Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 101

 

гр. Н., 28.03.2016 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Новопазарският  районен съд  в публичното си заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в следният състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР : Б.А.

като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 1272 по описа на НПРС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявена е искова молба, съдържаща два обективно съединени искове: 1/ иск с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 288 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 944/15г. на НПРС срещу възразилия ответник „Агрозах” ЕООД за сумата от 21 786лв., представляващо главница по неизплатен от ответника наем, съгласно договор за наем на земеделска земя и 2/ с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 944/15г. на НПРС срещу възразилия ответник „Агрозах” ЕООД за сумата от 3019,78лв., представляващо претендираната мораторна лихва върху главницата за периода от 15.04.2014г. до 15.08.2015 г., както и законната лихва от предявяване на вземането по заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

Основанията за исковете  са по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК.

Ищецът сочи, че ответникът е сключил писмен договор с «ЕЛАРГ ФОНД ЗА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ АДСИЦ», по който ищецът е приобретател. Ищецът сочи, че съгласно чл. 14, ал.1 от Договора наемното плащане на стопанската година е с падеж 30.09.2012 г., като цената за стопанската 12/13 година е в размер на 50лв. На декар, т.е за стопанската 12/13 г. Дължимата сума е в размер на 21 756лв. (435,720дка х 50лв.). Ищецът сочи, че съгласно НА № *** г. е придобил собствеността върху земите, предмет на договора за наем. С нотариална покана до ответника, същия е уведомен за извършеното прехвърляне на собствеността и за размера на задължението, както и че му е даден срок за изпълнение. Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си, към датата на завеждане на иска.

Ищецът сочи, че съгл. чл. 19 от договора за наем ответникът дълъжи и лихва при забава. Ищецът сочи, че падежът на вземането му произтичащо от договора за наем е 15.04.2014 г. (изтичане срока за доброволно изпълнение, който е определен в нотариалната покана) и лихвата до предявяване на вземането пред съда до 15.08.2015 г.е 3 019,78лв.

Поради неизпълнение от страна на ответинка на договорените задължения, ищецът предявил вземанията си по реда на заповедното производство по ч.гр.д. № 944/2015г., на което ответникът възразил.

Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че той дължи сумата от 21 786лв., представляващо главница по неизплатен от ответника наем, съгласно договор за наем на земеделска земя и сумата от 3019,78лв., представляваща претендираната мораторна лихва върху главницата за периода от 15.04.2014г. до 15.08.2015 г., както и законната лихва от предявяване на вземането по заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът оспорва основателността на исковете, т.к от представените по заповедното производство доказателства – договор за наем, не било ясно кога е сключен. Ответникът твърди, че не е обработвал процесните земеделски земи. Ответникът сочи, че предишният собственик на земеделските земи «ЕЛАРГ ФОНД ЗА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ АДСИЦ» не е предоставило земеделските земи за ползване на ответника, от което последния прави извод, че страната по договора не е изпълнила задължението си по него и следователно ищецът няма право да претендира рента по договор за наем за стопанската 2012-2013 г.

Ответникът моли съда да отхвърли исковете като недопустими и да му присъди направените по делото разноски.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:              

От представения по делото договор за наем на земеделска земя, с който „Еларг фонд за земеделска земя” АДСИЦ, със седалище и адрес на управление гр. С. с ЕИК ***, представлявано от изп.директор А.К., в качеството на наемодател и „Агрозах” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. П., с ЕИК ***, представлявано от З.Б., в качеството на наемател са сключили договор, по силата на който наемодателя се съгласява да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване земеделска земя с обща площ от 435,720дка, съгласно описаните в договора земеделски земи. Съгласно чл. 2 от договора неговият срок е за една стопанска година – 01.10.2012 г. до 01.10.2013 г.

Съгласно посоченото в договора в чл. 14, договорената между страните рента е в размер на 50лв. на декар земя или общо 21 786,00лв. В договора е посочено, че дължимите плащания се плащат авансово в срок до 30.09.2012 г.по посочена в договора банкова сметка ***.

Съгласно посоченото в договора, в чл. 19 при забава в плащането, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 0,5%от дължимата сума за всеки ден забава до окончателното й изплащане.

Земите, предмет на този договор в община К. са общо 27 имота, според землищата им, както следва:

землище Б., имот № 2006, категория 3, площ 12,710дка – нива;

землище Б., имот № 44008, категория 3, площ 34,527дка – нива;

землище Б., имот № 46003, категория 3, площ 18,335дка – нива;

землище Б., имот № 46006 категория 3, площ 14,700дка – нива;

землище Б., имот № 63025 категория 3, площ 17,299дка – нива;

землище Д., имот № 14014 категория 3, площ 5,001дка – нива;

землище Д., имот № 31015 категория 3, площ 6,637дка – нива;

землище Д., имот № 35014 категория 4, площ 3,607дка – нива;

землище Д., имот № 35015 категория 4, площ 8,708дка – нива;

землище З., имот № 20020 категория 3, площ 12,666дка – нива;

землище Т., имот № 541, категория 3, площ 5,593дка – нива;

землище Т., имот № 10021, категория 3, площ 6,002дка – нива;

землище Т., имот № 12028, категория 3, площ 7,498дка – нива;

землище Т., имот № 20004, категория 3, площ 9,451дка – нива;

землище Т., имот № 23019, категория 3, площ 10,001дка, нива;

землище Т., имот № 24002, категория 3, площ 16,005дка, нива;

землище Т., имот № 27012, категория 3, площ 34,998дка, нива;

землище Т., имот № 27020, категория 3, площ 25,498дка, нива;

землище Т., имот № 27024, категория 3, площ 17,652дка, нива;

землище Т., имот № 32033, категория 3, площ 8,501дка – нива;

землище Т., имот № 32075, категория 3, площ 14,073дка, нива;

землище Т., имот № 32076, категория 3, площ 3,074дка – нива;

землище Т., имот № 33024, категория 3, площ 15,503дка, нива;

землище Т., имот № 36002, категория 3, площ 7,502дка – нива;

землище Т., имот № 41002, категория 3, площ 1,150дка – нива;

землище Т., имот № 46008, категория 3, площ 14,505дка, нива;

землище Т., имот № 47020, категория 3, площ 26,235дка, нива;

землище Т., имот № 10021, категория 3, площ 6,002дка – нива;

землище П., имот № 24011, категория 3, площ 11,501дка, посевна площ;

землище П., имот № 27018, категория 3, площ 3,300дка, посевна площ;

землище П., имот № 28016, категория 4, площ 15,703дка, посевна площ;

землище П., имот № 45003, категория 7, площ 5,001дка, посевна площ;

землище П., имот № 51023, категория 3, площ 3,000дка, посевна площ;

землище П., имот № 53013, категория 3, площ 20,501дка, посевна площ;

землище П., имот № 54014, категория 3, площ 10,904дка, посевна площ;

землище П., имот № 54014, категория 7, площ 5,000дка, посевна площ;

землище П., имот № 76016, категория 4, площ 3,380дка, посевна площ.

 

Съгласно договора общата площ на отдадените под наем земеделски земи е в размер на 435,720дка.

 

По делото е представен нотариален акт № *** г., за покупко – продажба, с който „Еларг фонд за земеделска земя” АДСИЦ продава на “РОМФАРМ КОМПАНИ ” ООД общо 345 недвижими имота, представляващи земеделски земи, сред които са и имотите, описани в договора за наем на земеделска земя с ответника. Имотите са посочени като 346, но всъщност са 345, т.к липсва пореден номер 322. Съгласно посоченото в нотариалният акт, конкретно в т. VІІ от него, дължимата годишна рента за имотите, предмет на нотариалния акт за стопанската 2011/2012 г. се събира от дружеството – продавач, а дължимата годишна рента за имотите, предмет на нотариалния акт за стопанската 2012/2013 г. остава в полза на дружеството – купувач.

Имотите, предмет на договора за наем на земеделска земя, по начина на тяхното последователно изписване съответстват на имотите от нотариалният акт по поредните им номера, както следва: имоти с поредни номера 340-344, стр.39-40 от НА за имотите от землището на с. Б.;335-338, л.39 от НА да имотите от землището на с. Д.; 309-325 за имотите от землището на с. Т., л.36-38 от НА, където липсва пореден № 322 и от 151-157 за имотите от землището на с. П., л.18 от НА.

В нотариалният акт не е посочен имот, находящ се в землището на с. З., имот № 20020 категория 3, площ 12,666дка, както и в нотариалният акт няма поред номер 322, стр. 37 от него.

 

По делото е приложена нотариална покана от ищеца до ответника от 10.02.2014 г., с която ищецът уведомява ответника, че съгласно НА за продажба № *** г., ищцовото дружество е придобило собствеността върху 435,720дка земеделски земи, ползвани от ответното дружество. С нотариалната покана ищецът е уведомил ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 21 786,15лв. Ответникът е поканен да изпълни задължението си към ищеца в срок от 7 дни от получаване на поканата. Посочена е банкова сметка.

***ика на 07.04.2014 г., съгласно нотариална заверка с рег. № 2800 от същата дата, л.5 от ч.гр.д. № 944/2015 г. на НПРС.

По делото е представено удостоверение от ДФ „Земеделие” гр. С., от което се установява, че ответното дружество за кампания 2013 г. е декларирало ползването на блокове от земеделското си стопанство с посочените кадастрални номера, като сред тях са част имотите, описани в договора за наем на земеделска земя и намиращи се в землището на с. П., конкретно имот № 24011, категория 3, площ 11,501дка, посочен на стр.6 от справката; № 27018, категория 3, площ 3,300дка, посочен на стр.8 от справката; имот № 45003, категория 7, площ 5,001дка, посочен на стр.11 от справката; имот № 51023, категория 3, площ 3,000дка, посочен на стр.13 от справката; имот № 53013, категория 3, площ 20,501дка, посочен на стр.14 от справката; имот № 54014, категория 3, площ 10,904дка и имот № 54014, категория 7, площ 5,000дка, посочени на стр.14 от справката; имот № 76016, категория 4, площ 3,380дка, посочен на стр.19 от справката.

От така описаната фактическа обстановка съдът приема, че сключеният между първоначалните страни - „Еларг фонд за земеделска земя” АДСИЦ и „Агрозах” ЕООД договор за наем на земеделска земя е за стопанската 2012/2013 г. В настоящия случай действително не се установява точната дата на сключване на този договор, но доколкото съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, то с оглед на посочения в чл. 2 от договора срок, а именно за 1 стопанска година от 01.10.2012г. до 01.10.2013 г., съдът намира, че договорът е сключен именно за тази стопанска година. Използването на понятието „стопанска година” и посочения времеви интервал, за който то се отнася отговаря и на дефиницията за „стопанска година”, която дава § 2, т.3 от Преходните разпоредби на Закона за арендата в земеделието, а именно, "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Това е и посочения срок на договора, съгл. чмл. 2 от него от 01.10.2012г. до 01.10.2013 г. В този смисъл съдът намира, че договорът е сключен между „Еларг фонд за земеделска земя” АДСИЦ и „Агрозах” ЕООД за срок от 1 стопанска година от 01.10.2012г. до 01.10.2013 г.

Съдът не приема за доказани възраженията на ответника, че земите, описани в договора за наем не са му били предоставени от прехвърлителя и поради това той не дължи посоченото в договора наемно плащане. Видно от съдържанието на представената справка от ДФ „Земеделие”, макар и за част от земите, конкретно земите, намиращи се в землището на с. П., ответникът ги е ползвал и е декларирал за кампания 2013 г. С това се доказва, по безспорен начин, че ответникът е ползвал посочените в справката земи, които са част от земите по договора за наем. Съдът намира, че обстоятелството дали приобретателят реално е ползвал земите, за които е сключил договора за наем е ирелевантно, доколкото по силата на този договор той е приел да ги ползва и съответно да заплаща за ползването им наем. Не се доказват по никакъв начин възраженията на ответника, че праводателят му не му бил предоставил описаните земи за ползване. Доказването на това твърдение е в тежест на ответника, но по делото той не е представил никакви доказателства в тази насока.

От гореизложеното, съдът намира, че ответникът по силата на сключения договор за наем на земеделска земя е придобил правото на ползване върху описаните в договора земеделски земи в землищата на Община Н. и Община К. с обща площ от 435,720дка.

Съгласно договореното между първоначалните страни по договора наемната цена е 50лв. на декар площ.

По делото ответникът не твърди и не представя доказателства за изпълнение на задължението по чл. 14 от договора, за заплащане на цената на наетата земя, конкретно на сумата от 21 786лв.

По делото е изпратена нотариална покана от настоящия ищец по делото, в качеството му на приобретател, купувач на имотите, описани в нотариален акт № *** г., за покупко – продажба, с който „Еларг фонд за земеделска земя” АДСИЦ продава на “РОМФАРМ КОМПАНИ ” ООД общо 345 недвижими имота, представляващи земеделски земи, сред които са и имотите, описани в договора за наем на земеделска земя с ответника. Имотите са 345, т.к липсва пореден номер 322. С тази нотариална покана, видно от нейното съдържание на ответникът е изпратен и нотариален акт № *** г., за покупко – продажба. Съдът намира, че ответното дружество е надлежно уведомено за извършената продажба от момента на връчване на нотариалната покана, а с това и за задължението си към новия приобретател на имотите, доколкото в т. VІІ от нотариалният акт изрично е посочено, че дължимата годишна рента за имотите, предмет на нотариалния акт за стопанската 2011/2012 г. се събира от дружеството – продавач, а дължимата годишна рента за имотите, предмет на нотариалния акт за стопанската 2012/2013 г. остава в полза на дружеството – купувач. Съдът намира, че с факта на връчване на поканата и на нотариалният акт към нея, ответникът е надлежно уведомен и за прехвърлянето на вземането на продавача „Еларг фонд за земеделска земя” АДСИЦ, произтичащо от договора за наем в полза на приобретателя “РОМФАРМ КОМПАНИ ” ООД. Тази клауза от съдържанието на нотариалният акт е равностойна по своето съдържание на извършена по смисъла на чл. 99, ал.1 от ЗЗД цесия. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не съдържа изискване за форма на това съобщаване, респ. уведомяване на длъжника за прехвърлянето. То е неформално и свободно установено по съдържание, поради което и уведомяването на длъжника, в случая на ответника, извършено посредством изпратената му нотариална покана, съдържаща копие от нотариалният акт за продажбата на имотите и нейното получаване показва, че отвеникът длъжник е узнал за извършеното прехвърляне на вземането на „Еларг фонд за земеделска земя” АДСИЦ на новия собственик на имотите “РОМФАРМ КОМПАНИ ” ООД.  

От това съдът намира, че е налице надлежно прехвърляне на вземането на „Еларг фонд за земеделска земя” АДСИЦ от ответника „Агрозах” ЕООД, произтичащо от договор за наем на земеделска земя за стопанската 2012/2013 г., което вземане е посочено като съществуващо и в НА № *** г., и по отношение на което купувачът е приел, че в резултат на извършената продажба не се засягат правата по отношение на сключените договори за наем или аренда, по отношение на продедените земи. Това е посочено в т.VІІІ от договора.

За извършеното прехвърляне и задължението за плащане към новия собственик на имотите, ответникът „Агрозах” ЕООД е уведомен на 07.04.2014 г.

Съдът намира, въз основа на така посочените факти, че ответникът е уведомен за новия кредитор на когото следва да плати задължението, произтичащо от договора за наем на 435,720дка. Земеделска земя, за което, съгл. чл. 14 от договора, дължи сумата от 21 786лв.

В този смисъл, съдът намира, че искът на ищеца спрямо ответникът е доказан по своето основание. Относно размерът на този иск, съдът установи, че имотът, описан в договора за наем, а именно този в землището на с. З., представляващ имот № 20020 категория 3, площ 12,666дка, не е описан в  нотариалният акт. Следователно относно този имот на ищеца не са прехвърлени права на собственост, а също и права върху вземането на първоначалния собственик „Еларг фонд за земеделска земя” АДСИЦ, произтичащи от сключения с ответника договор за наем. Съгласно договора, в чл. 14 е посочено, че наемната цена е 50лв. на декар. За имота с площ от 12,666дка тази цена е в размер на 633,30лв.

Съдът намира, че с НА № *** г.не са прехвърлени права върху вземането на „Еларг фонд за земеделска земя” АДСИЦ към ответника относно имот в землището на с. З., представляващ имот № 20020 категория 3, площ 12,666дка, поради което и ищецът няма право да претендира наем за този имот за стопанската 2012/2013 г. в размер на 633,30лв.

С това съдът намира, че искът по е основателен само за сумата от 21 152,70лв. и следва да се отхвърли за сумата от 633,30лв.

 

Относно вземането за лихва в размер на 3 019,78лв., което ищецът е претендирал в рамките на заповедното производство и която лихва е изчислена върху цялата главница от 21 786лв. за периода от 15.04.2014 г. до 25.08.2015 г., съдът намери следното: съгласно договора за наем между страните по него „Еларг фонд за земеделска земя” АДСИЦ и „Агрозах” ЕООД не е предвидено заплащане на лихва при забава в плащането на наемната вноска. Предвидена е неустойка, съгл. чл. 19 от договора, която е в размер на 0,5% от дължимата сума за всеки ден забава до окончателното плащане.

Съгласно чл. 86 то ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Изпадането на длъжника в забава е от момента, в който е изтекъл определения в нотариалната покана срок за изпълнение на паричното задължение. Съгласно посоченото нотариалната покана от ищеца до ответника от 10.02.2014 г., определения на ответника срок за изпълнение е 7 дни от получаване на поканата. Нотариалната покана е получена от ответника на 07.04.2014 г., съгласно нотариална заверка с рег. № 2800 от същата дата, л.5 от ч.гр.д. № 944/2015 г. на НПРС и срокът на доброволното изпълнение е до 14..04.2014 г. Следователно от тази дата, считано от 15.04.2014 г. ответникът е изпаднал в забава. Съдът намира, че искът за присъждане на лихва за периода от 15.04.2014 г. до 25.08.2015 г., което предшества датата на предявяване на вземането на ищеца за главницата по заповедното производство – 30.09.2015 г. е основателно. Вземането е установено по основание, но с оглед на установения от съда размер на главницата, същото следва да бъде приведено в съответствие с действително установеното задължение на ответника към ищеца по делото. Съдът намери, че точното изчисляване на размера на мораторната лихва, доколкото касае извършване на определени аритметични действия за изчисление на същата и искът се явява основателен по основание, то неговия точен размер може да се определи по реда на чл. 162 от ГПК от съда, като лихвата се изчисли върху сумата от 21 152,70лв. Съгласно използване на програмен продукт „СИС”  към служба съдебно изпълнение при Районен съд Н. и извършено на него изчисление на законната лихва върху посочената сума и за периода от 15.04.2014 г. до 25.08.2015 г. се установява, че лихвата е в размер на 2 926,11лв.

Съдът намира, че искът за установяване съществуването на вземане за сумата от 3 019,78лв. е частично основателен само за сумата от 2 926,11лв. и следва да се отхвърли за разликата над този размер, конкретно за сумата от 93,67лв.

В обобщение на гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответника са частично основателни и доказани, като искът с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 288 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 944/15г. на НПРС срещу възразилия ответник „Агрозах” ЕООД за сумата от 21 786лв., представляващо главница по неизплатен от ответника наем, съгласно договор за наем на земеделска земя е основателен само за сумата от 21 152,70лв. и следва да се отхвърли за сумата от 633,30лв., а искът с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 944/15г. на НПРС за сумата от 3019,78лв., представляващо претендираната мораторна лихва върху главницата за периода от 15.04.2014г. до 15.08.2015 г. е основателен за сумата от 2926,11лв. и следва да се отхвърли за сумата от 93,67лв.

Поради това, че исковете на ищеца се явяват частично основателни и доказани, то ответникът следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, пропорционално на уважените искове по настоящето и по заповедното производство. С оглед дадените с ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.12 задължителни указания, то настоящия съд следва да се произнесе и относно разноските по заповедното производство, поради което и с оглед изхода на делото, то следва да се постанови осъдителен диспозитив по тяхната дължимост, тъй като в предмета на иска по чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 от ГПК не се включва въпроса за вземането за разноските по заповедното производство. По изложеното се дължи отделен осъдителен по характер диспозитив, с който да се осъди ответника да заплати на ищеца и разноските, направени в заповедното производство.

По настоящето дело ищецът е направил разноски в общ размер на 1807лв., включващи 497лв. ДТ за завеждане на делото, 10лв. ДТ за съдебни удостоверения и 1300лв. за адвокатски хонорар. С оглед посоченото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца пропорционално на уважения размер на исковете по настоящето производство сумата от 1775,52лв. (предявените искове са в общ размер на 24 805,78лв., а се уважават такива в общ размер на 24 078,81лв. и направените за тях разноски са в общ размер на 1807лв.). Направените по заповедното производство разноски от ищеца са в общ размер на 2 447лв. и включват държавна такса в размер на 497лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 950лв. Пропорционално на уважената част на исковете на ищеца от разходите, които той е направил в рамките на заповедното производство по ч.гр.д. № 944/2015 г. следва да му се уважат такива в размер на 2 375,29лв. и следва да се отхвърли искането за разликата над тази сума до 2 447лв., а именно 71,71лв., представляващи разлика между претендирани и уважени суми.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, районен съд Н.,

  

Р   Е   Ш   И:

      

ПРИЗНАВА на основание по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 288 от ЗЗД ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Агрозах” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл. Ш., общ. Н., с. П., ул.”***” № 5, представлявано от З.Г.Б., че ВЗЕМАНЕТО на “РОМФАРМ КОМПАНИ” – ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление – гр. С., район М., ул. „***”, №7, ет.1, представлявано от Т.Л.Ш. и Х.О.Ч.-заедно, с пълномощник адв. Р.С.Т., ПО ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ № 503 от 02.10.2015 г., постановена по ч.гр.д. № 944/2015  на НПРС,  за сумата от сумата от 24 078,81лв. (двадесет и четири хиляди седемдесет и осем лева осемдесет и една стотинки) главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2015 г. до изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА, и се дължи от Агрозах” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл. Ш., общ. Н., с. П., ул.”***” № 5, представлявано от З.Г.Б..

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 288 от ЗЗД ЗА признаване за установено, по отношение на „Агрозах” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл. Ш., общ. Н., с. П., ул.”***” № 5, представлявано от З.Г.Б., че ВЗЕМАНЕТО на с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., район М., ул. „***”, №7, ет.1, представлявано от Т.Л.Ш. и Х.О.Ч.-заедно, с пълномощник адв. Р.С.Т., ПО ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ № 503 от 02.10.2015 г., постановена по ч.гр.д. № 944/2015  на НПРС,  за разликата над сумата от 24 078,81лв. до 24805,78лв., а именно за сумата от 633,30лв. (шестстотин тридесет и три лева и тридесет стотинки) главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2015 г. до изплащане на сумата, съществува.

    

ПРИЗНАВА на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 86 от ЗЗД, ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Агрозах” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл. Ш., общ. Н., с. П., ул.”***” № 5, представлявано от З.Г.Б., че ВЗЕМАНЕТО на “РОМФАРМ КОМПАНИ” – ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление – гр. С., район М., ул. „***”, №7, ет.1, представлявано от Т.Л.Ш. и Х.О.Ч.-заедно, с пълномощник адв. Р.С.Т., ПО ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ № 503 от 02.10.2015 г., постановена по ч.гр.д. № 944/2015 на НПРС, за сумата от сумата от 2926,11лв. (две хиляди деветстотин двадесет и шест лева и единадесет стотинки), представляващо претендираната мораторна лихва върху главницата за периода от 15.04.2014г. до 15.08.2015 г., СЪЩЕСТВУВА, и се дължи от Агрозах” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл. Ш., общ. Н., с. П., ул.”***” № 5, представлявано от З.Г.Б..

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, по отношение на „Агрозах” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл. Ш., общ. Н., с. П., ул.”***” № 5, представлявано от З.Г.Б., че ВЗЕМАНЕТО на с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., район М., ул. „***”, №7, ет.1, представлявано от Т.Л.Ш. и Х.О.Ч.-заедно, с пълномощник адв. Р.С.Т., ПО ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ № 503 от 02.10.2015 г., постановена по ч.гр.д. № 944/2015  на НПРС,  за разликата над сумата от 2926,11лв.  до 3019,78лв., а именно за сумата от 93,67лв. (деветдесет и три лева шестдесет и седем стотинки) представляващо претендираната мораторна лихва върху главницата за периода от 15.04.2014г. до 15.08.2015 г., съществува.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.78,ал.1 от ГПК „Агрозах” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл. Ш., общ. Н., с. П., ул.”***” № 5, представлявано от З.Г.Б., ДА ЗАПЛАТИ НА “РОМФАРМ КОМПАНИ” – ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление – гр. С., район М., ул. „***”, №7, ет.1, представлявано от Т.Л.Ш. и Х.О.Ч.-заедно, направени по делото разноски в размер на 1775,52 лв.(хиляда седемстотин седемдесет и пет лева петдесет и две стотинки).

 

ОСЪЖДА на осн. чл.78,ал.1 от ГПК „Агрозах” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл. Ш., общ. Н., с. П., ул.”***” № 5, представлявано от З.Г.Б., ДА ЗАПЛАТИ НА “РОМФАРМ КОМПАНИ” – ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление – гр. С., район М., ул. „***”, №7, ет.1, представлявано от Т.Л.Ш. и Х.О.Ч.-заедно, направени по заповедното производство по ч.гр.д. № 944/2015  на НПРС разноски в размер на 2375,29 лв.( две хиляди триста седемдесет и пет лева двадесет и девет стотинки), като отхвърля искането за присъждане на разноски за сумата от 71,71лв., представляващи разлика до сумата от 2447лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ш.ски окръжен съд.

 

Препис от настоящето решение да се докладва по ч.гр.д. № 944/2015 г. по описа на НПРС, като се издаде изпълнителен лист за присъдените по настоящето дело суми.

                    

 

                                               Районен съдия: ........./ П /........................

                                                                                Галина Николова