Р    Е    Ш    Е   Н   И   Е

                                                              111

                                          Гр.Н.,11.11.2016г.

                                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Районен съд Н. в публичното съдебно заседание,проведено на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                       Районен  съдия:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                       Секретар:Б.  А.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №520 по описа за 2016 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

   Образувано е административно-наказателно производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН,по жалба,предявен от Д.Х.Т. ,с постоянен адрес: ***,действуващ чрез пълномощника си адв.Н. И. К.-ШАК против Наказателно постановление №***г.,издадено от Началника на РУ Н..

    В жалбата се твърди,че на ***г.около 1.20 часа,жалбоподателят Д.Х. ***,като в този момент го посетили служители на РУ-Н..Жалбоподателят не е шофирал МПС.Казал на служителите на РУ-Н.,че не е управлявал автомобила и няма как да му вземат проба с дрегер.Автомобилът се намирал в двора на имота му,находящ се в с.П.,но въпреки това му бил съставен АУАН по чл.150 от ЗДВП.

     Считат,че би следвало да бъде съставен акт,тъй като не е налице описаното в НП нарушение.Доколкото ставало ясно от издаденото наказателно постановление,,жалбоподателят,счита същото за незаконосъобразно ,а отразените фактически констатации за неверни.Според него и поверените му,АУАН е съставен  при нарушение на материалния закон.Наказващият орган неправилно приел,че е осъществен състава на чл.150 от ЗДвП.Твърдят,че жалбоподателят не е управлявал описаното МПС.

     Въпреки,че в жалбата изрично не е направено искане за отмяна на цитираното наказателно постановление,такова искане и направено в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя- адв.Н. К..Адв.К. доразвива в пледоарията си основанията за атакуване на процесното наказателно постановление,като излага също,че жалбоподателят не е получил препис от АУАН,фактическата обстановка ,описана в него не отговаряла на описаната в наказателното постановление са налице процесуални нарушения досежно чл.53 и следващите от ЗАНН.Счита,че АУАН е нечетлив,което представлявало самостоятелно основание .Имало нарушения и при връчване на акта ,което съставлявало самостоятелно основание за отмяна.Предвид гореизложеното,адв.К. моли съдът да отмени изцяло посоченото наказателно постановление.

   Въззиваемата страна  не изпраща представител.В съпроводително писмо се сочи,че предявената жалба е допустима,но неоснователна по същество-АУАН и НП били издадени от компетентни длъжностни лица .В хода на административнонаказателното производство те били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.Съобразени били преходни наказвания на нарушителя.

      Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и н тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

      Жалбоподателят Д.Х.Т. е правоспособен водач на МПС /справка за нарушител/водач  на л.14-15 по делото/ .Същият е наказван неколкократно по административен ред за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата.

     От показанията на разпитаните по делото свидетели П.И.З. и М.Х.И./***/,които съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно дадени,непротиворечащи помежду им и с  останалия доказателствен материал по делото,се установява,че на ***г.свидетелите са били нощна смяна и са упражнявали контрол по движение по пътищата в гр.Н. .На ул.“***“,до *** ,в посока от дсс.П. към гр.Н. идвал лек автомобил,чиито светлини се виждали само,след което същите били превключени на дълги светлини и имало престой 3-4 минути на едно място.Този автомобил събудил съмнение у полицейските служители  и докато решили как да реагират,автомобилът дал назаден ход и отново поел към с.П..Проследили го,като спазвали някаква дистанция,целта била да видят номера му.В един момент,може би на ляв завой,свидетелите изведнъж загубили процесния автомобил ,изчезнали светлините.Св.З. ,който управлявал полицейския автомобил,намалил скоростта и в един момент възприел отново наблюдаваното МПС,което тръгнало по земен път/вероятно земеделски,между ниви/,което за кратко било с включени светлини и движейки се по третостепенния /земен/път,отново го загубили.Свидетелят З. слязъл от полицейската кола и в този момент чул трясък от затваряне на врата.Забелязъл проследявяния автомобил ,осветил го  и се движел след него ,движейки се през стърнище,току що ,ожънато от пшеница.Нямало никакви лица в автомобила,само на таблото или на седалката имало лична карта на въпросния Д../жалбоподателя/.Извикали го по име,но никой не се отзовал.Свидетелите стояли на мястото около 5-10 минути.Наблизо имало блок със слънчоглед.По някое време пред тях се появил жалбоподателят и заявил на служителите на полицията,че той не е карал колата,управлявало я друго лице,за чиито имена не се сещал.Снели му сведение.Попитали го къде е ключът на автомобила и жалбоподателят го извадил от джоба си.Св.З. сочи,че понеже не го били видели да управлява автомобила,решили да го оставят и му казали да се прибира,да не управлява автомобила.След като снели сведението/в което Д.Т. е заявил,че автомобилът бил управляван от лице на име Ясен,с който избягали ,след като видели полицейския патрул/,свидетелите тръгнали с полицейската кола,след което спряли и угасили светлините.Не се минали 15 минути и жалбоподателят запалил автомобила си и тръгнал в посока с.П..Понеже знаел къде той живее,св.З. решил да го изчакат на главния път,пред дома му.Установили,че автомобилът идва срещу тях,св.И. подал сигнал със стоп-палка през прозореца на служебния автомобил и след като осветили водачът,установили,че това е жалбоподателят Д.Т..Той не спрял на подадения му сигнал със стоп.-палка,продължил,преминал през главната и хванал по земен път,свидетелите продължили след него и така докато стигнат до неговата къща.Т. слязъл от автомобила и заявил,че не го е управлявал.Лъхал много на алкохол,полицейските служители му заявили,че ще го изпробват с техническо средство,но същия отказал.Издали му талон за медицинско изследване.Съставени му били четири акта за извършени нарушения.

    И двамата свидетели са категорични,че са възприели лично,че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил,без свидетелство за управление .констатацията била направена след извършена справка с ОДЧ“,от която се устаноновило,че жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС..

    Затова,че на ***г.около ***часа в с.П.,по ул.“***“,Д.Х.Т. е управлявал лек автомобил „***“с рег.№*** ,без да притежава свидетелство за управление на МПС,след като е лишен по надлежния ред,му е съставен АУАН №***/08.082016г.,като ме у вменено извършено административно нарушение по чл.150 от ЗДвП.Иззето му е свидетелство за регистрация ,част $$ №***.

  Т. е отказал да подпише и получи акта и това е удостоверено с подписа на свидетеля И..

    Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление №***г.на Началника на РУП към ОДМВР Ш.,РУ Н.,с което,на основание чл.177 ал-1 т.1 от ЗДвП,на Д.Х.Т. е наложено административно наказание „глоба“в размер на 250 лева за това,че на ***г. в с.П. е управлявал моторно превозно средство,след като е лишен от това право по съдебен или административен ред –нарушение по чл.150 от ЗДВП.

      Наказателното постановление е връчено на визирания нарушител на 29.08.20916г.и в законоустановения срок .

     Жалбата се явява процесуално допустима,а разгледана по същество-основателна,поради следните съображения:

    Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица,разполагащи със съответната териториална,материална и функционална компетентност.

     От представената справка за нарушител/водач е видно,че визираният нарушител Д.Т. е правоспособен водач на МПС ,с категории А,С,М,ТКТ,В и АМ.Неколкократно е наказван по административен ред за нарушения по ЗДВП,като със ЗППАМ №****г.на основание чл.171 т.1 б“б“ от ЗДвП временно е иззето свидетелството му за управление на МПС ,до решаване на въпроса за отговорността му,но за не повече от 6 месеца.Със ЗППАМ №***/***г.отново му е наложена такава принудителна административна мярка.

     Със ЗППАМ №****.,на основание чл.171 т.1 б“б“ от ЗДвП отново е постановено временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС.Тоест,независимо,че в представения официален писмен документ не е отразено кога въпросните ЗППАМ са влезли в законна сила,а доколкото същите са поставени в кратки срокове,което предполага,че в промеждутъка им СУМПС е било връщано на водача, са налице данни за лишаване на жалбоподателя от правото да управлява МПС по административен ред.

     Освен това,той е лишен от това право и по съдебен ред ,за срок от 7 месеца,въз основа на одобрено от съда споразумение по НОХД №254/2016г.по описа на НПРС,влязло в законна сила на 20.05.2016г.

     Или,установява се от данните по делото,че към момента на извършената от полицейските служители проверка на ***г.,жалбоподателят Д.Х.Т. е управлявал посоченото МПС,след като е бил лишен от това право и по административен и по съдебен ред./за прецизност следва да се отбележи,че с горното определение,на основание чл.59 ал.4 от НК е приспаднал от наказанието по чл.343г времето,през което подсъдимият Д.Т. е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС ,със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №***г.на началника на РУ гр.Н.,считано от датата на отнемане на СУМПС,а именно ***г./

      За да бъде осъществен състава на административно нарушение по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДВП ,в тежест на актосъставителя и на административнонаказнащия орган е да опишат обстоятелствата,при които е извършено вмененото административно нарушение.Предвидените хипотези са две:1/ управление на МПС,след като водачът е лишен от това право по съдебен ред и 2/ управление на МПС,след като водачът е лишен от това право по административен ред.

    В конкретния случай,това не е описано нито в акта,нито в наказателното постановление и на практика е ограничило правото на защита на жалбоподателя,което от своя страна представлява такова съществено процесуално нарушение,което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление/предмет на делото/.Ето защо,съдът намира,че само на това основание,следва да отмени изцяло обжалваното НП,без да се произнася по въпроса :извършено ли е деянието от жалбоподателя,форма на вина,приложим материален закон.

     Водим от гореизложеното,на основание чл.63 ал.1 предл-последно от ЗАНН,съдът

 

                                                         Р      Е      Ш      И    :

 

   ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №***г.,издадено от В.К.Р.-началник РУП към ОДМВР Ш.,РУ Н./въз основа на АУАН Г276849/***г./,с което,за извършено на ***г.в с.П.,обл.Ш.,адм.нарушение по чл.150 от ЗДвП,на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП,на Д.Х.Т. с ЕГН:**********,с адрес:г*** е наложено  административно наказание:“глоба в размер на 250.00лв.

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ш. в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН   СЪДИЯ: