Р Е Ш Е Н И Е

№ 249

гр. Н., 14.08.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд-Н. в публичното заседание на четиринадесети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело № 117 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба с правно основание по чл.350, ал.1 във вр. с чл.349, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 и 9 от КТ и инцидентен установителен иск с правно основание по чл.124 от ГПК от страна на Р.А.Р., Д.Р.Д. и А.Р.Д., последният действащ със съгласието на родителя си Р.Р.,*** против ответника „Регионален Бизнес Център“ – Сдружение с общественополезна дейност – гр. Н., представлявано от С.В.С..

В исковата молба се изнасят следните факти: Ищците са съпруга и синове на Р.Д.Р., починал на *** г. По силата на трудов договор №53/29.07.2011 г. наследодателят на ищците работел при ответната страна. Със заявление №1/30.03.2016 г. той прекратил едностранно трудовото си правоотношение на основание чл.327, т.2 от КТ, а именно поради неизплащане на трудовото му възнаграждение в продължение на няколко месеца. Представителят на ответната страна, обаче отказал да завери трудовата му книжка, като за мотив посочил обстоятелството, че на общо събрание на сдружението, проведено на 18.07.2014 г. той бил освободен от поста. Опитите на наследодателя на ищците да задължи работодателя си да изпълни задълженията си по чл.349, ал.1, т.8 и 9 от КТ чрез Инспекцията по труда, останали безрезултатни. Така по подаденото от Р. заявление за прекратяване на трудовото правоотношение липсвало произнасяне, работодателят не издал заповед за прекратяването на трудовия договор и не вписал съответните обстоятелства в трудовата му книжка относно, прекратяването на правоотношението и трудовия стаж. Ответното сдружение не оспорвало периода на трудовия стаж на наследодателя на ищците, но бил налице отказ да се извършат необходимите вписвания в трудовата му книжка. Предвид тези факти, изложени в исковата молба и допълнението към нея, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното сдружение да изпълни задълженията си за вписване в трудовата книжка на Р.Д.Р. обстоятелствата по чл.349, ал.1, т.8 и 9 от КТ, а именно датата и основанието на прекратяване на правоотношението и периода на трудовия стаж. Наред с това от страна на ищците по делото е предявен и инцидентен установителен иск с искане да се признае за установено съществуващото трудово правоотношение между страните. Те твърдят, че трудовият договор между наследодателя им и ответната страна е бил сключен на 29.07.2011 г. и е съществувал до *** г., когато е настъпила смъртта на наследодателя. С подаването на заявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на Р.Р. правоотношението не било прекратено, тъй като не било възприето от работодателя, поради което до смъртта на наследодателя на ищците трудовото правоотношение съществувало.  Затова ищците молят съдът да признае за установено по отношение на ответната страна, че наследодателят им е бил в трудовоправно отношение с ответника в периода 29.07.2011 г.- *** г.

На ответната страна са връчени съдебните книжа по делото и е указан законовия срок за отговор по молбата. Представителят на ответната страна, вписан в регистъра при ШОС С.В.С., е отказал получаването на съдебните книжа, като е депозирал писмено обяснение, в което сочи, че на 18.07.2014 г. на общо събрание на сдружението било взето решение за неговото освобождаване като председател и бил избран нов председател. При освобождаването му С. предал всички съхранявани документи и не бил в течение на дейността на сдружението. Съдът с разпореждане №818 от 23.03.2017 г. е разпоредил връчването на съдебните книжа по делото да се извърши в съответствие с разпоредбата на чл.50 от ГПК, а именно на адреса на сдружението, вписан в регистъра и на лицата по чл.50, ал.3 от ГПК. Връчителят на призовки при РС – Н. не е намерила на адреса лице, на което да се извърши връчването и е констатирала, че на адреса няма седалище на ответната страна, т.е. адресът е напуснат. Предвид тези данни на адреса е залепено уведомление по реда на чл.50, ал.4 от ГПК във вр. с чл.47, ал.1 от ГПК. В двуседмичния срок за получаване на съдебните книжа не се е явило лице, което да ги получи. Поради това съдебните книжа са приложени по делото и на основание чл.50, ал.2 от ГПК те се считат връчени. В срока за отговор по исковата молба такъв не е постъпил. Не са посочени доказателства, не са направени доказателствени искания.

Като съобрази посочените по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Установява се безспорно от представения по делото в заверено копие трудов договор №53/29.07.2011 г., че между „Регионален Бизнес Център“ – Сдружение с общественополезна дейност – гр. Н., представлявано тогава от С. С. К. и наследодателя на ищците Р.Д.Р. е сключен трудов договор, по силата на който Р.Р. е започнал работа при сдружението на длъжността „експерт лизинг“, като е постъпил на работа на 01.08.2011 г. На 30.03.2016 г. Р.Р. е подал заявление вх. №1/30.03.2016 г., с което е уведомил ответната страна, че считано от момента на получаване на заявлението, той прекратява едностранно трудовото правоотношение, поради неизплатено трудово възнаграждение от месец октомври 2014 г. Това заявление станало достояние на ответната страна, тъй като било представено на представителя на ответника, който представител към този момент бил вписан в Регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, а и в счетоводството при ответника в трудовата книжка на Р.Р. били отбелязани обстоятелствата за прекратяването на договора, както и периодът на протеклия трудов стаж. Тези отбелязвания в трудовата книжка обаче останали неподписани, както от представляващия сдружението, така и от счетоводителя, тъй като през това време вече /30.03.3016 г./ на проведено общо събрание на сдружението било взето решение за освобождаване на досегашния председател и бил избран нов председател, за който обаче не били предприети мерки да бъде вписан в Регистъра за юридическите лица с нестопанска цел. По тази причина в трудовата книжка на Р.Р. въпросните обстоятелства не били отразени по надлежния ред /липсвали подписите на лицата, които ги удостоверяват/. На *** г. Р.Р. починал и неговите наследници – съпруга и синове са встъпили в производството, претендирайки да се установи наличието на трудовото правоотношение и трудовия стаж на наследодателя им и да се оформи по надлежния ред трудовата му книжка.

Горепосочените факти съдът приема за доказани безспорно от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни /показанията на изслушания по делото свидетел С. Ю. А./. Всъщност тези факти /относно периода на трудовото правоотношение, прекратяването му, липсата на отразени в трудовата книжка данни/ не са спорни между страните.

На базата на така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Безспорен е факта на сключения трудов договор между наследодателя на ищците и ответната страна. Безспорно е, че Р. е депозирал при работодателя си заявление за прекратяване на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, а именно поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение на Р., което обстоятелство /неплащани възнаграждения за няколко месеца/ не е оспорено. Съдът приема за безспорен и факта, че това заявление е достигнало до работодателя и е било прието от него. Видно е от самото заявление, че то има вписан входящ номер, което означава, че е регистрирано като входящо при ответната страна. Също така в материалите по изисканите и представени по делото преписки във връзка с постъпвали сигнали в Дирекция „Инспекция по труда“ – Ш.

 е видно, че има приложени обяснения, в които се съдържат данни, че въпросното заявление е било представено на работодателя и прието. Също така от представеното копие на страници от трудовата книжка на Р. е видно, че обстоятелството за прекратения договор е нанесено в книжката, но не е подписано от председателя. Така, че съдът счита, че следва да се приеме за безспорно, че заявлението на Р. за прекратяване на трудовия договор е било регистрирано като входящо при работодателя. При това положение трудовият договор следва да се счита прекратен от момента, в който на работодателя е станало известно заявлението. В този смисъл е и трайната съдебна практика. В настоящия случай това е 30.03.2016 г. и от този момент трудовият договор между Р. и ответната страна следва да се счита прекратен.

Предвид горното съдът счита, че установителната претенция по предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК е основателна и съдът следва да постанови за установено, че Р.Д.Р. е бил в трудовоправно отношение с ответната страна по силата на сключен трудов договор №53/29.07.2011 г. и е работил по същия договор от 01.08.2011 г. до 30.03.2016 г., когато договорът е прекратен от същия на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, което време следва да се зачете за трудов стаж. В останалата част на установителната претенция, а именно за признаване съществуването на трудово правоотоношение в периода от 31.03.2016 г. до *** г., претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна недоказана.

Относно обстоятелствата по чл.349, ал.1, т.8 и 9 от КТ, а именно вписването в трудовата книжка на датата и основанието на прекратяване на правоотношението и периода на трудовия стаж, то действително те не са отразени книжката на Р.. Но съдът счита, че към момента наследниците му нямат правен интерес от предявяване на иск, с който ответната страна да бъде задължена да отрази тези обстоятелства. Това е така, защото с предявения установителен иск, в отношенията им с ответното сдружение въпросите за прекратеното правоотношение на наследодателя им и времето, през което е работил, биха били установени и безспорни. Затова настоящото производство частично следва да бъде прекратено, а именно относно претенцията по чл.350, ал.1 във вр. с чл.349, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 и 9 от КТ.

Съдът счита, че в случая е допустима, основателна и доказана претенцията, предявена от ищцата Р.А.Р. – съпруга на Р.Р. и А.Р.Д. – син на Р.Р., който към датата на подаването исковата молба е бил непълнолетен и действащ със съгласието на своята майка, като понастоящем същият е пълнолетен. Претенцията, предявена от другия син на Р.Р. – Д.Р.Д., съдът счита, че е недопустима, тъй като за този ищец не съществува правен интерес от предявяване на иска. Това е така, защото към момента на смъртта на наследодателя този ищец е пълнолетен и няма данни да е сред лицата, ползващи се с право на наследствена пенсия. Поради това за този ищец липсва правно основание от предявяване на установителния иск и в тази част, по отношение претенцията предявена от Д.Р.Д., производството следва да се прекрати.

При този изход на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС – Н. държавна такса върху уважения установителен иск от 30 лв.  

            Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Регионален Бизнес Център“ – Сдружение с общественополезна дейност, ЕФН 2701005331, със седалище гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №1, представлявано от С.В.С., че Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, починал на *** г. в гр. Ш., наследодател на Р.А.Р., с ЕГН **********, с пост. адрес *** и *, №7 /съпруга/ и А.Р.Д., с ЕГН ********** с пост. адрес *** /син/, е бил в трудовоправно отношение с „Регионален Бизнес Център“ – Сдружение с общественополезна дейност, ЕФН 2701005331, със седалище гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №1, представлявано от С.В.С. по силата на сключен трудов договор №53/29.07.2011 г., прекратен от работника на 30.03.2016 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, и е работил по същия договор от 01.08.2011 г. до 30.03.2016 г., което време следва да се зачита за трудов стаж.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на Р.А.Р., с ЕГН **********, с пост. адрес *** и А.Р.Д., с ЕГН ********** с пост. адрес ***Регионален Бизнес Център“ – Сдружение с общественополезна дейност, ЕФН 2701005331, със седалище гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №1, представлявано от С.В.С., с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК в останалата му част, а именно за признаване съществуването на трудово правоотношение между Регионалния Бизнес Център и Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, починал на *** г. в гр. Шумен в периода от 31.03.2016 г. до *** г.

ОСЪЖДА „Регионален Бизнес Център“ – Сдружение с общественополезна дейност, ЕФН 2701005331, със седалище гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №1, представлявано от С.В.С. да заплати по сметка на РС – Н. държавна такса върху уважения иск в размер на 30 лв. /тридесет/ лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. д. №117/2017 г. в частта му относно предявената претенция с правно основание по чл.350, ал.1 във вр. с чл.349, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 и 9 от КТ и по чл.124 от ГПК от страна на Р.А.Р., с ЕГН **********, с пост. адрес *** и А.Р.Д., с ЕГН ********** с пост. адрес *** и Методий4, №7 като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. д. №117/2017 г. в частта му относно предявените искове с правно основание по чл.350, ал.1 във вр. с чл.349, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 и 9 от КТ и по чл.124 от ГПК от страна на Д.Р.Д., с ЕГН ********** с пост. адрес *** и Методий4, №7 като недопустимо.

           

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: