Р Е Ш Е Н И Е

№ 208

гр. Нови пазар, 17.07.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №194 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е искова молба с обективно съединени искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца „Е.П.П.“ – АД – гр. В., представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., с процесуален представител по делото юрисконсулт М. М. против ответника Н.И. ***.

Ищецът „Е.П.П.“ АД сочи, че ответникът била клиент на ищцовото дружество във връзка с продажбата на електрическа енергия. Обектът на потребление се намирал в с. В., обл. Ш., с клиентски номер ***, абонатен №***. Отношенията между страните се регламентирали от Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.ОН Б.П.” – АД, приети на основание Закона за енергетиката и одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.17,т.2 от общите условия ответникът бил длъжен да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, уреден в тези общи условия. Потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимата сума. Съгласно чл.38 от общите условия потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок на суми, дължими към ищцовата страна, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Ответникът дължал на ищцовата страна сума в общ размер от 273, 75 лв. за потребена ел.енергия в горепосочения обект, за която били издадени фактури в периода 10.06.2014 г. – 13.06.2014 г.

Самата ел. енергия била консумирана през 2007 г.,  но поради независещи от ищеца обстоятелства /неосигурен достъп до уреда за измерване/, била отчетена и фактурирана в периода 10.06.2014 г. – 13.06.2014 г.  Сумата била формирана от главница в размер на 225, 80 лв. и 47, 95 лв. – мораторна лихва. Ищецът депозирал заявление по чл. 410 от ГПК и в НпРС било образувано ч.гр.д. №1226/2016 г. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми. Длъжникът обаче подал възражение срещу заповедта в дадения от съда срок и това била причина да се инициира настоящото установително производство. Затова ищцовото дружество моли, съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумите от 225, 80 лв. – главница по издадени фактури в горепосочения период и 47, 95 лв. – мораторна лихва от датата на падежа на всяка фактура до 24.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 08.12.2016 г. до окончателното плащане, както и да присъди направените в заповедното производство разноски и тези в настоящото установително производство.

 На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор. В този срок отговор е депозиран и в него ответникът оспорва исковите претенции. Твърди, че той няма облигационно отношение с ищцовата страна – не е сключвал договор с ищеца за доставяне на ел.енергия. Посочва че имотът – обект на потребление бил собственост на друго лице. Изтъква, че в твърденията на ищцовата страна има противоречия, тъй като се твърдяло, че ел. захранването в обекта било възстановено на 13.06.2014 г., а в същото време му била начислена консумирана ел. енергия  с дата 10.06.2014 г. В съдебно заседание признава задължение за консумирана ел. енергия преди прекъсването на захранването, като не уточнява кога е консумацията и кога е прекъсването на захранването.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца са представени следните документи: справка за потреблението от 23.01.2017 г., извлечение от сметка към 24.11.2016 г., извлечение от фактури и плащания, фактура №*** от 13.06.2014 г.  за 23 лв. за възстановяване на захранването и фактура №  №***  от 10.06.2014 г. за 202, 80 лева,  общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН Б.П.” – АД, решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране №ОУ-061/07.11.2007 г.

На базата на доказателствата се установява, че ответникът Н.И. *** е потребител, обвързан в облигационно отношение в процесния период с ищцовото дружество. Макар и първоначално в отговора към исковата молба ответникът да оспорва, че е в облигационно отношение с ищеца, то на откритото заседание по делото признава това обстоятелство. Доказва се, че той е титуляр на обект с абонатен №*** в с. В., ул. „А.“ №*, кл. №***. Ответникът не оспорва наличието на старо задължение за консумирана ел. енергия, като не посочва кой е точно периодът, в който е ползвана ел.енергията.

Ищцовата страна претендира консумирана ел енергия на стойност 202, 80 лева, което потребление е отчетено и фактурирано с фактура №***  на 10.06.2014 г. Ищецът твърди, че тази енергия е консумирана през 2007 г., но от данните по делото не се доказва това обстоятелство. Всъщност фактът кога е била изразходвана енергията, за която ищцовата страна претендира, по делото не е доказано с категоричност. Дори и да се приеме, че това е претенция за неплатена енергия, ползвана през 2007 г., то следва да е ясно за кой период на годината. Твърдяното обстоятелство, че служители на ищцовата страна не са имали достъп до обекта на абоната също не е доказано. Не може да се приеме също така, че фактурираната през 2014 г. ел. енергия е ползвана през 2014 г., защото ответникът изрично заявява, че през 2014 г. захранването на обекта е била прекъснато, което обстоятелство ищцовата страна не оспорва. От друга страна ако с горепосочената фактура №***  на 10.06.2014 г. е отчетена енергия, консумирана през 2007 г., то неоснователно това е сторено по цени за 2014 г. Предвид тези обстоятелства съдът счита, че не е доказано по делото с нужната категоричност кой е периодът, за през който ответникът е ползвал ел.енергия и не е изпълнил задължението си да я заплати и какъв е размерът на задължението му. Поради това в тази част претенцията на ищцовото дружество е неоснователна и недоказана.

Що се отнася до задължението по фактура №*** от 13.06.2014 г. за 23 лв., то е за възстановяване на захранването с ел. енергия. Ищецът не е представил доказателства за подадено искане от ответника за възстаняване на ел. захранването на обекта, няма други данни ответникът да е инициирал това захранване. Съгласно чл.21, ал.1 от  Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН Б.П.” – АД, „Е.П.П.” АД изисква от „Е.П.М.” АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия, след отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последният заплати на „Е.П.П.” АД и „Е.П.М.” АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. В настоящия случай очевидно ответникът е имал налично старо задължение за консумиране на ел. енергия, което не е било заплатено и същевременно захранването е било прекъснато поради неговото виновно поведение, от проводника на стълба. Следователно за обекта в с. В., ул. „А.“ №*, с кл. ном. ***  е налице ново облигационно отношение, между ищеца и потребител, който е  поискал възстановяване на захранването на обекта. При това положение ответникът не следва да отговаря за конкретното задължение по фактура №*** от 13.06.2014 г.  на стойност 23 лв. за възстановяване на захранването.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявените осъдителни претенции на ищцовата страна за главница са неоснователни и недоказани, а следователно и претенцията за лихва е неоснователна и недоказана. Поради това намира, че като такива претенциите следва да се отхвърлят.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

           

ОТХВЪРЛЯ предявените от страна на ищеца „Е.П.П.“ – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., Т. Г, бул. „В.В.“, №*, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., с процесуален представител по делото юрисконсулт М. М. искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 225, 80 лв. /двеста двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/ – главница и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска 47, 95 лв. /четиридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ – мораторна лихва, против ответника Н.И. ЮСНЮ, с ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ш. в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: