Р     Е     Ш   Е   Н    И     Е

                                                             № 34

                                         Гр. Нови  пазар,15.02.2017г.

 

Районен съд Нови пазар в публичното  съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                            Председател: СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                        Секретар:В.  В.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.д. № 970 по описа за 2016 година, за да се произнесе,взе предвид:

 

        Делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 318 от ТЗ във вр.чл.79 от ЗЗД и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.предявени от  Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. В., район р-н В., В. ***, бул. „В.“ № 258, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д., чрез процесуалния си представител Н. Иванова, против наследниците на Д.Т.И. с ЕГН:**********,***.

     В исковата молба се твърди, че наследодателят на ответниците – Д.Т.И. се водела клиент на „Енерго-про Продажби“ АД, с клиентски № ***, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен № ***, находящ се в с.М.,ул.“Л.“№***.Облигационните отношения между дружеството и нея били регламентирани от общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.ОН България – продажби“ АД ОУДПЕЕ, които са приети на основани чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ от Управителния съвет на „Е.ОН България – продажби“ АД и били одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

          Ищецът твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, които били приложими към настоящия момент, „потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия, в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия“. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Също така, съгл. Чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго-про Продажби“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва завсеки просрочен ден“. За същите задължения ответникът се намирал в забава, тъй като не спазил срока за плащане по чл. 27 от ОУ. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД, „когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му“. Предвид гореизложеното и тъй като задължението било лимитирано в определен срок, се обосновавал правния извод, че законът не изисквал изпращането на изрична покана до потребителя, получаването на която да удостоверява момента на изпадане в забава.

        Към момента на подаване на настоящата искова молба ответникът имал неизплатени задължения в общ размер, възлизащ на 1 163.39лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер, изрично посочен по-горе. Посочената сума била за неплатена ел. енергия в размер на 835.58 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника по фактури за периода от 15.10.2012г.до 16.01.2013г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 308.81лв. представляваща мораторна лихва от падежа на всяка една фактура  до 23.06.2016 г. Ищецът прилага и извлечение в табличен вид от сметката на ответника, с описани фактури, падеж на всяка една, дължима сума и дължима лихва по всяка фактура.

       Видно било от приложените фактури, издадени на абонат с кл. № ***, че била консумирана ел.енергия за посочения период. След настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент, стойността на фактурите не били заплатени.

       Срещу  Д.Т.И. било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до РС Нови пазар, за което било образувано ч.гр.д.№433/2014г.по описа на НПРС,но в хода на производството било установено, че длъжникът е починал преди завеждан на заявлението в съда, поради което съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по образуваното ЧНД. В базата данни на дружеството до настоящия момент нямало подадено заявление от наследниците на починалия длъжник за промяна на обстоятелствата, което същите били задължени да направят в писмена форма в тридесетдневен срок съгл. чл. 17, т. 3 от ОУДПЕЕ.

       Предвид на гореизложеното, ищецът моли съда, да призове страните и след като се убеди в основателността на претенциите на ищцовото дружество, да осъди наследниците на Д.Т.И.  да му заплатят дължимите задължения в общ размер на 1 163.39лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер, изрично посочен по-горе. Посочената сума била за неплатена ел. енергия в размер на 835.58 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника по фактури за периода от 15.10.2012г.до 16.01.2013г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 308.81лв. представляваща мораторна лихва от падежа на всяка една фактура  до 23.06.2016 г, за обект на потребление, заведен с горепосочения абонатен номер. както и законна лихва от датата на подаване на настоящата искова молба, до окончателното изпащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.

     За ищеца възникнал правен интерес да предяви иск срещу законните наследници на починалия длъжник,поради което,моли да бъдат призовани на съд с ответницата К.К.А. и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата и допълнителна молба,съдът постанови решение,с което осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 1163.39лв.-за обект на потребление ,заведен с посочения по-горе абонатен номер.Сумата била за неплатена фактура за ел.енергия в размер на 835.58лв./представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури за периода 15.10.2012г.до 16.01.2013г./,както и мораторна лихва върху главницата в размер на 308.81лв./представляваща мораторна лихва от падежа на всяка една фактура до 23.06.2016г.,посочени подробно в извлечение от сметка по посочения клиентски номер към същата дата,както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,ведно с направените съдебни и деловодни разноски.

      Във връзка с дадените му указания от съда,ищецът е презицирал пасивната легитимация на предявените искове,като е предявил същите срещу единствения законен наследник на Д.Т.И. – нейната дъщеря К.К.А. с ЕГН:**********,с постоянен и настоящ адрес:г***.Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответницата К.К.А.,като в указания от съда срок,същата,чрез пълномощника си адв.Б. Б.-.ШАК признава исковете по допустимост,но ги оспорва по основание и по размер.Оспорва твърденият в исковата молба факт,че през процесния период наследодателят на ответника и ответникът са имали качеството на „потребител на енергия за битови нужди“.Заявява,че от 31.05.2007г.имотът ,находящ се в с.М.,ул.“***“№*** е продаден от К.К.А. на „Форлсайт Трейдинг“ЕООД гр.В. и К.А. няма нищо общо с този имот,поради което не е потребител на ел.енергия.Същата живее в гр.Ш. ,ул.“***“№***,което било записано и в НА за покупко-продажба на недвижим имот №*** том *** от 31.05.2007г.от регистъра на нотариус ***.

    Потребител на електрическа енергия било физическо лице или ЮЛ,присъединено към електроразпределителната мрежа  на „Енерго Про Мрежи“АД,което ползва електрическа енергя и закупува същата от „Енерго Про Продажби“АД.

   Ответникът К.А. твърди,че не е била нито собственик,нито ползвател на процесния имот,за който се твърди,че е ползвал и закупувал електрическа енергия.Не ставало ясно как е била отчитана електроенергята в процесния период.

    Ответницата прави възражение за изтекла давност на претендираните суми.

Моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани и й присъди направените по делото разноски.

    Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

 Ответницата К.К.А. е единствен законен наследник /дъщеря / на  Д. Т. И. с ЕГН:**********,***,починала на ***г.,/удостоверение за наследници с изх.№***.,издадено от Община Н…/.

      С НА за покупко-продажба на недвижим имот №***г.по описа на нотариус **** на НК К.К.А. е продала на „Форсайт Трейдинг“ЕООД чрез пълномощникът му К.В.В. следния свой собствен недвижим имот,находящ се в с.М.,об.Шумен,а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1160.00кв.м.,ведно с построените в него КЪЩА и САЙВАНТ,съставляващо по плана на същото сео урегулиран поземлен имот VII-211 от квартал 16,при граници:от две страни улици,УПИ VI-212,УПИ V-210и УПИ VIII-210.Този имот е с административен адрес:с.М.,ул.“***“№:,видно от изготвената справка с изх.№10/27.01.2017г.на Кметство с.М.,обл.Шумен.

        Видно от изготвените от самия ищец  частни свидетелствуващи документи/справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца/на клиент Д.Т.И.,с адрес на обекта :с.М.,ул.“***“№***,клиентски №*** ,дебитно известие №0092942695/15.10.2012г.,фактура №3300829044/16.1.2013г. е,че наследодателят на ищцата Д. Т. И. /с погрешно посочени в исковата молба и фактурите лично име и ЕГН/е била клиент на ищеца „Енерго-Про Продажби“АД,с клиентски номер***,за обект №***,находящ се в с.М.,ул.“***“№***.

      От горепосочените справка и фактури се установява,че за консумирана електрическа енергия в посочения обект са начислявани дължими суми,както следва: 1/за периода от

16.04.2012г.до 12.10.2012г.е начислена сума в общ размер на 835.58лв.За възстановяване на ел.захранването в обекта ,с фактура №3300829044/16.1.2013г.е начислена сумата в размер на 19.00лв.за възстановяване на захранването /електромер/.За периода от 23.10.2010г.до16.04.2012г.в обекта не е начислена консумирана ел.енергия. Не е начислена консумирана ел.енергия и за периода от 12.10.2012г.до 07.8.2016г.В издаденото дебитно известие от 15.10.2012г.е посочено,че начислената сума в общ размер на 835.58лв.следав да се заплати в срок от 05.11.2012г.,а задължението по фактура №3300829044/16.1.2013г. в размер на 19.00лв. е посочена дата на плащане -16.1.2013г./т.е.-падеж/.

      Ответницата К.К.А. е с постоянен адрес:***,видно от копие от личната й карта №180847681/издадена на 19.10.2001г.

       По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Он България Продажби“АД,Решение №№У-061/07.11.2007г.на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ,с което тези общи условия са одобрени.

           При така установеното от фактическа и правна страна,съдът направи следните правни изводи:

         От доказателствата по делото се установява,че наследодателят на ответницата –Д. Т. И. е бил потребител на електрическа енергия-абонат на „Енерго-про продажби“АД ,на обект с клиентски номер с клиентски номер***,за обект №***,находящ се в с.М.,ул.“***“№***.

         Качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ е дефинирано в ОУДПЕЕ/Общите условия/,действащи към процесния период ,като договоръг за продажба на ел.енергия не е ограничен от срок или условие и действа между страните до неговото изрично прекратяване по искане на някоя от тях.

        Наследодателят на ответницата е починал на ***г.,а процесния период ,за който ищецът е предявил искане да му бъде заплатена консумирана електрическа енергия в обект с посочения клиентски и абонатен номер е за периода от 16.04.2012г.до 12.10.2012г.Или,ищцовото дружество претендира стойността на електроенергия,доставена в обекта за времето,след като наследодателят на ответницата е починал .

       От представения по делото НА за покупко-продажба на недвижим имот №***г.по описа на нотариус **** на НК,с който е обективирана отчуждителна сделка на имота,който е заведен със съответните абонаментен и клиентски номер, може да се направи извода,че ответницата по делото К.А. е приела наследството от наследодателя си Д. Т. И. ,съответно, придобила е собствеността по отношение на имота,в който е доставяна ел.енергия,съобразно дефиницията за понятието „потребител“.,от момента на откриване на наследството.

       Качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ е дефинирано в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.он България Продажби“АД /Одобрени с решение ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г./действали към процесния период .След сключването на такъв договор отношенията между страните се определят от Общите условия,действащи между доставчикът на електрическа енергия и неговите клиенти.Този договор не е ограничен от срок или условие.Той действа между страните до неговото изрично прекратяване по искане на някоя от тях.Според чл.17 т.3 предл.последно от ОУДПЕЕ на „Е.он България Продажби“,действали към 2012г.,клиентите на доставчикът са длъжни да уведомят доставчикът на електрическа енергия за промяна в собствеността на обекта,в който се доставя електрическата енергия по сключения договор.При неспазване на тази договорна клауза,договорът между доставчикът и клиентът няма как да бъде прекратен,макар и собствеността върху имота да е прехвърлена.Отношенията между доставчикът на електрическа енергия и неговите клиенти се основават на сключен договор с Общи условия,а не по силата на закона или на правото на собственост.Касае се за договорни отношения,които възникват по взаимно съгласие и се прекратяват на посочените в договора или в закона основания.

     Като е прехвърлила придобитата по наследство собственост върху процесния недвижим имот,в който е била предоставяна услугата „потребяване на електрическа енергия“,ответницата К.  А. е останала страна по договор ,макар и вече да не се е ползвала от предоставяната услуга.Сключеният договор обаче е продължил да действа между страните и ищецът е бил  изправна страна по него.Клиентът не е проявил грижата на добър стопанин ,защитавайки интересите си и е останал страна по този договор.

      Ето защо,съдът намира,че ответницата К.А. ,в качеството си на законен наследник на Д. Т. е била страна по договор за продажба на електрическа енергия през 2012 година и дължи заплащане на доставената в обекта електрическа енергия.Ирелевантен е въпроса кой е собственик на имота към този момент и кой е бил ползвател на същия.  

      Ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност на вземанията,като позовавайки се на Тълкувателно рещение №3/18.05.2012г.на ВКС по тълк.дело №3/2011г.на ОСГТК,доколкото се касае за периодични вземания на електроразпределително дружество и за вземанията по тях се прилага кратка тригодишна давност.Задълженията на потребителя за предоставени му услуги,които задължения са парични ,имат единен правопораждащ факт –договор,чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време,а размерите им са изначално определяеми ,назависимо дали отделние плащания са с еднакъв или различен размер и с каква периодичност са начислявани.

      Предвид на това,съдът намира,че претендираните от ищеца вземания за задължения,обективирани в горецитираното дебитно известие и фактура са възникнали три години преди предявяване на иска /12.10.2016г./ и са погасени по давност към 13.01.2016г.,поради което следва да бъдат отхвърлени от съда.

     На основание чл.119 от ЗЗД погасено по давност се считат и всички акцесорни вземания,произтичащи от главното вземане,което е погасено по давност,поради и което искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД/за мораторна лихва за забава и за законната лихва върху главницата,начиная от предявяване на иска до окончателното изплащане/,също следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

     С оглед крайния изход на делото,на основание чл.78 ал.2 от ГПК,с оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него съдебни и деловодни разноски/съгласно представения списък за разноските/в общ размер на 384.00лв.-адвокатско възнаграждение/. Водим от гореизложеното,съдът

 

                                     Р       Е     Ш      И     :

 

       ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове с правно основание чл. 318 от ТЗ във вр.чл.79 от ЗЗД и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.предявени от  Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. В., район р-н В., В. ***, бул. „В.“ № 258, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д., чрез процесуалния си представител Н. Иванова, против К.К.А. с ЕГН: ЕГН:**********,***,с цена на исковете : главница-в  размер на 835.58лв./представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури за периода 15.10.2012г.до 16.01.2013г. за обект с клиентски номер с клиентски номер***,за обект №***,находящ се в с.М.,ул.“***“№***./,мораторна лихва върху главницата в размер на 308.81лв./представляваща мораторна лихва от падежа на всяка една фактура до 23.06.2016г.,както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,ведно с направените съдебни и деловодни разноски.

        ОСЪЖДА  Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., район р-н В., В. ***, бул. „В.“ № 258, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д., чрез процесуалния си представител Н. И. да заплати на К.К.А. с ЕГН: ЕГН:**********,*** направените по делото разноски в размер на 384.00лв./триста осемдесет и четири лева/.

    Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             РАЙОНЕН   СЪДИЯ:/ П /