Р    Е    Ш    Е    Н   И    Е

                                                         №324

                                      Гр.Нови  пазар,04.11.2016г.

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

    Районен съд Нови пазар в публичното  съдебно заседание,проведено на четвърти октомври  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                               Председател:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                                Секретар:Б.  А.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.д.№1323 по описа за 2015 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

     Делото е образувано по обективно евентуално съединени искове  с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД /главен иск/ и с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК/евентуален иск/,предявени от Ц.А.К. *** против З.Н.С. ***,с цена на главния иск –главница в размер на 8 182.05лв,ведно със законната лихва върху нея,начиная от предявяване на иска до окончателното изплащане и цена на евентуалния иск -8 182.05лв.

     Ищцата Ц.А.К.,***,твърди,че с влязло в сила решение №14/12.02.2010г.,постановено по в.гр.д.№568/2009г.,Апелативен съд-В. осъдил нея и ответника З.Н.С. ***,да заплатят солидарно на ППК”П.”с ЕИК:8370777326,със седалище и адрес на управление:с.П.,обл.Ш.,представлявана от председателя Д.К.М.,сумата от 45 100лв.,като в мотивите си съдът приел следното: 1/По отношение на сумата 20 000лв.- на 12.04.2005г.е съставен РКО,с който от „*** 97”ЕООД гр.К. е изплатена в брой на З.С. сумата 22000лвКато основание за плащането в РКО било отразено:”предварителна продажба на слънчоглед реколта 2005г.”.Апелативният съд приел,че „по делото липсват доказателства ответникът да е отчел/внесъл/ тази сума в касата на кооперацията”.По делото липсква първичен счетоводен документ –ПКО,с който сумата в размер на 22000лв. да е заприходена в касата.Налице е единствено документ за внасяне на сумата 2000лв.Поради това съдът направил заключение,че ответникът З. С. не е отчел в касата на кооперацията сумата 20000лв.,получена от „*** 97”ЕООД във връзка с продажбата на слънчоглед реколта 2005г.,  2/ По отношение на сумата 10 000лв.-за тази сума е съставен ПКО №70/06.10.2005г.нап стойност 15 000лв.,от който се установявало ,че същата е внесена в касата на кооперацията от З.С. за сметка на салдо на „*** 97”ЕООД.От така внесената сума Ц.К. осчетоводила само 5 000лв.,а останалата част от 10 000лв.отнесла в сметка по партидата на З.С.-предоставени на лице от персонала,подлежащи на отчитане в определен срок.До отчитането на аванса предоставената парична наличност е собственост на предприятието.Не били представени доказателства ответникът З.С. да е отчел предоставения му служебен аванс.

       Ищцата сочи,че установената от закона солидарност е само в интерес на кредитора /арг.чл.122 ал.1 от ЗЗД/,като в отношенията между солидарно отговорните лица решаващ е принципа на разделността,поради което всеки от тях понася само част от общия дълг така,че ако един от тях го плати,не може да иска от останалите всичко,което е платил на кредитора ,а само частта,която е изпълнил в повече от своята част.А каква е тази част се определя от закона ,който презюмира,че всички съдлъжници понасят равна част от платения на кредитора солидарен дълг,доколкото не следва друго от техните отношения /чл.127 ал.1 от ЗЗД/,те.е. презюмираната разделност е оборима.Посочената в чл.127 ал.1 от ЗЗД „друго”можело,на първо място да бъде уговорка между самите солидарни съдлъжници за неравенство в разпледелението на платения на кредитора солидарен дълг.На следващо място,това „друго”можело да следва и от липсата на еднаквост в интереса на длъжниците,защото никой от тях не се е възползвал от целия или повече от половината от общия дълг,при което естествено да понесе такава част от последния ,от която,възползвайки се,се е обогатил за сметка на другите.И най –сетне,това „друго”можело да следва и ако солидарността произтича от деликт.

      От изложеното по-горе се установявало,че със сумата 30 000лв.се е възползвал единствено ответника З.С. и само той е причинил деликта ,тъй като сумата е предоставена лично на него и не е отчетена на касата в кооперацията.Ищцата Ц.К. по никакъв начин не е имала връзка с тази сума и не се е облагодетелствала от нея.

       По отношение на останалата присъдена сума в размер на 15 100лв.е налице солидарна отговорност от страните по настоящото дело,т.е.ищцата К. по отношение на солидарния длъжник С. носела имуществена отговорност само за тази сума.Видно от изготвеното удостоверение изх.№1168/25.02.2015г.по изп.дело №279/2011г.по описа на ЧСИ *** с район на действие Окръжен съд Ш.,към м.февруари 2015г.ищцата заплатила сумата 16 364.09лв.Това представлявало изцяло дължимата от нея сума в солидарната отговорност.Половината от нея следвало да бъде заплатена от ответника З.С. заедно с всички законни последици.

    Предвид гореизложеното,ищцата моли да бъде призована на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което осъди ответника З.Н.С. да заплати на нея-ищцата Ц.А.К. сумата 8 182.05 лв.-половината от заплатена сума на кредитора ППК „П.”с.П.,обл.Ш.,която представлява повече от половината от частта на ищцата и е дължима от ответника – съдлъжник,заедно със законната лихва ,считано от постъпване на исковата молба до окончателното й изплащане.

    При условията на евентуалност,моли при неуважаване на главния осъдителен иск,съдът да признае за установено по отношение на ответника З.Н.С.,че тя-Ц.А.К. е заплатила за негова сметка сумата 8 182.05лв.-половината от заплатена сума на кредитора ППК”П.”с.П.,обл.Ш.,която представлява повече от половината от частта на ищцата и е дължима от ответника-съдлъжник,заедно със законната лихва.

     Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

     Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника,като в  срока по чл.131 от ГПК той не е депозирал писмен отговор на предявените искове.

      Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупности,прие за установено от фактическа страна следното:

     С решение №14/12.02.2010г.по описа на АС-В. по в.гр.д.№568/2009г.,влязло в законна сила на 15.11.2010г.,по повод на предявен иск пред ШОС,с правно основание чл.299 от ГПК/за което е образувано гр.д.№689/2007г./,съдът е уважил частично предявения иск,като е осъдил З.Н.с. и Ц.А.к.  да заплатят солидарно на ППК“П.“с.П.,сумата 45 100 лв.,представляваща стойност на вреда,причинена през период 01.01.2003г.-31.12.2005г.,констатирана с акт за начет №7/21.08.2007г.и включваща в себе си следното: 20 000лв.-неотчетен остатък по РКО от 12.04.2005г.,издаден от „***“ЕООД, 10 000лв.-неплатен аванс по сметка „Подотчетни лица“ по ПКО №70/06.10.2005г.на ППК „П.“ и 15 100лв.-стойност на липсващи машини и съоръжения: веялка –зърнопочистваща машина ОВ-20-1,абрихт,трактор ММЗ с двигател №*** и рама №*** и култиватор –комбинатор КК-48,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от момента на откриване на щетата с Ревизионен акт №5/23.07.2007г.до окончателното й изплащане,както и разноски по делото в размер на 2 606.00лв.

   В мотивите към решението,съдът е приел,че вредата е причинена от ответниците в качеството им на длъжностни лица,които са се разпоредили с имущество на кооперацията не по установения ред ,допуснали са занижен контрол върху движението на паричните потоци и стоково материалните ценности,от което са настъпили липси.Налице са предпоставките за търсене на пълна имуществена отговорност по чл.21 ал.1 т.2 от ЗДФИ,към която препраща разпоредбата на чл.63 от ЗК,а съгласно ал.2 на чл.21 от ЗДФИ отговорността им е солидарна.

     С това съдебно решение,З.С. и Ц.К. са осъдени да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на АС-В. ,държавна такса в размер на 2 706лв.

   Въз основа на горецитираното съдебно решение е образувано ИД №20118760400279 по описа на ЧСИ ***,рег.№876,с район на действие ОС-Ш..

    За установяване на обстоятелствата :Към деня на изготвяне на заключението по експертизата,каква част от главницата в размер на 15 100лв. ,с приспадащите й се лихви и разноски е заплатена от ищцата Ц.К.,по настоящото гр.дело беше назначена съдебно-счетоводна експертиза.

    Вещото лице Е. К.,чието заключение съдът кредитира с доверие като добросъвестно и компетентно изготвено,сочи в заключението,че за периода от 03.05.2011г.до 13.02.2015г.по цитираното ИД,длъжниците са заплатили в общ размер сумата от 17 874,35лв.,от която Ц.К. е платила 16 364.09лв.,а З.С. -1 210.26лв.

   За периода от 13.02.2015г.до 14.06.2016г.по цитираното изп-.дело,от страна на длъжниците е заплатена сума в общ размер на 5 329.95лв.,в т.ч.заплатени отЦ. К. – 4 837.60лв.и платени от З.С. -492.35лв.

   Независимо,че като задача на експертизата не беше поставено да се изчисли какви суми за били заплатени от длъжниците по това ИД,за периода от 03.05.2011г./датата на първата вноска,преведена за погасяване на дълга от страна на ищцата Ц.К./ до 18.12.2015г.–/датата на предявяване на иска/,това може да бъде сторено и от съда ,въз основа на приложените таблици към ССЕ.Видно от заключението на вещото лице е,че за периода от 03.05.2011г.до 18.12.2015г.заплатените от длъжниците суми по ИД са: 3 211.90лв.-от ищцата Ц.К. и 308.40лв.-от ответника З.С..

    Експертизата сочи също,че според представената от счетоводството на ЧСИ Д.Златева и приложена към ССЕ справка за периода от 17.03.2011г.до 23.02.2016г.са начислени такси по ИД общо в размер на 8 358.14лв.с ДДС,като платените от длъжниците такси по ИД към момента на ССЕ възлиза та 3867.00лв.,а неплатените са 4491.14лв.Освен платените ,посочени по-горе такси,длъжниците са заплащали и разноски по ИД.

    Към деня на изготвяне на заключението по експертизата/16.06.2016г./от ищцата Ц.К. са платени по ИД на ЧСИ Д.З. общо 21 201.69лв.,а общо платените от съдлъжниците суми са в размер на 22 904.29лв.

     Според ССЕ/стр.5/ общо неплатени по ИД суми са както следва: 1/неплатена сума за такси по Тарифата на ЧСИ- 4 491.14лв., 2/главница-45 100 лв., 3/законна лихва- 29 899.76лв. или общо -79 490.90лв.

    ССЕ е определила задълженията/такси,разноски,лихви и главница/ по ИД при главница 15 100лв.,като припадащи се пропорционално на задълженията по ИД при главница 45 100лв. и е разпределила платените по ИД суми от Ц.А.К. общо за целия период по реда за разпределение ,приложен от ЦСИ/такси,разноски,лихви и главница/за :1/платена сума за такси по тарифата на ЧСИ-2 798.40лв., 2/разноски по гр.дело -872.53лв., 3/разноски по гр.д.-334.81лв., 4/законна лихва- 15 177.35лв. и главница -2 018.60лв.

    При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

     Правната квалификация на претендираното от ищцата регресно облигационно право се извежда от нормата на чл.127 ал.2 изр.1-во от ЗЗД.В хипотеза на солидарни съдлъжници ,за единият от тях би имало право на вземане към другия с иск за половината от сумата,явяваща се реално платената част от кредита,само:1/ ако по време на плащането,ищецът е изплатил изцяло или над половината от размера с лични средства/в този смисъл Решение №196/21.08.2015г.на ВКС по гр.д.№6068/2014г.,постановено по чл.290 от ГПК/, 2/няма установено „друго помежду им“ /по арг.на чл.127 ал.1 от ЗЗД/.

    Тоест, солидарната отговорност на ищцата и ответникът е само по отношение на техния общ кредитор ,а отношенията помежду им се уреждат  на принципа на разделност и всеки от тях понася равна част от платения на кредитора солидарен дълг.

    От анализа на доказателствата по делото не се установи наличието на „друго „обстоятелство,което да обори принципа на разделна отговорност на двамата съдлъжници.Установи се също,че към момента на изготвяне на заключението по експертизата/16.06.2016г./от ищцата Ц.К. са платени по ИД на ЧСИ Д.Златева общо 21 201.69лв.,а общо платените от съдлъжниците суми са в размер на 22 904.29лв,а ответникът З.С. е заплатил разликата от 1 702.60лв.

     Дългът/размерът на главницата е 45 100 лв./,общо заплатените суми са в размер на 22 904.29лв,а остатъкът от задължението възлиза в размер на 74 490.90лв.,то очевидно е,че по така образуваното изпълнително дело,общият размер на задължението на съдлъжниците възлиза на 97 395.19лв./към момента на изготвяне на ССЕ/ .

   Половината от тази сума,която следва да се поеме от всеки от съдлъжниците е в размер на 48 697.60лв.,а както беше посочено по-горе, ищцата е заплатила сумата в общ размер на 21 201.69лв.В унисон с установената трайна съдебна практика  следва да се приеме,че предявения главен иск с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД  се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

     Поради същите съображения,като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли и предявения евентуален установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,доколкото не се доказа заплащане на най-малко половината от задължението,по което ищцата и ответникът са съдлъжници,за да се приеме,че ищцата е заплатила за негова сметка повече от половината от частта й.

    С оглед изхода на делото,следва да се отхвърли и искането на ищцата да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

    Водим от гореизложеното,съдът

 

                                                       Р     Е      Ш     И     :

 

   ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД,предявен от Ц.А.К. с ЕГН:**********,*** против З.Н.С. с ЕГН:**********,с адрес:с*** с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 8 182.05лв.-половината от заплатена сума на кредитора ППК „П.“с.П.,обл.Ш.,която представлява повече от половината от частта на ищцата и е дължима от ответника съдлъжник,заоедно със законната лихва,считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

     ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан,предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,предявен от Ц.А.К. с ЕГН:**********,*** против З.Н.С. с ЕГН:**********,с адрес:с*** с искане да бъде признато да установено,че ищцата е заплатила за сметка на ответника сумата 8 182.05лв.-половината от заплатена сума на кредитора ППК“П.“с.П.,обл.Ш.,която представлява повече от половината от частта на ищцата и е дължима от ответника-съдлъжник ,заедно със законната лихва.

     ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на ответника З.Н.С. да заплати на ищцата Ц.А.К. направените по делото разноски.

     Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  РАЙОНЕН   СЪДИЯ: