Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  78

 

Гр. Нови пазар, 28.03.2017 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в публичното заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕТИНА НИКОЛОВА

 

        при секретаря В.В., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 78 по описа на НПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2, чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Производството следва да бъде разгледано по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Н.Н.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: адв. А.Д. от ШАК, срещу ОУ „***“, с. В., представлявано от Директора Г.Н.Г.. в исковата молба се твърди, че е работила в посоченото училище като учител по турски език от 1999 г. На 14.09.2016 г. трудовото ѝ правоотношение било прекратено от работодателя поради съкращаване в щата. Счита, че реално съкращаване на щата не е извършвано. Твърди се още, че преди прекратяване на трудовото й правоотношение, не е извършен подбор по смисъла на КТ. Твърди и, че преди прекратяването на трудовото правоотношение работодателят не е спазил задължението си по чл. 333 от КТ да провери дали тя не подлежи на такава закрила. С оглед на всичко това се иска съдът да признае уволнението на ищцата за незаконосъобразно, да я възстанови на работа, да осъди работодателя да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа, както и да присъди в тежест на ответника направените от ищеца разноски по делото.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата поддържа предявените искове. Излага съображения за неспазване на Кодекса на труда при проведената процедура за подбор, което водело до незаконосъобразност на това действие на работодателя. Твърди, че извършеният подбор е само формален. Освен това счита,ч е реално съкращаване в щата няма. Моли съда при определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ да не приспада получаваното от ищцата обезщетение за безработица.

В законовия едномесечен срок е постъпил отговор от ответника по делото – ОУ „***“, с. В., представлявано от Директора Г.Н.Г., с пълномощник по делото адв. Б.З. от ШАК, с който се излагат аргументи за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Твърди, че съкращаване на щата е извършено, за което е бил уведомен целият персонал на училището. Назначена била комисия, която след извършен подбор е дала становище кой да бъде съкратения учител. Поискано било и съгласие от синдикалната организация, която също дала съгласие. С оглед на гореизложеното ответникът моли съдът да отхвърли предявените искове. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищцовата страна.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника – адв. С.Г. от ШАК – аргументира законосъобразността на извършеното уволнение. Излагат се аргументи, че работодателят е спазил всички изисквания на закона при п0рекратяване на трудовото правоотношение. Моли да се вземе предвид, че въпреки че ищцата е била уведомена за съкращението в щата, както и за инициираната процедура за подбор, тя не е представила всички документи за притежаваното от нея образование и допълнителни квалификации. Претендират се разноските по делото и е направено възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

            Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

            От личното трудово досие на ищца Н.Н.К. с ЕГН ********** *** се установява, че същата до месец септември 2016 г. е изпълнявала длъжността “учител по турски език” в ОУ „***“, с. В.

В началото на месец септември 2016 г. в училището били предприети мерки по реорганизация на учебния процес. От представените по делото писмени доказателства,както и от изслушаните свидетелски показания се установява, че учениците в ОУ „***“, с. В. показвали изключително ниски резултати на изпитите за външно оценяване по предмета „Български език и литература“. Това мотивирало директора да въведе промени в учебната програма на училището като намали часовете по СИП (свободно избираем предмет) по турски език за сметка на часовете по СИП по български език и литература. В резултат на това се наложила и промяна в щатното разписание на училището. Видно от представените по делото писмени доказателства от 01.01.2016 г. в училището е имало щатно разписание за общо 18 щ. бр., от които 13 щ. бр. педагогически персонал и 5 щ. бр. непедагогически персонал, като в тази бройка не е включен щата на директора. От тези щатни бройки 2 щ. бр. били предвидени за длъжността „учител по турски език“.

Със заповед № 1 от 10.09.2016 г. на директора на училището било одобрено ново щатно разписание, съгласно което училището има одобрен щат от 20 щ. бр., от които 15 щ. бр. педагогически персонал (този път включващ директора) и 5 щ. бр. непедагогически персонал. От тези щатни бройки 1 щ. бр. била предвидена за длъжността „учител по турски език“.

Последното поставило директора пред необходимостта да прекрати трудовото правоотношение с единия от двамата учители заемащи длъжността „учител по турски език“. Към 10.09.2016 г. това били ищцата Н.Н.К. и Ф.М.М..

Със Заповед № 5 от 10.09.2016 г. директорът на училището разпоредил извършването на подбор между двете учителки по турски език. Определил комисия, която да извърши подбора. Определил и критерии, по които да бъде извършен подбора – 1/ образование и квалификация, 2/ ниво на изпълнение на възложената работа и 3/ работа в екип. Ищцата била уведомена, че с оглед предстоящо съкращаване на щата следва да представи в училището данни дали е трудоустроена и дали са налице основанията да се ползва по някое от основанията за закрила при уволнение по чл. 333 от КТ. Ищцата отказала да получи това известие и отказът бил оформен с подписите на двама свидетели.

На 10.09.2016 г. работодателят поискал от председателя на синдикалната организация  на учителите при ОУ „***“, с. В. предварително съгласие за съкращаване на една от двете учителки по турски език.

Определената от работодателя комисия извършила подбор на двете служителки, които заемали длъжността „учител по турски език“. Проверявали работата на ищцата през последната година, както и работата на Ф.М.М. преди три години, тъй като до месец септември 2016 г. била три години по майчинство. От представения по делото протокол за извършен подбор от назначената комисия, както и разпитаните в съдебно заседание свидетели се установява, че на двете оценявани учителки е дадена една и съща оценка за образование и квалификация. Отбелязано било, че и двете има висше образование. Данните за самата ищца комисията взела от щатното разписани, защото по трудовото досие на ищцата липсвало каквото и да е доказателство за образование, освен едно удостоверение, че учи. В училището обаче наели, че тя има висше образование. И за двете оценявани учителки няма отбелязани допълнителни квалификации, тъй като по трудовите им досиета липсвала такава информация. От представените на съда писмени доказателства се установява,ч е ищцата има висше образование степен „магистър“ със специалност „турски и руски език“ с професионална квалификация „преподавател по руски език и литература и турски език и литература“; висше образование степен „магистър“ със специалност „предучилищна и начална училищна педагогика“ с професионална квалификация „детски учител“; допълнителна квалификация на тема „Работа с ученици билингви в училище“; допълнителна квалификация на тема „Обучение на педагогически специалисти за работа с деца и ученици със специални образователни потребности“.

Установява се, че на ищцата е дадена по-ниска оценка на изпълнение на възложената работата и на работата в екип. За да вземат това решение членовете на комисията са се позовали основано на ниската посещаемост на занятията по СИП, водени от ищцата, на констатираната липса на провеждани от нея входни, междинни и изходни проверки на знанията на учениците, както и на неучастието ѝ в организационния живот в училището. Свидетелите заявиха, че тя никога не се включвала в съставянето на програмата, не подготвяла участие на учениците си в организирани от училището мероприятия и празници, не е участвала в родителски срещи или работа с изоставащи ученици. Тези данни безспорно се установиха в хода на делото, както от събраните писмени доказателства, така и от изслушаните в съдебно заседание свидетели. Няма събрани доказателства, които да поставят под съмнение тези изводи. Следователно от изводите на комисията, осъществяваща подбор, на работодателя е препоръчано да прекрати трудовото правоотношение с ищцата.

На 14.09.2016 г. председателят на синдикалната организация  на учителите при ОУ „***“, с. В. дал предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване на щата.

Това било направено със заповед № 6 от 14.09.2016 г. на директора на ОУ „***“, с. В.. В заповедта е записано, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване в щата и след извършен подбор трудовото правоотношение на ищцата с работодателя се прекратява, считано от 15.09.2016 г. Разпоредено е на лицето да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 от КТ и за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Ищцата отказала да получи заповедта и отказът бил удостоверен с подписите на двама свидетели. В по-късен момент заповедта била изпратена на ищцата и по пощата.

Видно от представената в съдебно заседание трудова книжка на работника в оригинал, съдът констатира, че липсват отбелязвания, свидетелстващи работникът да е започвал нова работа след като трудовото правоотношение е прекратено на 14.09.2016 г.

От изслушаната по делото СИЕ се установи, че размера на дължимото на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за шест месеца, ако уволнението ѝ бъде обявено за незаконно, възлиза на 4284 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като компетентно и мотивирано.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на делото са три кумулативно съединени иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на незаконно уволнения работник на заеманата длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволнения работник е останал без работа. От спецификата на исковете е видно, че вторите два иска имат акцесорен характер по отношение на първия. Основателността на първия иск е задължителна предпоставка за тяхното уважаване. По същество по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ доказателствената тежест е обърната – ответникът (работодателят) е този, който трябва да докаже законосъобразност на уволнението.

За да бъде законосъобразно уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ, е необходимо работодателят да докаже, че е извършено реално съкращаване на щата за заеманата от ищеца длъжност. При повече от един работник заемащ тази длъжност работодателят следва да извърши подбор и да докаже законосъобразното му извършване.

Всяка една от тези две предпоставки беше доказана в хода на производството. Вече бе установено, че към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата Н.Н.К. е заемала длъжността „учител по турски език” в ОУ „***“, с. В.. Именно съкращаване в щата на тази длъжност, може да даде основание на работодателя да прекрати трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ.  Няма никакво значение какъв е общия брой на щатното разписание при този работодател преди и след заповед № 1 от 10.09.2016 г. От значение е единствено броя одобрени щатове за длъжността „учител по турски език“ преди и след тази заповед. Безспорно беше доказано, че от 01.01.2016 г. в ОУ „***“, с. В. 2 щ. бр. били предвидени за длъжността „учител по турски език“, а след издаването на заповед № 1 от 10.09.2016 г. на директора на училището за одобряване на ново щатно разписание в училището е оставена само 1 щ. бр. за длъжността „учител по турски език“. Реорганизацията на работата е изцяло прерогатив на работодателя и зависи от неговата преценка на нуждите на предприятието. По тази причина съдът намира, че съкращаването на щата за заеманата от ищцата длъжност е реално.

Безспорно бе установен и фактът, че работодателят е извършил подбор. Това е станало реално, а не само фиктивно. Назначена е комисия, определени са критериите за оценка на двете учителки, между които да се извърши подбора. Съобразен е максимално широк кръг от факти във връзка с посочените от работодателя критерии за оценка. Комисията, осъществяваща подбор, е препоръчала на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, основавайки се на поставената по-ниска оценка на изпълнение на възложената работата и на работата в екип на ищцата – ниската посещаемост на занятията по СИП, водени от ищцата, на констатираната липса на провеждани от нея входни, междинни и изходни проверки на знанията на учениците, както и на неучастието ѝ в организационния живот в училището. Наистина комисията не е взела предвид всички притежавани от ищцата образователни степени и допълнителни квалификации. Но на първо място, това е изцяло по вина на ищцата – тя е знаела за съкращаването в щата на нейната длъжност, знаела е за процедурата за подбор. Въпреки това не е представила онези документи, които биха били в нейна полза при вземане на решението. Със собственото си бездействие тя сама е поставила работодателя в положение да не може съобрази тези данни. Тя дори не си е направила труда да предостави на работодателя доказателство, че разполага с образованието, което е задължително за заеманата от нея длъжност. На второ място, се установява, че основната причина комисията, назначена да извърши подбор, да препоръча на работодателя да прекрати трудовото правоотношение именно с ищцата е ниската оценка на нейната работа, а не липсата на съответно образование на ищцата или наличието на по-добро такова у другия учител. По тази причина дори тези документи да бяха представени на работодателя, изводът нямаше да бъде по-различен. Следователно липсата на тези документи при извършване на подбора, не опорочава същия – в този смисъл и Определение № 3 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 940/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д..

Предвид тези изводи, настоящият съдебен състав намира, че уволнението е законосъобразно, поради което и предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан. С оглед акцесорния характер на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, неоснователността на главния иск води до извод и за тяхната неоснователност.

Предвид направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника сумата от 939,80 лв., представляващи адвокатско възнаграждение платено от ответника в настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 208 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предявен от Н.Н.К. с ЕГН ********** *** срещу ОУ „***“, с. В., представлявано от Директора Г.Н.Г., за признаване уволнението ѝ със Заповед № 6 от 14.09.2016 г. на директора на ОУ „***“, с. В., за незаконосъобразно и неговата отмяна, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, предявен от Н.Н.К. с ЕГН ********** *** срещу ОУ „***“, с. В., представлявано от Директора Г.Н.Г., за възстановяване на незаконно уволнения работник на заеманата длъжност, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, предявен от Н.Н.К. с ЕГН ********** *** срещу ОУ „***“, с. В., представлявано от Директора Г.Н.Г. за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволнения работник е останал без работа, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА Н.Н.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОУ „***“, с. В., представлявано от Директора Г.Н.Г., сумата в размер на 939,80 лв. (деветстотин тридесет и девет лева и осемдесет стотинки), представляващи адвокатско възнаграждение платено от ответника в настоящата инстанция.

            Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 14-дневен срок.

 

 

                                                    

            Районен съдия:     ...........................................

                                                                                                    ПЕТИНА НИКОЛОВА