Мотиви към Присъда № 20/26.04.2015 г. по НОХД № 239/2016 г. на НПРС, 4 състав

 

 

            Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н. обвинителен акт по бързо досъдебно производство № 155/2016 г. по описа на РУ гр. Н., ПП № 403/2016 г. на НПРП, срещу Й.М.Г. с ЕГН **********, за в това, че на *** г. с. Е., обл. Ш., по ул. *** е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда / конкретно 2,84 промила/ установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабр.ARDN 0038 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на НПРП поддържа така повдигнатото обвинение. Аргументира се, че извършеното деяние и неговото авторство се установяват от всички материали по делото и от показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие. Намира, че в случая е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства – чистото съдебно минало и лошото икономическо състояние на подсъдимия, поради което счита, че за изпълнение целите на наказанието такова следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като на подсъдимият бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Прокурора счита,ч е трябва да бъде наложено и кумулативното наказание „глоба“. Аргументира, че наказание – лишаване от право да управлява МПС на основание чл. 343г от НК следва да се наложи за срок от 7 месеца.

            Подсъдимият Й.М.Г. се явява и не се признава за виновен. Не изразява съжаление за стореното. Твърди, че не е пил алкохол, а само лекарство за кръвно. Твърди, че полицаите са постъпили неправилно с него и това, което казват не било истина. Моли съдът ако го признае за виновен да съобрази чистото му съдебно минало.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

            Подсъдимият Й.М.Г. е роден на *** г. в с. Т. с ЕГН **********.***.

На *** г. подс. Г. *** бил спрян за проверка от св. Р.А.М. и св. С.С.И., които като служители на РУ Н. извършвали контрол на автомобилния трафик в с. Е..

Св. М. проверил документите на водача и на автомобила. Неадекватното поведение на подсъдимия и миризмата на алкохол мотивирали служителя на МВР да тества същият с техническо средство за употреба на алкохол. Техническото средство отчело 2,84 ‰ в издишания от подс. Г. въздух. На същия бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване на кръвта. Подсъдимият не предприел действия по даване на проба за изследване.

Със съставянето на АУАН органите на РУ”П” Н. иззели и свидетелството на подсъдимия за управление на МПС № ***, контролния му талон № ***, както и свидетелство за регистрация на МПС № ***.

Със Заповед № 16-0307-000062 от 18.04.2016 г. на Началника на РУ Н. и на основание чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП е отнето временно правото на подс. Г. да управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца, считано от *** г.

Така установената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебното следствие, които са точни ясни и непротивиречиви. Единствено в показанията си пред разследващите органи и пред съда подсъдимия Г. твърди съвсем различна фактическа обстановка. Същата не се потвърждава от събраните по делото показания. Съдът не кредитира версията, че отчетените промили на алкохол в издишания въздух се дължат на 2 или 3 хапчета срещу кръвно, които той е изпил, тъй като това е невъзможно от химическа гледна точка. Освен това показанията му, че когато отишъл до колата си, ключовете му ги нямало и едва след това дошли полицаите и го прибрали в РУ Н. без да му кажат защо и едва тогава го тествали с дрегер и там му написали акта, не звучат убедително. Той няма логично обяснение защо е тръгнал с полицаите без да знае къде и защо. Твърди, че всички в с. Е. видели какво се е случило, но отказа да посочи конкретни имена с оправданието, че всички го мразели, тъй като бил инкасатор. Въпреки опитите на съда да му даде възможност да докаже тезата си, той отказа да съдейства за събиране на доказателства в защита на версията му.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият Й.М.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б, ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият на *** г. с. Е., обл. Ш., по ул. *** е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда / конкретно 2,84 промила/ установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабр.ARDN 0038.

Изпълнителното деяние е осъществено при условията на пряк умисъл – подсъдимият е употребил алкохол и е управлявал лекия автомобил след това, като е съзнавал всички обективни признаци на състава.

Причините за осъществяване на престъплението се коренят в незачитане от страна на подсъдимия на нормите определящи правилата за движение по пътищата – в частност тези досежно забраната за управление на МПС след употреба на алкохол.

Съдът, съблюдавайки принципите на индивидуализация и конкретизация на наказанието отчете обществена опасност на деянието и обществената опасност на самия деец.

Обществената опасност на деянието, с оглед неговото отрицателно въздействие върху обществото и върху засегнатите обществени отношения, може да се характеризира като по-ниска в сравнение с обикновените случаи от този вид.

Степента на обществена опасност на подсъдимия следва да се разгледа през призмата на извършеното престъпление, неговата тежест, поведението на дееца преди, по време и след извършване на престъплението. Смекчаващо вината обстоятелство се явяват чистото съдебно минало, липсата на подобни нарушения, санкционирани по административен ред, както и лошото финансово състояние на подсъдимия.

            Съдът отчете извършеното деяние, обществената опасност на същото, както и тази на дееца и на настъпилия резултат и прецени, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства. За това наказание по принцип законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от 200 лв. до 1000 лв. Съобразявайки това, съдът намира, че на подсъдимия И. следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Предвид това съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание “лишаване от свободаза срок от 3 месеца. Съдът счита, че това наказание ще е достатъчно, за да се изпълнят целите на наказанието по чл. 36 от НК. Кумулативното наказание „глоба“ следва да се определи в размер на 200 лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ следва да се отложи с изпитателен срок от 3 години.

На основание чл. 343г от НК на подсъдимия Й.М.Г. следва да бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, като на основание чл. 59 от НК следва да се приспадне от така определеното наказание времето, през което е бил лишен от възможността да управлява МПС чрез изземването на неговото СУМПС от служителите с АУАН. Независимо че заповедта за налагане на принудителната административна мярка е от *** г., съдът счита, че подс. Г. е бил лишен от възможността да управлява МПС още на *** г., когато със съставяне на АУАН е иззето СУМПС.

По делото не са направени разноски нито на досъдебна, нито в съдебна фаза.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

            Мотивите изготвени на 26.04.2016 г.

 

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                               Петина Николова