Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 131

 

гр.Н., 26.04.2016 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд - Н., в публичното си заседание  на  двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в следният състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР : В.В.

като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 1200 по описа на НПРС за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявена е искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание по чл.4*, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 779/*г. на НПРС срещу ответника за сумата от 1200 лв.главница, 6*,65лв. лихва, представляваща печалба на дружеството за периода от 03.04.2009 г. до 04.02.2011 г., както и лихва в размер на 688,04лв., представляваща лихва за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 04.05.2009 г. до 18.06.20* г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

Исковете са спрямо ответника М.К.Р., който е подал в законния срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът сочи, че вземането по издадената заповед за изпълнение се основава на сключен с ответника договор за потребителски кредит PLUS -*/* г, по силата на който “Д.” АД е предоставил на ответника паричен  заем - кредит в  размер на  1200,00лв. Ответникът по силата на договора се е задължил да изплати на ищеца дължимото по заема на 23 равни погасителни вноски, всяка от по 85,75лв., които съгл. чл. 3, изр.2-ро от договора съставляват главница и лихва, представляваща печалба на дружеството. 

Ищецът сочи, че длъжникът е преустановил плащането по договора на 03.04.2009 г., когато е бил падежът на първата погасителна вноска. Ищецът сочи, че съгласно договора вземането на кредитора се счита предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, в случая от 04.05.2009 г.

Ищецът сочи, че ответникът дължи сумата от 1200лв. главница, както и обезщетение за забава, лихва представляваща печалба на дружеството в размер на 6*,65 лв., считано от 04.05.2009 г.до 18.06.20* г.

Ищецът е посочил, че по силата на договор за цесия от 08.07.2014 г. между „Б.” ЕАД (цесионер) и „Ф.” ЕАД (цедент)  вземането на ответника е прехвърлено на новия кредитор – ищеца по делото.

Предвид на горното ищецът моли съда да бъде  признато спрямо ответника, че вземанията по:  1/ иск по чл.4* от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 1200 лв.главница; 2/ иск по чл.4* от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6*,65лв. лихва, представляваща печалба на дружеството за периода от 04.05.2009 г.до 18.06.20* г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата, съществуват.

Ответникът не е представил в изискуемия от закона срок писмен отговор по иска, не е представил доказателства, както и не е направил доказателствени искания. В първото по делото съдебно заседание, се явява и сочи, че няма документи, че е плащал.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:            

От представения по делото договор за кредит за потребителски паричен кредит с номер PLUS № ***, сключен на 20.02.2009г, между  „Д.“ АД с ново име “Б.” ЕАД е  предоставило  на ответника паричен  заем - кредит в  размер на 1200 лв., представляващи главница, плюс надбавка, представляваща печалбата на дружеството в размер на 6*,65 лв. или общо сумата по кредита от  18*,65лв. 

По силата на договор за цесия от 08.07.2014 г., л. 47 от делото, между „Б.” ЕАД (цесионер) и „Ф.” ЕАД (цедент) вземането на ответника е прехвърлено на новия кредитор – ищеца по делото. Вземането, съгласно представения приемо – предавателен протокол, л.56-57 е под № 43846. За извършената цесия, ответникът е уведомен с получаването на исковата молба и доказателствата към нея.

Съгласно сключения между първоначалните страни договор, ответникът се е задължил да погаси заема на 23 равни погасителни вноски, всяка от по 85,75лв., които съгл. чл. 3, изр.2-ро от договора съставляват главница и лихва, представляваща печалба на дружеството. 

По делото страните не спорят, длъжникът е преустановил плащането по договора още на 03.04.2009 г., когато е бил падежът на първата погасителна вноска, като няма погасени нито една вноски.

Съгласно посоченото в чл. 5 от договора вземането на кредитора се счита предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, в случая от 04.05.2009 г.

Предвид на горното, съдът намира, че ответникът дължи сумата от 1200лв. главница, която му е била предоставена по договора за кредит, както и съгласно чл. 5 от договора и обезщетение за забава, лихва за периода на забавата, представляваща печалба на дружеството в размер на 6*,65 лв., считано от 04.05.2009 г.до 18.06.20* г.

Ищецът е предявил и претенция за лихва, предствляваща обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 688,04лв., от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 04.05.2009 г. до 18.06.20* г.

Предвид на обстоятелството, че ответикът не е оспорил вземанията на ищеца, както по основание така и по размер, съдът прие, че исковете са основателни и доказани и следва да се уважат, като се постанови спрямо ответника, че вземанията на ищеца по издадената заповед за изпълнение № 425/07.08.20* г. по ч.гр.д. № 779/20* г. на РС Н. се дължат.

В този смисъл претенциите на ищеца се явяват доказани по основание и размер.

Съгласно чл. 78, ал1 от ГПК заплатените от ищеца по настоящето дело разноски в размер на 96,79лв., които  следва да се възложат на ответника по делото, доколкото се уважава искът на ищеца, както и 405,26 лв. Възнаграждение за юрисконсулт. Общо се дължат 502,05 лв.

С оглед дадените с ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.12 задължителни указания, то настоящия съд следва да се произнесе и относно разноските по заповедното производство, поради което и с оглед изхода на делото, то следва да се постанови осъдителен диспозитив по тяхната дължимост, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, тъй като в предмета на иска по чл. 4*, ал.1, вр. с чл. 422 от ГПК не се включва въпроса за вземането за разноските по заповедното производство. По изложеното се дължи отделен осъдителен по характер диспозитив, с който се осъди ответника да заплати на ищеца и разноските, направени в заповедното производство. С оглед посоченото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50,07лв. представляваща държавна такса и 408,11лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Общо ответникът дължи за разноски в заповедното производство  458,18лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, новопазарският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

      

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,  по отношение на М.К.Р. с ЕГН ********** ***, че ВЗЕМАНЕТО на “Ф.” ЕАД, с ИЕК ***, с адрес : гр. С., район „Л.“ ул. „Х.“ № *, представлявано от А.В.Г., по заповед за изпълнение на парично задължение № 425/07.08.20* г. по ч.гр.д. № 779/20* г. на РС Н., за сумата от 1 200,00лв. (хиляда и двеста лева) гвница, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на заявлението – 26.06.20*г. до окончателното изплащане на главницата, СЪЩЕСТВУВА, и се дължи от М.К.Р. с ЕГН ********** ***.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,  по отношение на М.К.Р. с ЕГН ********** ***, че ВЗЕМАНЕТО на “Ф.” ЕАД, с ИЕК ***, с адрес : гр. С., район „Л.“ ул. „Х.“ № *, представлявано от А.В.Г., по заповед за изпълнение на парично задължение № 425/07.08.20* г. по ч.гр.д. № 779/20* г. на РС Н., за сумата от 6*,65 лв. (шестстотин и петнадесет лева шестдесет и пет стотинки), представляващо лихва, печалба на дружеството, за периода от 03.04.2009 г. до 04.02.2011 г., СЪЩЕСТВУВА, и се дължи от М.К.Р. с ЕГН ********** ***.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,  по отношение на М.К.Р. с ЕГН ********** ***, че ВЗЕМАНЕТО на “Ф.” ЕАД, с ИЕК ***, с адрес : гр. С., район „Л.“ ул. „Х.“ № *, представлявано от А.В.Г., по заповед за изпълнение на парично задължение № 425/07.08.20* г. по ч.гр.д. № 779/20* г. на РС Н., за сумата от 688,04 лв. (шестстотин осемдесет и осем лева и четири стотинки), представляващо обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 04.05.2009 г. до 18.06.20* г., СЪЩЕСТВУВА, и се дължи от М.К.Р. с ЕГН ********** ***.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.К.Р. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА “Ф.” ЕАД, с ИЕК ***, с адрес : гр. С., район „Л.“ ул. „Х.“ № *, представлявано от А.В.Г., с пълномощник по делото юрисконсулт М. М.Ц., разноските по заповедното производство по ч.гр.д. №  № 779/20* г. на РС Н. в размер на 458,18лв. (четиристотин петдесет и осем лева и осемнадесет стотинки).

 

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.К.Р. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “Ф.” ЕАД, с ИЕК ***, с адрес : гр. С., район „Л.“ ул. „Х.“ № *, представлявано от А.В.Г., с пълномощник по делото юрисконсулт М.М.Ц., разноскине по настоящето дело в размер на 502,05 лв. (петстотин и два лева и пет стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ш. окръжен съд.

 

Препис от настоящето решение да се докладва по ч.гр.д. № № 779/20* г. на РС Н., като се издаде изпълнителен лист за присъдените по настоящето дело суми.

                    

                                                Районен  съдия: ........................................

                                                                                  Галина Николова