Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 226

 

Гр. Нови пазар, 25.07.2017 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 13.06.2017 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 302 по описа на съда за 2017 г. при секретаря Галина Александрова, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД

Делото е образувано по искова молба вх. рег. № 1674 от 16.03.2017 г., подадена от Н.А.С. с ЕГН ********** *** К., със съдебен адрес: адв. Д.М.от *, срещу Е.И.Е. с ЕГН ********** *** К., с която моли съдът да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 10000 лв., представляващи обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него боли и душевни страдания, в резултат от причинена му от ответника средна телесна повреда, за което деяние ответникът се признал за виновен и сключил споразумение с прокурора, одобрено от съда с определение по НОХД № 636/2016 г. на НПРС. В исковата молба се твърди, че на 20.04.2016 г. ответникът без да е предизвикан нападнал ищеца и с тръба му нанесъл удари по всички части на тялото. Така му причинил телесни увреждания, отговарящи на една средна телесна повреда и няколко леки, за което и бил признат за виновен по посоченото наказателно дело от общ характер. Ищецът твърди, че лечението му продължило повече от 3 месеца. Изпитвал болки по цялото.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа така предявения иск. Излага аргументи касателно основателността на иска досежно неговия размер.

С отговорът си ответникът Е.И.Е., действащ чрез своя процесуален представител адв. Ю.Р., оспорва иска, както по основание, така и по размер. Твърди, че на 20.04.2016 г. ищецът е нападнал майка му като опитал да извърши непристойни действия с нея. Майката на ответника оказал съпротива и Е.Е. избягал. Ответникът заварил майка си много разстроена. За случилото се ответникът съобщил на полицията. Ответникът тръгнал да потърси тяхна близка, която да остане и успокои майка му, но срещнал ищецът и емоционална повлиян от противоправното му поведение срещу майка му, го нападнал. Счита, че твърденият вредоносен резултат е изцяло в резултат на съпричиняване, поради което не дължи обезщетение. Освен това счита, че предявения иск е прекомерен с оглед принципа за справедливост. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от ищеца.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа изложеното в отговора и счита, че искът е неоснователен изцяло поради предходното противоправно поведение на ищеца, с което той предизвикал ответника.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От присъединеното към делото НОХД № 636/2016 г. на НПРС се установява, че ответника Е.И.Е. с ЕГН ********** *** К. се е признал за виновен в това, че на 20.04.2016 г., около 16.00 часа в с. К., обл. Ш., причинил средна телесна повреда на Н.А.С. от същото населено място, изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия му горен крайник / в случая за срок по-голям от един месец/ - престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, като са се съгласил да изтърпи определеното в споразумението с НПРП наказание. Съдът е одобрил споразумението.

От събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото никога не са били в лоши отношения. Нещо повече – до инцидента били близки и си помагали.

На процесната дата 20.04.2016 г. сутринта ищецът Н.А.С. посетил дома на ответника Е.И.Е.. Последният бил на работа, а в дома му се намирала майка му – А.И.. Нападнал възрастната жена, хванал я за гърдите ѝ и опитал да я избута в килера. Тогава тя се развикала и започнала да го удря и в резултат на това той избягал.

Когато по обяд Е.Е. се прибрал у дома си, заварил майка си изпаднала в шок и сигнализирал полицията. Подал сигнал и бил разпитан. На връщане от срещата с полицаите Е. видял ищеца да пасе кравите на полянката до джамията в селото. Повлиян от случилото се с майка му, той слязъл от колата, взел намиращата се в багажника му тръба и започнал да нанася удари на ищеца.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. А.И.. На първо място, същото тя е разказала и на досъдебното производство. И тогава и сега, разказът ѝ не се е променял съществено. Освен това сигналът до полицията за нападението над нея и бил преди да бъде нападнат ищеца. Ако версията за противоправно поведение на ищеца беше само с цел да се оправдае поведение на ответника, тогава сигналът за нападението над А.И. щеше да е след нанесения побой, а не преди това. Освен това звучи нелогично обяснението на близките на ищеца, че никога не са му задали въпроса защо е бил нападнат от ответника. Още повече, че по делото се установи, че страните са били в добри, дори близки отношения, поведението на ответника би изглеждало нелогично и неоправдано и те биха потърсили обяснение. Поне биха задали въпроса на пострадалия дали той знае защо е предизвикана тази агресия. Нелогично е, че дори не са попитали пострадалия това дали ответникът му е казал защо го напада. Настоящият съдебен състав счита, че те много добре знаят какво е предизвикало агресията, но отказват да говорят за това в съда.

От представените по делото доказателства се установява, че с нанесения на посочената дата побой на ищеца са причинени следните увреждания: контузия на главата; фрактура на дясната скулна кост; обширно кръвонасядане около скулата, на дясната половина на лицето и шията; фрактура на латералния епикондил на лявата мишечна кост; охлузване по кожата на гърба на лявата ръка – между първо и втори пръст. Срокът за възстановяване според изслушаната от съда и изцяло кредитирана СМЕ е до 3 месеца.

От свидетелските показания се установява, че пострадалият е бил със счупена ръка, което е затруднявало движението на тази ръка. Затруднено било и храненето поради фрактурата на скулата. Изпитвал болки. След побоя отслабнал много физически, вече не можел да се занимава със селскостопанска работа, както преди.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свое виновно действия или бездействие. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По делото безспорно се установи, че ответникът е причинил на ищеца средна телесна повреда по смисъла на НК. На пострадалия са причинени: контузия на главата; фрактура на дясната скулна кост; обширно кръвонасядане около скулата, на дясната половина на лицето и шията; фрактура на латералния епикондил на лявата мишечна кост; охлузване по кожата на гърба на лявата ръка – между първо и втори пръст. Срокът за възстановяване според изслушаната от съда и изцяло кредитирана СМЕ е до 3 месеца.

В резултат на гореописаното престъпление, пострадалият е претърпяла болки и страдания, които са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари. Затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче, не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които се взеха предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения и други. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането, но в случая следва да се включат и измененията от личностен тип, до които е довела причинената на лицето травма.

Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетен пострадалия, едва след като се установи, че действително е претърпял такива вреди, което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по делото.

Същевременно обаче по делото се установи, че агресията на ответника е била провокирана от предходно противоправно поведение от страна на самият ищец срещу майката на ответника. Нападението над майката на ответника е провокирало неговата агресията. Времето, което е изминало между узнаването на нападението и срещата между ищеца и ответника, може и да прави поведението на ищеца ирелевантно от наказателна гледна точка, т.е. да не позволява обосноваването на афект по смисъла на НК, но това не значи, че този въпрос е ирелевантен за гражданския съд, когато разглежда въпроса за дължимото обезщетение.

От вида и характера на причинените от ответниците увреждания и с оглед обстоятелството, че ответникът е бил провокиран от предходното противоправно поведение на ищеца се налага изводът, че справедливото обезщетяване на понесените от ищеца боли и страдания възлиза на 3500 лв.

Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД).

Предвид извода на съда за основателност на иска и с оглед направените искания за произнасяне досежно разноските, съдът намира, че в тежест на ответниците следва да се възложат направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. съдът намира, че направеното с отговора възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. Трябва да се има предвид, че в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определят само минималните възнаграждения и то с оглед защитавания материален интерес, а не според уважения размер. С оглед цената на иска и свършената работа, съдът не счита, че адвокатското възнаграждение е прекомерно.

Освен това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответника следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на НПРС сумата от 140 лв., представляващи държавна такса по делото, от заплащането, на която ищецът е освободен по силата на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Ответникът следва да заплати в полза на съда и разноските по назначената СМЕ – 201,20 лв.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА Е.И.Е. с ЕГН ********** *** К., ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.С. с ЕГН ********** *** К., сумата в размер на 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на нанесена на 20.04.2016 г. средна телесна повреда, за която ответникът е осъдено по НОХД № 636/2016 г. на НПРС, както и направените по делото разноски в размер на 1000 лв. (хиляда лв.) за адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД в останалата част до пълният предявен размер от 10000 (десет хиляди) лева.

            ОСЪЖДА Е.И.Е. с ЕГН ********** *** К. да заплатИ по сметка на НПРС сумата от 341,20 лв. (триста четиридесет и един лева и двадесет стотинки) – държавна такса и разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                         Петина Николова