0Р Е Ш Е Н И Е

№143

гр. Н.,11.05.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета  година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1140 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е искова молба съдържаща иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 3000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от страна на ищеца Д.К. ***, с пълномощник по делото – адв. Г. К. ***, представлявана от Кмета на общината И.К..

              Ищецът твърди, че на 23.07.2015 г. преди обяд се намирал в централната част на гр. Н., където си купил закуска от хранително заведение “В.”. Тръгвайки от заведението бил внезапно нападнат и ухапан от безстопанствено куче-мъжко, бяло на цвят, с поставен нашийник, без микрочип и отличителни белези. При ухапването от животното на ищеца му била нанесена рана в областта на дясната подбедрица. Ищецът веднага потърсил медицинска помощ в ЦСМП – гр. Н.. От там след оказване на първична медицинска помощ, бил насочен към личния си лекар, който пък от своя страна го насочил към лекар-хирург. Последният извършил хирургическа обработка на раната с антисептици и му предписал съответното лечение. На 27.07.2015 г. ищецът бил освидетелстван от д-р В. – съдебен лекар. Било издадено съдебномедицинско удостоверение №*/* г., от което се установило, че в резултат на нанесената травма от животното на ищеца било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът сочи, че причинената травма от животното се отразила негативно на психичното му здраве. Възникнали нарушения на нощния му сън, промяна в характера му, изразяваща се в избухливост и раздразнителност, невъзможност да забрави претърпения инцидент с безстопанственото животно. Наложило се провеждане на специализирано лечение от лекари-психиатри, което лечение продължавало и понастоящем. След инцидента ищцеът изпитвал страх от животни и избягвал да се движи по улици, където имало вероятност да срещне скитащи безстопанствени кучета. Периодично трябвало да му бъдат поставяни противобясни ваксини, с цел избягване на инфекциозно заболяване. След инцидента въпросното безстопанствено куче било заловено от служители на общината, била му извършена кастрация във ветеринарна клиника и след 14 дневен престой във временен приют на общината, било освободено. Община – Н. имала законово задължение за надзор над безстопанствените кучета и за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата, а имала задължение за това и на основание приета наредба от Общински съвет – Н.. Общината не изпълнила това си задължение чрез съответните органи, вследствие което и ищецът претърпял неимуществени вреди, свързани с изпитването на болки, и физически дискомфорт.

Предвид горните обстоятелства, ищецът моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответната страна – Община Н. да му заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деликта – 23.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

            На ответната страна са връчени съдебните книжа по делото и й е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран чрез Д.С. – юрисконсулт на Община - Н. и в отговора се заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че действително задължението на общината за осъществяване на контрол върху изоставените животни на територията й произтича от чл.59 от Закона за защита на животните. Възложените на Община Н. по закон задължения били във връзка с овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Общината имала приета програма за овладяване на безстопанствените кучета на територията и Наредба за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Общината. Общината полагала дължимата грижа, вменена от ЗЗЖ и ЗВМД, а именно – извършвала кастрация, ваксинация и обезпаразитяване. Ответната страна оспорва изцяло претенцията на ищеца, като счита същата за неоснователна, тъй като Община Н. била положила дължимата по закон грижа във връзка с овладяване на безстопанствените кучета. Считайки, че искът е неоснователен и недоказан по основание и размер, ответникът моли, претенцията да се отхвърли, като бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

            Доказват се безспорно от всички доказателства по делото заявените от ищеца факти в исковата молба, а именно, че преди обяд на 23.07.2015 г. той се намирал в централната част на град Н., до заведение за закуски „В.“. Тогава, докато си вземал закуска, бил внезапно нападнат и ухапан в областта на дясната подбедрица от бяло на цвят куче с поставен нашийник. Кучето било без микрочип и особени отличителни белези. То било безстопанствено, скитащо. Вследствие ухапването ищецът получил рана и веднага потърсил медицинска помощ в Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Н., където му била оказана такава. После бил насочен към личния си лекар, а по късно и към лекар-хирург. При прегледа било установено, че ищецът има две разкъсно-контузни рани, охлузване и оток по задната страна на дясната подбедрица. Нараняванията били обработени в хирургичното отделение на МБАЛ * – гр. Н.. В същия ден на ищца била поставена противобясна ваксина и в периода до 19.10.2015 г. му били поставени още шест ваксини. На 27.07.2015 г. ищецът посетил съдебен  лекар в гр. Ш., където бил освидетелстван. В продължение на четиринадесет дни от ухапването майката на ищеца – свидетелката Ц.Д.Н. почиствала раната и сменяла превръзката й. Вследствие ухапването ищецът изпитвал болки – както в деня на самия инцидент непосредствено при нараняването, така и в периода след това, до зарастването на раната. В този период той накуцвал, не можел да работи. Започнал да изпитва страх от кучета, станал избухлив и раздразнителен, бил в невъзможност да преодолее изживения стрес. По тази причина около два месеца след инцидента ищецът потърсил специалист – д-р В. –психиатър.  След прегледа психиатърът поставил диагноза разстройство в адаптацията и се наложило лечение с медикаменти. Поради доброто повлияване, дозите на предписаните медикаменти били постепенно намалявани и лечението било прекратено на 27.01.2016 г. Към момента ищецът бил в стабилизирано състояние, възстановен в нормално физическо и психично здраве.

            Установява се по делото също така, че веднага след инцидента, от страна на служителите в ЦСМП – Н. бил подаден сигнал до ОДБХ – Ш. и ветеринарният лекар – свидетелят С.М., отговарящ за здравеопазването на животните в Общините – Н. и К., извършил проверка и съставил констативен протокол на осн. чл.129 и чл.130 от ЗВМД. След това разпоредил на служителя при Община – Н. свидетеля Й.Д.Х., извършващ дейността по залавянето на бездомните кучета, да открие въпросното куче, причинило нараняването на ищеца. По даденото описание от лекаря свидетеля Х. открил кучето и последното било отведено в приют, за да бъде наблюдавано.

            Гореописаните факти съдът приема за установени по безспорен начин от всички доказателства по делото – писмените доказателства – представените заверени копия  от констативен протокол за извършена проверка на осн.чл.129 и чл.130 от ЗВМД от 23.07.2015 г., предписание №* от същата дата, медицинско направление №* от 24.07.2015 г., протокол от 24.07.2015 г., удостоверение от 19.10.2015 г. за датите на поставяне на противобясна ваксина, амбулаторни листи №* от 23.09.2015 г., №* от 21.10.2015 г.,  №* от 18.11.2015 г., № * от 16.12.2015 г., №* от 27.01.2016 г., всички изд. от д-р М.В.; образец за електронна регистрация на кучета ***; уведомително писмо от д-р С.Т.; карта №* за имунизация против бяс, както и от показанията на свидетелите Й.Д.Х., С.М.М., Р.Д.М., Ц.Д.Н. и И.К.Б., на които показания съдът няма основание да не даде вяра, включително и на тези на свидетелите Ц.Н. и И.Б., които са майка и брат на ищеца. Показанията на тези двама свидетели по никакъв начин не противоречат, а изцяло съответстват с останалите доказателства по делото. Фактическата обстановка се установява безспорно и от заключенията на назначените съдебномедицинска експертиза по писмени данни №56/2016 г. и съдебно психиатрична експертиза. В заключението си първата от тях определя вида на травматичните увреждания и посочва, че по обща фигура те добре съответстват на получени от захапка на куче, като пълното зарастване  би следвало да приключи в рамките на 7-10 дни при липса на инфектиране, като последното удължава възстановителния процес и предизвиква допълнителна болезненост при ходене. В заключението си съдебно психиатричната експертиза посочва поставената диагноза на ищеца и посочва, че това заболяване включва депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, нарушаване на извършването на рутинни всекидневни дейности, възможна склонност към драматично поведение и изблици на насилие.

            Предвид така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.41, ал.1 от Закона за защита на животните безстопанствените животни се настаняват в приюти от органите и организациите задължени за това, между които са и кметовете на общини. Според чл.47, ал.3 от същия закон кучетата, за които не се явят лица желаещи да ги отглеждат, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50 от ЗЗЖ. В чл.50, т.2  от същия закон са регламентирани задълженията на организациите и лицата да вземат мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучетата към хора и животни. В конкретния случай се установява безспорно, че въпросното куче е било безстопанствено. Това е така на първо място защото на мястото на инцидента в гр. Н. не е имало лице, което да е придружавало кучето, т.е. негов стопанин. Кучето към момента на залавянето не е било чипирано и очевидно Община - Н. няма данни то да принадлежи на определен стопанин. Установения по делото факт, че кучето е било с нашийник не може да се приеме за обстоятелство доказващо, че животното има стопанин. Такъв не е бил установен, дори и след като кучето е било заловено. Поради това съдът приема, че кучето е било безстопанствено и за неговото агресивно поведение отговаря ответната община. Отделно от това Община Н. в случая е и предприела всички мерки, които са й вменени по закон, залавяйки кучето и настанявайки го във временен приют след инцидента. Задълженията на общината за контрол върху безстопанствените кучета произтичат от чл.133, т.7 от Закона за ветеринаромедицинската дейност, където е вменено на кметовете да предприемат мерки за недопускане на свободното движение на животни по улиците на населените места.

Изводът, който следва да се направи от всичко изложено е, че ответната страна на основание чл.49 от ЗЗД е отговорна за вредите, причинени на ищеца, вследствие бездействието на лицата, на които от страна на кмета на общината е възложено да осъществяват контрола над безстопанствените кучета. В случая са налице предпоставките за отговорността на ответната страна, а именно: наличие на противоправно поведение по повод работа /в случая бездействие за изпълнение на задължения, произтичащи от закона/; възлагане изпълнението на работа от ответната страна на нейни служители; наличие на претърпяни от ищеца неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на служителите на ответника. Затова предявеният иск е явява доказан по основание. Съдът счита, че той е доказан и по размер. Размерът на неимуществените вреди, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да е справедлив и съдът счита, че с оглед доказаните негативни преживявания от страна ищеца – болка от ухапването в продължение на около 14 дни до зарастване на нараняването и последвалите депресивно настроение, тревожност, нарушаване на рутинните ежедневни дейности, силен стрес, смущения на съня и здравето, претендираният размер от 3000 лв. се явява справедлив. Ето защо ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца исковата сума, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди. Исканото обезщетение следва да се присъди от деня на увреждането - 23.07.2015 г. до окончателното плащане.

При този изход на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 840,24 лв.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. ”В.” № *, ЕИК ***, представлявана от Кмета И.С.К. ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д. с ЕГН  ********** със съд. адрес: *** сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. ”В.” №*, ЕИК ***, представлявана от Кмета И.С.К. ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д. с ЕГН  ********** със съд. адрес: *** направените по делото разноски от 840, 24 лв. /осемстотин и четиридесет лева и двадесет и четири  стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: