Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 47

 

гр. Н., 26.05.20** г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд Н. в съд в публичното си заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 238 по описа за 20** година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят ЕТ ”Б. 91-Б.Б.”, ЕИК *** твърди в жалбата си, че с наказателно постановление № 27-000006/08.04.20** г. на Директора на „ИТ“ Ш. за допуснато нарушение на чл.62, ал.1 от КТ  вр. Чл. 1, ал.2 от КТ му е наложена имуществена санкция на основание чл.4**, ал.5 във вр.чл.414, ал.3 от КТ в размер на 1 500 лв.

Жалбоподателят сочи, че НП е постановено при непълно изяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон, в резултат са допуснати нарушения на процесуалните правила на административно наказателното производство. Оспорва същото, като счита,че то е постановено при непълно изяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон.

В жалбата е посочено, че към датата на извършване на проверката жалбоподателят е с прекъсната търговска дейност и не е осъществявал дейност, която да се свързва с наемането на работна сила по трудово правоотношение. Самият собственик Б.К.Б. работи по трудово правоотношение към „***“ ЕОД гр. Н.. Цехът, в който е извършена проверката от контролните органи на ИТ е нает с договор от физическо лице К.Б., който не е служител на фирмата на жалбоподателя. Намерените в обекта лица П.И. и А.В. не са наемани от търговеца по трудово правоотношение, т.к дейността му не е възобновена. Жалбоподателят твърди, че при издаване на постановлението за обявяване на трудово правоотношение от страна на контролните органи по реда на чл. 405а, ал. 1 от КТ лицата не са дали съгласие.

Поради горното жалбоподателят сочи, че при издаване на НП не е съобразена действителната фактическа обстановка, а издаденото НП е незаконосъобразно.

Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло като незаконосъобразно наказателното постановление.

Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ш. сочи, че в административно-наказателното производство не са допуснати нарушения, а издаденото НП отговаря на установената фактическа обстановка. Към датата на приключване на съдебното дирене, обявените от контролните органи трудови договори на двете лица са все още действащи. Възражения по тяхното обявяване не е направено от жалбоподателя. Въззиваемата страна счита извършеното нарушение за доказано, а издаденото НП, като законосъобразно и правилно моли да бъде потвърдено.

 

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1  от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.

В акта и в НП е посочено извършеното от жалбоподателя нарушение, конкретно, че на 19.02.20** г. в цех за производство на бетонови изделия в гр. Н. на ул. „***“ № *, жалбоподателят ЕТ ”Б. 91-Б.Б.”, представляван от Б.Б. не е уредил като трудови правоотношения, отношенията на предоставяне на работна сила на лицето А.В.А., което е прието в цеха за производство на 19.02.20** г. в 11,30ч. да извършва производство на бетонови изделия като сключи с него трудов договор в писмена форма. Посочено е, че лицето работи в описания обект заедно с лицето П.И. бетонови смеси с бетонобъркачка, което е декларирал писмено.

Посочено е, че това представлява нарушение на чл. 62, ал.1 и чл.1, ал.2 от  Кодекса на труда. Актът е връчен и подписан от жалбоподателя на 10.03.20** г. В акта не са посочени писмени възражения.

Съдът намира, че при съставянето на акт № 27-000006/10.03.20** г. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП.

Съдът намира, че при съставянето на НП № 27-000006/08.04.20** г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ш. също не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 12.04.20** г.

 

Разгледано по същество, съдът установи следното:

Жалбоподателят ЕТ „Б. 91-Б.Б.“ е надлежно регистриран в Търговският регистър и съгласно справка в него се представлява от Б.К.Б., като фирмата е със седалище и адрес на управление  гр. Н., ул.“***“ No **, а предметът на дейност е строителна дейност, транспортни дейности, търговия и пр. дейности.

Представителят на длужеството жалбоподател, Б.К.Б. работи по трудов договор, сключен на 22.01.20** г. при фирма „***“ ЕООД на длъжност „водач на мотокар“ в цех за производство на сухи строителни смеси, със срок на договора от 6 месеца, при пълно работно време, от 8.00ч.

На 18.02.20** г. Б.К.Б. се обадил на св. А.В.А. и му казал, че на баща му са необходими хора, които да почистят халето (има се предвид цех за производство на бетонови изделия, намиращ се в гр. Н., ул.“*** №*). Свидетелят А. се обадил на своя приятел св. П.И. и на сутринта св. К.Б. ги закарал в цеха за бетонови изделия, където двамата свидетели А. и И. чистили.

На 19.02.20** г. била извършена проверка инспекторите при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ш. П.С. и С.К. в цех за бетонови изделия, намиращ се в гр. Н., ул.“***“ № *. На място в цеха заварили две лица (мъже), св. А.В.А. и св. П.Г.И. работещи без уредени трудови правоотношения.

Когато проверяващите пристигнали в цеха други лица, освен посочените две е нямало. Проверяващите се обадили на Б.Б. около 12.00ч. по телефона и му казали, че са на проверка в цеха за да се срещнат с него, но той казал, че пътува. На място в цеха е нямало представител на жалбоподателя. При посещението в цеха проверяващите установили, че лицето А.А. работи на бетонобъркачката, а лицето П.И. формова бетоновите тухли с пресата. Самите лица заявили, че работят от предишния ден и се обучават и не знаят какво заплащане ще получат. По време на проверката е нямало лице, което да обучава двамата работещи.

По време на проверката изискали от двете лица декларации по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, като лицето А.В.А. е посочило в своята декларация, че „от 18.02.20** г., вчера в 8,30 дошъл в халето и започнали работа. Той е на бетонобъркачката. Посочено е, че Б. го извикал и че днес (на 19.02.20**г.) започнали работа в 8,30. Все още не е подписал трудов договор. Още се обучават на машините и не са се договаряли за пари“. Декларацията е подписана на 19.02.20** г. в 11,45ч.

Докато проверяващите били в обекта, в него пристигнал св. К.Б.. Проверяващите го попитали дали знае какво става в цеха, но той заявил, че сина му се занимава, а той само кара камиона. След това св. К.Б. си тръгнал. В цеха имало натрупани доста тухли, готова продукция, прясно изработена, а по начина, по който двете лица работили с машините личало, че ги познават добре и всеки работел самостоятелно. Никой не чистел в цеха.

Проверяващите извършили служебна проверка в НАП за наличието на регистрирани трудови договори между ЕТ „Б. 91-Б.Б.“ и св. А.В.А. и П.Г.И. и установили, че такива не са регистрирани.

В резултат на констатираното от проверяващите е било издадено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от същата дата – 19.02.20** г., с което св. П.С. , в качеството на гл.инспектор към Д „ИТ“  Ш. е обявил съществуването на трудово правоотношение между лицето А.В.А. и ЕТ ”Б. 91”, представляван от Б.К.Б. на основание чл. 405а, ал.1 от КТ. С това постановление е посочено, че лицето А.В.А. е на длъжност „машинен оператор“ в цех за производство на бетонови изделия  ИТ „Б.-91“. Постановлението е подписано от св. А.А..

Проверяващите, след като напуснали цеха отишли на работното място на представителя на жалбоподателя във фирма „***“ ООД в гр. Н. и му връчили призовка за представяне на документи. На посочената дата представителят на жалбоподателя не се явил, а се явил на 10.03.20** г., когато са съставени протокол № ПР**09566 и Акта за установяване на административно нарушение № 27-000006/10.03.20** г.

На 10.03.20** г. са били поискани обяснения по чл. 402, ал.1, т.2 от КТ от представителя на жалбоподателя, Б.Б., в които той е посочил, че фирмата е с предмет на дейност производство на бетонови изделия. От началото на ноември 2015 г. фирмата не работи. Дейността се извършва в гр. Н., ул. „***“ № *. Посочено е също, че има нов договор от 01.02.20** г. с лицето К.Б. А., както и че на 19.02.20** г. е бил изпратил П. и А. да почистват цеха за бетонни изделия.

По делото е представено копие от декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице до НАП от 05.11.2015 г., с която жалбоподателят е заявил, че прекъсва дейността си от дата 01.11.2015 г.

Представен е и договор за наем от 01.02.20** г. между „***“ ООД, представлявано от инж. П.В.П., като наемодател и св. К.Б., като наемател, за когото е записано „за производство на бетонови изделия“, с който първият предоставя на втория за временно ползване собствен недвижим имот, находящ се в гр. Н. срещу заплащане на наемна цена от 350лв. В чл.1 от този договор липсва описание на имота, предмет на същия. В чл.3 от договора е посочено, че наемателят се задължава да си служи с наетия имот като го ползва като цех за производство.

Съдът намира, че по делото липсват категорични доказателства относно собствеността на цеха, в който е осъществявана дейност по производство на бетонови изделия. От извършената в Търговския регистър справка се установява, че дружеството наемодател „***“, представлявано от П.В.П., област С., община Б., гр. Б., бул. „***“ No ** има за предмет производство, сервизно обслужване и търговска дейност в страната и чужбина с машини, инвентар, оборудване и съоръжения за селскостопанското производство и стоки за широко потребление, извършване на механизирани услуги, изкупуване и преработка на селскостопанска продукция. Именно това дружество е наемодател на св. К.Б., очевидно на обект представляващ цех за производство на бетонови изделия, доколкото въпреки неточното попълване на представения договор се установява именно това. По делото липсват категорични доказателства, че жалбоподателят ЕТ „Б. 91-Б.Б.“ е упражнявал в този обект дейност, която да изисква ангажирането на трудова сила. Безспорно е налице престиране на трудова сила, но от извършената проверка и събраните във връзка с административно наказателното производство доказателства не се установява, по категоричен начин, че жалбоподателят, в качеството му на ЕТ е този, който е наел двамата свидетели да извършат тази дейност в полза на ЕТ „Б. 91-Б.Б.“. Съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ е посочено, че "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. От гледна точка на тази категорична разпоредба и въз основа на установените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят, ЕТ Б. 91-Б.Б.“ не притежава качеството на работодател на лицата А.А. и П.И.. Основанието за това е, че по делото не се установява по безспорен начин, че цехът и машините са собственост на жалбоподателя, а дейността, която са осъществявали двете лица А. и И. е за представлявания от Б.Б. търговец. По делото от събраните гласни доказателства се установи, че машините са били купувани от св. К.Б., баща на представителя на жалбоподателя, както и че считано от 01.02.20** г. той е наемател на обекта. Това, което се установи от показанията на св. А.А. и св. П.И. е, че предишния ден на А. се обадил Б., представителя на жалбоподателя, Б.Б. и му казал, че на баща му – св. К.Б. му трябват хора за почистване на халето. Извършваната дейност в деня на проверката от двете лица – А. и И. в цеха била по тяхна инициатива, а не по възлагане от жалбоподателя. Независимо от това те са произвели определено количество бетонови тухли.

За административно наказателната отговорност към която е привлечен жалбоподателят ЕТ „Б. 91-Б.Б.“ за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, за това, че не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето А.В.А. се установи, че  дружеството жалбоподател е било с прекъсната дейност, съгласно представена от него декларация пред НАП от 05.11.2015 г. Тази декларация се подава съгласно чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, и съпоставена с разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социалното осигуряване тя се подава с цел определяне на периода за който се дължи внасяне на осигурителни вноски. Внасянето на осигурителни вноски, съгласно КСО е за периода, през който лицата упражняват трудова дейност. Като е подал декларация за прекъсване на дейността от 01.11.2015 г. и не е подадена нова за нейното възобновяване, жалбоподателят ЕТ Б. 91-Б.Б.“ всъщност в периода на проверката 19.02.20** г. не е осъществявавал трудова дейност в това му качество. Самото физическо лице Б.К.Б. е бил в трудови правоотношения с „***“ ООД. Следователно лицето Б.Б., като е изпратило св. А.А. в цеха за бетонови изделия е действало като физическо лице, а не като представител на едноличния търговец ЕТ Б. 91-Б.Б.“. В това си качество той, съгл. §1 от ДР на КТ също  може да бъде работодател, доколкото е изпратил А.А. и П.И. за изпълнение на работа, в случая почистване на хале, в предприятието на своя баща св. К.Б., по смисъла на §1, т. 2 от ДР към КТ. Конкретната трудова дейност, която е възложил Б.Б. е била почистване на производственото помещение. По делото не се доказа по безспорен начин, че дейността, осъществявана в този цех е извършвана от фирмата на жалбоподателя, доколкото от извършената служебна справка в Търговския регистър не се установи нито регистриран предмет на дейност, свързан с производство на бетонови изделия. Посочено е сред предметите на дейност строителство, но това е различно от производство на бетонови изделия. За сравнение при извършената в Търговския регистър справка за фирмата наемодател на помещението, в което е извършена проверката „***“ ООД, представлявана от П.В.П. е посочено, че тя има за предмет производство с машини, инвентар, оборудване и съоръжения за селскостопанското производство и стоки за широко потребление и пр.

Съдът намира, че представителят Б.К.Б. на ЕТ Б. 91-Б.Б.“, като е помолил св. А. да почисти халето е действал не от името и като представител на ЕТ „Б. 91-Б.Б.“, а като физическо лице, което е изпратило тези лица за изпълнение на работа в предприятие ползвател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, доколкото и съгл. т. 2 от тях „Предприятие“ е и всеки обект и други подобни, където се полага наемен труд. Въз основа на така приетата правна характеристика на извършеното от лицето Б.К.Б., съдът намира, че той е действал лично и като физическо лице, а не като представител на ЕТ „Б. 91-Б.Б.“, като възложител на работа в полза на друго предприятие – ползвател, каквото се явява от своя страна по смисъла на §2 от ДР на КТ физическото лице К.Б. А.. Като е обявил за трудово правоотношението между ЕТ „Б. 91-Б.Б.“ от една страна като работодател и А.В.А. от друга като работник, проверяващия  главен инспектор от Д „ИТ“ Ш. е приел, че лицето работник изпълнява посочената в него и при работодателя ЕТ „Б. 91-Б.Б.“ длъжност само въз основа на представената от свидетеля по реда на чл. 402, ал.1, т.3 от КТ декларация. В съдебно заседание и двамата свидетели сочат, че са били в цеха само за да чистят, а не да работят на машините в него. Изработването на определено количество готова продукция е станало самоволно по тяхна инициатива. Посочиха също, че те са вписали в декларациите си, макар и доброволно това, за което са били питани от проверяващите, а не това което в действителност е било между тях и Б.Б.. Наличието на неоспорено по административен ред постановление за обявяване на трудово правоотношение не означава, че то има материална доказателствена сила за действителните правоотношения между посочените в него страни. Самото постановление се основана на декларация по чл. 402 от КТ, която е частен документ, подписан от страна в административното производство и има формална доказателствена сила, която ако бъде опровергана с други доказателства не обвързва съда при преценката на наличието на трудови правоотношения между посочените страни. Декларацията по чл. 402, ал.1, т.1 и 3 от КТ, подписана от св. А.А. се изисква съгласно КТ, с цел подпомагане на контролните органи при установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с осъществяването на трудовата дейност, включително и данни за заплащането на труда (т. 3). Тази декларация, обаче не може да бъде единственото доказателство при установяване наличието на трудово правоотношение. Съгласно съдебната практика, сред която е Решение № 4797 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10466/2010 г., VI о., сведения с доказателствена сила в административното производство могат да дават само неучастващи в него лица, а работникът в случая А.В.А. е участник в развилото се контролно (надзорно по своя правен характер) производство по чл. 399 и сл. КТ и завършило с процесното постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ и задължителни предписания по чл. 405а, ал. 4 КТ. В цитираното съдебно решение на ВАС е посочено, че след като компетентният контролен орган е решил да образува и проведе такова производство за да издаде административен акт по чл. 404, ал. 1 или по чл. 405а, ал. 1 КТ, по силата на чл. 15, ал. 1 АПК заинтересованият работник или служител става страна в това производство. Защото според тази разпоредба (легална дефиниция) страни в административния процес са всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или за които този акт би породил права или задължения. Постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ несъмнено поражда права за работника (арг. чл. 405а, ал. 1 КТ) и поради това той по силата на чл. 15, ал. 1 АПК е страна в развилото се контролно (административно и надзорно по своя характер) производство по чл. 399 и сл. КТ. Поради това подадената от него декларация не е сведение от неучастващо в това производство лице по смисъла на чл. 44, ал. 1 АПК. В решението е посочено, че освен това с дадената от работещото лице декларация, което заявява (декларира) изгодни за себе си обстоятелства, Дирекция „Инспекция по труда“, респ. инспекторът (длъжностното лице) при тази дирекция, изготвил постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ е било длъжен да събере други доказателствени средства, в т. ч. сведения по чл. 44, ал. 1 АПК от други работници или служители, за началната дата на обявеното за съществуващо трудово правоотношение. Видно от приложеното НП единствено посочена е декларацията, дадена от св. А.В.А.. В съдебно заседание този свидетел, както и останалите двама свидетели П.И. и К.Б. сочат, че А.А. е бил в цеха за да чисти, а не за да работи на машината като „машинен оператор“. Факта, че работодателят не е обжалвал постановлението в срока по чл. 405а, ал.7 от КТ не означава, че постановлението, което е издадено е напълно законосъобразно и отговаря на изискванията на КТ за да замести трудов договор. Преценката на законосъобразността на издаденото постановление дори и да не в рамките на самостоятелно административно производство се извършва винаги и особено в случаите, когато са засегнати правата на работника. В случая от това постановление не се установя по безспорен начин работното време, място на работа, възнаграждение и пр.задължителни елементи съгл. Чл. 66, ал.1 от КТ. В този смисъл съдът счита, че представеното по делото постановление по чл. 405а, ал.1 от КТ не е доказателство за наличието на заместващо трудово правоотношение между жалбоподателя и лицето А.В.А. в качеството им на работодател за първия и на работник за втория. Съгласно Решение № 8 от 24.02.2015 г. на АдмС - Ш. по адм. д. № 211/2014 г. предписанието по чл. 405а, ал.4 от КТ е фактически обусловено от постановлението по ал.1 и при установената материалноправна незаконосъобразност на постановлението, следва да се приеме, че издаденото предписание също се явява незаконосъобразно, поради издаването му в противоречие с материалния закон, т.к се основава само на декларацията по чл. 402, ал.1, т.1 и 3 от КТ. Това води и до незаконосъобразност на издаденото постановление, поради липса на обосноваващото го фактическо основание.

В този смисъл, съдът намира, че не е налице надлежно установено трудово правоотношение между жалбоподателя ЕТ „Б. 91-Б.Б.“ в качеството на работодател и св. А.В.А., в качеството на работник. Следователно жалбоподателят ЕТ „Б. 91-Б.Б.“ не е надлежен субект на административната отговорност по чл. 62, ал.1 и чл.1, ал.2 от КТ.

Преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е следвало да направи проверка на обстоятелствата по нарушението, както и да събере доказателства относно обстоятелствата - кое е конкретното лице, осъществило нарушението и в какво качество е действало същото лице. Основание за тази преценка и доказателства в тази насока са били представени – представената декларация до НАП за прекъсване на дейността на фирмата, трудовия договор на Б.Б. с „***“ ЕООД и договора за наем с „***“ ООД. Съгласно разпоредбите на чл. 56 от Търговския закон, едноличният търговец се отъждествява с физическото лице, това обаче не означава, че в административното производство е без значение в какво качество е действало определено лице, дали като търговец или като физическо лице. Противното би означавало, че регистрираните като еднолични търговци физически лица във всички аспекти на своята житейска дейност, действат като представители на търговеца. Това се разграничава и от разпоредбата на §1, т.1 от ДР към КТ, сочейки кой има качеството на работодател – физически лица, юридически лица или всякакви други икономически образувания и т.н. В този смисъл, съдът намира, че след като в рамките на административното производство е било установено, че „Б.“, Б.Б. е изпратил св. А.А., то това не означава, че ЕТ Б. 91-Б.Б.“ е негов работодател. Различните качества, които притежава Б.Б., на физическо лице и на едноличен търговец налагат и различно отношение към преценката за неговата административно наказателна отговорност. За разлика от отговорността на едноличния търговец, която е обективна и не е обвързана с наличието на вина, която стои при изследване на административната отговорност на физическите лица, съгл. чл. 7 от ЗАНН вр. чл. 24 от ЗАНН, то при установената от съда отговорност на физическото лице Б.Б. административно наказващия орган е бил длъжен да изследва конкретните проявления на формата на вината – умишлено или непредпазливо. Липсата на произнасяне на административно наказващия орган относно формата на вината на административно наказателно отговорното лице прави издаденото от административно-наказващия орган наказателно постановление незаконосъобразно. Като е издал наказателното постановление срещу ЕТ „Б. 91-Б.Б.“ вместо срещу Б.КР.Б. административно наказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, т.к  не е отразена в пълнота фактическата обстановка по извършване на нарушението. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за нарушение, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. То е било привлечено към административна отговорност и е било наказано за нарушение, без да са доказани по несъмнен начин всички елементи от фактическия състав на административно-наказателната му отговорност, а именно, че в качеството си на ЕТ Б. 91-Б.Б.“ е действал като работодател на св. А.В.А.. В този смисъл е Решение от 17.11.2008 г. на АдмС - С. по к. н. а. х. д. № 2279/2008 г., 1-ви кас. с-в, докладчик председателят Лозан Панов, Решение от 30.05.2014 г. на  

 

 

 

 

 

 

 

АдмС Ловеч  по  

 

 

 

к.н.а.д. № **0 по описа за 2014 г. и др.

         От гледна точка на наложеното по реда на чл. 414, ал.3 от КТ наказание макар наказанието за работодателя да е в еднакъв размер от 1500 до 15 000лв., то е ясно посочена разликата между двете санкции – имуществена санкция или глоба. На едноличните търговци и юридически лица се налага имуществена санкция , съгл. Чл. 83 от ЗАНН, докато на физическите лица се налагат предвидените в чл. 13 от ЗАНН наказания при съобразяване с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН. Липсата на преценка от страна на административно наказващия орган на релевантните за отговорността на административно наказателно-отговорното лице Б.Б. факти и обстоятелства правят издаденото от него наказателно постановление незаконосъобразно.

Предвид изложеното, съдът приема, че при установяването на административното нарушение и издаването на наказателното постановление са налице съществени нарушения на административно-процесуалните правила, налагащи отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 27-000006/08.04.20** г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ш., с което на ЕТ Б. 91-Б.Б.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул.“***“ № **, в качеството му на работодател, представляван от Б.КР.Б. с ЕГН **********,  с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1, ал.2 от КТ  и на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

                           

                                      Районен съдия: …………………..….......…

                                                                  Галина Николова