Р      Е      Ш      Е     Н     И     Е

                                                 № 70

                                Гр.Нови  пазар,21.03.2017г.

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                           

     Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                      Председател:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                      Секретар:Д.  С.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №895 по описа за 2015 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

    Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,предявен от „Агриматко България“ЕООД,с ЕИК:1215880006,с адрес на управление :гр.С.,ул.“***“№8,представлявано от управителя Х.Х.М.,чрез пълномощника му адв.П.П. –ШАК против ЕТ“ИСМ-91-И.С.“,ЕИК:127034405,с адрес на управление :с.К.,общ.Н.,обл.Ш.,представлявано от управителя И.С. Ф.,с цена на иска -25 000 лв.

     Ищецът твърди,че на 16.10.2015г.между представляваното от него дружество  Агриматко българия“ЕООД ,в качеството му на кредитор от една страна ,а от друга –„Асе-Груп“ООД в качеството му на длъжник и замествана страна и ЕТ“Исм-91-И.С.“,в качеството му на длъжник и заместваща страна ,било сключено тристранно споразумение.Според уговореното между трите страни в същото, ЕТ“Исм-91-И.С.“ се задължил да изплати на „Агриматко България“ЕООД,неотменимо,безусловно и в цялост,сума в размер на 170 819.30лв.-престация,дължима на две равни вноски,първата със срок на плащане 31.08.2010г.,а втората -31.11.2010г.

     Предметът на тристранното споразумение,обективиран в чл.1 от същото,обуславял възникването на дължимата престация- ЕТ“Исм-91-И.С.“ се задължавал да заплати неотменимо,безусловно и в цялост ,непогасеното задължение на „Асе Груп“ООД/понастояащем ЕООД/ към „Агриматко България“ООД в размер на 179 819.30лв.,представляващи непогасени парични задължения от страна на заместваната страна по Договор за продажба от 27.02.2009г.Сроковете,договорени за осъществяване на предмета на споразумението,предвиждали дължимата престация да бъде изплатена на две равни вноски.първата вноска,в размер на половината от дължимата сума,било договорено да бъде изплатена по банков път в срок до 31.08.2010г.,а втората- платима по същия начин и при същите условия в срок до 31.11.2010г.

     Договорките,въплътени в чл.12 от тристранното споразумение,отнасящи се до обезщетяването на забавеното изпълнение,регламентирали строго и точно определен размер на неустойката за забава-0.5 % от размера на задължението за всеки ден забава.

     Към момента на предявяване на иска,твърди ищецът, ,ЕТ“ИСМ-91-И.С.“ не е изплатил в цялост поетото чрез споразумението задължение,като дължимият,непогасен остатък от същото бил в размер на 20 000 лв.Изискуемостта на цитираната сума настъпила с визирания в чл.2 от споразумението срок-31.10.2010г.,катосумата на неустойката за последните три години преди предприемане на действията по издаване на заповед за изпълнение,съгласно споразумението от 16.06.2010г.,била в размер на 108043.93лв.

     Предвид гореизложеното,молителят подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл-.410 от ГПК ,по ч.гр.д.№575/20015г.по описа на НПРС.

     Доколкото длъжникът възразил,че не дължи присъдената сума ,съдът указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

      Ето защо,ищецът „Агриматко България“ЕООД моли да бъдат призовани на съд с ответника ЕТ“ИСМ-91- И.С.“ и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае за установено,че ЕТ“ИСМ-91-И.С.“ дължи на „Агриматко България“ЕООД сумата от 25 000 лв.,представляваща:главница в размер на 20 000лв., неустойка за забава в размер на 108043.93лв.,частично претендирана до размер на 5 000.00лв.,ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

    Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените в заповедното и исковото производство съдебни и деловодни разноски.

     Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника ,като в указания му от съда срок,той е депозирал писмен отговор по предявения иск.

      Оспорва исковата молба,като счита,че са налице несъответствия между предмета на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№575/2015г.по описа на НПРС и настоящата искова молба.,което водело до недопустимост на установителния иск.

     Ответникът оспорва предявения иск и по основание. Заявява,че ЕТ“ИСМ 91-И.С.“ е погасил изцяло всички свои задължения към ищцовото дружество.Погасени изцяло били всички задължения към третия субект,посочен в приложеното към исковата молба споразумение.Това погасяване било извършено преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и преди датата на подаване на исковата молба.Това от своя страна правело исковата претенция изцяло неоснователна,поради и което същата следвало да бъде отхвърлена.

  Ответникът сочи още,че към исковата молба е приложено копие на споразумение от 16.06.2010г.,на което ищецът основавал претенциите си по делото.Видно от текста на този документ било,,че по него има поправки,добавки и дописвания на ръка,извършени в неизвестен момент,което рефлектирало върху достоверността на споразумението.

    На основание чл.111 б“б“ и „в“от ЗЗД,ответникът прави възражение за изтекла 3-годишна давност за вземанията на ищеца по делото.-както по отношение на претендираната главница,така и по отношение на претендираната неустойка и лихви.

     Ето защо,ответникът моли съдът да постанови решение,с което отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани.

    Алтернативно,моли съдът да отхвърли претенцията за заплащане на неустойка за неизпълнение на процесното споразумение ,като погасена по давност.

     Ответникът моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

     В съдебно заседание,за ищеца се явява адвокат П.П.-САК.Поддържа изцяло предявените искове.

     Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

     Във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ,по чг.р.д.№575/2015г.по описа на НПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №318/17.06.2015г.,с която ,длъжникът ЕТ“ИСМ-91-И.С. „ ,със седалище и адрес на управление:с.К.,представляван от И.С. Ф. е осъден да заплати на „Ариматко България „ЕООДгр.С.,представлявано от Х. Х. М./с пълномощник адв.П.П. / СУМАТА от 20 000.00лв./главница/, 5 000.00лв.-/неустойка за забава за периода от 12.06.2012г.до 12.06.2015г./,представлаваща частично претендирана сума от цялата сума в размер на 108043.93лв./,ведно със зцаконната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 15.06.2015г.до окончателното изплащане,както и направените по делото разноски в размер на 500.00лв. /държавна такса/ и 1 800.00лв./адвокатско възнаграждение/.

    Посочено е,че вземането произтича от задължение по тристранно споразумение от 16.06.2010г.,по което длъжникът е поел задължение да заплати на кредитора сума в размер на 170 819.30лв.От тази сума се претендира остатък в размер на 20 000.00лв.

     По силата на споразумение от 16.06.2010г.,сключено между „Асе-Груп“ООД /първата страна/ и „Агриматко –България „ООД /втората страна/ и ЕТ“ИСМ -91-И.С.“/третата страна/ е сключено споразумение за следното: Първата страна по силата на Договор за продажба от 27.02.2009г.е длъжник на втората страна и има непогасени парични задължения,подробно описани по-долу.Третата страна по силата на търговски договор за продажба на препарати за растителна защита и семена за календарната 2009г. е длъжник  към първата страна и има непогасени парични задължения по фактури,подробно описани по-долу.                                                   

По силата на споразумението,трите страни се съгласяват за следното,че втората страна ще встъпи като кредитор по отношение на паричните задължения,които третата страна има към първата страна и с изплащането от третата страна на задълженията,подробно описани в чл.2 на втората страна,то тя,втората страна ще счита за погасени задълженията на първата страна към нея в размера и сроковете,уговорени по-долу.

   Вземането на втората страна към първата страна е в размер на 170 819.30лв.,подробно описано в счетоводна справка ,представляваща Приложение №1 към настоящото споразумение и следва да бъде изплатена до 31.08.2010г.по посочена банкова сметка,***,собственоръчно е дописано,че  сумата следва да се издължи на разсрочено плащане,както  следва: 50% в срок до 31.08.2010г.,а останалите 50%-в срок до 31.11.2010г.по посочена банкова сметка. *** са дописани собственоръчно с химикал и срещу тях има положени три подписа.Истиността на същите  не се оспорва от ответника,поради което съдът приема,че са положени от трите съконтхрахента по това споразумение.

    Страните са се споразумели още,че третата страна се задължава да изплати задължението на първата страна към втората страна в срок до 31.08.2010г.до посочения в предходния член размер.До изплащане на задължението по чл.2 от третата страна на втората страна и в срока,уговорен там,първата страна е солидарно отговорна за дълг ,но има право на възражение за поредност.Прехвърленото вземане преминава върху втората страна ,ведно с принадлежащите му :привилегии,обезпечения и другите му принадлежности,включително изтеклите лихви.Втората страна се съгласява да придобие вземането на първата страна,произтичащо от Договор за продажба,възлизащо на 170 819.30лв.от третата страна срещу погасяване на задължението й към нея.

    Съгласно чл.10 от споразумението, задължението на първата страна към втората страна,произтичащо от Договора за продажба от 27.02.2009г.в размер на 170 819.30лв.се погасява /частично или изцяло/ в момента на събирането му в цялост и до размера му.Със събирането на вземането по чл.2,втората страна се счита за напълно удовлетворена и със същото се изчерпват всички претенции за плащане към първата страна,произтичащи от Договор за продажба от 27.02.2009г.,а ако е удовлетворена частично ,с него се намаляват вземанията на втората страна къв първата страна,произтичащи от Договора за продажба от 27.02.2009г.

      Страните по това споразумение са се договори още,че за неизпълнение на задължението на третата страна по чл.3 ,се дължи неустойка за забава в размер на 0.5% от размера на задължението за всеки ден забава.

       По искане на ответника,на основание чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване истиността на това споразумение,конкретно авторството на положения на стр.2-ра и стр.4-та подпис от името на „ИСМ-91-И.С.“.Съдът е разпределил тежестта на доказване на ответната страна.

    Във връзка с направеното оспорване,по искане на ответника е назначена съдебно-графологична експертиза със задача,вещото лице,след като се запознае с доказателствата по делото и набавяне на сравнителен материал,даде заключение на въпроса дали положения подпис в споразумение от 16.06.2010г.на стр.2-ра и стр.-4-та от името на ЕТ“исм -91-И.С.“ принадлежи ли на неговия представител И.С. Ф.?

     Вещото лице Х.Ц.Х. дава заключение,което не беше оспорено от страните и съдът го цени с нужното доверие,като добросъвестно и компетентно изготвено и в което се сочи,че подписите в представения по делото оригинал на „Споразумение „от 16.06.2010г.на стр.2-ра /третия подпис/ и стр.4-та /трета страна/от името на ЕТ“ИСМ-91 –И.С. “ са положени от И.С. Ф. с ЕГН:**********.

         По искане на ищеца е назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача,вещото лице,след като се запознае с доказателствата по делото и счетоводната документация на двете дружества,даде заключение на следните въпроси:1/Извършвано ли е плащане в полза на ищеца от ответника  по процесното споразумение от 16.06.2010г.и в какъв размер ? 2/Какъв е размерът на непогасената главница по процесното споразумение  3/какъв е размерът на неустойката за забавна за периода от 15.06.2012г.до 15.06.2015г.?

     Вещото лице Р.В. сочи в заключението си,че по процесното споразумение  от 16.06.2010г.в полза на ищеца от ответника са били извършени пращания в размер на 150819.30лв.,от които:1/на 02.11.2010г.- 50 000лв., 2/на 03.05.2011г.-20819.30лв., 3/на 26.08.2011г.-20 000.00лв., 4/на 30.01.2012г.-20 000.00лв., 5/на 31.07.2011г.-20 000.00лв., 6/на 07.12.2012г.- 10 000.00лв. и 7/на 17.05.2013г.-10 000.00лв.

   Размерът на непогасената главница по процесното споразумение към датата на проверката,възлизал на 20 000.00лв.От страна на ответника не са представени писмени доказателства за извършени плащания след последното посочено от вещото лице.

    Според ССЕ размерът на неустойката ,съгласно чл.12 от Споразумение,предвид направените плащания за период от 15-.06.2012г.до 15.06.2015г.възлиза на 14074.31лв.

     При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

    Съпоставяйки заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№575/2015г.по описа на НПРС и исковата молба,по повод на която е образувано настоящото гр.дело,съдът не намери да са налице несъот***етствия между предмета на същите.

      От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин,че по силата на тристранно споразумение от 16.06.2010г.,ответникът по делото –ЕТ“ИСМ-И.С. „ се е задължил към ищеца „Агриматко –България“ООД със сумата в общ размер на 170 819.30лв.,която е следвало да заплати ,както следва: 50% в срок до 31.08.2010г.,а останалите 50%-в срок до 31.11.2010г.по посочена банкова сметка в „УниКредит „.

    Видно от заключението на ССЕ е,че ответникът е извършил частични плащания ,както следва: 1/на 02.11.2010г.- 50 000лв., 2/на 03.05.2011г.-20819.30лв., 3/на 26.08.2011г.-20 000.00лв., 4/на 30.01.2012г.-20 000.00лв., 5/на 31.07.2011г.-20 000.00лв., 6/на 07.12.2012г.- 10 000.00лв. и 7/на 17.05.2013г.-10 000.00лв.

   Доколкото той не е изплатил дължимата сума на посочените в споразумението падежи,на 18.05.2013г. е изпаднал в забава и е останал задължени към кредитора си със сумата в размер на 20 000.00лв./главница/.

      Съдът не споделя възражението на ответника в писмения му отговор,че главното вземане има периодичен характер ,което по силата на чл.11 б“в“ от ЗЗД води до погасяването му с кратката 3-годишна давност.

     Напротив:за да е налице периодично плащане,то същото по естеството си следва да има периодичен характер ,или да е установено като такова със закон.Периодичните плащания представляават самостоятелно обособени,еднородни престации,независими една от друга и произтичащи от общ юридически факт.В случай,че е уговорено дължимата сума да бъде заплатена на погасителни вноски на определени дати „разсрочено плащане“/,това не превръща тези вноски в периодични плащания./в този смисъл е Решение №261/12.07.2011г.на ВКС по гр.д.№795/2010г,IV г.о, ГК/.

     Ето защо,съдът намира,че погасителната давност по отношение на претендираното вземане –главница по уговореното разсрочено плащане,изтича с общата 5-годишна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД от настъпване изискуемостта му,а не с кратката 3 годишна давност,поради което възражението на ответника в тази му част се явява неоснователно.

    Безспорно се установи от доказателствата по делото,че главното вземане по това тристранно споразумение ,претендирано от ищеца към ответника е изискуемо и ликвидно в посочения в исковата молба и в заявлението да издаване на заповед за изпълнение размер/12.06.2015г./,като същото би се погасило по давност –/при направено възражение от ответника в тази насока на 01.12.2015г./.Тоест,към момента на  момента на  подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -12.06.2015г.за присъждането му ,то не се е погасило по давност,поради и което подлежи на изпълнение и искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение за претендираната главница ,ведно със законната лихва върху нея,начиная от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане ,се явява основателно и доказано и следва да бъде уважено до претендирания размер.

    По отношение на направеното възражение за погасено по давност вземане за неустойка,съдът намира,че същото е направено своевременно от ответника/с писмения отговор/ и съгласно трайната съдебна практика по чл.290 от ГПК /Решение №11, /08.10.2010г.на ВКС по т.д.№1068/2009г,ТК/ се явява процесуално допустимо,а разгледано по същество –основателно,поради следните съображения :

     По отношение на претендираната неустойка за забава,по арг.на чл.111 б“б“от ЗЗД,съдът намира,че с оглед клаузите на договора,вземането за неустойка се е погасило с кратка тригодишна давност,от момента,в който то е станало изисксуемо,т.е. от 01.12.2010г.и се е погасило на 01.12.2013г./,като към  момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по  чл.410 от ГПК /12.06.2015г./присъдената парична сума за неустойка не се дължи ,поради погасяването й по давност и съдът следва да зачете последиците на изтеклия давностен срок.

    Ето защо,съдът намира,че присъденото вземане за неустойка по издадената заповед за изпълнение  не се дължи ,поради което установителният иск в тази му част ,следва да се отхвърли като неоснователен /погасен по давност/.

    На основание чл.194 ал.2 от ГПК съдът следва да се произнесе,че направеното от ответника оспорване на истиността на подписите му в представеното споразумение от 16.06.2010г. не е  доказано.

    С оглед изхода на делото,на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно уважения иск и представения от ищеца списък на разноски по чл.80 от ГПК/в исковото и заповедно производство/ ,сумата в размер на 3 410.00лв./от направените такива в общ размер на 4 263лв./В останалата му част,искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли.

     Ето защо,на основание чл.194 ал.2 от ГПК съдът

 

                                  О    П   Р    Е   Д   Е    Л   И   :

     ПРИЗНАВА,че направеното от страна на ответника оспорване истиността на това споразумение,конкретно авторството на положения на стр.2-ра и стр.4-та подпис от името на „ИСМ-91-И.С.“ не е доказано.

     Определението не подлежи на обжалване.

 

      При така установеното от фактическа и правна страна,съдът

 

                                                             Р     Е     Ш      И     :

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ответникът ЕТ“ИСМ-91-И.С.“,ЕИК:127034405,със седалище и  адрес на управление :с.К.,общ.Н.,обл.Ш.,представлявано от управителя И.С. Ф. ДЪЛЖИ на ищеца  Агриматко България“ЕООД,с ЕИК:1215880006,с адрес на управление :гр.С.,ул.“***“№8,представлявано от управителя Х.Х.М.,/с  пълномощник по делото  адв.П.П. –САК/СУМАТА в размер на 20 000.00лв./двадесет хиляди лева-главница,представляваща дължима сума по споразумение,сключено на 16.06.2010г.,ведно със законната лихва за забава,начиная от 15.06.2015г./подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ,до окончателното  изплащане на вземането/, за което издадена  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №318/17.06.2015г.  по чг.р.д.№575/2015г.по описа на НПРС/.

       ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Агриматко България“ЕООД,с ЕИК:1215880006,с адрес на управление :гр.С.,ул.“***“№8,представлявано от управителя Х.Х.М.,/с  пълномощник по делото  адв.П.П.-САК против ЕТ“ИСМ-91-И.С.“,ЕИК:127034405,със седалище и  адрес на управление :с.К.,общ.Н.,обл.Ш.,представлявано от управителя И.С. Ф. В ЧАСТТА МУ,в която се претендира вземане в размер на  5 000.00лв./пет хиляди лева /,представляващо неустойка за забава поради неизпъление на споразумение,сключено на 16.06.2010г/, за което издадена  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №318/17.06.2015г.  по чг.р.д.№575/2015г.по описа на НПРС/.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

      ОСЪЖДА ответника ЕТ“ИСМ-91-И.С.“,ЕИК:127034405,със седалище и  адрес на управление :с.К.,общ.Н.,обл.Ш.,представлявано от управителя И.С. Ф. да заплати на ищеца  Агриматко България“ЕООД,с ЕИК:1215880006,с адрес на управление :гр.С.,ул.“***“№8,представлявано от управителя Х.Х.М.,/с  пълномощник по делото  адв.П.П. –САК направените по ч.гр.д №575/2015г.по описа на НПРС и по гр.д.№895/2015г.по описа на НПРС съдебни и деловодни разноски в общ размер на 3410.00лв./три хиляди четиристотин и десет лева/.

      ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца  Агриматко България“ЕООД,с ЕИК:1215880006,с адрес на управление :гр.С.,ул.“***“№8,представлявано от управителя Х.Х.М.,/с  пълномощник по делото  адв.П.П. –САК за присъждане на съдебни и деловодни разноски по пълния им претендиран размер от 4 263.00лв.като неоснователно.

    Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН   СЪДИЯ: