Р    Е     Ш    Е    Н    И     Е

№84

Гр.Н.,03.04.2017г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Районен съд Н. в публичното съдебно заседание,проведено на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                         Председател:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                          Секретар:Б.  А.

 

, като разгледа докладваното от съдия Радева  гражданско дело №500 по описа за 2016 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

                        Предявена е искова молба с правно основание чл.50 от ЗЗД във вр. с чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ с цена на иска от 7 119,76 лв. от страна на ищеца “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ” АД с ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление – гр. С., район ***”, пл.”****”, № *** представлявано от Р.. И. Я. и К.М., с пълномощник адв. В.У. от САК, съд адрес:гр. С., ул.“****“ №***, ет.***, против ответника Д.И.Д. ***.               

          Ищецът твърди в исковата си молба, че на 05.09.2012 г. на път III-7003,км.31+200, в района на община Н. стадо едър рогат добитък, собственост и направявано от ответника е станало причина за ПТП. Бил съставен прококол за произшествието №1380182 от същата дата. В резултат на това ПТП 4 броя крави били блъснати и настъпили материални щети по товарния автомобил ВОЛВО ****, рег № **** АК. Спрямо сегашния ответник било издадено НП №749 от 31.10.2012 г., за виновно нарушение на чл.106 от ЗДвП, като НП влязло в сила на 31.10.2013 г., след като било обжалвано и потвърдено с две последователни решения на НПРС и Административен съд Ш..  На 13.09.2012 г. собственикът на увредения товарен автомобил депозирал пред ищеца искане за заплащане на обезщетеие, по застраховка Каско, полица №4*** със срок на действие от 29.02.2012 г. до 28.02.2013 г. След детайлен опис-заключение на претенция №56-07018-000101/12/13.09.2012 г. на собственика на увреденото МПС „***“АД била изплатена сумата от 7 119,76 лв.

          След заплащане на застрахователното обезщетение на ответника многократно били изпращане покани за доброволно уреждане на претенцията. Съгласно действащия КЗ собственикът и водачът на стадото следвало да отговарят солидарно за причинените щети. В настоящия случай това бил ответникът.

 Затова ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 7 119,76 лв., представляваща регресна претенция по изплатено застрахователно обезщетение. Претендират се и разноски.

                  На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв  е депозиран от ответника, който счита искът за допустим, но неоснователен по същество. На първо място счита, че не е налице валиден застрахователен договор между ищеца и дружеството – собственик на увреденото МПС. Аргументира се с липса на подпис в договора на легитимен представител на застрахования, под формата на възражение за нищожност на договора-липса на предписана от закона форма за неговата действителност –основание по чл.26 ал.2 предл.3-то от ЗЗД..

      Оспорва приложеният като доказателство констативен протокол за ПТП.

В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на произшествието от страна на водача на товарния автомобил.,марка Волво  ****,с рег.№РРН *** АК,който тогава е бил работник на застрахования.

      По  искане на ответника ,на основание чл.193 от ГПК беше открито производство по оспорване на съдържанието на представения от ищеца Констативен протокол №1380182/05.09.2012г.,изготвен от органите на МВР ,в частта му,досежно виновно поведение изключително от страна на ответника при ПТП /застрахователното събитие,станало на 05.09.2012г./,

       Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.    

       Съдът като прецени събраните по делото писмени,гласни и веществени доказателства,прие за установено от фактическа страна следното:

         От представения по делото Протокол за ПТП №1380182/05.09.2012г.,съставен от И.Й.И. –ПИПК РУП Н.,ОДП Ш.  е видно,че на на 05.09.2012 г. на път III-7003,км.31+200, в района на община Н. е възникнало ПТП между водач на стадо Д.И.Д.  и Е. И. С.,който управлявал МПС-товарен автомобил „Волво ****“ с ДК № **** АК.В официалният писмен документ,съставен от съответното длъжностно лице е обективирано,че причина за възникване на ПТП е поведението на Д. ,който ,като водач на стадо не взема мерки при пресичане на асфалтов път да не създаде опасност за движението ,при което С. блъснал 4 животни от стадото.По управляваният от С. товарен автомобил  са нанесени значителни имуществени вреди:фарове,предна маска радиатори,спойлери,амортисьори и др.“.

     За това,че на 05.09.2012г.около 16.20часа на път . на път III-7003,км.31+200 между селата И. и В.,като водач на животинско стадо го направлява да пресече асфалтов път,без да вземе мерки да не създаде опасност за движението,вследствие на което става причина за възникване на ПТП като товарен автомобил Волво с рег.№**** АК не успява да спре и блъска 4 животни,което представлява административно нарушение по чл.184 ал.1 т.1 от Закон за движение по пътищата ,с Наказателно постановление №749/31.10.2012г.,издадено от гл.инспекстор Б.М.- Началник „Полиция“гр.Н., на основание чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП ,на Д.И.Д. е наложено административно наказание „глоба“в размер на 30.00лв.Наказателното постановление е влязло в сила на 31.10.2013г.,като същото е обжалвано пред Районен съд Н. и Административен съд –Ш..

    Управляваното от Е. С. МПС- -товарен автомобил Volvo Truck  с рег.№**** АК,собственост на „***“АД е застрахован в ЗАД „Бу,лстрад  Виена Иншурънс Груп“и след възникване на ПТП,до застрахователя е подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“и „“Гражданска отговорност“ .Представена е застрахователна полица  №***,със срок на действие на договора от 00.00часа на 29.02.2012г.до 00.00 часа на 28.02.2013г.От страна на „***“И.,при подписване на застрахователната полица,застрахованият е бил представляван от надлежно легитимирано лице-Виолета Тодорова Дойчева /на л.111-119 по делото/.

    Във връзка с откритото производство по оспорване на този документ,за който се твърди ,че същият е нищожен поради липса на предписана от закона форма,освен горепосочените доказателства,удостоверяващи надлежна представителна власт на подписалия от името на“Хан И.“,по искане на ответника,по делото беше назначена съдебно-икономическа експертиза със задачи,вещото лице,след като се запознае с доказателствата по делото и с данните,въведени в информационната система на  ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ даде отговори на следните въпроси: 1/ Въведена /регистрирана ли е полица на застраховка Каско с №*** в информационната система на застрахователя? ,2/ Какъв е периода на действие/покритие на полицата по застраховка Каско с горепосочения номер? ,3/Отразено ли е прекъсване или прекратяване действието на тази полица ? ,4/Кое е застрахованото лице по полицата?, 5/Отразено ли е плащане на застрахователна премия по полица Каско с №*** и ако да-кога и в какъв размер?

    Съдът кредитира с доверие изготвеното от вещото лице Н. Констатинов заключение /на л.111-119/,в което той сочи,че застрахователна полица по застраховка Каско с с №*** е въведена в информационната система на  ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“на 07.02.2012г.Периода на действие /покритие /на тази полица е от 29.02.2012г.00.00часа до 28.02.2013г.00.00часа. Не е отразявано прекъсване и/или прекратяване на полица по застраховка Каско с №*** ,като покритието е за целия период.Застраховано лице по полицата е клиент 826009605 –*** АД.

    По полица застраховка Каско с № с №*** на 17.02.2012г.в Банка ДСК –клон И. е постъпило плащане по банкова кметка на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“в размер на 413.90лв.На 10.09.2012г.в гр.И.  в офис „Вивиан 2011“ЕООД ,агент към ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,съгласно ПКО /0618/ 480 е направено плащане в размер на 135.26лв.,представляващо заплащане на разликата между минимална и основна премия във връзка със заведена щета.

     По повод на възникналото ПТП и подадено заявление за изплащане на щета,при застрахователя „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е образувана преписка по претенция №56-07018-000101/12/13.09.2012г.,като съгласно изготвеното при застрахователя опис-заключение по щета/л.13-16/ е,че сумата за материали и труд за репариране на причинените имуществени вреди по пострадалото МПС възлиза в общ размер на 7 119.76лв.Ремонтът/за който не се представиха доказателства,къде е бил извъР.ен и кога/ ,включвал :Преден капак/подмяна,боядисване/,Панел,стр.пр.д./П,Б/,Панел стр.пр.л.//Р 3ст.,боядисване/,Фар ляв/подмяна/, Фар десен /П/, Предна решетка /П,Б/, Челен панел /маска/- /П,Б/, Панел под фарове,цял /П,Б/, Радиатор воден /П/, Интеркулер /междинен охладител/-П,,Пр.врата –д/ П,Б/, Степенки  п.д./П/, Облицовка пластмасова  на степенка /П/, Амортисьор п.м./П/, Амортисьор пр.д.–П/, Пр.врата –л/ремонт 1ст.,боядисване/, Мигач пр.рл./П/, Мигач пр.-д.–/П/, Решетка пред радиатор /ремонт 3ст.,боядисване/, Предна броня/ремонт 3ст.,боаядисване/,Степенка пр.л.-ремонт 2ст., Пр.л.ччаст на кабина /ремонт 2ст.,Б/, Пр.дясна част на кабина /лремонт 2ст.,Б/, Панел пр.л.фар/П/, Панел д.фар /П/, Пр.л.въздухопровод /П/, Пр.д.въздухопровод /П/, Мигач с бленда л./П/, Мигач с бленда д.-П.

      Ищецът е представител нареждане от 23.11.2012г./на л.18/ ,с което ЗАД „Булстрад Виена Иншурън“ заплаща по сметка на „***“АД сумата в размер на 7 119.76лв.На същото е поставена отметка/подготвено за ръчно изпращане/.Не се установява начинът по който тази сума е преведена на адресата си,чрез коя банка,банков клон,такава отметка няма и на печата,поставен в долния ъгъл на доклада по щета /на л.17/.Доколкото фактът на плащане не е оспорен от ответника,съдът счита,че представеното писмено доказателство е индиция за извъР.ено плащане на посоченото застрахователно обезщетение.

       С покана за доброволно плащане изх.№258 BUL-167/25.02.2016г.,връчено му на 26.02.2016г. чрез куриер,ответникът Д. е поканен да заплати на застрахователя изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 7 119.76лв.,но по полица №03512000106180 със срок на валидност от 01.01.2012г.до 31.12.2013г./т.е.поканата за доброволно плащане към ответника касае друга застрахователна полица със друг срок на действие ,различен от посочената в исковата молба застрахователна полица по Договор Каско №***,със срок на действие от 29.02.2012г.-00.00часа до 00.00часа на 28.02.2013г.

     По искане на страните,съдът назначи по делото съдебно –автотехническа експертиза със задачи : 1/Какъв е механизмът на ПТП,предмет на исковата претенция?  2/Налице ли е причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и причинените щети?3/Какъв е размерът на причинените щети по т.а.Волво ****,рег.№**** АК,съответно да се посочи размера на всяка от щетите /по пера/и начина на остойностяването й? 4/Каква е ширината на двете пътни платна на „път III-7003 км.31+200,в района на община Н.“,сочен в исковата молба в зоната на ПТП,съобр.приложеният към исковата молба Протокол №1380182/05.09.2012г.за пътнотранспортно произшествие,има ли ограничителни ,предупредителни или забранителни пътни знаци? 5/Има ли разделителна преграда между двете платна на пътя? 6/Има ли разделителна преграда между двете платна на пътя? 7/Има ли наклон на пътя и ако има какъв е характерът му-възходящ,низходящ или друг,в посоката на движение от с.И. към с.В.?8/Какво е разстоянието ,позволяващо пряка видимост за водач на МПС по пътното платно,в посоката на движение от с.И. към с.В.,от най-далечната точка,позволяваща пряка видимост за водач на МПС до мястото на ПТП,съобр.приложеният към исковата молба Протокол №1380182/05.09.2012г.за ПТП,при съобразяване с приетото по делото Удостоверение от ХМО-Ш. за метеорологичната обстановка с изх.№15/04.02.2013г.,9/Какво е разстоянието,позволяващо странична видимост в обхвата на пътя/по смисъла на чл.5 от Зкона за пътищата/ за водач на МПС по пътното платно ,в посоката на движение от с.И. към с.В.,от най-далечната точка,позволяваща странична видимост за водач на МПС до мястото на ПТП съобр.приложения към ИМ Протокол№1380182/05.09.2012г.за ПТП ,от какво разстояние /при горните условия/водачът може да забележи  странично в ИМ „стадо едър рогат добитък“ и ги възприеме като вероятна опасност за движението по пътя,кога възниква вероятната опасност за движението по пътя при наличие на „стадо едър рогат добитък“ странично в обхвата на пътя.,  10/При отчитане на горните обстоятелства и с оглед максимално допустимата скорост на движение извън населеното място за този вид МПС,съобразно ЗДвП,действувал към 05.09.2012г.,каква е опасната зона на спиране на описаното в протокола за ПТП ,МПС и водачът на това МПС–,при своевременно възприемане на вероятната опасност за движението по пътя-наличие на „стадо едър рогат добитък“ в обхвата на пътя,имал ли е техническа възможност да спре преди мястото на удара,описано в Протокол за ПТП №1380182/05.09.2012г.и по този начин да избегне автопроизшествието?

      Вещото лице инж.И.П.И.,чието заключение съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвено ,сочи в САЕ/ на л.149-178/,че описа на щетите,повредите в ляво и дясно са в режим на симетричност..Между механизма на възникване на процесното ПТП на 05.09.2012г. ,фактическите повреди на товарния автомобил и описаните щети е налице причинно-следствена връзка.

    Процесният път има само едно платно за движение,с две ленти по една за всяка посока на движението,без изградени разделителни прегради.Платното за движение на процесния път в участъка на изследваната видимост /от 225-я метър преди зоната на ПТП/,има надлъжен наклон с характер  спускане в посока на движение от с.И. към с.В..При разстояние 200м.преди зоната на ПТП се разпознават /виждат/следните обекти :/при водач с нормално далекогледство и естествена зимна осветеност на обектите,без заслепяване/-виждат се движещо се МПС в дясна лента,като в началния момент е разположенно след зоната на ПТП и изменя своето местоположение/отдалечавайки се от тази зона –„У“-образното кръстовище.

     Според експерта, разстоянието,позволяващо странична видимост в обхвата на пътя е минимум 150 метра.При движение със скорост 80 км/ч с минимална необходимата лява странична видимост е 12 метра.При движение със скорост 80 км/ч ,минимално необходимата дясна странична видимост е 1(7 метра.При движение със скорост 90 км/ч,стойностите на минимално необходимата странична видимост се увеличават.

    От анализа на доказателствата по делото и извъР.ения оглед на место,вещото лице приема,че 1/фактически посока на пресичане на животните „стадо едър рогат добитък“ от ляво на дясно в просока на движение на процесния товарен автомобил, 2/фактически липса на дървета в зоната на ПТП, при което водачът на товарния автомобил може да забележи ляво странично „стадо едър рогат добитък“ и да го възприеме като вероятна опасност за движението по пътя от минимум 150 метра.Вероятната опасност за движението по пътя при наличие  на „стадо едър рогат добитък“ странично в обхвата на пътя възниква към момента,когато за нея са били налице технически невъзможности /странична видимост и осветеност/ ,тя да бъде видяна/възприета/от водача.

     Според експерта,вероятната опасност за движението по пътя при наличие на „стадо едър рогат добитък“ /конкретния случай навлизане от земния път/,възниква когато движещите се животни извън обхвата на пътя достигнат лявата граница на пътния обхват /3 метра вляво от лявата пътна лента посока на движението на товарния автомобил/.

     От фактическия дигитален материал ,вещото лице е установило,че началото на спирачните следи /“ефективно спиране“/ практически съвпада с с началото на кървавата диря,която е разположена след сянката от „короната „на последното дърво в дясно.

    Този фактологичен резултат доказвал ,че в опасната зона преди мястото на удара  не са налице обективни данни за ефективно спиране на процесното МПС.Фактическата опасна зона за спиране на процесния автомобил при движение с максимална допустима скорост за извън населеното място на 05.09.2012г. е била  около мин.108-112 метра.

     Водачът на процесния товарен автомобил при своевременно възприемане на вероятната опасност „стадо едър рогат добитък“,ведно с технически изправна спирачна система  на автомобила,без съмнение е имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара,заключава експертът И..

      За установяване на размера на причинените щети по товарния автомобил,съдът назначи по делото съдебно-оценителна експертиза,чието заключение кредитира с пълно доверие като всеобхватно,добросъвестно и  компетентно изготвено.Вещото лице С.Б. заключава,че общата стойност на причинените щети  е в размер на 3 849.50лв.,като е извъР.ил остойностяване по отделни пера съгласно представения от застрахователя доклад по щета и опис-заключение./в 32 пункта + специализиран труд /човекочаса/.

     При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

     Съобразно разпоредбата на чл.410 от КЗ/чл.213 от КТ/отм./, с плащането на застрахователното обезщетение ,застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата –до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,направени за неговото определяне.За основателността на тази претенция следва да са доказани по безспорен начин следните предпоставки:1/валидно сключен договор за застраховане между застрахователя и увреденото лице,настъпването на вредата за застрахования,механизъм на настъпване,причинно-следствена връзка между ПТП и нанесените щети,отговорността на ответника за причиненото застрахователно събитие,както и застрахователя да е изплатил застрахователното обезщетение на застрахования.

     Разликата в застрахователните полици ,посочени и представени с исковата молба и посочената в поканата за доброволно изпълнение рефлектира единствено върху момента,в който следва да се приеме,че длъжникът /в случая ответникът е изпаднал в забава да заплати обезщетение на суброгиралия се застраховател- следва да се приеме,че това е моментът  в който му е връчена исковата молба -24.06.2016г./,но това разминаване не опровергава твърденията на ищеца,че между него и увреденото лице е подписана двустранно полица с №***,действала към момента на настъпване на застрахователното събитие .Застрахователната полица е подписана от надлежно легитимирано лице,с надлежна представителна власт,което опровергава възражението на ответника,че застрахователния договор,обективиран в тази полица е нищожен поради липса на предписаната от закона писмена форма за неговата действителност –основание по чл.26 ал.2 предл.трето от ЗЗД.Застрахователната полица  обективира наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца –застраховател и застрахования –„***“АД гр.И. досежно имуществена застраховка на МПС-товарен автомобил марка „Волво“ **** с ДК №**** АК за периода 29.02.2012г.- 28.02.2013г.,вкл.05.09.2012г.

    Съдът намира за доказан и вида на щетите и факта на изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования.Досежно размера на щетите,съдът намира,че с оглед на заключението на вещото лице С.Б.,изготвило назначената от съда оценителна експертиза,което не беше оспорено от страните и съдът го кредитира с нужното доверие като обективно,всестранно  и пълно,  действителната обща стойност на причинената от деликвента вреда е в размер на 3 849.50лв,а не в посочения от ищеца размер на 7 119.76лв.

    Размерът на застрахователното обезщетение  по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на договора и касае взаимоотношенията между застраховател и застрахован,като не се отразява на обема на отговорността на деликвента.И понеже на обезщетяване подлежи действително настъпилата вреда ,като нейната стойност е тази ,срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,съдът не е ангажиран с преценката на размера на вредите,определени от самия застраховател /при липса на данни дали предписания ремонт,боядисване и подмяна на части къде са били извъР.ени/,следва в рамките на предоставената му от възможност да формира своите изводи въз основа на всякакви доказателствени средства,събрани по предвидения ред в ГПК.

    Ищецът е представил влязло в законна сила Решение по АНХД №4/2013г.по описа на НПРС,с което е потвърдено Наказателно постановление №749/31.10.2012г.,издадено от гл.инспекстор Б.М.- Началник „Полиция“гр.Н., на основание чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП ,на Д.И.Д. е наложено административно наказание „глоба“в размер на 30.00лв.Съгласно чл.300 от ГПК ,присъдата по наказателно дело е задължителна за гражданския съд по въпросите за деянието,противоправността и вината.Това не важи обаче за решението по административно-наказателен характер дело.То няма обвързващ за гражданския съд характер и той следва на общо основание да изследва въпроса дали деецът е извъР.ил противоправно вмененото му нарушение и каква е формата на вината му.

     Представеният Протокол за ПТП е официален документ и доказва настъпването на ПТП по начина,описан в него и начертаната схема от съставилото го длъжностно лице.Неоспореният констативен протокол за ПТП ,съставен от органите на КАТ в кръга на възложените им служебни задължения съставлява официален свидетелствуващ документ,който обвързва съда с материална доказателствена сила ,както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице-съставител,така и за самото удостоверително изявление.Тази обвързваща формална доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължението му да изследва механизма на същото  с други доказателства,вкл.чрез назначаване на специализирана авто-техническа експертиза.

      В конкретния случай,съставеният протокол за ПТП№1380182/05.09.2012г.,съставен от И.Й.И. –ПИПК РУП Н.,ОДП Ш.  ,беше оспорен в частта му за изцяло виновното поведение на ответника ,довело до възникване на процесното ПТП.

    От заключението на вещото лице И.И. се установи,че водачът на процесния товарен автомобил при своевременно възприемане на вероятната опасност „стадо едър рогат добитък“,ведно с технически изправна спирачна система  на автомобила,без съмнение е имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара.

     Тоест ,при липса на наведени доводи от коя и да е от страните за технически неизправности по увреденото МПС,каквито  доказателства не се представят по делото,съдът прие,че за възникване на пътно-транспортното произшествие вина има не само ответникът,а и водачът на товарния автомобил,като е налице съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат.Поради което съдът намери,че оспорването на представения официален документ е проведено успешно и беше опровергана отразената в нея констатация,че „ причина за възникване на ПТП е поведението на Д. ,който ,като водач на стадо не взема мерки при пресичане на асфалтов път да не създаде опасност за движението ,при което С. блъснал 4 животни от стадото“.

      Съдът намира,че съпричиняването на водача на товарния автомобил Е. И. С.,работник при застрахованото лице е в размер на ½ от причинения вредоносен резултат.А съгласно чл.49 от ЗЗД,застрахованият отговаря за .вредите,причинени от действията на работника си ,при или по повод на възложената му работа.

     Доколкото съдът приема,че размерът на причинените с деликта вреди към момента на тяхното настъпване и заплащане възлиза на 3 849.50лв,с оглед доказаното съпричиняване от страна на работника на застрахования ,извъР.ено при и по повод на възложената му работа-управление  на процесното МПС,което е участник в пътно-транспортното произшествие/застрахователно събитие/,отговорността на ответника следва да се определи  в размер на ½ от този размер,а именно – 1924.75лв.

    Искът се явява частично основателен и доказан до размер на 1924.75лв./главница/.В останалата му част до претендирания размер на 7119.76лв./главница/,искът се явява неоснователен и недоказан,поради което следва да бъде отхвърлен.

     С оглед изхода на делото,на основание чл.78 ал.1 от ГПК ,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 252.36лв../от направените такива в общ размер на 934.50лв.,включващи заплатена държавна такса при завеждане на делото,заплатен депозит за изготвяне на съдебна автотехническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза.Поради недоказано плащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 900.00лв.,съдът намира,че претендираното такова не се дължи/.

     На основание чл.78 ал.2 от ГПК,с оглед на отхвърления иск,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него съдебни и деловодни разноски в общ размер на 880.00лв./от направените такива в размер на 1205.50лв.,включващи заплатено адвокатско възнаграждение и депозити за изготвяне на съдебна автотехническа експертиза и съдебно-оценителна експертиза/.

      Водим от гореизложеното,съдът

 

                                                     Р       Е        Ш      И       :

 

     На основание чл.410 от КЗ/чл.213 от КЗ/отм./ във вр.чл.50 от ЗЗД  ОСЪЖДА ответника Д.И.Д. с ЕГН:**********,с адрес:с*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД,с ЕИК:000694286,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.“****“№***, представлявано от Р.. Я. и К.Р./с пълномощник по делото Адвокатско дружество „В.У. и партньори „,представлявано от адв.В.Т.У.,с преупълномощен представител адв.Г.А.В..-САК/ СУМАТА в размер на 1924.75лв./хиляда деветстотин двадесет и четири лева седемдесет и пет стотинки -главница/,представляващо съразмерно изплатено на застрахователно  обезщетение по щета №475612121202805.

     ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание  чл.410 от КЗ/чл.213 от КЗ/отм./ във вр.чл.50 от ЗЗД от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД,с ЕИК:000694286,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.“****“№***, представлявано от Р.. Я. и К.Р./с пълномощник по делото Адвокатско дружество „В.У. и партньори „,представлявано от адв.В.Т.У.,с преупълномощен представител адв.Г.А.В..-САК/против Д.И.Д. с ЕГН:**********,с адрес:с*** в останалата му част,за разликата до пълния му размер от  7119.76лв./главница/,като  неоснователен и недоказан.

      ОСЪЖДА ответника Д.И.Д. с ЕГН:**********,с адрес:с*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД,с ЕИК:000694286,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.“****“№***, представлявано от Р.. Я. и К.Р./с пълномощник по делото Адвокатско дружество „В.У. и партньори „,представлявано от адв.В.Т.У.,с преупълномощен представител адв.Г.А.В..-САК направените по делото разноски в размер на 252.36лв./двеста петдесет и два лева тридесет и шест стотинки/,като отхвърля искането за присъждане на разноски в останалата му част до пълния му размер като неоснователно и недоказано.

     ОСЪЖДА ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД,с ЕИК:000694286,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.“****“№***, представлявано от Р.. Я. и К.Р./с пълномощник по делото Адвокатско дружество „В.У. и партньори „,представлявано от адв.В.Т.У.,с преупълномощен представител адв.Г.А.В..-САК да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 880.00лв./осемстотин и осемдесет лева/.

     На основание чл.194 ал.2 от ГПК съдът признава,че оспорването на протокол за ПТП№1380182/05.09.2012г.,съставен от И.Й.И. –ПИПК РУП Н.,ОДП Ш.  ,беше оспорен в частта му за изцяло виновното поведение на ответника ,довело до възникване на процесното ПТП бе успешно проведено.

     Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                         РАЙОНЕН   СЪДИЯ: