Р Е Ш Е Н И Е

№ 98

гр. Н. 27.10.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Районен съд - Н. в публичното заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №442 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          В нея жалбоподателят Ц.С.И. *** действащ чрез процесуалния си представител адв. С. Н. – Г. С. от АК - В. заявява, че не е съгласен с наказателно постановление №*** г. на Началника на РУП към ОДМВР – Ш., РУ – гр. Н., с което са му наложени административни наказания: глоба в размер на 100 лева на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. и лишаване от правоуправление за един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Счита, че постановлението, както и актът за установяване на административното нарушение, са незаконосъобразни, издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът и постановлението не отговаряли на изискванията на чл.42, т.3, 4 и 9 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В АУАН бил вписан само един свидетел, а законът изисквал да са посочени най-малко двама. Непосочването в постановлението на точни и ясни данни за мястото на нарушението и пострадалото лице от нарушението представлявало липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Актосъставителят приел, че жалбоподателят не останал на мястото на произшествието, с което нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, но това било некоректно, тъй като не било посочено коя от хипотезите по т.3 била нарушена и това затрудняването на защитата на жалбоподателя. Наред с това жалбоподателят твърди, че по делото не са налице доказателства за твърдяните нарушения. Поради тези обстоятелства, подробно изложени в жалбата, жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В придружаващото жалбата писмо заявява, че счита жалбата за неоснователна. Смята, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените наказания ся съобразени със законовата рамка. Моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено.

          Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява  процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №*** г. /бланков №456380/ актосъставителят И.Й.И. е констатирал, че на същата дата *** г., около *** часа жалбоподателят, движейки се по третокласен път в *** – Н. по посока от с. Л. към с. В., като водач на товарен автомобил *** „***“ с рег. №***, с прикачено полуремарке с рег. №***, при ляв завой, не осигурил достатъчно странично разстояние с движещия се насреща влекач „***“ с рег. №***, като е настъпило пътнотранспортно произшествие с материални щети. След произшествието жалбоподателят не изпълнил задълженията си като участник в него – не останал на място, не уведомил контролната служба на МВР, а продължил движението си към гр. Н.. Актосъставителят е отбелязал, че с това жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.44, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление №*** г., с което за така установените нарушения е наложил на жалбоподателя административни наказания съответно на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – глоба от 100 лв. и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Актът за установяване на административното нарушение и съставеното въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, предвид приложеното по делото заве*** копие на заповед №*** г. на Министъра на МВР. Съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че АУАН и наказателното постановление не съдържат посочване на мястото на нарушенията и обстоятелствата на нарушенията. В случая ясно е посочено мястото – „в *** – Н. на път трети клас №*** – км. *** в посока от с. Л. към с. В.“. При така посочената номерация на пътя, по подробна и ясна конкретизация на място на нарушението не би могла да бъде направена. Също така в акта и постановлението пълно и ясно са посочени обстоятелствата на нарушенията.

Съдът счита за неоснователно и твърдението на жалбоподателя за неспазване на процедурата по съставяне на АУАН и конкретно нарушаването на изискването на чл.40 от ЗАНН. Видно е, че актът съставен в присъствието на един свидетел, който се е подписал в него. Разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН предвижда, че актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая изискването е не за участие на повече от един свидетел, а за участие на тези /или този/, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изискването за съставяне на АУАН в присъствие на повече от един свидетел е по чл.40, ал.3 от ЗАНН, но това е хипотеза, при която няма свидетели на извършването или установяването на деянието. В настоящия случай е видно, че е налице свидетел на установяването на деянията, поради което и именно той е подписал акта. Т.е. актът е съставен при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, а не при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Поради това съдът счита, че не е налице посочения от жалбоподателя порок при изпълнение на процедурата по съставяне на АУАН.

Неоснователни са и твърденията за незаконосъобразност на АУАН поради непосочването на лица, претърпяли имуществени вреди от нарушението. Действително актът за нарушение следва да съдържа имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, а в настоящия АУАН това не е отбелязано. Но тази липса сама по себе си не е основание за отмяна на наказателното постановление, защото по делото са безспорно установени, както нарушението и неговия автор, така и вината на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Съдът констатира обаче, че наказателното постановление в едната си част е незаконосъобразно и е налице съществено процесуално нарушение, а именно постановлението не е отговаря пълно на изискването на чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН, защото в него е вписано, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Въпросната разпоредба съдържа три хипотези и не е посочено коя от тях наказващият орган приема, че е била нарушена. От даденото описание в текстовата част на постановлението може да се предполага, че наказващият орган приема, че са били нарушение б.“а“ и б.„в“ на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, но дали действително тези законови хипотези има предвид наказващият орган не може да се направи извод. В наказателното постановление следва ясно да са отразени кои са нарушените законови разпоредби, което в случая не е сто*** и поради това съдът счита, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение. То е съществено, защото по този начин се препятства правото на защита на жалбоподателя. Затова в тази му част, относно наказанието, наложено на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за допуснато нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, наказателното постановление следва частично да се отмени. В останалата част на постановлението съдът не открива съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на това основание.

Установява се с категоричност от събраните доказателства по делото - показанията на свидетелите И.Й.И., Я.М.В., М.А.М. и Е.Х.А. и приложените писмени доказателства – копие на протокол за ПТП №*** от *** г. и докладни записки, че на *** г. през деня жалбоподателят се движил с товарен автомобил *** „***“ с рег. №***, с прикачено полуремарке с рег. №*** по посока от с. Л. към с. В., обл. Ш.ска. В срещуположната посока по това време се движил свидетелят М.М. с автомобил - влекач „***“ с рег. №***. Жалбоподателят, след излизане от ляв завой бил навлязъл с автомобила си в насрещната лента за движение, без да има достатъчно място двата автомобила да се разминат. Поради това при разминаването на колите същите се ударили в левите си страни, в резултат на което били счупени страничните им огледала. Свидетелят М. веднага спрял, а жалбоподателят не спрял, продължил движението си към гр. Н.. Зад автомобила, управляван от свидетеля М. се движил също с товарен автомобил свидетеля Е.А., който видял случилото се – навлезлият в насрещната лента автомобил на жалбоподателя и настъпването на произшествието. А. също спрял при М., след това последният се обадил на тел.112.

Тези факти се установяват безспорно от доказателствата по делото и те сочат, че жалбоподателят е осъществил нарушението по чл.44, ал.1 от ЗДвП. Видно е, че при движението си жалбоподателят не е оставил достатъчно странично разстояние за разминаване с насрещно движещия се автомобил и това е била причината за настъпването на произшествие, при което и законосъобразно му е бил съставен акт за административно нарушение и му е било издадено наказателно постановление.

Предвид гореизложеното съдът счита, че безспорно е доказано осъщественото от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗДвП, за което той е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Относно размера на наложеното с постановлението наказание, съдът счита, че то е правилно определено в минималния размер, предвиден в закона.

          Водим от горното и считайки, че в частта относно наложеното наказание на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, съдът намира, че то в тази му част следва да се потвърди, а в съответствие с изложеното по-горе в частта му относно наложеното наказание на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, постановлението следва да се отмени. Ето защо съдът

 

                     

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление №*** г. на Началника на РУП към ОДМВР – Ш., на РУ – гр. Н. В ЧАСТТА, в която на Ц.С.И. с ЕГН ********** ***, на основание чл.75, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба от 50 лв. /петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за извършено административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от същия закон.

ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление *** г. на Началника на РУП към ОДМВР – Ш., на РУ – гр. Н. В ЧАСТТА, в която на Ц.С.И. с ЕГН ********** ***, на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба от 100 лв. /сто лева/, за извършено административно нарушение по чл.44, ал.1 от същия закон.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: