Р    Е    Ш    Е   Н   И   Е

№ 107

Гр.Н.,10.11.2016г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Районен съд Н. в публичното съдебно заседание,проведено на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                       Районен  съдия:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                       Секретар:Б.  А.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №519 по описа за 2016 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

   Образувано е административно-наказателно производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН,по жалба,предявен от Д.Х.Т. ,с постоянен адрес: ***,действуващ чрез пълномощника си адв.Н. И. К.-ШАК против Наказателно постановление №16-0307-000538/23.08.2016г.,издадено от Началника на РУ Н..

    В жалбата се твърди,че на 08.08.2016г.около 1.20часа,жалбоподателят Д.Х. ***,като в този момент го посетили служители на РУ-Н..Жалбоподателят не е шофирал МПС.Казал на служителите на РУ-Н.,че не е управлявал автомобила и няма как да му вземат проба с дрегер.Автомобилът се намирал в двора на имота му,находящ се в с.П.,но въпреки това му бил съставен АУАН по чл.174 ал.3 от ЗДВП.

     Считат,че би следвало да бъде съставен акт,тъй като не е налице описаното в НП нарушение.Доколкото ставало ясно от издаденото наказателно постановление,,жалбоподателят,счита същото за незаконосъобразно ,а отразените фактически констатации за неверни.Според него и поверените му,АУАН е съставен  при нарушение на материалния закон.Наказващият орган неправилно приел,че е осъществен състава на чл.174 ал.3 от ЗДвП.Твърдят,„е жалбоподателят не е управлявал описаното МПС.

     Въпреки,че в жалбата изрично не е направено искане за отмяна на цитираното наказателно постановление,такова искане и направено в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя- адв.Н. К..Адв.К. доразвива в пледоарията си основанията за атакуване на процесното наказателно постановление,като излага също,че са налице процесуални нарушения досежно чл.53 и следващите от ЗАНН.Счита,че АУАН е нечетлив,което представлявало самостоятелно основание .Имало нарушения и при връчване на акта ,което съставлявало самостоятелно основание за отмяна.Предвид гореизложеното,адв.К. моли съдът да отмени изцяло посоченото наказателно постановление.

   Въззиваемата страна  не изпраща представител.В съпроводително писмо се сочи,че предявената жалба е допустима,но неоснователна по същество-АУАН и НП били издадени от компетентни длъжностни лица .В хода на административнонаказателното производство те били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.Съобразени били преходни наказвания на нарушителя.

      Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и н тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

      Жалбоподателят Д.Х.Т. е правоспособен водач на МПС /справка за нарушител/водач  на л.18 по делото/ .Същият е наказван неколкократно по административен ред за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата.

     От показанията на разпитаните по делото свидетели П.И.З. и М.Х.И./***/,които съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно дадени,непротиворечащи помежду им и с  останалия доказателствен материал по делото,се установява,че на 08.08.2016г.свидетелите са били нощна смяна и са упражнявали контрол по движение по пътищата в гр.Н. .На ул.“***“,до В и К ,в посока от дсс.П. към гр.Н. идвал лек автомобил,чиито светлини се виждали само,след което същите били превключени на дълги светлини и имало престой 3-4 минути на едно място.Този автомобил събудил съмнение у полицейските служители  и докато решили как да реагират,автомобилът дал назаден ход и отново поел към с.П..Проследили го,като спазвали някаква дистанция,целта била да видят номера му.В един момент,може би на ляв завой,свидетелите изведнъж загубили процесния автомобил ,изчезнали светлините.Св.З. ,който управлявал полицейския автомобил,намалил скоростта и в един момент възприел отново наблюдаваното МПС,което тръгнало по земен път/вероятно земеделски,между ниви/,което за кратко било с включени светлини и движейки се по третостепенния /земен/път,отново го загубили.Свидетелят З. слязъл от полицейската кола и в този момент чул трясък от затваряне на врата.Забелязъл проследявяния автомобил ,осветил го  и се движел след него ,движейки се през стърнище,току що ,ожънато от пшеница.Нямало никакви лица в автомобила,само на таблото или на седалката имало лична карта на въпросния Д../жалбоподателя/.Извикали го по име,но никой не се отзовал.Свидетелите стояли на мястото около 5-10 минути.Наблизо имало блок със слънчоглед.По някое време пред тях се появил жалбоподателят и заявил на служителите на полицията,че той не е карал колата,управлявало я друго лице,за чиито имена не се сещал.Снели му сведение.Попитали го къде е ключът на автомобила и жалбоподателят го извадил от джоба си.Св.З. сочи,че понеже не го били видели да управлява автомобила,решили да го оставят и му казали да се прибира,да не управлява автомобила.След като снели сведението/в което Д.Т. е заявил,че автомобилът бил управляван от лице на име Я.,с който избягали ,след като видели полицейския патрул/,свидетелите тръгнали с полицейската кола,след което спряли и угасили светлините.Не се минали 15 минути и жалбоподателят запалил автомобила си и тръгнал в посока с.П..Понеже знаел къде той живее,св.З. решил да го изчакат на главния път,пред дома му.Установили,че автомобилът идва срещу тях,св.И. подал сигнал със стоп-палка през прозореца на служебния автомобил и след като осветили водачът,установили,че това е жалбоподателят Д.Т..Той не спрял на подадения му сигнал със стоп.-палка,продължил,преминал през главната и хванал по земен път,свидетелите продължили след него и така докато стигнат до неговата къща.Т. слязъл от автомобила и заявил,че не го е управлявал.Лъхал много на алкохол,полицейските служители му заявили,че ще го изпробват с техническо средство,но същия отказал.Издали му талон за медицинско изследване.Съставени му били четири акта за извършени нарушения.

    И двамата свидетели са категорични,че са възприели лично,че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил,както и,че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта .

    Затова,че на 08.08.2016г.около 01.20часа в с.П.,по ул.“***“,Д.Х.Т. е управлявал лек автомобил „***“с рег.№*** във видимо нетрезво състояние,с несигурна походка ,лъха на алкохол,говори заваляно и отказва да му бъде извършена проверка с техническо/ средство „Алкотест 7410“с №ARSM-0184за установяване употреба на алкохол.Издаден му е талон за медицинско изследване с №0039469.Водачът управлява МПС ,след като е лишен по надлежен ред,му е съставен АУАН №603/08.08.2016г-.,от актосъставител П.И.З. в присъствието на свидетеля М.Х.И..На Т. е вменено извършване на административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.Нарушителят е отказал да подпише акта,,както и да му бъде връчен препис от същия. Съдът намира,че АУАН е написан достатъчно ясно и четливо,поради което не споделя доводите на повереника на жалбоподателя за обратното,което довело до нарушаване правото на защита на доверителя му .

     Въз основа на съставения АУАН,с Наказателно постановление №16-0307-000538/23.08.2016г.,издадено от В.К.Р.-началник РУП към ОДМВР Ш.,РУ Н., затова,че на 08.08.2016г.в с.П.,на ул.“***“,Д.Х.Т.,като водач,лишен от СУМПС-*** с рег.№–***,отказал да му бъде извършена проверка с тех-средство за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество,не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му ,на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП,на Д.Х.Т. са наложени административни наказания“глоба“в размер на 2000.00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

      Наказателното постановление е връчено на визирания нарушител на 29.08.20916г.и в законоустановения срок .

     Жалбата се явява процесуално допустима,а разгледана по същество-неоснователна,поради следните съображения:

    Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица,разполагащи със съответната териториална,материална и функционална компетентност.При издаване на същите не са допуснати съществени нарушения ,рефлектиращи върху правото на защита на жалбоподателя.Видно от жалбата и доводите към нея доразвити в съдебно заседание е,че жалбоподателят е наясно за какво му е наложено наказание с атакуваното наказателно постановление/затова,че като водач/управлявал МПС/на посочената дата и място /с.П.,т.е. административно-наказващият орган изобщо не е коментирал въпроса за управление на МПС от гр.Н. до земеделските земи,където не е било установено по несъмнен начин от полицейските служители ,кой е управлявал процесното МПС,но това е сторено с нужната категоричност в с.П.,по ул.“***“/,той е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта му,както и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване/Талон №0039469 ,който водачът е отказал да получи и отказът му е оформен с подписа на св.М.Х.И.,на л.12 по делото/, от обективна страна,жалбоподателят е изпълнил и двете алтернитивно предвидени хипотези ,предвидени в нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

    От субективна страна,извършеното нарушение е осъществено при наличието на пряк умисъл.

     За въпросното нарушение,съответната норма,която се явява и материалноправна и санкционна по своя характер,предвижда наказание „лишаване от правоуправление на МПС“за срок от 2 години и глоба 2000.00лв.Т.е.предвидените наказания са без алтернатива и при доказано нарушение,каквото в случая безспорно е налице,административно-наказващият  орган е наложил предвидените по вид и размер наказания ,прилагайки правилно материалния закон.Не на последно място следва да се отбележи,че в случая не се касае и за евентуално приложение нормата на чл.28 от ЗАНН,доколкото,видно от справката за нарушител от региона ,жалбоподателят е с трайно изградени навици за неспазване на правилата за движение по пътищата ./наказван е 8 път с влезли в законна сила наказателни постановления,има издадени четири фиша ,освен това е и осъждан за престъпление по чл.343б ал.1 от НК с присъда по  НОХД №***/2016г.по описа на НПРС/.

    Ето защо,съдът намира,че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло от съда,а жалбата против него –оставена без уважение.

    Водим от гореизложеното,на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗАНН,съдът

 

                                    Р      Е      Ш      И    :

 

   ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №16-0307-000538/23.08.2016г.,издадено от В.К.Р.-началник РУП към ОДМВР Ш.,РУ Н./въз основа на АУАН Г276848/08.08.2016г./,с което,за извършено на 08.08.2016г.в с.П.,обл.Ш.,адм.нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП,на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП,на Д.Х.Т. с ЕГН:**********,с адрес:г*** са наложени административни наказания:“глоба в размер на 2000 лв./две хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ш. в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН   СЪДИЯ: