Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

 

гр. Н., 07.06.2017 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд – Н. в публичното заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

при секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело 146 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид

 

Подадена е искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „***“ гр. С. с ЕИК ***, представлявано от изп. директори Р.Я. и К.Р., с пълномощник по делото Адвокатско дружество „***“, гр. В., с БУЛСТАТ ***, представлявано от адв. Б.Д. от ВАК, срещу Община Н. с ЕИК ***, представлявана от кмета И. К.. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 110 по описа на НПРС за 2016 г. Вземането на дружеството касаело 3106 лв. платени от застрахователя за ликвидиране на щета по лек автомобил, възникнала от ПТП, както и 25 лв. за направени разходи във връзка с щетата. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но в дадения на длъжника законов срок същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли съдът да я уважи.

Ответникът по така предявения иск е депозирал писмен отговор. Отговорът съдържа и направено искане на основание  чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане на трета подпомагаща страна съдружниците в ДЗЗД „***“- гр. Т. „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД  с ЕИК 125530930 със седалище и адрес на управление:гр. Т., ул.“***“ №***, представлявано от управителя Т.Р.Р. и  Пътинженерингстрой- Т“ ЕАД с ЕИК 835009611 със седалище и адрес на управление  гр. Т., ул.“***“ ***, представлявано от  Б.С. Т.. По отношение на третото чуждестранно дружество „*** em Салитманозо корлатолт фелельотегю таршат“ - дружество със седалище и адрес на управление: 4400 Н., ул. „***“ № ***, съдът е отказал привличането. По отношение на останалите лица, съдът е уважил искането.

Ответникът намира искът за неоснователен. Възразява, че по твърдения на ищеца ПТП се е случило в рамките на град Н., по общински път,  в посока гр. Д. на 04.06.2015 г.  В периода 04.05.2015 г. -01.07.2015 г. движението на ППС над 12 тона е било отклонено по временни маршрути и преминаването през града е било забранено. Описаното произшествие се състояло според ответника поради това ,че водачът на товарен автомобил  Вилинг 3С4005“ с рег. № С3616 ЕР не е спазил пътните знаци и създадената временна организация. Затова Общината не следва да носи отговорност за щетите. Във връзка с изпълнение на проекта Общината сключила договор №724/22.11.2013 г. с ДЗЗД „***“- гр. Т..

Съдът е приел за съвместно разглеждане и предявените обратни искове от Община Н. срещу Стройкомерс-ТТ“ ЕООД  с ЕИК 125530930 със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. “***“ № ***, представлявано от управителя Т.Р.Р., с цена на иска 1 565,50 лв. и срещуПътинженерингстрой-Т“ ЕАД, с ЕИК 835009611 със седалище и адрес на управление  гр. Т., ул. „***“ № ***, представлявано от  Б.С. Т., с цена на иска 1 408,95 лв.., съгласно дяловото им участие в гражданското дружество.

В обратните искове се твърди, че като изпълнители на строителните дейности по договор с Общината, тези дружества като съдружници в ДЗЗД са имали задължението да вземат мерки по реорганизация на движението, така че да се осигури безопасността на трафика. Това задължение било изрично възложено на изпълнителите с договора за възлагане на строителните дейности. Молят съда в случай, че установи че Общината носи отговорност и я осъди да заплати на ищеца обезщетение за вредите, да осъди изпълнителите при условията на регрес да заплати тези суми на Общината.

По предявения обратен иск на Община Н.  отговор на така предявения иск е постъпил от „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД. Заявява се изпълнение на поетите с цитирания договор задължения и изпълнение на всички изисквания на сектор „Пътна полиция“ в тази насока. Затова се моли предявения обратен иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и да се присъдят направените разноски.

Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД като ответник по обратните искове не са подали отговор.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:

На 04.06.2015 г. в св. Б.И.И. като водач на тежкотоварен автомобил „Вилиг 3 С 4005“ с рег. № *** с прикачен влекач „Скания“ с рег. № ***, собственост на „Ромпетрол България“ ЕАД пътувал от гр. Ш. за гр. Д.. За целта трасето му минавало през гр. Н.. МПС било с тонаж 40 тона.

В това време обаче в гр. Н. се извършвали ремонтни дейности по подмяна на канал и водопровод от Община Н.. На 22.11.2013 г. между ответната Община Н. и ДЗЗД „***“ гр. Т. е сключен договор № 724 за изграждане на канализационна мрежа и реконструкция на съществуваща водопроводна мрежа на територията на град Н.. От представените писмени доказателства по делото се установява, че във връзка с извършваните дейности била въведена реорганизация на движението. Съгласно представеният одобрен проект за временна реорганизация и безопасност на движението и констативен протокол от 28.04.2015 г. (л. 68-77 от делото) е въведена забрана за влизане на тежкотоварни автомобили над 12 т. в гр. Н. от първи вход за града в посока от гр. Ш. за гр. Н..

В нарушение на поставените табели за обход св. И. навлязъл в гр. Н. с т.а. и едва в центъра на града установил, че в града е налице реорганизация на пътното движение поради извършвани ремонтни дейности. Спазвайки поставените в града табели, указващи временната реорганизация на пътното движение, той се отправил към изхода на града. Навигацията го насочила към изхода на гр. Н. в посока с. С.. На изхода на гр. Н. и след разклона за с. П. имало бензиностанция „Петрол“. Видимо строителните работи били приключили, но асфалтовата настилка не била възстановена. Изкопите били само запълнени и покрити с чакъл.

От представения по делото одобрен проект за временна реорганизация и безопасност на движението и констативен протокол от 28.04.2015 г. и схемите към него (най-вече тази на втората страница от лист 75 от делото) се установява, че след разклона за с. П. отпада забраната за движение на тежкотоварни автомобили над 12 т. (движението на такива в посока от с. Памукчии се отклонява в посока към с. С.). Именно там е настъпило ПТП.

От свидетелските показания на водача на МПС и от изготвената по делото САТЕ се установява, че движейки се по посочения път товарния автомобил преминал през необозначена и необезопасена шахта, вследствие на което лявата задна гума на влакча натиска капака на шахтата и той се изправя вертикално. Така, когато полуремаркето преминава над шахтата изправения капак поврежда левия крак на полуремаркето (горна и долна конзола между левия и десен крак на полуремаркето и петата на левия крак), монтираният под полуремаркето сандък за разтоварване на цистерната, капака на разтоварното устройство, левия стоп и задната броня, деформирана е макарата на разтоварния маркуч. Тези вреди съвпадат с подадената от водача декларация до застрахователя. Водачът подал сигнал до РУ Н., но там отговорили, че след като няма други вреди и пострадали не е необходима тяхната намеса и е достатъчно да уведоми застрахователя.

Собственикът на повреденото МПС „Ромпетрол България“ ЕАД имали сключена застраховка „Каско“ с ищеца ЗАД „***“ гр. С. със застрахователна полица № 5С048275, обвързваща страните за периода 26.11.2014 г. – 25.11.2015 г. щетите по повреденото МПС са описани в опис-заключение по щета № 470414151524628. Щетите били отстранени от „В.Ш.“ ЕООД на 23.09.2015 г. за сметка на застрахователя. Стойността на необходимия ремонт възлизала на 3106 лв. допълнително застрахователното дружество направило и 25 лв. разходи по ликвидация на щетата.

От доказателствата о делото се установява, че съдружници в ДЗЗД „***“ гр. Т. са – „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД с ЕИК 125530930 със седалище и адрес на управление:гр. Т., ул. “***“ №***, представлявано от управителя Т.Р.Р.; „Пътинженерингстрой- Т“ ЕАД с ЕИК 835009611 със седалище и адрес на управление  гр. Т., ул.“***“ ***, представлявано от  Б.С. Т. и „*** em Салитманозо корлатолт фелельотегю таршат“ - унгарско дружество със седалище и адрес на управление: 4400 Н., ул. „***“ № ***, регистрирано във фирмения регистър под № Cg 15-09-065928, представлявано от Ч.в., роден на *** г. с адрес 4400 Н., ул. „***“ № ***, с идентификационен номер - ***. Съгласно анекс към  сключения на 15.04.2013 г. договор между трите дружества, първото от тях има 50% участие в гражданското дружество, второто – 45% участие, а унгарското дружество – 5%.

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 110 по описа на НПРС за 2016 г., образувано по подадено от ищеца ЗАД „***“ гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК, съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника Община Н., с която е осъдил същият да заплати на заявителя сумата от 3131 лв. главница, както и законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2016 г. до окончателното плащане, ведно с направените по заповедното производство разноски.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 110/2016 г. на НПРС.

Предмет на исковете по чл. 415, респ. 422 от ГПК е установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 417 ГПК, респ. чл. 410 ГПК, като направените разноски в заповедното производство са извън така очертания предмет. С оглед тълкувателната практика на ВКС по разноските и в двете производства съдът се произнася с осъдителен диспозитив при разрешаване на спора по исков ред.

Разпоредбата на чл. 410 от КЗ предвижда, че С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, или собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД.

По делото безспорно се доказа, че тъй като изпълнителите по договор № 724 за изграждане на канализационна мрежа и реконструкция на съществуваща  водопроводна мрежа на територията на град Н., сключен между ДЗЗД „***“ гр. Т. и Община Н., не са възстановили асфалтовата настилка след извършената ремонтна дейност по подмяна на канал и водопровод, е настила вреда за т.а. полуремаркеСкания“ с рег. № ***, собственост на „Ромпетрол България“ ЕАД.

В конкретния случай застрахователя по имуществената застраховка „Каско” – ЗАД „***“ гр. С. е платил на пострадалия и на основание чл. 410 от КЗ встъпва в правата на пострадалия срещу възложителя на една работа – тази по ремонт на канал и водопровод, което включвало разкопаване на асфалтовата настилка на пътното платно и нейното възстановяване след това.

Налице е причинна връзка между настъпилото произшествие и настъпилата вреда за ищеца. Вредата е установена по размер – 3131 лева, които се дължат ведно със законната лихва от деня на настъпване на вредата – 04.02.2016 г. до окончателното плащане.

С оглед тези изводи съда намира за установено, че вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 110/2016 г. на НПРС се дължи на ищеца и предявеният иск следва да е уважи.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за заповедното и исковото производство, които съгласно представения списък възлизат на 984,67 лв.

По предявените обратни искове:

Разпоредбата на чл. 54 от ЗЗД предвижда, че лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. Ищецът по този иск следва да докаже, че е възложил определена работа на ответника. Че в резултат на изпълнението или неизпълнението на тази работа е възникнала вреда, за която ищецът отговаря и ищецът е платил обезщетение за тази вреда. В такъв случай има право на регрес за възстановяване на платените безвиновно от него суми.

Община Н. е представила сключен договор с ДЗЗД „***“ гр. Т., за извършване на строителни дейности на пътната мрежа в посочения от ищеца участък. Доказва се, че е възложил да се извърши временна реорганизация на пътния трафик с цел осигуряване на безопасността на движението. Както бе доказано по първоначално предявения иск, в конкретния участък на ПТП безопасността на движението не е била осигурена. Двете дружества - „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД  с ЕИК 125530930 със седалище и адрес на управление:гр. Т., ул.“***“ №***, представлявано от управителя Т.Р.Р. и „Пътинженерингстрой- Т“ ЕАД с ЕИК 835009611 със седалище и адрес на управление  гр. Т., ул.“***“ ***, представлявано от  Б.С. Т. са съдружници в ДЗЗД „***“ гр. Т. с участие, както следва: първото от тях има 50% участие в гражданското дружество, второто- 45% участие, останалите 5 % са за чуждестранно юридическо лице, което не може да бъде трето лице помагач. Няма пречка то да бъде ответник по регресна претенция, но така или иначе иск срещу него не беше предявен.

С изводите си относно главния иск съдът приема, че при изпълнение на възложената работа са настъпили вреди, за които Общината отговаря безвиновно и е осъдил Община Н. да плати дължимото обезщетение.

С оглед изложеното съдът намира за основателна регресната претенция на Община Н. за виновно причинените вреди. Всяко от двете дружества следва да носи отговорност съобразно дела си в ДЗЗД „***“ гр. Т.. Ответникът „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца по обратния иск сумата от 1565,50 лв., в едно със законната лихва от 04.02.2016 г. до окончателното плащане.  Ответникът „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД, с ЕИК 835009611 със седалище и адрес на управление  гр. Т., ул. „***“ № ***, представлявано от  Б.С. Т. следва да бъде осъден да заплати на Община Н. сумата от 1408,95 лв., в едно със законната лихва от 04.02.2016 г. до окончателното плащане. Ищецът по обратните искове не е представил списък с разноските си в производството и съдът не констатира такива да са направени, поради което не следва да се произнася относно тях.  

Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ОБЩИНА Н. с ЕИК 000931575, с адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. „***“ № ***, представлявана от кмета И. С. К., ЧЕ ДЪЛЖИ на ЗАД „***“ гр. С. с ЕИК ***, представлявано от изп. директори Р.Я. и К.Р., с пълномощник по делото Адвокатско дружество „***“, гр. В., с БУЛСТАТ *** СУМАТА от 3131 лв. (три хиляди сто тридесет и един лева), представляваща платени от застрахователя регрес на застрахователя по чл. 410 от КЗ за причинени имуществени вреди от ПТП на полуремаркеСкания“ с рег. № ***, собственост на „Ромпетрол България“ ЕАД, осъществено на 04.06.2015 г., както и лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2016 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 47 от 05.02.2016 г. по ч.гр.д. № 110/2016 г. на НПРС. 

ОСЪЖДА ОБЩИНА Н. с ЕИК 000931575, с адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. „***“ № ***, представлявана от кмета И. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „***“ гр. С. с ЕИК ***, представлявано от изп. директори Р.Я. и К.Р., с пълномощник по делото Адвокатско дружество „***“, гр. В., с БУЛСТАТ ***, направените по заповедното и исковото производсто разноски от 984,67 лв. (деветстотин осемдесет и четири лева и шейсет и седем стотинки).

ОСЪЖДАСтройкомерс-ТТ“ ЕООД с ЕИК 125530930 със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „***“ № , представлявано от управителя Т.Р.Р., *** с ЕИК 000931575, с адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. „***“ № ***, представлявана от кмета И. С. К. СУМАТА от 1565,50 лв. (хиляда петстотин шейсет и пет лева и петдесет стотинки лева), представляваща регресна претенция на основание чл. 54 от ЗЗД, както и лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2016 г. до окончателното изплащане. 

ОСЪЖДАПътинженерингстрой-Т“ ЕАД, с ЕИК 835009611 със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „***“ № ***, представлявано от Б.С. Т. ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА Н. с ЕИК 000931575, с адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. ***“№***, представлявана от кмета И. С. К. СУМАТА от 1408,95 лв. (хиляда четиристотин и осем лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща регресна претенция на основание чл. 54 от ЗЗД, както и лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано  от 04.02.2016 г. до окончателното изплащане. 

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:   / П /

                                                                                              Петина Николова