Р Е Ш Е Н И Е

№ 107

гр. Н., 24.04.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА Н.

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Н. гр.д. № 791 по описа на НПРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид

 

            Подадена е искова молба, съдържаща искове с правно основание чл.45 и чл. 52  от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба вх. рег. № 4286 от 26.08.2016 г., подадена от С.Б. М. с ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си С.М.О. с ЕГН **********, живуща с. Т. И., със съдебен адрес адв. Т.В. от ШАК, срещу Г.Б.С. с ЕГН ********** от с. Т. И., с която моли съдът да осъди ответницата да му заплати сумата от 4300 лв, представляващи обезщетение за нанесени ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея стрес, страх и страдание, в резултат на извършено престъпление по чл. 177, ал. 2 от НК (отвличане на лице от женски пол с цел да бъде принудено да сключи брак), за което деяние ответницата е осъдена с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 410/2016 г. на НПРС, както и 30 лв. имуществени вреди.

В предоставения на ответницата едномесечен срок е постъпил отговор, с който се оспорва иска по основание. Счита, че на пострадалата не са причинени описаните в исковата молба психически травми и съответно не са настъпили твърдените неимуществени вреди. Твърди, че не разполага със средства. Обяснява, че не искала да отвлича ищцата. Искала само да говори с нея дали наистина ще се съгласи да се ожени за сина ѝ, тъй като самата ответница желаела силно този брак.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:

            Ищцата С.Б. М. и ответницата Г.Б.С. живеят в с. Т. ***, в съседни домове. Дъщерята на ответницата и ищцата били в приятелски отношения.

Дни преди 19.04.2016 г. ответницата видяла ищцата и пожелала да разговаря с нея. Обяснила й, че много я харесва за снаха и желае тя да се опознае със сина й и да се оженят. Казала също, че съпругът й е много болен и иска скоро да види синът си задомен. Ищцата споделила казаното със семейството си, но всички приели това за неуместна шега, поради възрастта на ищцата и различния им етнос.

На 19.04.2016 г. както обикновено ищцата била на училище, в с. Т. ***. В голямото междучасие съученичка на ищцата и казала, че ответницата я търси и я моли да излезе пред училището. Първоначално ищцата отказала, но приятелката й Е. я насърчила, че ще я придружи и двете излезли навън. Видели синът на ответницата, седнал на шофьорското място на лек автомобил, а самата ответница стояла на задната седалка. Провел се разговор, при който ответницата пояснила, че съпругът й умира и се налага спешно да ожени сина си за ищцата. Ищцата тръгнала да се прибира в училището, но тогава ответницата слязла от колата и принудила ищцата да се качи и да седне на задната седалка. Седнала до нея. След това автомобилът се отправил в посока гр. К. и продължил към кв. К. в посока с. Л..

Преди да стигнат до с. Л. автомобилът отбил по черен път в гората и спрял. През това време приятелката на ищцата алармирала майката й какво се е случило отвън. Съобщили на учителката, свързали се и с кварталния полицай. Посредством телефонни разговори се свързали с ответницата и тя се принудила да се върне в с. Т. И. заедно с ищцата. Времето, което изминало от принудителното качване в автомобила до връщането им в с.Т. И. било около един час.  

В следващите месеци ищцата продължила да посещава училище, водена от своята майка. В следващите три месеца, всяка седмица посещавала психолог, като срещите се провеждали в с.Т. И..

На 01.08.2016 г. бил направен преглед и от психиатър. Видно от съдържанието на амбулаторен лист 2104, издаден от д-р С.С., обективното състояние на ищцата било видимо напрегнато и тревожно. Имало данни за преживяна остра стресова реакция, последвана от разстройство на адаптацията  с нарушения на емоциите.

Видно от заключението на назначената от съда комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, по време на деянието ищцата е била в състояние на остра реакция на стрес със симптоми на тревожност, страх, безсилие за справяне със ситуацията, отчаяние, унижение и вегетативна нестабилност. Преживеният остър стрес е бил последван от кратка адаптационна реакция със смесено нарушение на емоциите и поведението, с продължителност около два месеца и постепенно отзвучаване. Вещите лица намират  причинна връзка между случилото се на 19.04.2016 г. и последващите оплаквания. Към момента на експертното интервю  вещите лица не са регистрирали симптоми на психично разстройство.

 Видно от приложеното към настоящото гражданско дело НОХД №410/2016 г. по описа на НПРС, то е приключило с определение от 22.07.2016 г., като съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение за решаване на наказателното производство. Прието е за установено, че настоящата ответница е виновна в това, че на 19.04.2016 г. в с. Т. И., в съучастие с непълнолетния Г.И., като е използвала МПС лек автомобил е отвлякла лице от женски пол – непълнолетната С.Б. М., с цел да я принуди  да встъпи в брак с Г.И.- престъпление по чл. 177, ал. 2, предл. 2 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

 Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свое виновно действия или бездействие. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

На основание чл. 383, ал. 1 от НПК, одобреното от съда споразумение има сила на влязла в сила присъда, а съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския такъв относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това настоящият съдебен състав е длъжен да приеме, че Г.Б.С. е отвлякла ищцата с цел да я принуди да встъпи в брак със сина ѝ. Съдът счита за доказано авторството на деянието, както и че то е осъществено на 19.04.2016 г., когато ищцата е била непълнолетна.

Безспорно се доказват и нанесените на ищцата неимуществени вреди – ищцата  е била в стрес за период от около два месеца, имала е симптоми на тревожност, страх, безсилие за справяне със ситуацията, отчаяние, унижение и вегетативна нестабилност.

Налице е и причинна връзка между осъщественото престъпно деяние от ответницата и настъпилата реакция.

В резултат на гореописаното престъпление, пострадалата е претърпяла страдания, които са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари. Затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които се взеха предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на страданията, начинът на извършването на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения (ищцата е била непълнолетна) и други. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява страданията, понесени от пострадалата вследствие на противоправното деяние.

Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетен пострадалия, едва след като се установи, че действително е претърпял такива вреди, което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по делото. От вида и характера на причинените от ответниците увреждания се налага изводът, че ищецът е претърпяла болки и страдания, чийто равностоен еквивалент се явява сумата от 5000 лв. Тъй като обаче искът е предявен за по-малък размер, то съдът следва да го уважи изцяло само в предявения размер от 4300 лв.

Съдът намира за основателен и доказан и иска за присъждане на имуществени вреди в размер на 30 лв., представляваща разходи за преглед при психиатър.

Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД), но по настоящото дело лихва за забава не е претендирана, поради което и с оглед константната практика на ВКС, че лихва за забава винаги се дължи (дори и не поискана) от постановяване на съдебния акт до окончателното изплащане, съдът следва да я постанови в този смисъл. Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД).

Предвид извода на съда за основателност на иска и с оглед направените искания за произнасяне досежно разноските, съдът намира, че в тежест на ответницата следва да се възложат направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.

Освен това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на НПРС сумата от 172 лв., представляващи държавна такса по делото, от заплащането, на която ищецът е освободен по силата на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, както и направените по делото разноски в размер от 379,72 лева по сметка на НПРС, представляваща разноски по назначената комплексна експертиза, включително пътни разноски. 

            Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОСЪЖДА Г.Б.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Б. М. с ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си С.М.О. с ЕГН **********, живуща в с. Т. И., СУМАТА от 4300 лв. (четири хиляди и триста лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на постановяване на решението до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА Г.Б.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Б. М. с ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си С.М.О. с ЕГН **********, живуща в с. Т. И., СУМАТА от 30 лв. (тридесет лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на постановяване на решението до окончателното изплащане на главницата.  

ОСЪЖДА Г.Б.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Б. М. с ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си С.М.О. с ЕГН **********, живуща в с. Т. И., със съдебен адрес адв. Т.В. от ШАК СУМАТА от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща направените разноски по делото.

ОСЪЖДА Г.Б.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на по сметка на НПРС СУМАТА от 379,72 лева (триста седемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща направените разноски по назначената от съда комплексна СППЕ.

ОСЪЖДА Г.Б.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на по сметка на НПРС СУМАТА от 172 лева (сто седемдесет и два лева), представляваща дължима по делото държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:   / П /

                                                                                              Петина Н.