Р       Е     Ш      Е      Н      И      Е

                                                       № 366

                                   Гр.Н.,24.11.2017г.

 

   Районен съд Н. в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                             Председател:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                        Секретар:ГАЛИНА АЛЕКСАНДРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.д.№509 по описа за 2017 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

    Делото е образувано по предявена жалба с правно основание чл.149 ал.5 от АПК във вр.чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗвъв вр.чл.19 ал.8 от ППЗСПЗЗ ,по жалба/наименована искова молба/,предявена от Е.М.М. *** против протоколно решение №43/01.12.1992г.на Поземлена комисия при Община Н..

     Жалбоподателката твърди,че е наследник по закон на Т.Т.К.,б.ж.на с.Н.,акт за смърт №***г.С протоколно решение №43/01.12.1992г.на Поземлена комисия при община Н.,по повод на подадено от наследниците Т.Т.К. за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи,принадлежащи на общия наследодател, им било отказано  и отречено правото на възстановяване на собственост върху наследствените имоти.

     Жалбоподателката твърди,че цитираното решение е нищожно,като излага следните съображения:Видно от титулната част на решението е,че при постановяването му са учавствували 11 члена,ведно с председател и секретар,а решението било подписано само от председател,секретар и трима члена на комисията.Съгласно решения на ВКС,постановени  във връзка с производства по чл.290-293 от ГПК,“когато административен орган е колективен ,той взема решенията с обикновено мнозинство  от членовете си ,а решението се подписва от председателя и секретаря на комисията“.

     Последиците на решението налагали да се приеме,че е от съществено значение дали същото е подписано от 6 или повече членове на комисията,защото то представлявало индивидуален административен акт,който има конститутивно действие  относно възникването на вещните права върху обособен обект на реституция.

     При това положение,обжалваното решение на ПК  било постановено при липса на кворум,липсвало волеизявление на административния орган/нарушаване на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт/,което обуславяло нищожността му.

     Предвид гореизложеното,жалбоподателката моли да бъде призована на съд и съдът признае за установено,че Протоколно решение №43/01.12.1992г.,постановено от Поземлена комисия при община Н.,обл.В./отм./,като орган по чл.33 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.60 от ППЗСПЗЗ е  НИЩОЖНО,тъй като е издадено при липса на кворум и неспазване на административно производствените правила за издаване на административни актове.

     Моли,след прогласяване на административния акт за нищожен,да върне преписката на органа по чл.60а от ППЗСПЗЗ за ново произнасяне при спазване на материално-правните предпоставки при издаването на административни актове.

      Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

     В съдебно заседание жалбоподателката не се явява.За нея се явява адв.П.Н. –ШАК.Поддържа жалбата.В допълнение,моли,при произнасяне за направените от доверителката му разноски,съдът да има предвид,че  ОСЗ Н. не е юридическо лице ,същата е на подчинение на Областна дирекция „Земеделие“,която е юридическо лице  ,поради което следвало разноските да се търсят от юридическото лице ,съгласно чл.203-207 АПК.

      За административния орган –Общинска служба по земеделие с.Н./правоприемник на административния орган,издал процесното решение- Поземлена комисия с.Н./  се явява Началника й  Н. В..Не оспорва жалбата.

      Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

    От приобщените по делото писмени доказателства се установява,че със заявление вх.№2317/13.02.1992г. от Р.Т.К. ,наследник на Т.Т.К.е поискано възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на с.И.,общ.В..Доколкото се касае за претенция за възстановяване на земеделскси земи в с.Ц.,именно Поземлена комисия с.Н. е органът ,който следва да се произнесе по подаденото заявление.Решението на Поземлена комисия Н. –Протокол №43/01.12.1992г.е издадено на 01.12.1992г.,при действието на ППЗСПЗЗ в редакцията му ДВ бр.34/1992г.Поземлената комисия е била в състав:председател –С. К.,,секретар –Х. И. и Ив.С., К.К.,Х. И., П. Р., А. М.,Й. Х., Л. Г.,И. В. и И. К.-членове.Подписано е от председател,секретар и трима от членовете на комисията.

    Във връзка с направено от  жалбоподателката доказателствено искане за задължаване на административния орган  да представи цялата преписка по Заявление №2317/13.02.1992г.,ведно с всички относими към производството документи,в т.ч. и Заповед за назначаване на комисия по чл.33 ал.1 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието,касаеща състава на ПК-редакция 1992г., в свое писмо с изх.№233/27.09.2017,ОСЗ Н./правопремник на ПК с.Н./ е уведомила съда,че след направена проверка в архива на ОСЗ Н. се установило,че не е налична горепосочената заповед в архива.

      При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

        Жалбата е подадена от надлежна страна и е допустима.Жалбоподателката Е.М.М. е  законен наследник на Т.Т.К.-лицето,възстановяване собствеността на чиито земи ,се е произнесла Поземлената комисия с атакуваното решение./удостоверения за наследници с изх.№***г.,издадени от Община Н./.

      Разгледана по същество,същата се явява основателна,поради следните съображения :

      Разпоредбата на чл.60 ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ /в редакцията му преди изменението в ДВ бр.113/28.12.1999г./,при действието на която е  било постановено процесното решение,определя съставът на поземлените комисии,които се състоят от председател,секретар и нечетен брой членове,включващи различни специалисти.Тази законова норма определя щатния състав на поземлената комисия ,но нито този текст,нито друга норма от ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ определя в какъв състав ПК постановява решението си.

     При липса на специална норма в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ към 01.12.1992г.досежно формата на акта,постановяван от поземлената комисия,следва да се приеме,че е приложим общият административнопроцесуален закон –ЗАП,действащ към същия момент.Съгласно чл.15 ал.2 т.6 изр.2 от ЗАП/отм./,колективният административен орган взема решенията си с обикновено мнозинство ,а то се подписва от председателя и секретаря.

     В случая,видно от обжалваното решение е ,че при вземането му,то е подписано от председателя и секретаря,както и трима от членовете./а състава на комисията е от 11 души,вкл.председател,секретар и членове/.тоест,решението не е прието с необходимото мнозинство,тъй като шест от членовете не са го подписали.Това обстоятелство обуславя липса на валидно волеизявление на колективния административен орган,какъвто безспорно е Поземлената комисия,издадено в упражняване на неговите властнически правомощия при изпълняване на функции на държавно управление.Констатираният порок толкова съществено засяга законността на административния акт,че води до неговата нищожност.

     Предвид гореизложеното,съдът намира,че предявената жалба е изцяло основателна и атакуваното решение на ПК с.Н. следва да бъде прогласено за нищожно,а преписката ,по която същото е било постановено,следва да се върне на административния орган- Общинска служба с.Н. за постановяване на валидно и мотивирано решение.

     С оглед изхода на делото,ответницата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 525 лева,от които 500.00лв.-адвокатско възнаграждение, държавна такса пред Административен съд Ш. в размер на 15.00 лева и държавна такса по сметка на Районен съд Н. в размер на 10.00 лв.Съдът не споделя доводите на пълномощника на жалбоподателя,че тези разноски следва да се вменят за заплащане на Областна дирекция „Земеделие „гр.Ш.,тъй като Общинска служба „Земеделие „с.Н. не е юридическо лице,респ.първостепенен разпоредител с бюджетни кредити,тъй като страна в настоящото производство е Общинска служба „Земеделиие“с.Н.,а не Областна дирекция „Земеделие „гр.Ш.,поради което именно ОСЗ Н. следва да понесе разноските на другата страна,доколкото решение се постановява в полза на другата страна –жалбоподателят по делото.

     Водим от гореизложеното,съдът

 

                                     Р     Е    Ш     И    :

 

     ОБЯВЯВА за нищожно Протоколно решение №43/01.12.1992г на Поземлена комисия Н. ,взето във връзка с подадено заявление вх.№2317/13.02.1992г. от Р.Т.К. ,наследник на Т.Т.К.,за възстановяване правото на собственост

С план за земеразделяне на имоти-земеделски земи в землището на с.Ц.,общ.Н.,подробно описани в посоченото протоколно решение.

 

     ИЗПРАЩА преписка на Общинска служба „Земеделие“с.Н. за произнасяне по заявление свх.№2317/13.02.1992г. от Р.Т.К. ,наследник на Т.Т.К.,за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в землището на с.Ц.,общ.Н..

 

    ОСЪЖДА ответника Общинска служба „Земеделие“с.Н.,с адрес:с.Н.,общ.Н.,обл.Ш.,ул.“***“№8 ет.1 да заплати на жалбоподателя Е.М.М. с ЕГН:**********,с адрес:с***/с пълномощник по делото адв.П.Н. –ШАК / направените по делото разноски в размер на  525.00лв./петстотин двадесет и пет лева/.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ш. в 14-дневен срок от връчване на съобщението до страните.

 

                                                                                                           РАЙОНЕН   СЪДИЯ: