Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                    № 110

                                Гр.Н.,11.11.2016г.

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Районен съд Н. в публичното съдебно заседание,проведено на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                      Районен  съдия :СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                      Секретар:Б.  А.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №483 по описа за 2016 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

   Образувано е административно-наказателно производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН, по жалба,предявена от А.Р.А. ***,действуващ чрез пълномощника си адв. Д..-ШАК срещу Наказателно постановление №16-0307-000490/22.08.2016г.,на Началника на РУ Н..

    Жалбоподателят твърди,че не е доволен от горецитираното наказателно постановление,с което на основание чл.171 ал.1 .2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 250.00лв.

    Счита,че същото е незаконосъоразно,поради това,че са допуснати съществени процесуални пропуски при съставяне на АУАН ,на база на което е издадено НП и в допуснати такива самото НП.

    Излага следните съображения:

    Съгласно чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН ,в акта трябва да се направи описание на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено.тези изисквания на закона относно съдържанието на обстоятелствената част на АУАН №456421 не били изпълнени,а било записано,че той управлява МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС,след като е лишен по административен ред.В тази връзка,жалбоподателят твърди,че притежава свидетелство за управление на МПС,категория Б с №*** кат.В,АМ.Т.е.,написаното в АУАН не било вярно.

    Отделнто от това,ако той не притежавал свидетелство за управление на МПС,нямало как да бъде лишен по административен ред ,още повече в чл.177 ал.1 т2 от ЗДвП законодателят разграничил две различни деяние.

     Впредвид на това,че АУАН има три функции-констатираща,обвинителна и сезираща,той счита,че от съставения му АУАН с непълно и неточно описание на нарушението и обстоятелствата,при които същото е извършено,се явявало съществена пречка за ефективното осъществяване правото му на защита,защото му се вменявали две различни нарушения по пр.1 и пр.2 на чл.177 т.1 от ЗДвП и той не знаел в кое от двете е обвинен.

     Жалбоподателят счита,че е допуснато и нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаването на обжалваното наказателно постановление,тъй като била повторена фактическата обстановка от АУАН.

В  обстоятелствената част на наказателното постановление,според жалбоподателя,би следвало да е отразено с какво действие той е нарушил ЗДвП,което би следвало да е ,че той е управлявал ,а видно от НП било,че този факт никъде не е отразен,тъй като той е част от фактическия състав на това нарушение,без който деянието не би било нарушение.

      Второ –записано било,че жалбоподателят е водач,лишен от СУМПС,а видно от цитираната в НП ЗППАМ№16-0307-000078/12.05.2016г.било,че той не е лишен от СУМПС,а му е отнето свидетелството.

    Трето,било записано,че без да притежава свидетелство за управление на МПС.

    Отделно от това,по време на административно –наказателната преписка не било установено имотното му състояние и му било наложено наказание ,без административно-наказващият орган да се мотивира защо е наложен този размер към максималния.

      Предвид гореизложеното,жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло така издаденото наказателно постановление №16-0307-000490/27.07.2016г.на Началник РУ Н. като неправилно и незаконосъобразно.Алтернативно,в случай,че съдът прие за установено по безспорен начин,че е осъществил нарушението,за което са му съставени АУАН и НП,да измени наложеното му наказание „глоба“,като определи такова в размер,ориентиран към предвидения минимум.

    В съдебно заседание жалбоподателят ,редовно призован не се явява.За него се явява пълномощникът му адв.Д..Поддържа изцяло депозираната жалба.

      За въззиваемата страна не се явява представител.В съпроводително към административно-наказателната преписка писмо ,административно-наказващият орган сочи,че предявената жалба е допустима,но неоснователна по същество.АУАН и НП били издадени от компетентни длъжностни лица.В хода на административно-наказателното производство не били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон.Наложеното наказание било съобразено със законовата рамка.При определянето му ,административнонаказващият орган приел като отегчаващо вината обстоятелство многото извършени нарушения от водача.

      Моли съдът да постанови решение,с което предявената жалба бъзе оставена без уважение,а процесното НП потвърдено като законосъобразно.

     Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

     Акт за установяване на административно нарушение №546/***г.е съставен от П.И.З.-*** в присъствие на свидетеля М.Х.И.-***, срещу А.Р.А. затова,че на *** г.около 15.30часа в гр.Н. по ул.“***“управлява л.а. „***“*** ***,собственост на И.Е.К.,без да притежава СУМПС,след като е лишен по административен ред и с това е нарушил чл.150 от ЗДвП.АУАН е връчен на нарушителя на ***г.,като в същия той е написал собственоръчно следното възражение „само до магазина отидох за цигари“.

    От показанията на свидетелите З. и И.,които съдът цени с нужното доверие като добросъвестно дадени,се установява,че същите не са очевидци на описаното нарушение,а актът е съставен по свидетелски показания.нямало как да бъдат очевидци на нарушението,тъй като се озовали на посоченото място по сигнал за конфликт и тогава на полицейските служители било съобщено,че жалбоподателят е отишъл да си купува цигари ,управлявайки посоченото МПС,там е имало други лица и са се скарали.      

    Въз основа на съставения АУАН ,поставил начлото на административно-наказателното производство е издадено Наказателно постановление №16—307-000490/22.08.2016г.,издадено от В.К.Р.-Началник РУП към ОДМВР Ш.,РУ Н.,с което,затова,че А.Р.А.  управлявал МПС на ***г.в гр.Н.,след като СУМПС е отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП /нарушение по чл.150 от ЗДвП/, с,на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП  му е  наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250лв.

    Наказателното постановление е връчено на посочения нарушител на 24.08.2016г.и в законоустановения срок той го е обжалвал пред съда.

     Жалбата се явява процесуално допустима,а разгледана по същество-основателна поради следните съображения:

     АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица,в рамките на тяхната материална,функционална и териториална компететност./Запоред №8121з-748/24.06.2015г.на Министъра на вътрешните работи/.

    Видно от приобщената като писмено доказателство по делото справка за нарушител/водач е,че жабоподателят А.Р.А. е правоспособен водач на ВПС,категории В и АМ.Същият многократно е наказван по административен ред за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата и КЗ във връзка с управление на МПС.

    Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-0307-000078/12.05.2016г.,издадена от В.Р. –Началник РУП към ОДМВР Ш.,РУ Н.,за извършено адм.нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП,на А.Р.А.,на основание чл.171 т.1 б“б“от ЗДвП е наложена принудителна адм.мярка- „временно отнемане на свидетелството да управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му,но за не повече от 6 месеца“.ЗППАМ е връчена на А. на 13.05.2016г.и видно от направената отметка на същата е,че той е предал на контролните органи свидетелството си управление ,както и свидетелството за регистрация №006898243.,те.е.ЗППАМ е приведена предварително в действие.

     Доколкото по делото няма данни дали тази заповед е обжалвана/предвид законовата възможност това да бъде сторено в 14-дневен срок/ и кога е влязла в законна сила,предвид осъщественото действие по предаване на свидетелството за управление на водача на контролните органи  до решаване на въпроса за отговорността му,следва да се приеме, че на ***г.в гр.Н.,същият е управлявал МПС ,след като СУМПС е било отнето по реда на чл.171 т.1 /по адм.ред/,с което от обективна страна е осъществен състава на адм.нарушение по чл.177 ал.1 т.2 предл.второ,алт.1.

      Следва да се отбележи,че фактическата обстановка по констатираното нарушение,обективирана в АУАН и НП следва да съвпада и да не се доразвива в рамките на административно-наказателното производство,защото противното би означавало нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

    В акта е записано,че същият е управлявал МПС ,без да притежава СУМПС /което представлява самостоятелен състав на нарушение по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДВ,в две хипотези ,/след като е лишен по надлежен ред,-съдебен или административен ред/,,а в НП е посочено,че той управлява МПС ,след като СУМПС е отнето по реда на чл.171 т.1./което от своя страна предвижда самостоятелен състав на нарушение по смисъла на чл.177 ал.1 т.2 предл.второ,алт.1./.

     Тоест,съдът намира,че е налице явно несъответствие при описване на самото нарушение в АУАН и НП,което от своя страна е рефлектирало при издирването и   прилагането на правилната материално-правна/ съответната санкционна норма/.

     Ето защо,съдът намира,че само на това основание,следва да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно,без да се произнася по същество по въпросите:извършено ли е от нарушителя вмененото му с НП административно нарушение,формата на вината и съответно правилно ли е определено наложеното му адм.наказание,спазени ли са чл.27 и чл.28 от ЗАНН..

      Водим от гореизложеното,на основание чл.63 ал.1 т.3 от ЗАНН,съдът

 

                                                 Р      Е      Ш     И     :

 

   ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №№16—307-000490/22.08.2016г.,издадено от В.К.Р.-Началник РУП към ОДМВР Ш.,РУ Н./въз основа на АУАН Г456421/***г./,с което,на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП ,на А.Р.А. с ЕГН:**********,с адрес:г*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250лв.

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ш. в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                    РАЙОНЕН    СЪДИЯ: