Р Е Ш Е Н И Е

№142

гр. Н., 09.05.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1068 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявена е искова молба с обективно съединени искове с правно основание по чл.270 във вр. с чл.128, ал.1 от КТ и чл.224, ал. 1 от КТ от страна на ищцата С.П.Й. ***, представлявана от адв. Г.К. от АК–*, съдебен адрес:***  срещу ответното дружество „Й.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в град Н., обл. *, пл. „Р.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от Управителя А.Б.Г., по делото с пълномощник адв. Е. от АК-*, като претенцията по чл.224, ал.1 от КТ е оттеглена в хода на процеса. 

            В исковата молба ищцата С.П.Й. твърди, че е била в трудовоправно отношение с ответното дружество по силата на сключен трудов договор №*/* г., като от 13.06.2012 г. до 12.04.2013 г. работила на длъжността „**“.  Към сключения трудов договор било подписано допълнително споразумение №*/* г., като договореното месечно трудово възнаграждение за 2 часа дневно работно време от 173 лв. било увеличено на 181,75 лв. По взаимно съгласие на страните правоотношението било прекратено на 12.04.2013 г. Ответното дружество не заплатило на ищцата дължимите трудови възнаграждения, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 15 дни. Част от вземанията на ищцата за неплатени трудови възнаграждения били погасени по давност, без тези за периода от 02.11.2012 г. до 12.04.2013 г. Незаплатените на ищцата трудови възнаграждения в този период възлизали на сумата общо от 750, 77 лв. Обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 15 дни възлизащо в размер на 100 лв. било заплатено на ищцата след образуването на делото - на 08.12.2015 г., поради което ответната страна дължала на ищцата законната лихва за периода от датата на завеждане на делото 02.11.2015 г. до 08.12.2015 г. Предвид тези обстоятелства, ищцата моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да й заплати сумата от 750, 77 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 02.11.2015 г. до окончателното плащане, както и законната лихва върху сумата на обезщетението за периода от подаването на исковата молба до изплащането на това обезщетение. Претендира също така да й бъдат заплатени направените по делото разноски.

            Ответното дружество в депозирания писмен отговор, чрез представителя си не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, началото и края на това правоотношение и размера на договореното месечно трудово възнаграждение. Оспорва твърденията за неплащане на дължимото трудово възнаграждение твърди, че са налице ведомости за заплати за месеците ноември  и декември 2012 г., януари, февруари, март и април 2013 г., където било отразено заплащането на възнагражденията. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск /която в хода на делото е оттеглена/ потвърждава, че същото е изплатено, за което бил съставен разходен касов ордер от 08.12.2015 г. Предвид изложените обстоятелства, ответната страна моли, претенциите, като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени, както и да й се присъдят направените разноски.

            Като съобрази посочените по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се с категоричност по делото, че между ищцата и ответното дружество е имало сключен трудов договор №*/* г. и споразумение към него №*/* г. Ищцата е работила при ответника на длъжността „**“ до 12.04.2013 г., когато страните по взаимно съгласие са прекратили трудовото правоотношение, за което е била издадена заповед №*/* г. Тези факти са доказани от представените писмени доказателства и не са спорни между страните.

В подкрепа на твърденията си, че на ищцата е изплатено дължимото й трудово възнаграждение за исковия период, от страна на ответното дружество са представени ведомости за заплати за месеците ноември и декември 2012 г. и месеците януари, февруари, март и април 2013 г. Ищцата е оспорила тези документи в частта им на положения от нея подпис, твърдейки, че тя не е полагала подпис за получени суми във въпросните ведомости. По нейно искане в хода на производството е открита процедура по оспорване на представените от ответната страна ведомости на основание чл.193 от ГПК и бе извършена проверка на документите, чрез назначаване на съдебно-графическа експертиза и тройна съдебно-графическа експертиза. В заключението на тройната експертиза вещите лица посочват, че почеркът, с който са положени подписите от името на ищцата в шестте броя ведомости за заплати не принадлежи на ищцата С.П., а във ведомостта с дата 15.12.2012 г. се установява и стремеж за имитация на подписа й. Съдът счита, че следва да базира изводите си за основателността на ищцовата претенция на заключението на тройната съдебно-графическа експертиза, тъй като това заключение дава обоснован отговор на поставените въпроси, след извършено компетентно и обстойно изследване на документите. Имайки предвид заключението съдът приема, че ищцата не е полагала подписи в представените ведомости за заплати. Следователно не е доказано твърдението на ответното дружество, че са й били изплатени дължимите трудови възнаграждения. Тези констатации налагат извода, че ищцовата претенция относно трудовите възнаграждения е основателна и доказана и следва да се уважи.

Доколкото по делото се установява, че представените ведомости за заплати в частта им на положените от ищцата подписи са неистински /неавтентични/, то същите на основание чл.194, ал.3 от ГПК, следва да бъдат признати за неистински, да бъдат изключени от доказателствата по делото и ведно с препис от настоящото решение, след влизането му в законна сила, да се изпратят на Н. районна прокуратура.

Относно размера на претенцията за неизплатени трудови възнаграждения, се установява, че за исковия период ответното дружество дължи на ищцата сумата от 750, 77 лв. Размерът на претенцията съдът приема за доказан от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. От него е видно, че общият размер на трудовите възнаграждения на ищцата за периода от 02.11.2012 г. до 12.04.2013 г., възлиза на сумата от 957,74 лв. - брутно трудово възнаграждение или 750,77 лв. чиста сума за получаване, след направени удръжки. Съдът счита, че съдебно-счетоводната експертиза също е изготвена компетентно и пълно, както и че с нея е дадено обосновано заключение.

Предвид гореизложеното съдът счита, че исковата претенция с правно основание по чл.270 във вр. с чл.128, ал.1 от КТ е основателна и доказана и намира, че като такава претенцията следва да бъде уважена. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата сумата от 750, 77 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 02.11.2015 г. до окончателното плащане.

            По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, предявен първоначално, а впоследствие оттеглен съдът дължи произнасяне само относно претендираната лихва върху исковата сума за периода от предявяване на исковата молба до изплащане на сумата. Страните не спорят относно обстоятелството, че след депозиране на настоящата искова молба сумата в размер на 100 лв., представляваща обезщетение за  неизползван платен годишен отпуск е била заплатена на ищцата на 08.12.2015 г. При това положение искането за заплащане на законната лихва върху тази сума, за периода от депозиране на исковата молба до датата на направеното плащане е основателно и следва да бъде уважено. Размерът на тази лихва, изчислен посредством достъпния калкулатор в електронната мрежа възлиза на сумата от 0, 03 лв.

            При този изход на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху предявения иск с правно основание по чл.270 във вр. с чл.128, ал.1 от КТ, а именно в размер на 50 лв., както и сумата от 783 лева, съставляваща възнаграждения на вещите лица за изготвянето на съдебно счетоводна и две съдебно графични експертизи.

Ищцата е отправила искане в исковата молба да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 02.11.2015 г. тези разноски са в размер на 300 лв. и са били заплатени от ищцата. Поради това ответната страна следва да бъде осъдени да заплати на ищцата сумата от 300 лв. 

            Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА „Й.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в град Н., обл. *, пл. „Р.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от Управителя А.Б.Г. да заплати на С.П.Й. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** сумата от сумата от 750, 77 лв. /седемстотин и петдесет лева и седемдесет и седем стотинки/ - главница, представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода от 02.11.2012 г. до 12.04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2015 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Й.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в град Н., обл. *, пл. „Р.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от Управителя А.Б.Г. да заплати на С.П.Й. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** сумата от 0, 03 лв. /три стотинки/, представляваща законната лихва върху сумата от 100 лв. за периода от 02.11.2015 г. до 08.12.2015 г.

            ОСЪЖДА „Й.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в град Н., обл. *, пл. „Р.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от Управителя А.Б.Г. да заплати по сметка на Новопазарския районен съд държавна такса върху уважения иск от 50 лв. /петдесет лева/, както и сумата от 783 лв. /седемстотин осемдесет и три лева/, съставляваща възнаграждения на вещи лица за изготвянето на експертизи по делото.

            ОСЪЖДА „Й.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в град Н., обл. *, пл. „Р.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от Управителя А.Б.Г. да заплати на С.П.Й. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** сумата от 300 лв. /триста лева/, съставляваща направени по делото разноски.

            ПРИЗНАВА за неистински представените по делото ведомости за заплати, изготвени от  „Й.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. Н., обл. *, пл. „Р.“ №*, вх.*, ет.*, ап.* за месеците ноември и декември 2012 г. и месеците януари, февруари, март и април 2013 г. в частта им относно положените подписи от С.П.Й. с ЕГН ********** *** и ги изключва от доказателствата по делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Ш. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            На основание чл.194, ал.3 от ГПК представените по делото ведомости за заплати за месеците ноември и декември 2012 г. и месеците януари, февруари, март и април 2013 г., изготвени от „Й.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в град Н., обл. *, пл. „Р.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, ведно с препис от настоящото решение, след влизането му в законна сила, да се изпрати на Районна прокуратура – гр. Н.

 

                                                              

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: