Р Е Ш Е Н И Е    № 393

гр. Нови пазар, 22.12.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд- Нови пазар в публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдия П. Николова гражданско дело № 516 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид

 

Предявен е са два обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 415 от ГПК, във вр с чл. 410 от КЗ.

            Делото е образувано по искова молба, подадена от ЗД „Б.и.“ АД, гр. С. с ЕИК ***, представлявано от изп. директори С.П. и К.К., с пълномощник по делото адв. М.Г.от САК, срещу Х.Н.М. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 213 по описа на НПРС за 2017 г. Вземането на дружеството касаело 1114,78 лв., платени от застрахователя за ликвидиране на щета по лек автомобил, възникнала от ПТП, както и 25 лв. за направени разходи във връзка с щетата. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но в дадения на длъжника законов срок същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Твърди, че като застраховател е платил по застраховка „А.“ щетите от настъпило ПТП на ***г. Твърди, че от съставените за ПТП документи се установява, че виновен за произшествието е ответника, но се установило, че за трактора няма сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане, представляваща регрес на застрахователя срещу виновния водач. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. В подаденото по-рано становище се изразява молба подадения иск да бъде уважен, а деловодните разноски – възложени на ответника. При условията на евентуалност молят, ако искът бъде частично уважен – разноските да бъдат разпредели, според уважената част.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор от неговия процесуален представител адв. П.Н.от  * АК, с който се твърди неоснователност на иска. Оспорени са по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК протокола за ПТП и всички останали писмени доказателства. Твърди се, че ответника няма вина за настъпилото ПТП. Обяснява, че ответникът като представляващ ЗМ „М.Х.М.“ сключил договор на 05.12.2011 г., с който му било възложена зимната поддръжката на пътищата в област С.. На ***г. изпълнявал задълженията си по договора на път *-*в участъка от км. 0+000 до 3+000. В интервала от 10 до 13 часа движението бил забранено за всички автомобили в двете посоки поради обилен снеговалеж и необходимостта от снегопочистване. Участъкът бил сигнализиран с пътни знаци и табели. Пътят бил непроходим, а почистването му било възложено на ответника. Около 11,50 часа забелязал л.а. да се приближава срещу трактора. Спрял трактора възможно колкото е възможно по-вдясно, но заради снега пътят бил стеснен. Джипът видял, че няма да успеят да се разминат, опитал да спре, но поднесъл и се ударил в спрелия трактор. Признава, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ за трактора е била изтекла, но счита, че няма вина за настъпилото ПТП.

В съдебно заседание бе открито производство по чл 193 от ГПК, с което ответникът оспорва издадения на ***г. протокол за ПТП в частта, в която като виновен участник е посочен ответника.

В хода по същество на делото процесуалния представител на ответникът поддържа изложените в исковата молба доводи и ги доразвива. Счита, че вината на неговия доверител не е доказана. Моли искът да бъде отхвърлен.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между 11.00 часа и 12.00 часа на ***г. св. В.С. пътувал от гр. Д. в посока гр. В. или гр. Ш. с автомобил „Джип ***“ с рег. № ***. Имало обилни снеговалежи и утежнена зимна пътна обстановка. От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 15.02.2017 г. път *-*е бил затворен в периода от 10.00 часа до 13.00 часа. От показанията на св. Н.Л.се установява, че на отклонението от път I-7 за път III-701, откъдето е минал и св. С., е имало бариера. С. не се съобразил със забраната и указателния знак, забраняващ движението по този път и навлязъл по път III-701. Съдът не кредитира показанията на св. С., че пътят е бил отворен за движение и не е имало бариера, тъй като за тези факти има писмени доказателства от ОПУ С. и свидетелските показания на св. Л., които са трети незаинтересовани страни, докато С. като участник в събитията има интерес да се установи, че той няма вина за случилото се.

Карайки по път *-*св. С. вижда насреща да се задава снегопочистваща техника, а именно колесен трактор *-*с рег. № ***. Същият бил управляван от ответника Х.Н.М.. Последният установил, че не може да се размине с лекия автомобил и спрял, докато св. С. се опитал да се размине със спрелия трактор. Установил, че това е невъзможно, опитал да спре, но лекият автомобил поднесъл и се ударил в лявата задна гума на трактора. Тези обстоятелства се установяват от показаният на св. Н. Л., който макар да не е бил пряк очевидец на случилото се, е първият човек, разговарял с двамата водачи непосредствено след инцидента. Той е категоричен, че водачът на лекия автомобил е споделил, че тракторът е бил спрян, но въпреки това е нямало как да се разминат, затова самият водач на лекия автомобил е опитал да спре, при което поднесъл и се ударил в задната гума на снегопочистващата техника. Затова настоящият съдебен състав кредитира неговите показания пред заключението на САТЕ, тъй като заключение на вещото лице се основава на снимки направени при оглед на лекия автомобил на следващия ден в гр. С.. Това поставя въпросът дали всички те са в резултат на процесното произшествие. Освен това св. Л. е категоричен, че непосредствено след инцидента двамата водачи не са имали спор относно случилото се и самият св. С. му е разказал, че тракторът е бил спрял и самият той е поднесъл, а не трактористът. Вещото лице използва за заключението си следите оставени по автомобила според снимките при неговия оглед. Тези следи е възможно обаче да бъдат оставени и след инцидента, когато двете превозни средства са потеглили, за да потърсят полицейски орган. От съставения протокол за ПТП не може да се разбере какво се е случило, тъй като описаната фактическа обстановка по съществото си не носи никаква съществена информация за случилото се. В действителност описанието съдържа едно недовършено изречение без подлог и без глагол, поради което не може да се разбере кой какво е извършил. Някаква информация може да донесе обстоятелството, че описанието съдържа израза „При разминаване със снегопочистваща техника (у-к 1) при стеснен участък от пътя.“. И тъй като единствения друг участник в ПТП е участник 2, т.е. лекият автомобил, то може да се приеме, че каквото и да е направил, го е направил участник 2 „при разминаване със снегопочистваща техника (у-к 1) при стеснен участък от пътя“. По изложените по-горе мотиви съдът приема, че този, който е причинил ПТП-то е именно водачът на лекия автомобил.

След инцидента двамата водачи потърсили органи на МВР. Върнали се до кръстовището на път I-7 и път III-701, където срещнали св. Н. Л.. Обяснили му какво се е случило и той ги упътил към РУ Д.. Там бил съставен процесния протокол за ПТП по указания на Л., който признава, че не е съставен акт по ЗДвП, тъй като щетите били незначителни, а водачът на лекия автомобил бързал. Акт бил съставен на водачът на тракторът, тъй като нямал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

МПС „Джип ***“ с рег. № *** било собственост на „П.Л.Б“ ЕАД. Негов ползвател според свидетелството за регистрация на МПС е „Е-*“ ООД. Съдружник в това дружество към датата на ПТП е бил св. В.С.. Този автомобил е бил застрахован към датата на ПТП по застраховка „А.“ в ЗД „Б.и.“ АД със застрахователна полица № ***.

На следващият ден 16.02.2017 г. в гр. С. св. В.С. подал уведомление за щета на МПС до застрахователя ЗД „Б.и.“ АД. Бил направен оглед на автомобила. Щетите по лекия автомобил били отстранени по заведената щета № ***. Сумата за възстановяването им възлизала на 1099,78 лв.

На 16.01.2017 г. застрахователното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК пред СРС за сумата от 1114,78 лв., представляваща регресно вземане, лихва, считано от подаване на заявлението и разноските по заповедното производство. 31-ви състав на СРС установил, че делото не му е подсъдно и го изпратил по компетентност на НПРС. В НПРС по заявлението на 27.02.2017 г. било образувано ч.гр.д. № 213/2017 г. на същия съд. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично вземане № 107 от 02.03.2017 г. за цялата посочена в заявлението сума.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:

Правният интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 213/2017 г. на НПРС.

Предмет на исковете по чл. 415, респ. 422 от ГПК е установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, като направените разноски в заповедното производство са извън така очертания предмет. С оглед тълкувателната практика на ВКС по разноските и в двете производства съдът се произнася с осъдителен диспозитив при разрешаване на спора по исков ред.

Разпоредбата на чл. 410 от КЗ предвижда, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.

По делото безспорно се доказа, че ответникът не е причинил виновно вредата на леки автомобил „Джип ***“ с рег. № ***. Виновен за настъпилото на ***г. ПТП е водачът на лекия автомобил, който на първо място е нарушил забрана за движение по път, затворен за снегопочистване, не се е съобразил с поставената бариера, която препятствала навлизането по затворения път и в последствие при разминаване със снегопочистващата техника е изпуснал контрола над автомобила и се е ударил в задната лява гума на спрелия трактор.

С оглед тези изводи съда намира за установено, че вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 213/2017 г. на НПРС не се дължи от ответника и предявеният иск следва да се остави без уважение като неоснователен и недоказан.

По направеното от ответникът оспорване на протокол за ПТП от ***г. в частта, в която като виновен за ПТП-то е посочен водачът на колесен трактор *-*с рег. № *** чрез посочването му като участник 1, съдът намира същото за основателно. На първо място, вписването на виновния водач като участник № 1 е уредено в нарочни писмени указания до органите на МВР. На второ място, безспорно се установи, че виновен за ПТП е другият водач.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски в исковото производство, които съгласно представения списък възлизат на 560 лв.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНВА протокол за ПТП от ***г. бл. № *** за неверен в частта, в която като виновен за ПТП-то е посочен водачът на колесен трактор *-*с рег. № *** чрез посочването му като участник 1.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 415 от ГПК, подаден от ЗД „Б.и.“ АД, гр. С. с ЕИК ***, представлявано от изп. директори С.П. и К.К., с пълномощник по делото адв. М.Г.от САК срещу Х.Н.М. с ЕГН ********** ***, с който се иска да се установи, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1114,78 лева (хиляда сто и четиринадесет лева и седемдесет и осем ст.) главница, представляваща регресно вземане на застрахователя по изплатена застрахователна щета № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2017 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД, гр. С. с ЕИК ***, представлявано от изп. директори С.П. и К.К., с пълномощник по делото адв. М.Г.от САК да заплати на Х.Н.М. с ЕГН ********** *** сумата от 560 лв. (петстотин и шейсет лева), представляваща направените от ответника разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                              Петина Николова