Мотиви към присъда по НОХД № 342 по описа на РС Н. за 2016 г.

 

Подсъдимият е предаден на съд за това, че *** г., около *** часа по път *** км.0+500 в посока от археологическия резерват П. към гр. П. управлявал МПС – товарен автомобил, марка “***“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, конкретно 1,78 промила на хиляда, установено по надлежния ред, което представлява престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

Прокурорът при Новопазарската районна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано, поради което моли, подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание при приложението на чл.66, ал.1, т.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година, което да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок от 3 години и да му бъде наложена глоба.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, спрямо него производството се разглежда по реда на задочното производство.

След като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият е неправоспособен водач на МПС.

На 13 срещу *** г. свидетелите П.З., М.Г. и Д.И. били нощна смяна в РУ на МВР Н., когато около 04,00 ч. им се обадил от дежурният и им казал да отидат по пътя до старините в гр. П., където имало застанал напречно на пътното платно микробус.

Тримата свидетели отишли на място и установили, че в действителност микробус марка“***“ с рег. № *** се намира застанал напречно на пътното платно, със задната си част в канавката и не може да излезе от там. Свидетелите установили също, че в автомобила се намира едно лице, което спяло. Други лица в превозното средство е нямало. Един от тримата свидетели се обадил на св. Г.Г. за оказване на съдействие по изваждане на микробуса от канавката. Междувременно свидетелите събудили лицето от автомобила и установили от документите му, че се казва Е.А.М.,***. Същия заявил, че карал работници от Г. за гр. В. и после ще се прибира за гр. Р., но объркал пътя и не успял да направи обратен завой на пътното платно. В резултат на оказаната от св. Г.Г. помощ превозното средство било извадено на пътното платно и тогава подсъдимият потеглил с него по посока на археологическия резерват и след това обратно към гр. П., след което спрял до полицейският патрул. На свидетелите, подсъдимият им лъхнал на алкохол и те го попитали дали е пил, но той отрекъл. Тогава свидетелите го изпробвали с техническо средство “Алкотест 7510”, като уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта чрез издишания от него въздух от 1,75 промила. На подсъдимия бил издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0377198 и той се явил в Центъра за спешна медицинска помощ гр. Н., където му била взета кръвна проба.

От заключението по изготвената химическа експертиза по метода „Видмарк“ се установява, че подсъдимият е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта си от 1,78 промила. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 251/*** г.

Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите П.З. и Д.И., от заключението по назначената по досъдебното производство химическа експертиза № 62 от 19.04.2016 г., от приложените по делото писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 251/*** г., справка за нарушител от региона, талон за медицинско изследване № 0377198 от 14.04.16г., протокол за медицинско освидетелстване от същата дата. Всички тези доказателства категорично сочат, че с деянието си подсъдимият от обективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Той е управлявал МПС - товарен автомобил, марка “***“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, конкретно 1,78 промила.

Съдът намира, че установеното от химическата експертиза количество на алкохол в кръвта на подсъдимия е меродавно, а не това, което е установено от техническото средство, доколкото законът в чл. 343б, ал.1 от НК изисква установяването на алкохолното съдържание да е в кръвта на водача, поради което и съдът приема, че меродавно за поведението на подсъдимия е установеното количество на алкохол в кръвта му след направеното химическо изследване, което сочи, че това е 1,78 промила. Самото химическо изследване е извършено по един от посочените в чл. 16 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства начини, а именно по метода Видмарк и същото не е оспорено от подсъдимия.

От субективна страна е налице пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Причините за извършване на престъплението са ниското правно знание и незачитане на законите в страната.

Считайки обвинението за безспорно доказано, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.

За да определи следващото се на подсъдимия наказание, съдът отчете, че извършеното от него деяние не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Също така подсъдимият не е осъждан, като чистото му съдебно минало представлява смекчаващо вината му обстоятелство. По делото подсъдимият прави признания, изразява съжаление за стореното, което очевидно е проява на критичност към извършеното, а и сътрудничи за разкриването на обективната истина по делото. Видно от справката за нарушения по ЗДвП, подсъдимият освен нарушението по настоящето дело има само две НП за други нарушения по ЗДвП от 2012 г., което показва, че настоящето деяние е единичен случай в неговата практика като водач на МПС. Предвид тези данни, съдът намери, че наказанието на подсъдимия следва да се определи, съгласно чл. 54, ал.1 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства, които обаче не представляват многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът намери, че за поправянето на дееца е справедливо наказание съвпадащо със специалният минимум на наказанието лишаване от свобода, конкретно от 1 година, като за поправянето на дееца намира, че не е необходимо то да изтърпява ефективно, т.к целите на личната превенция биха били по – ефикасни чрез отлагане на неговото изтърпяване. Поради това и на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години. Съдът наложи на подсъдимия и кумулативното наказание глоба в размер на 300 лева.  

 

Съдът съобрази, че деецът е неправоспособен водач на МПС, поради което не наложи наказанието по чл.343г от НК.

С оглед на изхода на делото, а именно признаване на подсъдимия за виновен, то съгласно чл. 189 от НПК същия следва да заплати направените по делото разноски, в т.ч. и за служебен защитник. Относно възнаграждението на служебният защитник, което ще бъде изплатено от Националното бюро за правна помощ и следва да му бъде възстановено, съдът ще се произнесе с допълнително определение по чл. 306 от НПК, след определяне от НБПП на конкретния размер на възнаграждението, съгласно нарочно решение за това.

Относно разноските за химическата експертиза, които съгласно представената по делото сметка за направените разходи са в размер на 31,00лв., подсъдимият бе осъден и да ги заплати по сметка на ОД на МВР гр. Ш., както и на Районен съд Н. разноски в размер на 29.90 лв.

 

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Мотивите са изготвени на 01.07.2016 г.

 

                                                          Районен съдия: ........................................

                                                                                            Галина Николова