Р Е Ш Е Н И Е

№44

гр. Н., 27.02.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на шестнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №74 по описа за 2016  година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл.109 от ЗС от страна на ищеца „Секюрити Партнърс“ – ООД – гр. С., представлявано от И.С.В., чрез процесуалния представител адв. Ст. Г. от АК - С. против ответника „Хета Асет Резолюшън България“ – ООД – гр. С., представлявано от Н.Ц.Н. и М.Ю.Е.Ф.Г..

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на следния недвижим имот, находящ се в землището на гр. Н.: нива с площ от 1, 581 дка, в местността „К.“, трета категория, представляваща поземлен имот №031002 по плана за земеразделяне, при граници: жилищна територия на гр. Н.; имот №031003 и №000278 – път. Съгласно одобрената кадастрална карта имотът представлявал  поземлен имот с идентификатор №52009.31.2, с площ от 1580 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници: поземлени имоти с номера №52009.31.3; №52009.31.278; №52009.504.163; №52009.504.126 и №52009.504.159. Собствеността на имота ищцовото дружество придобило чрез договор за покупко-продажба, за който бил съставен нотариален акт №***, рег. №5954, нот. дело *** г. на нотариус ***, с район на действие РС – Н.. Ответното дружество било собственик на съседни два имота – терен с площ от 40, 690 дка в гр. Н., ул. „***“, №43, за който по плана на града са отредени УПИ VІ от кв.161 с площ от 28, 217 дка и УПИ ХХХІХ от кв.161 с площ от 12, 473 дка, с построени в тях сгради, при граници за целия терен: път, УПИ ХІХ, УПИ ХVІІ, УПИ VІІІ и УПИ VІІ. В терена на ответника били изградени цехове с височина над 30 метра, били монтирани машини и съоръжения – комплексно оборудване за производство на керамични изделия. Монтираните мощности били за претегляне, дозиране и транспорт на изходни суровини; за смилане на изходните компоненти и съхранение на получения полуфабрикат; за подготовка и обработка на полусуха маса, пресоване сушене, глазиране, транспорт и складиране на готовата продукция. Строителството и оборудването на завода за керамични изделия било незаконно – в противоречие с императивни законови изисквания – липсвало решение за оценка на въздействието върху околната среда, съгласно чл.92, т.2 от ЗООС във вр. с чл.142, ал.5, т.7 и 8 от ЗУТ. Липсвало също комплексно разрешително съгласно чл.117, ал.1 от ЗООС, както и разрешително за водоползуване за заустване на отпадъчни води в съответствие с чл.148, ал.11 от ЗУТ във вр. с чл.125 от ЗВ. Тези липсващи административни актове представлявали предварителни условия за разрешаване на строителството и обезпечавали нормалното ползване на имота на ищеца. Със заповед №ДК-09-Ш-1/10.04.2014 г. на РО на НСК при РДНСК – Североизточен район било констатирано незаконното строителство. Нарушението на строителните и санитарно-хигиенните норми създавало пречка ищецът да ползва имота си пълноценно, а и последният ставал напълно непродаваем, като намиращ се до източник на вредно въздействие.

В хода на делото, при условията на изменение основанието на исковете, от страна на ищеца е посочено също така, че строежът е извършен въз основа на незаконно разрешение за строеж №130/22.11.2007 г., издадено от Община Н., като се твърди, че разрешението е нищожно, защото след издаването му е променен ПУП, при което е променен обектът, в който се извършва строежа и това обстоятелство води до нищожност на разрешението за строеж. Също така ищецът твърди, че в имота на ответника е изградена сграда, която няма необходимото отстояние до имота на ищеца. Твърди също така, че в имота на ответника в два УПИ е изградена сграда, която представлява незаконно изграден строеж. Твърди също така, че застрояването в имота съгласно даденото разрешение е 80 %, а е извършено застрояване 100 %. В хода на делото ищцовото дружество заявява също, че в обекта на ответника се извършват строително-монтажни дейности и работа. Твърди също, че на границата между неговия имот и този на ответника е изградена сграда /блок D/, като на стената на тази сграда към имота на ищеца са изградени решетъчни отвори, през които в имота на ищцовото дружество се отлагат вреди изпарения.

Поради всички горни обстоятелства, считайки, че поради изтъкнатите в молбата и в хода на делото факти, ищцовото дружество е възпрепятствано да упражнява правото си на собственост в пълен обем, то ищецът моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответната страна да преустанови строителните и монтажни дейности по изграждане и оборудване на завода за керамични изделия, както и да го осъди да демонтира и премахне находящите се в имота на ответника машини и съоръжения. Ищцовата страна претендира и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

            На ответното дружество са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. Писмен отговор е депозиран от ответника чрез процесуалния представител адв. Д. *** от АК – С.. В отговора се сочи, че ответната страна оспорва исковите претенции. Счита ги за неоснователни. Твърди, че в случая не е налице някакво неоснователно действие от ответната страна, което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. С посочената от ищцовата страна заповед се спирали строителните и монтажни работи, но този факт не предполагал основателност на исковите претенции. Със заповед №123/09.03.2009 г. на Кмета на Община – Н. за одобрение на ПУП на УПИ VІ от кв.161, за имота на ответника било предвидено застрояване: Производствена и търговско-складова за завод за керамични изделия. При проведената инспекция по строителен надзор не били открити нарушения, нито относно параметри, вид застрояване и отстояние до съседен имот, нито относно санитарно-хигиенни изисквания. Ответната страна счита, че само от факта, че в имота има строеж с производствено предназначение, не следва да се прави извод, че се касае до фабрика за производство с вредни емисии. Към момента не бил налице анализ и оценка от страна на компетентни органи за вредно въздействие на строежа. В посочената от ищцовата страна заповед от 10.04.2014 г. била указана възможност строежът да бъде възобновен, след представяне на документи, които документи не съдържали дори предположение за наличие на вредно въздействие върху съседни имоти. Нарушенията, посочени в тази заповед имали само документален характер и нямали връзка с вредни въздействия върху съседни имоти. От 2014 г. в имота не се извършвали монтажни и строителни работи и теренът не се използувал по предназначение, поради което твърденията на ищеца за опасност за имота му, били несъстоятелни. Ответната страна твърди, че не е предизвикала създаване на състояние в ищцовия имот, различно от това, което е съществувало преди да извърши действия в имота си. Машините и съоръженията в имота на ответника били с висок технологичен стандарт, закупени именно с намерение да се гарантира безопасност на производствения процес.

По повод новозаявените фактически основания ответникът твърди, че разрешението за строеж не е нищожно, а направеното възражение в тази насока следва да се остави без разглеждане, защото излиза извън рамките на косвения съдебен контрол в чл.17 ал.2 от ГПК. Твърди, че от ищеца не са направени възражения засягащи административния акт – разрешението за строеж. Счита, че твърденията на ищеца за незаконно извършен строеж са неоснователни, а и не е доказано в процеса, че строителството на обекта на ответника е извършено в противоречие с императивни изисквания. Твърди, че няма нарушения нито във връзка с параметрите и вида на застрояване, нито с правилата на отстояние на изградената сграда до имота на ищеца, нито на санитарно-хигиенните изисквания. Твърди, че в производството е установено, че в настоящия случай не е необходимо издаване на комплексно разрешително, съгласно чл.117, ал.1 от ЗООС, тъй като капацитетът на производствените мощности е под изискуемия от закона за издаване на разрешително. Изтъква, че със заповед №1058/19.09.2016 г. е одобрено изменение на ПУП – ПЗР, като двата УПИ, отредени за имота на ответника, са обединени в един – УПИ VІ с площ 40 954 кв.м., който се отрежда за „Производствени и складови дейности – завод за керамични изделия“. По повод твърденията на ищеца за нарушение на предвидената плътност на застрояване ответната страна счита, че твърденията на ищеца са недоказани, а и имотът на ищеца не граничи с площта, предвидена за озеленяване. Предвид така изложените съображения, ответната страна моли, предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

По искане на ответната страна в процеса е допусната до участие трета подпомагаща страна – „Дюра-Тайлс БГ“ – АД, ЕИК 203896665, със седалище и адрес на управление гр. С. 1463, район „***“, ул. „***“, №82, представлявано от Е.А.. Чрез процесуалния си представител – адв. С. от ШАК третата подпомагаща страна твърди, на първо място, че трите вида разрешителни, посочени в исковата молба не са необходими на ответната страна и няма изискване за разрешение за водоползване към момента. Твърди, че към момента няма необходимост от такова разрешение, а това следвало да бъде сторено едва при въвеждане на обекта в експлоатация, а той към момента не е в експлоатация. Твърди, че пред ШАС било образувано и водено административно дело №77/2014 г., приключило с влязло в сила определение относно оспорване от ищцовото дружество на заповед №123, с която е одобрен ПУП на УПИ 6 в кв.161. Смята, че заявената нищожност на разрешението за строеж не е налице, както и че не са нарушени правилата за строеж и твърденията в тази насока са неоснователни на ищцовата страна. По съществото на делото заявява, че исковите претенции са недоказани. Счита, че липсват доказателства за твърдяното незаконно строителство и наличието на вредни химически отделяния в производствения процес на все още изграждащия се завод. В хода на делото потвърждава, че е възобновена строителната и монтажна дейност в обекта. Изтъква, че към момента е налице ново строително разрешение и твърдяното нарушение на плътността на застрояването е недоказано, предвид това, че парцелът, в който се твърди, че е допуснато, не съществува. По тези съображения, третата подпомагаща страна моли, исковете да бъдат отхвърлени.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представения по делото в заверено копие нотариален акт №***, рег. №5954, нот. дело №*** г. на нотариус *** и няма спор между страните, че ищцовото дружество е собственик на нива в землището на гр. Н., с площ от 1, 581 дка, в местността „К.“, трета категория, представляваща поземлен имот №031002 по плана за земеразделяне, при граници: жилищна територия на гр. Н.; имот №031003 и №000278 – път. Съгласно одобрената кадастрална карта имотът представлява поземлен имот с идентификатор №52009.31.2, с площ от 1580 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници: поземлени имоти с номера №52009.31.3; №52009.31.278; №52009.504.163; №52009.504.126 и №52009.504.159.

Установява се от представения по делото нотариален акт /в заверено копие/ №***, рег. №892, дело №*** г. на нотариус ***, и също няма спор между страните, че ответната страна /с предишно наименование „ХипоАлпеАдриа – Лизинг“ – ЕООД/ е била собственик на следния недвижим имот, описан в нотариалния акт съгласно регулационния план на гр. Н., както следва: терен с площ от 40, 690 дка, находящ се в гр. Н., ул. „***“, №43, за който по плана на града са отредени УПИ VІ от кв.161 с площ от 28, 217 дка и УПИ ХХХІХ от кв.161 с площ от 12, 473 дка, с построени в тях 16 бр. сгради и портиерна, както и всички сгради и постройки ми имота, при граници за целия терен: път, УПИ ХІХ, УПИ ХVІІ, УПИ VІІІ и УПИ VІІ. Съгласно кадастралната карта имотът представлява поземлен имот с идентификатор 52009.504.159 с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „за друг вид производствен, складов обект“, с площ 40, 664 дка, с административен адрес гр. Н., ул. „***“, №43, при съседи имоти с идентификатори: 52009.504.224, 52009.31.3, 52009.31.2, 52009.504.227, 52009.504.164, 52009.504.166, 52009.504.158, 52009.504.16 и 52009.504.116, ведно с построените в него сграда с идентификатор 52009.504.159.1, сграда с идентификатор 52009.504.159.2, сграда 52009.504.159.3, сграда 52009.504.159.5, сграда 52009.504.159.6, сграда 52009.504.159.7, сграда 52009.504.159.8, сграда 52009.504.159.9, сграда 52009.504.159.10, сграда 52009.504.159.11, сграда 52009.504.159.12, сграда 52009.504.159.13, сграда 52009.504.159.14, сграда 52009.504.159.15, сграда 52009.504.159.16, сграда 52009.504.159.17, сграда 52009.504.159.18, сграда 52009.504.159.19, сграда 52009.504.159.20 и сграда 52009.504.159.21.

От приложения по делото в заверено копие нотариален акт №*, том *, рег. №*, дело №* на нотариус М. С.а с район на действие РС – Н. е видно, че в хода на настоящото производство - на 18.02.2016 г. горепосочения имот е прехвърлен чрез договор за покупко-продажба от ответната страна на третата подпомогаща страна по делото Дюра-Тайлс БГ“ – АД.

От останалите писмени доказателства, събрани по делото, а именно: разрешение за строеж №130/22.11.2007 г.; заповед №32/11.05.2009 г. на Гл. архитект при Община – Н.; заповед за одобряване промяна на ПУП-ПР №519/2008 г. на Кмета на Община – Н.; заповед №107/26.02.2009 г. на Кмета на Община – Н. за допускане изработването на ПУП-ПР; заповед за одобряване на ПУП-ПЗ №123/09.03.2009 г., с обяснителна записка; решение №6/2008 г. на Директора на РИОСВ – Ш.; заповед №ДК-09-Ш-1/10.04.2014 г. на Началника на РО „НСК“ – Ш.; протоколно определение на АС- Ш. по адм. д. №77/2014 г.; удостоверение №9/17.02.2016 г., изд. от отдел „ТСУ, ЕЗ и ППОСЕОС“ при Община – Н.; удостоверение №10/18.02.2016 г. на същия отдел; писмо изх. №26-00-949/15.04.2016 г. на Зам. министър на ОСВ; договор №060576 от 04.09.2007 г.; споразумение за смяна от 20.02.2008 г.; решение за прекратяване №ШУ-14-П/2016 на Директора на РИОСВ – Ш.; уведомление за инвестиционно предложение от 11.08.2016 г.; заповед №1058/19.09.2016 г. на Кмета на Община – Н.; разрешение за строеж №30/21.09.2016 г. на Гл. Архитект при Община – Н.; от представените скици, както и от заключенията по назначените по делото експертизи се установяват следните факти: В имота на третата подпомагаща страна към момента са изградени сгради, реконструирани са стари находящи се там сгради и е монтирано оборудване за завод за керамични изделия. Строежът и реконструкцията са извършени в периода от 18.02.2008 г. до 10.04.2014 г. За строежа е било издадено горепосоченото разрешение за строеж от 22.11.2007 г. и то е за строителство на „Търговско-складова база на завод за фургони”. Към момента на издаването му в разрешението за възложител е вписан тогавашния собственик на имота „Плиска 98” – АД, а впоследствие с горепосочената заповед №32/11.05.2009 г. като възложител е вписан ответника по делото. В самото разрешение е вписано, че в процедурата по издаването му е било представено решение по ОВОС №4889/20.09.2007 г. В разрешението са отразени допълнения – от 20.03.2008 г. за одобряване техническите проекти на блокове А, В, С, D и Е; от 19.12.2008 г. за одобряване техническите проекти за блокове G и F и от 11.05.2009 г. за промяна предназначението на обекта в „Завод за керамични изделия.

При началото на строежа и реконструирането в обекта е действал ПУП, одобрен със заповед №770/30.10.2007 г., съгласно който за имота на „Плиска 98” – АД са били отредени УПИ VІ и УПИ ХХХІХ от кв.61 по плана на гр. Н.. След това с горепосочената заповед №519 от 12.06.2008 г. е одобрен ПУП – План за регулация, като двата УПИ VІ и УПИ ХХХІХ са били обединени в един имот – УПИ VІ, отреден за „Търговска, складова и обслужваща дейност”, с площ от 40 260 кв.м. Създаден е нов УПИ ХХХІХ с площ от 430 кв.м. в южната част на имота, като не е посочено за какво е бил отреден. С посочената по-горе заповед №123/09.03.2009 г. е бил одобрен ПУП – План за застрояване за УПИ VІ. Съгласно този план плътността за застрояване на двата УПИ е 80% и 20% площ за озеленяване. Тази заповед е била оспорена от ищцовата страна пред Административен съд – Ш. и с протоколно определение от 03.07.2014 г. по адм. дело №77/2014 г., потвърдено от ВАС, жалбата е била оставена без разглеждане, с мотива, че ищецът не може да се счита заинтересовано лице в производството по одобряване на този план за застрояване, тъй като имотът на ищцовото дружество не е засегнат от предвижданията на плана. Съгласно заключението на вещите лица, дадено по назначената геодезическа и строителна експертиза предвиденото застрояване в обекта съответства с предвижданията на действащия ПУП към момента на извършване на строителството.

Със заповед №1058/19.09.2016 г. е одобрено изменение на ПУП – ПЗР. По плана за регулация – двата УПИ VІ и ХХХІХ се обединяват в един – УПИ VІ с площ от 40 954 кв.м., отреден за „Производствени и складови дейности – завод за керамични изделия”, а по плана за застрояване – определени са параметрите на застрояване на новообразувания имот. След това е издадено ново разрешение за строеж №30/21.09.2016 г., с което е разрешено на третата подпомагаща страна да извърши строителство на обект „Завод за керамични изделия с капацитет 75 тона на 24 часа”.

   Заводът за керамични изделия се състои от 20 сгради /съгласно нотариалния акт от 2016 г./, от които в поземления имот са нанесени десет. Седем от тях са новоизградени, а три са съществуващи към 2007 г. Производствените халета на завода са разположени в имота, съобразно технологичните процеси: Блок F, находящ се в източната част на имота, като в него са монтирани съоръжения за претегляне, дозиране и транспорт на изходни суровини; Блок В, също в източната част на имота, предназначен за извършване на дозиране, мокро смилане на суровините и хомогенизиране; Блок А, в югоизточната част на имота, предназначен за сушене на течна маса и складиране и хомогенизиране на изсушена маса; Блок С, намиращ се в южната част на имота, представляващ производствена зона за пресоване и изсушаване; Блок D, находящ се също в южната част на имота и граничещ с имота на ищеца, в който се извършва глазиране и декориране на керамични плочки и временно складиране на глазирани плочки и изпичане на сурово глазирани плочки; Блок G, находящ се също в южната част на имота, в който се извършва мокро смилане на материали за глазури, ангоби и др. декоративни операции и Блок Е, находящ се северно от блок D, предназначен за разтоварване, сортиране, опаковане и палетизиране на готови керамични плочки. От южната страна на сградите на блокове D, С и А са изградени решетки, от които 5 бр. по стената на блок D, 5 бр. по стената на блок С и 1 бр. на стената на блок А. Две от решетките на блок D граничат с имота на ищцовата страна. Въпросните решетки са предназначени за проветряване, не са свързани с други инсталации, а аспирацията на помещението е изведена на покрива.

Имотът на ищеца, както по-горе бе споменато, граничи с блок D в имота на третата подпомагаща страна, като южната страна на сградата съвпада с регулационната линия, а и с кадастралната граница между двата имота. Сградата в този участък, както и в съседния /блок С/ не е новоизградена, а съществуваща към момента на първото издадено разрешение за строеж от 2007 г. Обяснението на вещите лица, дадено при изслушването им на съдебното заседание от 13.07.2016 г. е, че въпросните сгради са изградени преди много години, фигурират за пръв път в плановете от 80-те години, изградени са при действието на други планове, граничили са със земеделски терени и към онзи момент не е имало изискване за отстояние от съседен имот. Пак съгласно изявленията на вещите лица на същото съдебно заседание, при изготвянето на кадастралната карта за гр. Н. е било констатирано застъпване, като границите на бившия завод за фургони и тези на земеделските земи, между които и имота на ищеца, са попадали върху съществуващи сгради. В процедурата по одобряването на кадастралната карта, при изготвянето на „контактна зона” са коригирани границите на земеделските земи, като границите на ищцовия имот са приплъзнати на юг и е променена западната граница, с цел да се запази площта на имота.

Относно необходимостта от оценка на въздействието на околната среда се установява, че процедура по ОВОС е започнала през 2007 г. с внасяне в РИОСВ на уведомление за инвестиционно намерение на 27.12.2007 г. Съгласно параметрите на предложението е определена процедура по извършване на задължителна ОВОС. Прието е било от Директора на РИОСВ /с решение№6/2008 г./, че капацитетът на производство налага издаване на комплексно разрешително по чл.117, ал.1 от ЗООС. Но процедурата е била прекратена, тъй като е било констатирано, че намерението на възложителя не представлява инвестиционно намерение по смисъла на ЗООС.

На 14.03.2014 г. в имота на третата подпомагаща страна е извършена проверка от длъжностни лица при РО „НСК” – Ш.. С горепосочената заповед заповед №ДК-09-Ш-1/10.04.2014 г. е наредено спирането на строителните и монтажни работи в имота, като сред причините за това е и липсата на комплексно разрешително, съгласно чл.117 от ЗООС.

На 15.04.2016 г. МОСВ с писмо е уведомило третата подпомагаща страна, че съобразно параметрите на производство в завода /75 т. за 24 ч., капацитет на пещта за изпичане 2, 33 куб.м. плътност на зареждане на една пещ 22 кг. на куб.м./, не е необходимо издаването на комплексно разрешително. На 26.05.2016 г. „Дюра-Тайлс БГ“ – АД е представило в РИОСВ инвестиционно предложение за увеличение капацитета на производство в завода, но на 30.06.2016 г. е депозирало отказ от реализацията на инвестиционното предложение и производството по Глава VІ от ЗООС е прекратено.

Данните от представеното заключение на назначената по делото комплексна експертиза, изготвено от вещите лица К. и Д. сочат, че в зависимост от специфичните производствени процеси в завода се изпускат емисии във въздуха, водите, от технологични загуби, емисии на въглероден двуокис, шум, като част от тях представляват опасни отпадъци. Но обектът разполага със системи за управление на отпадъците, за регенериране на отпадни води, за рециклиране на емисиите от технологични загуби, при което очакваният обхват на въздействие на отпадъците е в границите на площадката на инвестиционното предложение и въздействието на отпадъците е ограничено, поради което очакваното общо въздействие е отрицателно.

Горепосочените факти съдът приема за доказани с категоричност по делото, защото такива те се установяават от представените доказателства /изброени по-горе/, като най-вече от заключенията на назначените по делото експертизи, които съдът прие и на чиито констатации няма основание да не даде вяра. На базата на така установените факти съдът приема за установено от правна страна следното: За да бъде уважена ищцовата претенция по чл.109 от ЗС, следва по делото да е установено, че в имота на третата подпомагаща страна са налице някакви неоснователни действия, които пречат на ищцовото дружество да упражнява правото си на собственост. Относно твърдяната от ищеца липса на ОВОС, комплексно разрешително по чл.117, ал.1 от ЗООС и разрешително за водоползване се установява, че действително такива липсват. Но в случая е доказано с категоричност, че капацитетът на производство на завода е ограничено до 75 т. за 24 ч., капацитет на пещта за изпичане 2, 33 куб.м. плътност на зареждане на една пещ 22 кг. на куб.м., при което този капацитет е извън обхвата на Приложение №1 към чл.92, т.1 от ЗООС и Приложение №2 към чл.93, ал.1, т.1 и 2 от ЗООС. Затова ОВОС и комплексно разрешително не се изисква. Относно разрешителното за водоползване, доколкото е установено /съгласно инвестиционното предложение/, че при дейността на завода ще бъде ползван не собствен водоизточник, а вода от селищната водоснабдителна мрежа, експлоатирана от „ВиК – Ш.“ - ООД, то изискване за разрешително за водоползуване не е налице, а е необходимо сключване на съответния договор с ВиК. Предвид това не може да се приеме, че липсата на ОВОС и комплексно разрешително, както и разрешително за водоползване представляват неоснователни действия, пречещи на ищеца да упражнява в пълнота правото си на собственост. Няма данни по делото за твърдяните нарушени санитарно-хигиенни изисквания. Предвид това ищцовите твърдения в обсъжданата насока, са неоснователни и недоказани.

Относно твърденията за извършено незаконно строителство в имота на подпомагащата страна и на основание нищожно разрешително съдът счита следното: Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това, дали подлежат на съдебен контрол, но не може да се произнася по законосъобразността на административните актове, освен ако такъв акт се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В случая твърдяното за нищожно разрешително е разрешение за строеж №130/22.11.2007 г., като няма данни ищцовата страна да е участник в процедурата по издаването или обжалването му. Поради това няма пречка и следва съдът да се произнесе по твърдяната нищожност в мотивите на това решение. Основанията за оспорване на административните актове са посочени в разпоредбата на чл.146 от АПК. Видно е, че въпросното разрешително е издадено от компетентен орган, в съответната форма и няма данни при издаването му да са допуснати някакви съществени нарушения на административнопроизводствени правила, не се установява противоречие с материалноправни разпоредби. Всъщност твърдението на ищцовата страна е, че последващото изменение на ПУП води до нищожност на разрешителното. Доводите са, че за да се издаде разрешение следва да има влязъл в сила ПУП, а в случая разрешението било издадено, след което бил одобрен ПУП и това водело до липса на предпоставки за издаване на разрешително. Тези твърдения от страна на ищеца са несъстоятелни. Следва да се отбележи, че нищожността на един акт, вкл. административен, винаги е изначална. Ако актът е нищожен, то той е такъв още при издаването му. Настъпили факти след издаването на този акт не са в състояние да се отразят на валидността му, щом при издаването му актът е бил валиден. В случая при издаването на обсъжданото разрешение за строеж са спазени предпоставките за валидност и няма основание да се приеме, че представлява нищожен административен акт. Предвид това твърденията на ищеца за нищожност са неоснователни и недоказани. Доколкото в настоящия процес твърдението за нищожност на това разрешение за строеж е направено и отнесено към претенция по чл.109 от ЗС с извода, че на база на това разрешение са изградени постройки и съществуването на тази незаконност е пречка ищецът да ползва имота си, то към момента въпросът следва да е без значение, предвид издаденото ново разрешение за строеж №30/21.09.2016 г. на Гл. Архитект при Община – Н..

Доводите на ищцовата страна за незаконност на постройките в имота на подпомагащата страна съдът също намира за неоснователни. Видно е, че строежът е изготвен в съответствие с предвижданията на устройствените планове – регулационен и застроителен, при спазване параметрите на застрояването. Няма данни за извършено незаконно оборудване в имота.

 Безспорно е установено, че южната страна на блок D в имота на подпомагащата страна е на регулационната границата между имотите на страните, без отстояние от 3 м. Това обаче не е в отклонение от плана за застрояване и регулация, а съобразно него. Установено е по делото, че блок D не е новоизградена, а съществуваща постройка към началото на строежа и реконструкцията в имота, и е строена преди 80-те години. Следователно към момента на построяването й е действал ЗТСУ, а може би и ЗПИНМ. Без съмнение към момента на изграждането постройката е била законна, защото дори и при изграждането й да е имало липса на отстояние, то следва да се счита, че е извършено със съгласието на собственика на съдения имот, тъй като е известно, че тогава имотите са били държавна собственост. Установено е в съдебната практика, че ако една сграда е отговаряла на законовите изисквания към минал момент, но не отговаря на изискванията по действащия ПУП, то тя следва да се счете за незаконосъобразна и пречеща на собственика на съседния имот. Но в случая въпросната постройка, граничеща с имота на ищеца има установен устройствен статут по действащия ПУП, поради което не може да се приеме за незаконна и като такава препятстваща правото на собственост ищеца.

            За плътността за застрояването в обекта на завода е било предвидено съгласно ПУП – План за застрояване, одобрен със заповед №123/09.03.2009 г. застрояване 80% и площ за озеленяване 20% за двата УПИ – VІ и ХХХІХ. Доколкото УПИ ХХХІХ е изцяло застроен, очевидно площта за озеленяване не е била спазена в него. Видно е, обаче /съгласно приложените скици и схеми към заключенията на вещите лица/, че предвидената площ за озеленяване в УПИ ХХХІХ не граничи с имота на ищеца, поради което и не може да се приеме, че неспазването на това изискване по някакъв начин би се отразило на упражняването на правото на собственост на ищеца, а и с последното изменение на ПУП със заповедта №1058/19.09.2016 г., доколкото двата УПИ са обединени в един, то изискването за плътност на застрояване е относимо към общия парцел, а не за УПИ ХХХІХ. Пак поради обединяването на парцелите не може да се счете, че е налице незаконност на постройката, изразяваща се в това, че е построена сграда в два имота. Ето защо съдът счита твърденията на ищцовата страна в тази насока за неоснователни и недоказани.

            Относно изградените решетки на стената на блок D, граничеща с имота на ищцовата страна, съдът прима за доказано, че те са предназначени за проветряване на помещението, а не представляват част от аспирационна система, поради което изграждането на въпросните решетки по никакъв начин не смущава ползуването на имота на ищеца.

            Предвид гореизложеното и по горните мотиви съдът счита, че предявената искова молба е неоснователна и недоказана, поради което и обективно съединените искове следва да се отхвърлят. При този изход на процеса ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна направените по делото разноски в размер на 7 165, 92 лева.

            Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание по чл.109 от ЗС от страна на ищеца „СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС“ – ООД, с ЕИК 131265300, със седалище и адрес на управление гр. С., район С., ул. ***“, №1, ет.2, ап.8, представлявано от И.С.В., против ответника „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ – ООД, с ЕИК 175075249, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. „***“, №1-3, представлявано от Н.Ц.Н. и М.Ю.Е.Ф.Г., с искания да се преустановят строителните и монтажни дейности по изграждане и оборудване на „Завод за керамични изделия с капацитет 75 тона на 24 часа”, находящ се в гр. Н., представляващ поземлен имот с идентификатор 52009.504.159 с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „за друг вид производствен, складов обект“, с площ 40, 9564 дка, с административен адрес гр. Н., ул. „***“, №43, при съседи имоти с идентификатори: 52009.504.224, 52009.31.3, 52009.31.2, 52009.504.227, 52009.504.164, 52009.504.166, 52009.504.158, 52009.504.16 и 52009.504.116, ведно с построените в него сгради, както и ответника да бъде осъден да демонтира и премахне находящите се в същия имот машини и съоръжения.

            ОСЪЖДА „СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС“ – ООД с ЕИК 131265300, със седалище и адрес на управление гр. С., район С., ул. „***“, №1, ет.2, ап.8, представлявано от И.С.В. да заплати на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ – ООД с ЕИК 175075249, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. „***“, №1-3, представлявано от Н.Ц.Н. и М.Ю.Е.Ф.Г. направените по делото разноски в размер на 7 165, 92 лв. /седем хиляди сто шестдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/.

            Решението е постановено с участието на трета подпомагаща ответника страна - Дюра-Тайлс БГ“ – АД, ЕИК 203896665, със седалище и адрес на управление гр. С. 1463, район „***“, ул. „***“, №82, представлявано от Е.А..

            Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: