Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 138

 

Гр. Нови пазар, 27.04.2016 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 04.04.2016 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1034 по описа на съда за 2015 г. при секретаря Б.А., за да се произнесе взе предвид следното:

Исковата молба е допустима и редовна. С нея са предявени два иска – с правно основание чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 248, във вр. с чл. 233 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Б.” ЕООД, гр. Б., ул. „А.К.“ № *, ет.*, офис *, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Д.Д., срещу П.И.П. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 756 по описа на НПРС за 2015г. Съдът издал заповедта за изпълнение, но в дадения на длъжника законен срок същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата от 1770 лв главница, представляващи дължимо плащане по договор за заем и послужване и доставка на газ пропан-бутан, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, както и направените по делото разноски от  35,40 лв. - заплатена от заявителя държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът чрез своят представител поддържа исковата молба и твърди,ч е по делото са събрани достатъчно доказателства установяващи дължимостта на вземането.

В предоставения на ответника П.И.П. едномесечен срок е постъпил отговор от неговия процесуален представител адв. С.Ж. от *, с който се излагат становище за неоснователност на иска. Твърди се, че сумата не се дължи, тъй като тя се иска като обезщетение за дадена от ищеца вещ с договор за заем за послужване, която вещ не била върната според ищеца, но в действителност вещите били върнати на ищеца, за което ответникът представял документи. Освен това е направено възражение, че така определената стойност е взета от договора без да е отчетена амортизацията на вещите през времето.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответникът се явява и иска отхвърляне на исковата претенция по посочените в отговора мотиви. Набляга на обстоятелството, че са налице писмени доказателства, че ответникът е върнал вещите, чиято равностойност се претендира.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото като писмени доказателства се установява, че дружеството ищец „Б.” ЕООД, гр. Б., представлявано от Ю.Д.Д. и П.И.П. от с. Н. са имали търговски взаимоотношения по повод договор за послужване и доставка на газ пропан-бутан и временно предоставяне на газово оборудване. От представеният препис от договор се установява, че страните са сключили договор за заем за послужване и доставка на газ пропан-бутан № 4681 от 26.02.2013 г., въз основа на който П.И.П. от с. Н. се получил като оборудване един стелаж за БВГ 27 с ценова табела на стойност 550 лв и 17 бр. БВГ 27 стоманени на стойност 70,85 лв./бр. или общо 1770 лв. за стойността на цялото оборудване. Договорът бил сключен за срок от една година.

Договорът бил прекратен предсрочно по взаимно съгласие на страните и те сключили нов договор за заем за послужване и доставка на газ пропан-бутан № 5111 от 26.04.2013 г. въз основа, на който П.И.П. от с. Н. се получил като оборудване един стелаж за БВГ 27 с ценова табела на стойност 550 лв., 4 бр. БВГ 27 сонди и 13 бр. БВГ 27 стоманени нормални на стойност 70,85 лв./бр. или общо 1770 лв. за стойността на цялото оборудване. Договорът бил сключен за срок от една година. Това се установява от писмените доказателства по делото – представения препис от цитирания договор.

Предвид горното съдът приема за установено, че предоставено на ответника оборудване по договор за заем за послужване и доставка на газ пропан-бутан № 4681 от 26.02.2013 г. е заменено с това по договор за заем за послужване и доставка на газ пропан-бутан № 5111 от 26.04.2013 г. С оглед на това съдът не кредитира приетата СИЕ в частта, в която заявява, че счетоводството на дружеството ищец е редовно водено. От материалите по делото се оказва, че то определено не е редовно водено поне що се касае досието на ответника. По делото са представени 2 бр. договори за заем за послужване и доставка на газ пропан-бутан, но в счетоводството на дружеството ищец е осчетоводен само един такъв.

От показанията на св. М. П., от чиито показания се установява, че счетоводната програма на дружеството ищец е направена така, че да непозволява сключването на втори договор с едно и също лице, докато не бъде приключен от първия договор. Нещо повече, той свидетелства, че е издал стоково-паричен приходен ордер, че оборудването по първоначалния договор с ответника е върнато, но е сбъркал датата в частта на годината, но поясни че реално предаване на вещите не е имало изцяло, а само част от оборудването е заменено с друго, съгласно параметрите на втория договор между страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 248, във вр. с чл. 233 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 756/2015г. на НПРС.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, във вр. с чл. 233 от ЗЗД, заемателят по договор за заем за послужване е длъжен да върне вещта след изтичане на срока на послужването. В конкретния случай обаче се претендира стойността на вещите, предмет на заема за послужване, тъй като ответникът отказва връщане на вещите (твърде, че не се намират у него, защото вече са върнати на заемодателя). Трябва да бъде уточнено, че заемът за послужване е реален договор, т.е. той се счита за сключен с предаване на вещта. По делото липсват доказателства установяващи предаването на вещта на ответника. Въпреки това съдът приема този факт за установен, тъй като ответникът не само не го оспори, а дори и твърдеше, че е върнал оборудването по този договор.

Съдът намира за доказано твърдението на ответника в тази връзка. Липсата на документ в счетоводството на ищцовото дружество следва да бъде игнорирано, тъй като както бе установено счетоводството му поне по отношение досието на ответника не е редовно водено. Предвид това съдът кредитира показанията на св. М. П., който е незаинтересован от изхода на делото и няма полза от даване на показания в полза на нито една от страните. Той лично се е занимавал със сключване на договорите, съставянето на документите за предаване и получаване на оборудване. Дори и работата си да е допуснал практики, които се разграничават от утвърдените от работодателя му, ответникът не следва да носи вина за това.

В действителност в чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от договор за заем за послужване и доставка на газ пропан-бутан № 5111 от 26.04.2013 г. е посочен, че при нарушаване на определени задължение по договора купувачът се задължава да върне оборудването, за което се съставя приемо-предавателен протокол. Това обаче става само в случаите на конкретни нарушения, като предпоставка за това е прекратяване на договорните отношения между страните. Такова нарушение по делото не бе установено, нито  се твърдеше, нито има доказателства за прекратяване на договора на друго основание освен сключването на друг договор. Във всички останали случи няма изрична регламентация как да става предаването на оборудването (например ако просто е изтекъл срока на договора или е сключен нов договор).

С оглед на изложените факти съдът намира, че предявения иск се явява недоказан и следователно неоснователен

С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата. С оглед изводите на съда за неоснователност на основната претенция и искът по чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД следва да бъде оставен без уважение.

По разноските:                                                                      

С оглед изводите на съда за неоснователност на исковете за главницата и лихвата за забава съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изричното искане на процесуалния представител на ответника, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответникът направените по делото разноски. По делото ответникът е направил разноски в размер на 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСТАЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения иск от Б.” ЕООД, гр. Б., ул. „А.К.“ № *, ет. *, офис *, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Д.Д., срещу П.И.П. с ЕГН ********** от с. Н., за заплащането на сумата от 1770 лв главница, представляващи дължимо плащане за невърнато оборудване по договор за заем за послужване и доставка на газ пропан-бутан, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението.

            ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, гр. Б., ул. „А.К.“ № *, ет. *, офис *, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Д.Д., да заплати на П.И.П. с ЕГН ********** от с. Н., СУМАТА от 400 лв (четиристотин лева), представляващи направени от ответника в исковото производство разноски.

            Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                         Петина Николова