О  П  Р  Е  Д  Е   Л   Е   Н   И   Е

                                                                       №236                                                                      

                                                   Гр.Н.П.,25.04.2016г.

 

    Районен съд Н.П. в закрито съдебно заседание,проведено на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                             Районен съдия:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                                     

  като разгледа докладваното гр.дело  №1322/2015г.по описа на НПРС,за да се произнесе,взе предвид:

 

       Делото е образувано по иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД във вр.чл.86 ал.1 от ЗЗД,иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,предявен при условията на евентуалност с главния иск,предявени от Ц.А.К. *** против ППК „П.”с.П.,обл.Ш.,с цена на главния иск –глвница в размер на 4 800лв.,ведно със законната лихва върху нея,начиная от предявяване на иска до окончателното изплащане и цена на евентуалния иск -4 800.00лв.

       Ищцата Ц.  А.К. твърди в исковата молба,че с влязло в сила решение №14/12.02.2010г.,постановено по гр.д.№568/2009г., Варненския апелативен съд осъдил солидарно ищцата Ц.А.К. и трето лице З.Н.С. от с.П.,общ.Н.П. да заплатят солидарно на Производствено-потребителна кооперация „П.” с.П.,представлявана от председателя Д.К.М. ,сумата 45 100 лв.В мотивите и диспозитива съдът приел,че част от присъдената сума в размер на 15 100лв.,представлява стойност на липсващи машини и съоръжения:веялка-зърнопочистваща машина ***абрихт,трактор ММЗ с двигател №*** и рама №*** и култиватор-комбинатор ***.

      По образуваното изпълнително село №279/2011г.по описа на ЧСИ Д.З. с район на действие Окръжен съд-Ш. ,към м.февруари 2015г.ищцата заплатила на ответната кооперация сумата 16 364.09лв.След приключване на делото тя установила,че кооперацията е продала една от вещите,за чиято равностойност е осъдена и получила сумата 4 800лв. Покупко-продажбата била извършена с фактура №*/*г.,а вещта била веялка –зърнопочистваща машина *** ,която била единствена в кооперацията съобразно посочената индивидуализация.

      По описания начин,сочи ищцата,кооперацията се обогатила за нейна сметка със сумата 4 800лв.-веднъж същата била присъдена и заплатена от нея,а втори път била извършена продажба и кооперацията получила същата сума.Съгласно чл.59 от ЗЗД,всеки,който се е обогатил без основание за сметка на другиго,дължи да му върне онова,с което се е обогатил,до размера на обедняването.За нея не съществувал друг иск да защити правата си,освен този по чл59 от ЗЗД.

     При условията на евентуалност,предявява и установителен иск,с който,след като се установят горните факти и обстоятелства,следвало да се приеме,че част от присъденото задължение по въззивно гр.д.№568/2009г.по описа на ВАпС на 4 800лв. е изплатено  на ответната кооперация чрез извършена покупко-продажба на липсваща машина-веялка –зърнопочистваща машина ***.

     Предвид гореизложеното,ищцата Ц.К. моли да бъде призована на съд с ответника ППК „П.” с.П. и на основание чл.59 от ЗЗД и чл.124 от ГПК,съдът постанови решение,с което осъди ответника ППК „П.” да й заплати сумата 4 800лв.,представляваща получена покупко-продажна цена за липсваща машина-веялка-зърнопочистваща машина  ***с която кооперацията се е обогатила за нейна сметка и подлежи на връщане,заедно със законната лихва,считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

      При условията на евентуалност,при неуважаване на предявения осъдителен иск,моли съдът да приеме за установено по отношение на ППК „П.”с.П.,че част от присъденото задължение по въззивно гр.д.№568/2009г.по описа на ВАпС в размер на 4 800лв.е изплатено на ответната кооперация чрез извършена покупко-продажба на липсваща машина-веялка-зърнопочистваща машина ***.

     Прави доказателствени искания.

     Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника ППК”П.”с.П.,като в срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на предявените искове.

      Оспорва същите поради следните съображения:

      На първо място ,относно претенцията за осъждане на кооперацията да заплати на ищеца сумата от 4 800лв.,представляваща получена покупко-продажна цена за липсваща машина и с която сума кооперацията се била обогатила неоснователно за нейна сметка с правно основание чл.59 от ЗЗД,ответникът намира исковата молба с това правно основание за неоснователна и недопустима поради следните съображения:от изложеното в исковата молба ,от представените документи,а и от реалното положение по изложените отношения било видно,че ищцата е осъдена по посоченото гр.дело да заплати на кооперацията суми ,многократно надхвърлящи стойността на описаната вещ.От документите било видно,че ищцата е осъдена по посоченото гр.дело да заплати на кооперацията суми многократно надхвърлящи стойността на описаната вещ.От документите било видно,че ищцата не е изплатила цялата присъдена с решението сума ,за да се говори за неоснователно обогатяване от страна на кооперацията.Или от така изложеното било видно,че не е налице правен интерес от предявяване на иска,тъй като ищцата не била изплатила изцяло дължимата от нея сума,а липсата на правен интерес правела иска неоснователен.

       В исковата молба ищцата излагала,че в разглежданото гражданско дело ,по което е постановено осъдителното спрямо нея съдебно решение  евключена като стойност и стойността на описанат вещ-веялката.Делото е образувано още през 2007г. под №689 по описа на Окръжен съд гр.Ш.,а е влязло в сила на 12.02.2010г.В тази насока се представяла фактура за продажба на веялка,която фактура е от 21.11.2007г.Не се представяли доказателства за идентичност на двете вещи.Но дори да се приемело,че са идентични,с влизане в сила на решението по посоченото по-горе гр.дело,било налице влязло в сила решение,с което съдът вече се е произнесъл относно дължимостта или не на определена вещ или присъждането на равностойността й.По този начин,сочи ответникът,няма как ,въпросът за една и съща вещ,наличието й или присъждане на равностойността й да се поставя за разглеждане втори път от съда.Налице била процесуална пречка за разглеждане на делото и искът се явявал недопустим.

       Налице била още една процесуална пречка за разглеждане на спора с посоченото правно основание.Видно от изложеното в исковата молба било,че съдебното решение е влязло в сила на 12.02.2010г.Продажбата на сходната вещ е станало през 2007 година.Искът,по повод на който е образувано настоящото съдебно производство е депозиран през месец декември 2015 година.От изложеното било видно,че предвидения от закона давностен срок от 5 години е изтекъл ,поради което ответникът прави възражение за изтекла давност и недопустимост на иска в тази насока.

       В писмения си отговор,ответникът оспорва и претенцията,предявена в условията на евентуалност за приемане за установено по отношение на кооперацията,че част от присъденото задължение по в.грд.№568/2009г.по описа на ВАпС в размер на 4 800лв.е изплатено на кооперацията чрез извършената покупко-продажба на липсващата машина.И тази претенция ответникът счита за неоснователна и недопустима поради следните съображения:

    Дори и да се приемело,че веялката,описаната в горецитираното съдебно решение на ВАпС и фактура от 21.11.2007г.,налице било влязло в сила съдебно решение,с което съдът вече се е произнесъл относно дължимостта или не на определена вещ или присъждане на равностойността й.По този начин,нямало как въпроса за една и съща вещ,наличието й или присъждане на равностойността й да се поставя за разглеждане втори път от съда.Налице била процесуална пречка за разглеждане на делото и искът се явявал недопустим.И по този иск ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност.

     Представя писмени доказателства.

     Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

     С Решение №241/16.10.2009г.по гр.д.№689/2007г.по описа на ШОС,изменено с Решение №14:12.02.2010г.по в.гр.д.№568/2009г.по описа на Апелативен съд –гр.В.,г.о., влязло в законна сила на 15.11.2010г./Определение №1181/15.11.2010г.по гр.д.№851/2010г.по описа на ВКС,с което не е допуснато до касационно обжалване решението на АС-гр.В.,съдът е  осъдил З.Н.С. ,ЕГН:********** *** и Ц.А.К. ,ЕГН:********** ***,да заплатят солидарно на ППК „П.”,Ш. обл.,сумата 45100лв.,представляваща  стойност на вреда,причинена през периода 01.01.2003г.-31.12.2005г.,констатирана с акт за начет №7и включваща в себе си следното:20000лв.-неотчетен остатък по РКО от 12.04.2005г.,издаден от „К.”ЕООД,10000лв.-неотчетен аванс по сметка „П.” по ПКО №*/*г.на ППК”П.” и 15100лв-стойност на липсващи машини и съоръжения:веялка-зърнопочистваща машина ***абрехт,трактор ММЗ с двигател №*** и рама №* и култиватор-комбинатор ***,ведно със законната лихва върху тази сума,считано отмомента на откриване на щетата с Ревизионен акт №* от ***г.до окончателното й изплащане,както и разноски по делото в размер на 2606лв.

     З.Н.С. и Ц.А.К. са осъдени солидарно да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд гр.В. държавна такса в размер на 2706лв.

     В мотивите към решението си,Апелативен съд гр.В. е приел,че производството е образувано въз основа на писмо от В.Д.В –финансов ревизор към НСЗКБ ,за търсене на пълна имуществена отговорност от ответниците по акт за начет №*/*г. ,при извършена проверка от Контролния съвет на ППК „П.” е констатирана липса на следните селскостопански машини и прикачен инвентар:веялка *,абрехт,банциг,торараспръсквачка „П.”,трактор * с рег.№*,култиватор.Тези констатации били отразени в протокол от същата  дата,който бил взет предвид от ревизиращия органпри изготявне на ревизионния акт.Установено било,че в кооперацията не е водена редовна отчетност за наличната техника-машини и съоръжения,не са извършвани редовно инвентаризационни описи.Последният такъв бил от ***г.на л.344-345 по делото.Установено било,че през 2000г.в дърводелската работилница на кооперацията е възникнал пожар,при който са изгоряли някои машини,сред които банциг,който е предмет на акта за начет.Що се отнася до останалите машини и съоръжения,тяхната липса била документирана с посочения по-горе констативен протокол  от ***. и инвентаризационен опис от ***г.Обстоятелството,че при смянтата на материално-отговорните лица не била извършвана инвентаризация не можело да се тълкува в полза на ответниците,тъй като именно тяхно било задължението да извършват такава.

     Съдът е приел още,че съгласно чл.24 от ЗДФИ,който е приложим в случая,размерът на вредата се определя към деня на причиняването й,а ако той не може да се установи –към деня на нейното откриване по по-високата измежду пазарната и отчетната й стойност.В случая щетата е констатирана с ревизионния акт ,съставен на ***г.,затова и към този момент следвало да се определи нейния размер,съобразно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.От общата стойност на липсващите машини следвало да се приспадне тази на банцига,погинал от случайно събитие,за което ответниците не носят отговорност.Ето защо,съдът е приел,че размерът на щетата по този пункт е 15100лв.

      В настоящото исково производство като писмено доказателство беше приета /в заверено копие/ Данъчна фактура №00000000*/*г.издадена от ППК „П.”с.П.,обективираща  извършена продажба от кооперацията на „Х. „ЕООД гр.Ш.,представлявано от Х.Д.И. на Веялка *бр.на стойност 4 000лв.,с ДДС на обща стойност 4 800лв.

     В отговор на поставените й на основание чл.176 от ГПК въпроси от страна на ищеца,председателят на кооперацията-ответник Д.М. заявява в съдебно заседание,че сумата в размер на 4 800лв.,за която е издадена посочената данъчна фактура  е постъпила в кооперацията,както и,че към дата 21.11.2007г.в кооперацията не е имало друга движима вещ-веялка  зърнопочистваща машина * .

     Ищецът е представил удостоверение с изх.№*/*г.,издадено от частен съдебен изпълнител Д.З. рег.№876 с район на действие ОС-Ш.,в което се сочи,че по изп.дело №20118760400279 с взискател ППК П. и длъжници З.Н.С. и  Ц.А.К.,Ц.А.К. е изплатила по делото от 03.05.2011г.до 13.02.2015г.сума в размер на 16 364.09лв. 

     Ответникът е представил удостоверение с изх.№*/*г. за размера на дълга,издадено по посоченото по-горе изпълнително дело,издадено от ЧСИ Д.З.,в което се сочи ,че остатък от задължението на З.Н.С. и Ц.А.К. към 23.02.2016г.е в общ размер на 79 086.40лв.,от които –главница в размер на 45 100.00лв.,със законна лихва в размер на 29 618.17лв. за периода ***г.-23.02.2016г.,такси по Тарифата към ЗЧСИ – 4 368.25лв.Към 23.02.2016г.на взискателя ППК П. е изплатена сума в размер на 18 253.75лв.,както следва: 3 606.02лв.за разноски по гр.дело, 14 270.73лв.-лихви върху главницата, 377.00лв.разноски по изп.дело на основание ТТР към ЗЧСИ.

        При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

       На първо място,със съдебното решение,постановено по гр.д.№689/2007г.по описа на ШОС,изменено с Решение №14:12.02.2010г.по в.гр.д.№568/2009г.по описа на Апелативен съд –гр.В.,г.о., вдязло в законна сила на 15.11.2010г./Определение №1181/15.11.2010г.по гр.д.№851/2010г.по описа на ВКС,както в мотивите,така и в диспозитива на решението на АС-гр.В.,произнесъл се по същество на спора след въззивно обжалване на решението на ШОС,съдът е приел за установено,че въпросната движима вещ липсва в патримониума на кооперацията –ответник,което е установено по надлежния ред с акт за начет,поради и което виновните лица са осъдени солидарно да заплатят нейната парична равностойност.Съдебно установеното правно положение ,в диспозитива на решението,придобило печата на „пресъдено нещо” става занапред годна основа за съгласувано поведение на страните по делото  и се състои в задължението им спрямо държавата да преустановят правния спор.

     Правният спор не може да бъде пререшаван и в това се състои силата на пресъдено нещо,като двете страни изгубват правото,предмет на СПН ,своето право на иск.СПН погасява това право и се явява отрицателна процесуална предпоставка ,т.е пречка за повторен процес между същите страни относно същия спор.Това е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно./”Българско гражданско процесуално право”,проф.д-р Ж. С.,Седмо допълнено и преработено издание/.

        На следващо място :Относно възражението за изтекла погасителна давност,съдът приема за установено следното:

       Предявеният главен иск е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД във вр.чл.86 ал.1 от ЗЗД.

      За да бъде уважен иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД ,следва ищецът да докаже,че имуществото на ответника се е увеличило за негова сметка,като неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова,с което се е обогатил,но само до размера на обедняването,т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването.Вземанията,произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване ,се погасяват с изтичането на петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД ./в случая  за момент на твърдяното неоснователно обогатяване следва да се приеме датата,на която е издадена данъчната фактура и е обективирана сделката покупко-продажба с процесната движима вещ.-.,респ-сумата по нея е постъпила в патримониума на продавача-21.11.2007г./.Относно това спорно право носителят му не е проявил активност,поради което,с изтичане на петгодишна давност /изтекла на 22.11.2012г./вземането на кредитора се е погасило по давност,за което длъжникът направи възражение по надлежния ред . 

         Съдът установи още,че от представеното  удостоверение от ЧСИ с изх.№*/*г. не може да се установи с нужната категоричност,лихви върху коя част от главницата са заплатени,доколкото стойността на описаните в акта за начет движими вещи е представена сумарно и дали тези лихви касаят начислената лихва върху главницата,присъдена като дължима по отношение на липсваща машина-Веялка-зърнопочистваща машина ***.

     С оглед на всички гореизложени съображения,съдът намира,че предявеният иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД във вр.чл.86 ал.1 от ЗЗД се явява процесуално недопустим/ поради съвпадане на предмета му с предмета спорното право по гр.д.№689/2007г.по описа на Окръжен съд гр.Ш.,влязло в законна сила на 15.11.2010г./,освен това,той се явява  и погасен по давност,а също и  неоснователен и недоказан.

     Доколкото обаче преди произнасяне по основателността на иска,съдът е задължен да се произнесе по неговата допустимост,то отчитайки,че е налице абсолютната отрицателна процесуална предпоставка за преразглеждане на правния спор с предмет,идентичен с предмет,по който вече е налице влязло в законна сила решение със сила на пресъдено нещо,съдът намира,че следва да отмени протоколното си определение от съдебно заседание,проведено на 22.03.2016г.,с което е счел делото за изяснено от фактическа страна и е обявил,че ще се произнесе с решение в законоустановения срок,като постанови определение,с което прекрати производството по предявения главен иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД във вр.чл.86 ал.1 от ЗЗД поради процесуална недопустимост .

      По предявения при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,който произтича от общ юридически факт ,наред с главния иск,поради наведените по-горе аргументи за постановено съдебно решение,влязло в законна сила на 15.11.2010г.,същият се явява процесуално недопустим,поради и което производството и по отношение на него следва да бъде прекратено.

     С оглед изхода на делото,на основание чл.78 ал.4 от ГПК ,ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски/съобразно представения списък за разноски/в общ размер на 550.00лв./петстотин и петдесет лева/.

     Водим от гореизложеното,съдът

 

                                             О    П   Р    Е    Д     Е   Л     И   :

 

      ОТМЕНЯ протоколното определение от съдебно заседание,проведено на 22.03.2016г.,с което е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна и е обявил,че ще се произнесе с решение в законоустановения  срок.

     ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1322/2015г.поради процесуална недопустимост на иска с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД във вр.чл.86 ал.1 от ЗЗД,предявен от Ц.  А.К. с ЕГН:**********,с адрес:г*** против Производствено-потребителна кооперация „П.” с.П.,с ЕИК:***,със седалище и адрес на управление:с.П.,ул.”Ч.”№*,общ.Н.П.,обл.Ш.,представлявана от председателя Д.К.М.,с искане,ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 800.00лв.,представляваща получена покупко-продажна цена за липсваща машина-веялка-зърнопочистваща машина ***с която кооперацията се е обогатила за нейна сметка и подлежи на връщане,ведно със законната лихва,начиная от постъпване на исковата молба в съда/21.12.2015г./до окончателното й изплащане.

     ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1322/2015г.поради процесуална недопустимост на евентуално предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,предявен от Ц.  А.К. с ЕГН:**********,с адрес:г*** против Производствено-потребителна кооперация „П.” с.П.,с ЕИК:***,със седалище и адрес на управление:с.П.,ул.”Ч.”№*,общ.Н.П.,обл.Ш.,представлявана от председателя Д.К.М.,с искане да бъде признато за установено,че част от присъденото задължение по въззивно гр.д.№568/2009г.по описа на Варненския апелативен съд,в размер на 4 800.00лв. е изпратено на ответната кооперация чрез извършена покупко-продажба на липсваща машина-веялка-зърнопочистваща машина ***.

     ОСЪЖДА ищцата Ц.  А.К. с ЕГН:**********,с адрес:г*** да заплати на ответника Производствено-потребителна кооперация „П.” с.П.,с ЕИК:***,със седалище и адрес на управление:с.П.,ул.”Ч.”№*,общ.Н.П.,обл.Ш.,представлявана от председателя Д.К.М. направените по делото разноски в размер на 550.00лв./петстотин и петдесет лева/.

     Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Ш. в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                    РАЙОНЕН   СЪДИЯ: