Р    Е    Ш    Е     Н    И    Е

№ 105

Гр.***,07.11.2016г.

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Районен съд *** в публичното съдебно заседание,проведено на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                             Председател:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                             Секретар:Б.  А.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №399 по описа за 2016 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

   Образувано е административно-наказателно производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН,по жалба,предявена от З.Г.Р.,с адрес:с*** против НП №16-0307-000422 от 30.06.2016г.на Началника на РУ Полиция,гр.Н..

   Жалбоподателят твърди,че с НП от 30.06.2016г.на Началника на РУ Полиция гр.Н.е наказан с „глоба“ в размер на 200 лв.за административно нарушение по чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП.Не есъгласен с изложените в решението констатации и мотиви,като излага следните съображения:

     Видно от изготвения АУАН №274736/08.06.2016г.е,че същият е бил изготвен за това,че на ***г.той е извършил нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.Нито в АУАН,нито в изготвеното по-късно НП,не било посочено въз основа на кои доказателства по преписката се твърди това негово виновно поведение.

    В наказателното постановление в разрез с изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН липсвали:коректно описание на нарушението/не бил посочен начина,по който е било извършено нарушението,с какви действия/бездействия същото е било осъществено/, не били посочени обстоятелствата,при които е извършено,не били посочени доказателствата,които го потвърждават.

     Това били съществени нарушения на административнопроизводствените правила и НП следвало да бъде отменено.

     Отделно било посочено,че деянието не представлява маловажен случай.Това изявление било декларативно и представлявало липса на мотиви,като е самостоятелно основание за отмяна на НП€

    В жалбата се сочи още,че в НП липсват каквито и да е мотиви ,защо административното наказание е в размер около средния,а не минимален,което,освен ,че го правело неразбираемо,нарушавало правото му на защита.

     В АУАН не било посочено ЕГН на свидетеля,което било в разрез с разпоредбата на чл.42 ал.1 т.7 от ЗАНН.Не ставало ясно какво е точно качеството на посочения свидетел.

    Предвид гореизложеното,жалбоподателят воли съдът да отмени  НП №16-0307-000422 от 30.06.2016г.като неправилно и незаконосъобразно.

    В съдебно заседание,жалбоподателят не се явява,не изпраща представител.

    Въззиваемата стрна –ОД на МВР гр.Ш.,РУ гр.Н.редовно призована,не изпраща представител.Не се явява административно-наказващия орган.В съпроводително писмо към административно-наказателната преписка се сочи,че жалбата е допустима,но неоснователна по същество.Наложеното административно наказание било съобразено със законовата рамка и са наложени наказания в средни норми.При определяне на наказанието ,административнонаказващият орган приел като отегчаващи вината обстоятелства,че З.Г.Р. е управлявал автомобила като неправоспособен водач,след употреба на алкохол със съдърпжание в издишания въздух над 0.5 на хиляда и е учавствал в ПТП,в следствие на което пешеходец е получил наранявания и е образувано ДП №220/2016г.по описа на РУ ***.Молят ,съдът да постанови решение,с което предявената жалба да бъде оставена без уважение, а процесното НП потвърдено като законосъобразно.

     Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

        АУАН №473/16 от 08.06.2016г.е  съставен от П.С.П.-*** в присъствието на свидетеля С.М.Ж. ***-служител против З.Г.Р. затова,че на *** г.около *** часа в с.С.,по ул.“***“ в посока центъра на населеното място управлява л.а. „***“ №*** след като е спрян от движение с ЗППАМ №16-0280000060/11.05.2016г.на РУ гр.К..С това нарушил чл.5 0л.3 т.2 от ЗДвП.АУАН е връчен на визирания в него нарушител на 20.06.2016г.и същият го е подписал без възражения.

     С Наказателно постановление №16-0307-000422/30.06.2016г.,издадено от В.К.Р.- Началник РУП към ОДМВР Ш.,РУ ***,на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП,административнонаказващият орган е наложил на З.Г.Р. административно наказание –„глоба“ в размер на 200 лв.

   В мотивите на атакуваното НП се сочи,че същото е издадено срещу З.  Г.Р. затова,че на ***г.около ***часа в с.С.,на ул.“***“,като неправоспособен водач е управлявал „***“ с рег.№***,след като е спрян от движение със ЗППАМ №16-0280-000060/11.05.2016г.на РУ К..Актът за установяване на административно нарушение е предявен на нарушителя и е подписан от него без възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е постъпило допълнително възражение.Деянието не е маловажен случай по чл.28а от ЗАНН.При индивидуализация на наказанието е съобразен чл.27 ал.2 от ЗАНН.

   НП е връчено на посочения нарушител З.Р. на 04.07.2016г.и в законоустановения 7-дневен срок ,той го е обжалвал пред съда чрез административно-наказващия орган.

    Наказателното постановление е издадено от длъжностно лице,ползващо се със съответната материална,териториална и функционална компетентност и,като не се установи съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП и тяхното връчване.

      По делото бяха разпитани като свидетели актосъставителят П.С.П. и свидетелят по съставения АУАН С.М.  Ж..От техните показания се установи,че са отишли по сигнал за ПТП и на място констатирали два блъснати автомобила и пострадало лице.Дошла „Спешна помощ“,взела пострадалото лице,въпросният З. не бил на място.По-късно установили кой е виновника.Бил доведен в РУП,съставен му бил акт за употреба на алкохол,акт за възникнало ПТП като виновник и на място се направил оглед,тъй като имало пострадало лице.Актът бил съставен в негово присъствие,били му предоставени копия от съставените актове,завели го в ЦСМП за вземане на кръвна проба.П. му съставил два акта –единия за алкохол,другия за ПТП,от там нататък било установено,че автомобилът е спрян от движение .Р. не представил никакви документи,нямал нищо.

     Съдът е изискал служебно Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-0280-000060/11.05.2016г. ,издадена от К.В.К.-ВНД Началник РУП към ОДМВР Ш.,РУ К. и  се констатира,че с въпросната заповед е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171 т.2 б“и“-„изземване на свидетелството за регистрация на л.а. „*** с рег.№***,за срок до 1 месец,а именно за 30 дни.Тази мярка е наложена на В.Й.В.,който в качеството си на собственик на МПС е допуснал да бъде управлявано от неправоспособен водач –З.Г.Р. на 10.05.2016г.Няма данни дали въпросната заповед е връчена по надлежния ред на В. ,дали и кога същата е влязла в законна сила./подлежи на обжалване в 14-дневен срок /по административен ред пред директора на ОДМВР Ш. и по съдебен ред пред Административен съд Ш./.

    При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

     Съгласно императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,наказателното постановление трябва да съдържа „описание на нарушението,датата и мястото ,където е извършено,обстоятелствата,при които е извършено,както и на доказателствата,които го потвърждават“.

     В тежест на наказващият орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,които обуславят административнонаказателната отговорност.

     Чрез показанията на свидетелите П. и Ж. се установи,че жалбоподателят Р. е управлявал посоченото МПС на посоченото в АУАН и НП дата и място.,като дори е предизвикал в резултат на това управление ПТП.

     Въпреки,че съдът прояви служебна активно и изиска в оригинал съответната ЗППАМ/за да се прецени дали същата е била влязла в законна сила към момента на констатиране на нарушението и дали е повлякла съответните правни последици/,то от представените от административно-наказващия орган доказателства - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-0280-000060/11.05.2016г. ,издадена от К.В.К.-ВНД Началник РУП към ОДМВР Ш.,РУ К. и Картон на ЗППАМ така и не се установи дали въпросната заповед е била влязла в законна сила към ***г.,за да се приеме,че е осъществен състава на твърдяното административно нарушение-„управление на МПС,спряно от движение“.

     Ето защо,съдът намира,че доколкото не се установи по един безспорен начин,че жалбоподателят е реализирал от обективна и субективна страна вмененото му с АУАН и НП административно нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП,поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.     Водим от гореизложеното,на основание чл.63 ал.1 т.3 от ЗАНН,съдът

 

                                            Р      Е       Ш       И     :

  

   ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление №16-0307-000422/30.06.2016г.,издадено от В.К.Р.- Началник РУП към ОДМВР Ш.,РУ Н./въз основа на АУАН №Г274736/08.06.2016г./,с което,за извършено на ***г.в с.С. адм.нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДВП,,на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП,на З.Г.Р. с ЕГН:**********,с адрес:с*** е наложено  административно наказание –„глоба“ в размер на 200 лв./двеста лева/.

     Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ш. в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: