Р Е Ш Е Н И Е

№131

гр. Н., 15.05.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №6 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба с обективно съединени искове с правно основание по чл.55 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД от страна на ищеца Х.С.И. *** против ответника Община - К., обл. Ш., представлявана от Кмета Н.Н.А..

В исковата молба ищецът твърди, че с договори за покупко-продажба от 15.02.2013 г. купил на търг три общински имота, а именно: общински земеделски имот с площ от 3, 690 дка, представляващ имот №*** по КВС на с. Т., обл. Ш., в местността „К.”, трета категория, при съответните граници, посочени в исковата молба; общински земеделски имот с площ от 1, 376 дка, представляващ имот №*** по КВС на с. Т., обл. Ш., в местността „К.”, трета категория, при съответните граници, посочени в исковата молба и общински земеделски имот с площ от 4, 053 дка, представляващ имот №*** по КВС на с. Т., обл. Ш., в местността „К.”, трета категория, при съответните граници, посочени в исковата молба. Договорите били вписани в Службата по вписванията на 26.02.2013 г.

С решение №44/19.02.2013 г. по гр. д. №379/2012 г. на РС – Н. ищецът бил признат за собственик по давностно владение на първия от горепосочените имоти, както и на 307, 56 кв.м. от втория от горепосочените имоти и на 716, 53 кв.м. от третия от горепосочените имоти. Решението на съда влязло в законна сила на 13.03.213 г. и било вписано в Службата по вписванията на 11.04.2016 г. Исковата молба по делото била подадена на 18.05.2012 г. и вписана в Службата по вписванията на 26.06.2012 г. На 02.07.2012 г. ответната страна получила призовка за заведеното от ищеца дело, ведно с исковата молба и приложенията към нея. За закупените от ищеца имоти били съставени актове за общинска собственост №*, №* и №*, всички от 31.07.2012 г., вписани в Службата по вписванията – Н. на 24.08.2012 г.

С получаването на исковата молба по гр.д. №379/2012 г. Община- К. била уведомена за инициирания съдебен спор относно посочените недвижими имоти, но въпреки това имотите били актувани като общински и бил проведен търг за продажбата им. Към момента на провеждане на търга решението по заведеното дело не било постановено и за да не закупи някой от имотите, ищецът участвал в търга и го спечелил. След приключването на съдебното производство, ответната страна получила решението на съда на 26.02.2013 г. Ищецът два пъти изпращал до общината искане за обезщетение, но такова не получил. Ищецът счита, че ответната страна без основание е получила паричната равностойност на продадените му части от имотите, за които той бил признат за собственик с решението на съда, която равностойност възлизала на сумата от 2 007 лв. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Община – К. да заплати тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 04.01.2017 г. до окончателното плащане. Наред с това ищецът счита, че ответникът му дължи лихва за забава върху исковата сума в размер на 763 лв., считано от датата на вписването на съдебното решение в Служба по вписванията – Н. – 11.04.2013 г. до предявяване на иска. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

На ответната страна са връчени съдебните книжа по делото и й е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв не е постъпил. Не са посочени доказателства, не са направени доказателствени искания. За насроченото съдебно заседание ответникът не се явява, нито негов представител, не е изразено становище по предявените искове.

            Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките по чл.238 от ГПК и условията на чл.239 от ГПК. Видно от материалите по делото, съдът е разпоредил на ответната страна да се изпратят преписи от исковата молба и приложенията към нея, ведно с уведомление по чл.131 – 133 от ГПК. Книжата са надлежно връчени, лично на ответника. Ответникът не е депозирал отговор по иска, на същия са указани последиците от неявяване в съдебно заседание и неподаване на отговор, а именно, че съдът по искане на ищцовата страна може да се произнесе с неприсъствено решение. Тези указания са дадени на ответника, както с разпореждането на съда от 12.01.2017 г., така и с определението за насрочване на делото от 24.03.2017 г., което ответникът е получил на 04.04.2017 г. Безспорно в случая са налице предпоставките на чл.238 от ГПК, тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е изпратил представител на откритото съдебно заседание по делото, не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие и от страна на ищеца е направено изрично искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.

От посочените в исковата молба обстоятелства и от приложените към нея доказателства, а именно: калкулатор лихви, заявление от Х.И. ***, копие от решение №44/19.02.2013 г. на РС – Н., договори за покупко-продажба на общински недвижим имот – 3 броя, акт №* за частна общинска собственост, акт №* за частна общинска собственост, акт №* за частна общинска собственост, скица №К* от 15.03.2016 г., скица №К* от 15.03.2016 г., скица №К* от 15.03.2016 г., както и служебно приложеното гр.дело №379/2012 г. на РС – Н. се установява, че исковете са вероятно основателни. Представените от ищцовата страна документи и твърдяното от нея неизпълнение на задълженията на ответникът в посочения размер, обосновават вероятната основателност на исковите претенции, така, както са предявени. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна претендираната сума от 2 007 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 04.01.2017 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава върху исковата сума в размер на 763 лв., считано от датата на вписването на съдебното решение в Служба по вписванията – Н. – 11.04.2013 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва до окончателното плащане. При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата направените от последната разноски, които възлизат на 132,28 лв. - дължима държавна такса и 430 лв. – заплатен адвокатски хонорар.       

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА ОБЩИНА К., обл. Ш., пл. „У.“ №*, ЕИК ***, представлявана от Кмета Н.Н.А. да заплати на Х.С.И., ЕГН **********,*** сумата от 2 007 лв. /две хиляди и седем лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 04.01.2017 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава върху исковата сума в размер на 763 лв. /седемстотин шестдесет и три лева/, считано от датата на вписването на съдебното решение в Служба по вписванията – Н. – 11.04.2013 г. до датата на предявяване на иска - 04.01.2017 г.

            ОСЪЖДА ОБЩИНА К., обл. Ш., пл. „У.“ №***, ЕИК ***, представлявана от Кмета Н.Н.А. ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.И., ЕГН **********,*** направените по делото разноски, които възлизат на 132,28 лв. /сто тридесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ - дължима държавна такса и 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/ – адвокатски хонорар.      

 

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, а защитата срещу него е по реда и при условията на чл.240 от ГПК.

            Препис от настоящото да се изпрати на всяка от страните.

 

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: