Р Е Ш Е Н И Е

 

№ *4

 

гр. Н.,  16.08.2017 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         Районен съд Н. в публичното заседание на четиринадесети август две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Галина Николова гражданско дело № 439 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба от ищеца Н. ***, съдържаща два обективно евентуално съединени искове спрямо двама ответници – В.С.Т. и Н.С.Т. *** с правно основание по чл.93, ал.2 от ЗЗД за плащане от всеки от тях на сумата от 2000лв., представляваща съответна част (половината от двойния размер) на дадения от ищеца задатък по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 19.03.2013 г., който бил развален по чл. 87, ал.2 от ЗЗД., както и законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска.

С исковата молба при условията на евентуалност (ако не бъдат уважени първоначалните искове) са предявени и искове по чл. 55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД за връщане на полученото от двамата ответници във връзка с предварителния договор, а именно от 2000лв., като всеки от тях бъде осъден поотделно да заплати на ищеца по 1000 лв., както и законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 19.03.2013 г. между него и ответниците  е бил сключен предварителен договор, рег. № */*г. на Нотариус П. А., за покупко – продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Н., ул. „***“ № * и представляващ празно дворно място, с площ от 450 кв.м., УПИ *-*от кв. * по плана на гр. Н., заедно с масивна жилищна сграда от 90.96кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, изба от 10.24 кв.м. и масивна постройка от 13,04кв.м. при граници на имота: УПИ *-*УПИ *, и УПИ *-*, при договорена продажна цена в размер на 30 000лв.  Ищецът сочи, че страните се споразумели, съгласно т. ІІ и VІІ от договора, продавачите – ответници да се снабдят с всички необходими документи за собствеността върху имота и да го прехвърлят не по – късно от 18.04.2013 г. По договорът ищецът бил платил задатък от 2000лв. срещу разписка. Ищецът сочи, че в срокът на предварителния договор не е извършено прехвърляне на собствеността на имота по вина на ответниците.

Ищецът сочи, че с нотариална покана е отправил едностранно изявление на основание чл. 87, ал.2 от ЗЗД за разваляне на предварителния договор между него и ответниците, т.к той изгубил интерес от сделката, поради неизпълнение по вина на продавачите, а именно сключване на окончателен договор не по – късно от 18.04.2013 г. С нотариалната покана до ответниците ищецът ги поканил да върнат сумата от 2000лв., която с оглед на развалянето на договора по тяхна вина те дължат на ищеца, както и че при липса на доброволно връщане на сумата, ищецът ще претендира двойният размер на даденото капаро по съдебен ред, така както е записано в т.VІ от договора и на основание чл. 93, ал.2 от ЗЗД. Според ищеца, поради това, че в договора не е конкретизирано, както и поради общото посочване на „продавачите“, то същите отговарят самостоятелно, поради което всеки от тях дължи сумата по равно.

Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди всеки от двамата ответници да му заплати на основание чл. 93, ал.2 от ЗЗД по 2000лв., представляваща съответната част от двойния размер на получения задатък от 2000лв. по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 19.03.2013 г., ведно със законната лихва, върху сумата, считано от подаване на иска.

Ищецът е предявил евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за връщане на платеното от него в размер на 2000лв., като платено на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на иска до окончателното й заплащане. Относно тази претенция ищецът желае, съдът да осъди всеки от двамата ответници да му заплати по 1000лв. (половината от 2000лв.), като получени на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

 

Ответниците в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК не са представили писмен отговор по иска. Срокът за отговор по предявената искова молба е до 02.06.2017 г. Ответниците са запознати с неблагоприятните последици от неподаването на отговор, както и за възможността за постановяване на неприсъствено решение.

Ответниците се явяват в последното по делото съдебно заседание, като ответникът Н.Т. не представя доказателства за отсъствието си на датата на първото съдебно заседание, което бе отложено по негова молба. Ответниците твърдят, че не са виновни за отказа на ищеца от сключване на сделката, а това е станало по волята на ищеца, който знаел от тях, че имота е ипотекиран от банка – кредитор и водил преговори с банката за вдигане на ипотеката, но след като не се стигнало до желаното от него уреждане на въпроса с тежестта върху имота, той се отказал сам.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените към исковата молба доказателства – предварителен договор за покупко продажба на недвижими имоти от 19.03.2013 г., сключен между В.С.Т. и Н.С.Т., двамата като продавачи и Н.Л.Д. като купувач за продажба на собствения на продавачите недвижим имот, представляващ дворно място, с площ от 450 кв.м., представляващо УПИ *-*от кв. * по плана на гр. Н., заедно с масивна жилищна сграда от 90.96кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, изба от 10.24 кв.м. и масивна постройка от 13,04кв.м. при граници на имота: улица „***“, УПИ *-*, УПИ * и УПИ *-*, при договорена продажна цена в размер на 30 000лв., от които при подписване на договора продавачите са получили сумата от 2000лв. и в срок до 18.04.2013 г. ще получат 28 000лв. Съгласно т. VІ от договора, в случай, че някоя от страните се откаже от изпълнение на договора или е неизправна страна по договора дължи на изправната страна връщане на капарото в двоен размер. Представени са още нотариален акт № *, том *, дело № */*г. на Нотариус с рег. № * на Нот. Камара за собственост на продавачите на имота; констативен протокол от 27.11.2013 г. на нотариус с рег. № * на Нот.камара, удостоверяващ, че в периода от 18.04.2013 до 27.11.2013 г. ищецът е посещавал кантората на нотариуса ежедневно с цел извършване на сделка с продавачите по предварителния договор, но такава не е осъществена; нотариална покана от 24.04.2015 г. от ищеца до ответниците за разваляне на договора и връщане на платената по договора сума от 2000лв. в тридневен срок от получаване на поканата, както и указание за последващи негови действия по съдебен ред за нейното получаване, в т.ч и в двоен размер от 4000лв.; нотариалната покана е получена на 05.05.2015 г. от ответника В.Т. и на 11.05.2015 г. от ответника Н.Т..

От така описаните писмени доказателства се установява постигнатото между страните по предварителния договор, и страни по настоящето дело съгласие за продажба на собствения на ответниците недвижим имот за сумата от 30 000лв., от които ищецът е платил сумата от 2000лв. при подписване на предварителния договор. В договорът обаче не се сочи, че платената от ищеца – купувач сума е именно задатък (капаро), имащо за цел да служи за обезпечение за изпълнението на договора, какъвто е смисълът на задатъка, съгл. чл. 93 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, съгласно която при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността, то посоченото в чл. VІ от договора, че „в случай, че някоя от страните се откаже от изпълнение на договора или е неизправна страна по договора дължи на изправната страна връщане на капарото в двоен размер“, следва, че за страните, подписали предварителния договор и настоящи страни по делото е било ясно, че платената по т. І от договора сума в размер на 2000лв. представлява капаро, т.е задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД.

По делото е представена кореспонденция между страните – нотариална покана от 24.04.2015 г.от ищеца до ответниците, получена от последните на 05.05.2015 г., с която ищецът отправя на основание чл. 87, ал.2 от ЗЗД едностранно волеизявление за разваляне на договора, считано от датата на получаване на поканата и им дава 3 –дневен срок от получаване на поканата да му върнат доброволно сумата от 2000лв., представляваща платена част от договорената продажна цена на имота, т.к същата се явява получена от тях на отпаднало основание и подлежи на връщане, съгл. чл. 55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД. В поканата е посочено също, че при липса на доброволно плащане от страна на ответниците по иска, ищецът ще претендира правата си по съдебен ред, като ще иска връщането на сумата в двоен размер, така както предвижда т.VІ от предварителния договор.

По делото е представен констативен протокол от пом.нотариус Ю.В.при Нотариус П. А., с рег. № * на Нотариалната камара, съгласно което за периода от 18.04.2013 г. до 27.11.2013 г. ищецът бил посещавал ежедневно кантората им с „готовност да закупи“ недвижимия имот предмет на предварителния договор от ответниците, в качеството на продавачи. Съдът намира, че подобен констативен протокол не представлява годно доказателство за изправни от страна на ищеца действия за финализиране на сделката, предмет на предварителния договор. Този протокол може да бъде индиция за демонстрирано явно, добронамерено поведение на ищеца, но самото посещаване на нотариалната кантора без насрещните съконтрахенти е безпредметно. Не нотариалната кантора продава имота, а ответниците. Все пак доказателство за добронамереното поведение на ищеца има и това е именно нотариалната покана, която той е изпратил до ответниците през 2015 г.

По делото ответниците са проявили бездействие, като първо не представят писмен отговор, не представят доказателства, а и не вземат участие в първото по делото съдебно заседание, въпреки, че към този момент молба за отлагане на делото е постъпила само от единия от двамата ответинци. Следва да се отбележи, че поведението на ответника Н.Т. е израз на процесуална шикана, доколкото иска отлагане на съдебното заседание на 28.06.2017 г. поради служебни ангажименти, не представя в последствие доказателства за неявяването си, а в последното по делото заседание първата ответница сочи, че не могат да представят доказателства за това неявяване и ще си платят глобата. Всичко това показва, че ответниците са целели единствено отлагане на делото, но не и пълноценна защита. Твърденията на ответницата Т., че нямат вина за това да не се осъществи сделката не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че сключения между страните по делото на 19.03.2013 г. предварителен договор за покупко – продажба на собствения на ответниците недвижим имот е развален, считано от датата на получаване на нотариалната покана – 05.05.2015 г., съгласно приложения протокол (л.8), а ищецът се явява изправна страна по него, което се доказва от приложените писмени доказателства и конкретно самата нотариална покана. Ответниците въпреки значителния допълнителен срок до получаването на поканата не са изпълнили задълженията си по т. ІІ от договора и в срока по т.І до 18.04.2013 г., поради което се явяват неизправна страна по този договор.

В резултат на постигнатото между страните съглашение, т. VІ от предварителния договор и на основание чл. 93, ал.2 от ЗЗД ответниците дължат връщане на получения от тях задатък от общо 2000лв. в двоен размер, т.е общо 4000лв., т.к същия представлява обезщетение за вредите от неизпълнение на договорно задължение за сключване на окончателен договор, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 21.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Отговорността на двамата ответици е разделна, доколкото се касае за парично задължение, което е делимо, поради което и частта, която следва да върне на ищеца всеки един от тях е в размер на 2000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 21.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Поради уважаване на главният иск по чл. 93, ал.2 от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по евентуалният иск по чл. 55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, т.к не се е сбъднало условието, при което той следва да бъде разгледан, а именно отхвърляне на главния иск.

Относно претендираните от ищеца разноски по делото, същия е представил списък на разноските, които са в общ размер на 750лв., от които държавна такса в размер на 160лв. и адвокатски хонорар в размер на 590лв. Съдът намира искането за допустимо, основателно и доказано и следва да се уважи, като ответниците бъдат осъдени на основание чл.78, ал. 1 от ГПК да заплатят тези разноски на ищеца в полагащата се част на всеки един от тях, а именно 375 лв.

Съдът съобрази, че е пропуснал да наложи глоба на основание чл. 92а от ГПК на ответника Н.Т. за неоснователното отлагане на делото на 28.06.2017 г. Съгласно цитираната разпоредба глобата се налага при всички случаи независимоо от изхода на недолото. Съдът намира, че размерът на глобата следва да е в минималния предвиден в чл. 91, ал.1 от ГПК, а именно от 50лв.  поради налагането на глобата с настоящето решение, то същата подлежи на обжалване заедно с него.

 

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд Н.,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 93, ал.2 от ЗЗД, В.С.Т. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Л.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 000лв.( две хиляди лева),  представляваща двойния размер на половината от задатъка, предоставен от ищеца Н.Л.Д. при сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот на 19.03.2013 г., служещ за обезщетение за вредите от неизпълнение на договорно задължение за сключване на окончателен договор, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 21.04.2017 г. до окончателното й изплащане.

 

Осъжда на основание чл. 93, ал.2 от ЗЗД, Н.С.Т. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Л.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 000лв.( две хиляди лева),  представляваща двойния размер на половината от задатъка, предоставен от ищеца Н.Л.Д. при сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот на 19.03.2013 г., служещ за обезщетение за вредите от неизпълнение на договорно задължение за сключване на окончателен договор, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 21.04.2017 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.С.Т. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Л.Д. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 375лв. (триста седемдесет и пет лева).

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.С.Т. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Л.Д. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 375лв. (триста седемдесет и пет лева).

 

Налага на основание чл. 92а, вр. чл. 91, ал.1 от ГПК на Н.С.Т. с ЕГН ********** ***, ГЛОБА в размер на 50лв. (петдесет лева) за неоснователното отлагане на съдебното заседание на 28.06.2017 г.

 

След влизане в сила на решението по делото да се издаде изпълнителен лист в полза на РС Н. за присъдената глоба.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

                                             Районен съдия : ......................................

                                                                            Галина Николова