Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 56

 

 

Гр. Шумен, 09.03.2017 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Петина Николова

 

        при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 988 по описа на НПРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС.

Делото е образувано по искова молба вх. № 5265 от 17.10.2016 г., подадена от адв. З.М. от ВАК, като пълномощник на М. *** срещу А.И.А. ***, Г.И.А. ***, Г.И.А. ***, К.И.Д. ***, Д.Д.И. *** и С.Й.С. ***. В исковата молба се твърди, че ищцата е съсобственик заедно с ответниците на 16/72 ид.ч. от два недвижими имота, подробно описани в исковата молба. Ответниците продали своите идеални части на трето лице без да ги предложат преди това на ищцата като съсобственик. Ищцата твърди, че е узнала за сделката в началото на м. септември 2016 г. и е предявила иск срещу страните по сделката за изкупуване на 9/90 ид.ч. от процесните недвижими имоти, които са били предмет на договор за покупко-продажба.

            В съдебно заседание ищцата чрез своите процесуални представители поддържа иска. Счита, че от събраните по делото доказателства ясно се установява, че ищцата не е била уведомена за сделката и не ѝ е предложено да закупи процесните идеални части на останалите съсобственици при условията, при които те са били продадени по процесната сделка. Според процесуалните представители на ищцата това е поражда правно основание за същата да иска да изкупи процесните идеални части.

В предоставения на ответника С.Й.С. *** едномесечен срок е постъпил отговор. В него се прави възражение, че разпоредбата на чл. 33 от ЗС, на която се позовава ищцата важи само, когато приобретателят по сделката е и трето лице, но не и когато приобретателят е един от съсобствениците. Твърди, че самият той е съсобственик, тъй като преди процесната сделка е придобил 1/18 ид.ч. от имота чрез дарение от Т.Д.Н.. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.

В хода по същество неговият процесуален представител излага аргументи, че искът е на първо място недопустим, тъй като сделката касае продажба на наследство, при която приложението на чл. 33, ал. 1 от ЗС по принцип е недопустима, следователно и останалите сънаследници не разполагат с иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС. При условията на евентуалност счита, че искът е неоснователен, тъй като ответникът също е бил съсобственик към момента на сделката и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС е неприложима.

В съдебно заседание се явява и ответника А.И.А., който заявява, че не е съгласен с претенцията в исковата молба и счита същата за неоснователна.

            Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

От писмените доказателства по делото (удостоверения за наследници и решенията на НПРС и ШОС и определението ВКС) се установява, че страните, ведно с други лица като наследници на общият наследодател М. С. М.ев са съсобственици на следните имоти, придобити по наследство и реституция:

1.      Нива с площ от 42.705 дка в м. „***“, трета категория, представляваща имот № 006001, находяща се в землището на гр. К.;

2.      Нива с площ от 64,263 дка в м. „***“, трета категория, представляваща имот № 015014, находяща се в землището на гр. К..

Общият наследодател оставил за наследници децата си С. М.ев С., М. М.ев С., Г. М.ев С. и М. М.ева М.. М. М.ев С. починал без да остави низходящи наследници и бил наследен от своите братя и сестра. Г. М.ев С. починал без да остави низходящи наследници и бил наследен от съпругата си И.Т.. М.ева, сестра си М. М.ева М. и низходящите на своя брат С. М.ев С.. Тъй като бракът му с И.Т.. М.ева продължил повече от 10 години тя наследила 2/3 от имотите, а именно 2/9 ид.ч. от тях (което се равнява на 16/72 ид.ч., както е посочено в приложеното по делото решение на НПРС).

След смъртта на И.Т.. М.ева през м. юни 2013 г. тя не оставила низходящи. Имала една сестра Г.Т.Н., която починала преди нея през 1997 г. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗН Г.Т.Н. е заместена в наследяването на имуществото на И.Т.. М.ева само от своите деца и внуци – Т.Д.Н., Д.Д.И. и низходящите на И.А. В.. Преживелият Г.Т.Н. неин съпруг (починал през 2006 г.) и неговите низходящи от предходен брак не са наследници на Г.Т.Н. по отношение на това наследство, оставено от сестра ѝ И.Т.. М.ева. По този начин Т.Д.Н. и Д.Д.И. получили по 2/27 ид.ч. (4/54 ид.ч.) от процесните имоти, а низходящите на И. А. В. – М.И.А., Г.И.А., А.И.А. и Г.И.А. си разделили останалите 2/27 ид.ч. (4/54 ид.ч.), т.е. всеки от тях получил по 2/108 ид.ч. от процесните имоти или 1/54 ид.ч.

С нотариален акт № *** г. на Нотариус *** на НотК и район на действие НПРС Т.Д.Н. дарил на ответника С.Й.С. 1/18 ид.ч. (3/54 ид.ч.) от процесните имоти.

С нотариален акт № *** г. на Нотариус *** на НотК и район на действие НПРС Г.И.А., А.И.А., Г.И.А. и Д.Д.И. продали на ответника С.Й.С. 9/90 ид.ч. от процесните имоти за сумата от 1500 лв.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че през месец септември 2016 г. ищцата разбрала за сделката и на 17.10.2016 г. завела настоящия иск.

Предявен е иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС. 

В цитираната разпоредба законодателят е предвидил, че ако съсобственик продаде своята част от недвижимия имот на трето за съсобствеността лице в нарушение на изискването по чл. 33, ал. 1 от ЗС (само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение), заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. В тежест на ищцата по този иск е да докаже, че е съсобственик на процесните недвижими имоти; че първите пет ответника са прехвърлили чрез покупко-продажба своите идеални части от процесния недвижим имот на трето за съсобствеността лице; че е узнала за сделката в срок не по-голям от два месеца преди завеждане на иска.

Преди да разгледа въпроса за основателността на иска съдът следва да се произнесе по направеното възражение за недопустимост на иска. Процесуалният представител на ответника С.Й.С. твърди, че в случая става дума за договор за продажба на наследство, поради което разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС не се прилага. Съдът не споделя този извод досежно характера на сделката – в никакъв случай не може да се приеме, че става дума за продажба на наследство. Договорът за продажба на наследство е уреден в чл. 212 от ЗЗД и е повече от видно, че касае продажба на цяло наследство като съвкупност и се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите дори в това наследство да има недвижими имоти. Освен това с него наследника прехвърля всички свои права, които е придобил по наследството, а от фактите Г.И.А., А.И.А., Г.И.А. и Д.Д.И. са продали на ответника С.Й.С. само 9/90 ид.ч. (27/270 ид.ч.) от притежаваните от тях общо 7/54 ид.ч. (35/270 ид.ч.) от процесните имоти. По тази причина трябва да се приеме, че сделката по нотариален акт № *** г. на Нотариус *** на НотК и район на действие НПРС касае обикновен договор за продажба на недвижими имоти, а не договор за продажба на наследство.

По настоящото дело се събраха категорични доказателства, че ищцата е притежава 1/54 ид.ч. от процесните имоти. Установява се, че част от останалите съсобственици, а именно Г.И.А., А.И.А., Г.И.А. и Д.Д.И., притежаващи общо 7/54 ид.ч. (35/270 ид.ч.), са продали на ответника С.Й.С. 9/90 ид.ч. (27/270 ид.ч.) от процесните имоти за сумата от 1500 лв. Последният обаче не е бил трето за собствеността лице. Към датата на тази сделка той вече е бил съсобственик на 1/18 ид.ч. от процесните имоти след безвъзмездна сделка, с която Т.Д.Н. се е разпоредил с част от притежаваните си идеални части в полза на С.Й.С.. По тази причина реално Г.И.А., А.И.А., Г.И.А. и Д.Д.И. продали на ответника С.Й.С. 9/90 ид.ч. от процесните имоти за сумата от 1500 лв. са продали своите идеални части на съсобственик, с което са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Изискването на тази разпоредба предполага съсобственика, който продава своите идеални части от процесната вещ да я е предложил на всички съсобственици преди да продаде на трето лице, но не и в случаите, когато продава на съсобственик.

Предвид тези факти следва извода, че предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид изводите на съда за основателност на иска и с оглед направеното искане за присъждане на разноски съдът намира, че ищцата следва да бъдат осъдена да заплати на ответника С.Й.С. направените по делото разноски в размер на 350 лв., съгласно представения списък за разноските.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявен от М.И.А. с ЕГН ********** *** срещу А.И.А. с ЕГН ********** ***, Г.И.А. с ЕГН ********** ***, Г.И.А. с ЕГН ********** ***, К.И.Д. с ЕГН ********** ***, Д.Д.И. с ЕГН ********** *** и С.Й.С. с ЕГН ********** *** **“ № ***, за изкупуване на 9/90 ид.ч. от процесните недвижими имоти, представляващи: нива с площ от 42.705 дка в м. „***“, трета категория, представляваща имот № 006001, находяща се в землището на гр. К. и нива с площ от 64,263 дка в м. „***“, трета категория, представляваща имот № 015014, находяща се в землището на гр. К., които са били предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на Нотариус *** на НотК и район на действие НПРС.

ОСЪЖДА ответника М.И.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.С. с ЕГН ********** *** **“ № 9а, сумата от 350 лв (триста и петдесет лева), представляващи направени от ответника разноски в производството.

            Решението подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:     ...../ П /..............................

 

                                                                                                    ПетинА НИКОЛОВА