015 г., за виновно нарушение на чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ. 

 

 

 

Към датата на издаване на обжалваното наказателно постановление – 24.02.2016 г. е в сила нов  Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. По силата на § 34 от него, той  отменя Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, *, 34, 54, 59, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 48, 53, 97, 100 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 24 и 41 от 2009 г., бр. 19, 41, 43, 86 и 100 от 2010 г., бр. 51, 60 и 77 от 2011 г., бр. 21, 60 и 77 от 2012 г., бр. 20, 70 и 109 от 2013 г. и бр. 94 и 95 от 2015 г.). В процесното наказателно постановление са посочени относимите правни норми по новия КЗ, включително и за размера на наказанието глоба. Нарушението е извършено  при действието на отменения КЗ. Разпоредбата на сега действащия КЗ е по-благоприятната санкционираща правна норма за жалбоподателя в конкретния случай, включително и в случай на повторност  и затова следва тя да се приложи.

Доколкото жалбоподателят следва да понесе административнонаказателна отговорност за извършеното административно нарушение и няма основание за отмяна на наказателното постановление, то същият следва да заплати по сметка на съда и направените по делото разноски в размер на 734,73 лв.

Ето защо

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №16-0280-000051/24.02.2016 г., издадено от ВНД Началник РУП към ОДМВР Ш., РУ-К., с което на Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***, със съд адрес:гр. Н., ул.“***“№*, ет.*, офис *, на основание чл.638, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева.

ОСЪЖДА Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***, със съд адрес:гр. Н., ул.“***“№*, ет.*, офис * да заплати по сметка на РС – Н. направените по делото разноски от 34, 73 лв. /тридесет и четири лева и седемдесет и три  стотинки/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: