Р Е Ш Е Н И Е

№ 388

гр. Нови пазар, 20.12.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд –  Нови пазар в публичното заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №719 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявена е искова молба с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, ведно с искане по чл.537, ал.2 от ГПК от страна на ищците Ю.Е.А. и Н.А.А.,*** против Н.Е.А. и Н.Н.Е.,***.

            В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи, че ищецът и ответникът Н.А. са братя, а Н.А. е баща на ответника Н.Е.. Наследодателят на ищеца и ответника Н.Е.А. – Е.А. М.А.починал на *** г. Приживе той бил собственик по давностно владение на празно дворно място с площ от 1880 кв.м., находящо се в с. Г., обл. Ш., представляващо парцел ІV-60 от кв.34 по плана на селото, при съответните граници, за което бил съставен нотариален акт №*** г. на НпРС. След като наследодателят на ищеца и първия ответник се снабдил с този нотариален акт, той предоставил имота безвъзмездно на ищеца, за да си построи там жилище. В периода 1977-1978 г. двамата ищци построили в имота със собствени средства къща и стопанска постройка и се установили да живеят в новопостроеното жилище. До тогава живяли заедно с ответниците в друг имот в с. Г., в който живял и наследодателят им. По волята на наследодателя този друг имот следвало да остане за ответника Н.А., а за ищеца – имота с новопостроеното жилище. Установявайки се в новия имот ищците оградили дворното място с бетонни стълбчета и телена мрежа. В оградения имот, освен мястото предоставено им от бащата на ищеца, попадало и празно място от 1100 кв.м. Преди години това празно място било обработвано от Е.А. М., но към момента на ограждането на двата имота, то пустеело. От 1980 г. до настоящия момент двамата ищци обработвА.целия имот. При изготвянето на кадастралната карта на с. Г. имотът бил заснет именно с границите, оградени от ищците. Същият бил с площ от 3019 кв. м., с идентификационен №18188.501.231. Като собственик на имота в регистрите бил записан Е.А. М.. През всички години ищците стопанисвАобработвА.този имот, като засявА.различни култури. Те владеели имота близо четиридесет години явно, непрекъснато, необезпокоявано, което владение продължавало и към момента. През месец април 2017 г. ищецът разбрал, че ответникът Н.А. се е снабдил с нотариален акт за собственост на 1765/3019 ид. ч. от имот №18188.501.231 по давност и наследство, който нотариален акт е №*** г. на нотариус П. ***. В същия ден ответникът Н.А. дарил този имот на сина си – втория ответник, като си запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване. Дарението било обективирано в нотариален акт №***, рег. №10595, нот. дело №*** г. на нотариус П. ***. Впоследствие се установило, че със заповед от 2015 г. на Началника на СГКК – Ш. имот №18188.501.231 е бил разделен на два имота – с №18188.501.258 с площ от 1689 кв.м. и №18188.501.257 с площ 1330 кв.м.

            С нотариален акт №*** г. на нотариус П. *** ищецът бил признат за собственик по давностно владение на 1254/1330 ид. части от урбанизирана територия, цялата с площ от 1330 кв.м. в землището на с. Г., с построените в имота жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 104 кв.м. с идентификатор №18188.501.257.2 и селскостопанска сграда със застроена площ от 40 кв.м. с идентификатор №18188.501.257.1, при съответните граници на имота. По този начин ищците узаконили само част от имота си. За останалата част ответникът Н.А. се снабдил с нотариален акт за собственост по давност и наследство и впоследствие го дарил на сина си. Но ищците считат, че тази друга част от имота не би могла да се придобие по давност от ответника Н.А., тъй като единствено двамата ищци владяли тази част и в полза са ответника не е изтекъл придобивният давностен срок. Предвид тези обстоятелства ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че те /ищците/ са собственици на 76/1330 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №18188.501.257 с площ 1330 кв.м., находящ се в с. Г., обл. Ш., с начин на трайно ползване – ниско застрояване, трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: №18188.501.230; №18188.501.258; №18188.501.233; №18188.501.232 и №18188.501.151, с построените в имота жилищна сграда с идентификатор №18188.501.257.2 с площ от 104 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор №18188.501.257.1 с площ от 40 кв.м. Ищците молят също съдът да признае по отношение на ответниците, че те /ищците/ са собственици и на поземлен имот с идентификатор №18188.501.258 с площ 1689 кв.м., находящ се в с. Г., обл. Ш., с начин на трайно ползване – ниско застрояване, трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: №18188.501.234; №18188.501.233; №18188.501.257 и №18188.501.230. Молят също също на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът да отмени нотариален акт №*** г. на нотариус П. ***. Ищците претендират да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

            На ответниците са връчени съдебните книжа по делото и им е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран и от двамата. Ответникът Н.Е.А., чрез процесуалния си представител адв. Ив. Д. *** намира иска за допустим, но неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че общият наследодател Е.А. М.А.е бил признат за собственик на празно дворно място с площ от 1880 кв.м., находящо се в с. Г., обл. Ш., представляващо парцел ІV-60 от кв.34 по плана на селото. Твърди, че през 1978 г. общият наследодател построил къща в този имот, а ищецът почти не бил в дома им. През 1980 г. ищците заживяли в новото жилище и от тогава имотът бил ограден от общия наследодател и ищеца. От тогава дворното място се обработвало от родителите на ищеца и ответника, от самия него, а впоследствие и от съпругата му, като обработваната част била около два декара. През 1986 г. общият наследодател казал на ищеца и на ответника Н.Е.А., че къщата и градината дава на ищеца, а дворът остава за ответника. В двора имало засят голям орех и общият наследодател заявил, че мястото от ореха на юг е за ответника. През 2010 г. ответникът и общият наследодател отишли до дворното място, не били допуснати в него от ищеца. По този повод ответникът депозирал жалба в полицията. Пред служителите на полицията ищецът заявил, че не препятства брат си да ползва имота, но после пак не го допуснал в него. Ответникът твърди, че от 1986 г. той е ползвал и владял мястото от въпросни орех до края на мястото на юг до 2010 г. когато ищецът не го допускал. Ищците никога не владяли целия имот от около три декара. През 2014 г. ответникът предприел действия да се снабди с документ за правото си на собственост. Измерил ориентировъчно мястото, предоставено от баща му и така бил признат за собственик по давностно владение на 1765/3019 ид.ч. от имот №18188.501.231. След това дарил този имот на сина си. После ответникът Н. Е. подал съответните документи за изменение на регулационния план в частта, касаеща имота, което изменение било допуснато и въз основа на него била изготвена поправка на кадастралната карта, като от имот № 18188.501.231 се обособили два имота - №18188.501.258 с площ от 1689 кв.м. и №18188.501.257 с площ 1330 кв.м.

            Предвид тези обстоятелства и считайки, че ищците не са придобили процесния имот по давност, ответникът Н.Е.А. моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Ответникът Н.Н.Е. в подадения отговор чрез процесуалния си представител адв. Т. М. *** също счита искът за допустим, но неоснователен. Твърди, че е собственик на 1765/3019 ид.ч. от имота по дарение. Изтъква същите факти по случая относно владението на имота, както и първия ответник. Така считайки, че е собственик на посочените идеални части от имота, придобити на годно правно основание от собственик, ответникът Н.Е. моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноските по делото.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От представеното по делото удостоверение за наследници №ГР ***г., изд. от Кметство – с. Г., обл. Ш. е видно, че ищецът по делото Ю.Е.А. и ответникът Н.Е.А. са наследници на Е.А. М.А.починал на *** г., като страните по делото са негови синове. Наред с тях наследник на Е. М.А.е и Зайде Е.А., която е дъщеря на наследодателя и сестра на ищеца и първия ответник. Установено е по делото и няма спор относно обстоятелствата, че двмата ищци са съпрузи, а ответникът Н.Н.Е. е син на ответника Н.Е.А..

            От представения по делото нотариален акт №*** г. на НпРС се доказва, че на 04.03.1977 г. Е.А. М. е бил признат за собственик по давностно владение на празно дворно място с площ от 1880 кв.м., находящо се в с. Г., обл. Ш., представляващо парцел ІV-60 от кв.34 по плана на селото, при граници: улица, Ш. О., С.Б. и М.М.. От депозираните по делото свидетелски показания се установява, че в периода от 1977 г. до 1980 г. в този имот ищецът Ю.Е.А., заедно с баща си Е. М. построили къща, както и стопанска постройка. След построяването на къщата те оградили имота, като при поставянето на оградата включили в дворното място и част от съседен имот – изоставено празно дворно място, съответстващо на част от съседния УПИ VІІ-60 от кв.34. Така общата площ на дворното място, която била оградена надхвърляла площта на УПИ ІV-60 от кв.34 по плана на селото, като станала около три декара. След построяването на къщата наследодателят Е. М. обявил на децата си, че къщата с частта от двора, за която той бил признат за собственик по давностно владение, дава на ищеца Ю.Е.А. и съпругата му – ищцата Н.А.А., с която ищецът вече бил в граждански брак, а на ответника Н.Е.А. дава друг имот с друго жилище, където самият той със съпругата си тогава живеели. Така още тогава двамата ищци получили владението на част от общо оградения имот, а именно частта, съответстваща на УПИ – ІV-60 с построените там къща и стопанска постройка. От тогава двамата владеели този имот, без противопоставянето на никой. Останалата част от дворното място – съответстваща всъщност на част от УПИ VІІ-60 продължил да владее наследодателят на ищеца и първия ответник със съпругата си А. С. М., като там засявали различни култури. Тази част от имота бил обработван от тях двамата, както и от ответника Н.Е.А. и неговата съпруга. През 2009 година починала А. С. М.. Е. М., заедно с ответника Н.Е.А. продължили да работят същата част от дворното място, но след няколко години – през 2011 година ищецът започнал той да обработва цялото дворно място, като не допускал баща си и брат си да работят. По този повод ответникът Н.Е.А. подал жалба в полицията. Образуваната полицейска преписка приключила със съставен протокол за полицейско предупреждение на ищеца да не отправя закани и заплахи за физически и психически тормоз над ответника. През 2013 година починал бащата на ищеца и първия ответник Е. М.. Но от 2011 г. и след това, а и до настоящия момент цялото дворно място се обработвало и ползвало от ищците.

            През 1977 г., когато Е. М. е бил признат за собственик на УПИ ІV-60 от кв.34 по плана на с. Г. е бил в сила и е действал кадастралният и регулационен план на селото, утвърден със заповеди от 1934 г. С одобряването на кадастралната карта на населеното място през 2007 г. е образуван имот с идентификатор №18188.501.231, в който са включени УПИ ІV-60 и УПИ VІІ-60, както и части от УПИ V-60 и УПИ VІ-60. Площта на имота с идентификатор №18188.501.231 е от 3019 кв.м. Със заповед на Кмета на Община К. през 2015 г. е одобрено изменение на ПУП – План за регулация относно УПИ VІІ-60 и УПИ VІ-60, като за частта от УПИ VІ-60, която се намира в границите на имот №18188.501.231 се образува самостоятелен УПИ ХІ, а вътрешните регулационни линии на УПИ VІІ-60 и УПИ VІ-60 се поставят по имотните граници на ПИ с идентификатор №18188.501.231. След това, пак през 2015 г. със заповед на началника СГКК – Ш. имот №18188.501.231 е разделен на два имота - №18188.501.257 и №18188.501.258, като тази част съответстваща на УПИ ІV-60 е идентична с имот №18188.501.257.

            На 21.11.2014 г. ответникът по делото Н.Е.А. се снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №*** г. на нотариус П. ***, с който е бил признат за собственик на 1765/3019 идеални части от поземлен имот с идентификатор №18188.501.231 (само на дворното място, без постройките в имота). Към този момент имотът не е бил разделен на два - №18188.501.257 и №18188.501.258 и ответникът се снабдил за такава идеална част от поземления имот, каквато смятал, че владял. Веднага след това на същата дата ответникът прехвърлил чрез дарение този имот на сина си – ответника Н.Н.Е., за което бил съставен нотариален акт №***, рег. №10595, нот. дело №*** г. на нотариус П. ***. От своя страна ищецът Ю.Е.А. на 05.05.2017 г. се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №*** г. на нотариус П. ***, с който бил признат за собственик по давностно владение на 1254/1330 ид. части от имот с идентификатор №18188.501.257 и построените в него сгради.

            Гореописаните факти съдът прие за установени от писмените доказателства (посочени по-горе); от свидетелските показания, както и от заключението на назначената в хода на делото съдебно-техническа експертиза. Обстоятелствата, относно владението на имотите, съдът прие за доказани от свидетелските показания, посочени от страните. Свидетелите, посочени от ищците твърдят пред съда, че от момента, в който бащата на ищеца и ответника предоставил къщата и дворното място на ищеца Ю.Е.А., то единствено той (ищецът) обработвал цялото дворно място и владеел имота, като нито родителите му, нито брат му, или някой друг, работели, ползвали и дори посещавали имота, включително и частта, съответстваща към момента на имот №18188.501.258. От друга страна показанията на посочените от ответниците свидетели сочат, че имотът, понастоящем съвпадащ с имот с идентификатор №18188.501.258 се обработвал от Е. М. и съпругата му, както и от ответника и неговата бивша съпруга и в последните години от ищеца. Съдът счете, че следва да даде вяра на свидетелите, посочени от ответниците, тъй като счете, че са имали по-близък поглед относно събитията, касаещи имотите. Единият от свидетелите – Ш. Ш. О. е съсед на единия от процесните имоти, а свидетелката З. Ш. Ю. е майка на бившата съпруга на ответника Н.Е.А. и е имала точна информация за уговорките в семейството на ищеца Ю.Е.А. и ответника Н.Е.А.. Тези свидетели твърдят, че майката на ищеца и ответника до смъртта си, а баща им до около 2011 г. са владяли тази част от имота, която била извън предоставената на ищците, именно частта, която понастоящем съвпада с имот №18188.501.258, без да оспорват останалата част, предоставена на ищците. През 2011 г. ищците завладяли и двата имота и не допускали ответника Н.Е.А.,   както и бащата на ищеца в него. Съдът счита, че именно това е било фактическото положение, тъй като всички свидетели, включително и посочените от ищците заявяват, че бащата на ищеца му е предоставил имотът, който той е притежавал, който първоначално е бил с площ от 1880 кв.м. Включената впоследствие към този имот част очевидно Е. М. е владял дълги години необезпокоявано и до 2011 г. Едва през 2011 г. между ищеца от една страна и ответника и баща им от друга, възникнал проблемът с владението на тази част от имота, за което е била образувана и полицейската преписка. Показателно за факта, че свидетелите, посочени от ищците не са добре запознати с въпроса за владението на имотите и отношенията на страните по повод на тях, е обстоятелството, че те не знаят и не им е станало известно, че ищецът и ответникът са имали конфликти във връзка с имотите. Предвид това съдът счете, че следва да даде вяра на показанията посочени от свидетелите на ответната страна и затова прие за установена фактическата обстановка, описана по-горе.

            На базата на така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Двамата ищци са станали собственици на недвижимия имот, който към настоящия момент представлява имот с идентификатор №18188.501.257, ведно с постройките в него. Собствеността са придобили по давност, като владението им е било предадено от бащата на ищеца и до настоящия момент двамата упражняват фактическа власт над този имот с намерение за своене. Владението е продължило повече от десет години, поради което и имотът е придобит от двамата в собственост, представляваща съпружеска имуществена общност. Ето защо претенцията на ищците с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на 76/1330 ид. части от имот с идентификатор №18188.501.257, ведно с постройките в него е основателна и доказана и като такава следва да се уважи. Относно втория от имотите, представляващ имот с идентификатор №18188.501.258 претенцията на ищците е частично основателна и доказана. Относно този имот е установено по делото, че е бил владян от родителите на ищеца Ю.Е.А. и ответника Н.Е.А.. След смъртта на А. С. М. съпругът й Е. М. е владял имота до 2011 г., а след тяхната смърт всяко от децата им е станало владелец на съответната идеална част (в случая 1/3 ид. част от имота). Липсват доказателства по делото ищецът или ответникът Н.Е.А. да са установили изцяло владение върху този имот, т.е. да са завладяли и частите на другите наследници на Е. М. и да са ги владяли в продължение на десет години – срок, необходим за придобиването им по давност. Поради това съдът следва да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по давностно владение на 1/3 ид. част от имот с идентификатор №18188.501.258. В случая съдът счита, че след смъртта на родителите си ищецът е присъединил към своето и тяхното владение на имота на 1/3 ид. ч., но доколкото владеиенто е първичен способ за придобиване на право на собственост и е било упражнявано съвместно с ищцата, то тази 1/3 ид. част от посочения имот следва да се счита за придобита в режим също на съпружеска имуществена общност. В останалата част на претенцията, заявена от ищците по отношение на имот с идентификатор №18188.501.258, искът като неоснователен недоказан следва да се отхвърли, а именно за 2/3 ид.ч. от този имот. Представеният по делото нотариален акт№*** г. на нотариус П. *** следва да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК за 1/3 идеална част от описания в него недвижим имот.

            При този изход на процеса двамата ответници следва да заплатят на ищците от направените от тях общо разноски по делото 895 лв. сумата от 596, 66 лв., съобразно уважената част от исковата молба. От своя страна ищците следва да заплатят на ищеца Н.Е.А. от общо направените от него разноски от 1030 лв. сумата от 343, 33 лв., съобразно отхвърлената част от иска. На ответника Н.Н.Е. ищците следва да заплатят от направените разноски от 1000 лв. сумата от 333, 33 лв. Също така доколкото в случая от заключението по назначената експертиза е установено, че ищцовите претенции обхващат два имота, то по делото се дължи внасяне на държавна такса за всеки от предявените искове. По делото е внесена такса за един иск, поради което съдът следва да осъди страните за внасяне на държавна такса и за другия иск в размер на 50 лв., от които съобразно изхода на делото ищците следва да заплатят 16, 37 лв., а ответниците 33, 33 лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВАНО по отношение на Н.Е.А. с ЕГН ********** *** и Н.Н.Е., с ЕГН ********** *** че Ю.Е.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, СА СОБСТВЕНИЦИ по давностно владение в режим на съпружеска имуществена общност на 76/1330 (седемдесет и шест върху хиляда триста и тридесет) идеални части от следния недвижим имот, находящ се в с. Г., обл. Ш., ул. ”***”, №***: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №18188.501.257 с площ 1330 кв.м., с начин на трайно ползване – ниско застрояване, трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: №18188.501.230; №18188.501.258; №18188.501.233; №18188.501.232 и №18188.501.151, с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор №18188.501.257.2 с площ от 104 кв.м. и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор №18188.501.257.1 с площ от 40 кв.м.

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВАНО по отношение на Н.Е.А. с ЕГН ********** *** и Н.Н.Е., с ЕГН ********** *** че Ю.Е.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** ***, СА СОБСТВЕНИЦИ по давностно владение в режим на съпружеска имуществена общност на 1/3 (една трета) идеална част от следния недвижим имот, находящ се в с. Г., обл. Ш., ул. ”***”: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №18188.501.258 с площ 1689 кв.м., с начин на трайно ползване – ниско застрояване, трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: №18188.501.234; №18188.501.233; №18188.501.257 и №18188.501.230.

            ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК от Ю.Е.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** *** против Н.Е.А. с ЕГН ********** *** и Н.Н.Е., с ЕГН ********** ***, в останалата й част, а именно за 2/3 (две трети) идеални части от следния недвижим имот, находящ се в с. Г., обл. Ш., ул. ”***н”: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №18188.501.258 с площ 1689 кв.м., с начин на трайно ползване – ниско застрояване, трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: №18188.501.234; №18188.501.233; №18188.501.257 и №18188.501.230.

            ОТМЕНЯ нотариален акт №*** г. на нотариус П. ***, с район на действие РС – Н., с който Н.Е.А. с ЕГН ********** *** е бил признат за собственик по давностно владение на 1765/3019 идеални части от поземлен имот, целия с площ от 3019 кв.м., с идентификатор №18188.501.231 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г., обл. Ш., ул. „***“ №***, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници: №18188.501.230, №18188.501.234, №18188.501.233, №18188.501.232 и №18188.501.151, само за 1/3 (една трета) идеална част от описания имот.

ОСЪЖДА Н.Е.А. с ЕГН ********** *** и Н.Н.Е., с ЕГН ********** *** да заплатят на Ю.Е.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 596, 66 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки).

ОСЪЖДА Ю.Е.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** *** да заплатят на Н.Е.А. с ЕГН ********** *** направените от него разноски по делото в размер на 343, 33 лв. (триста четиридесет и три лева и тридесет и три стотинки).

ОСЪЖДА Ю.Е.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** *** да заплатят на Н.Н.Е., с ЕГН ********** *** направените от него разноски по делото в размер на 333, 33 лв. (триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки).

ОСЪЖДА Ю.Е.А. с ЕГН ********** *** и Н.А. А. с ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на РС – Нови пазар допълнително държавна такса от 16, 37 лв. (шестнадесет лева и тридесет и седем стотинки).

ОСЪЖДА Н.Е.А. с ЕГН ********** *** и Н.Н.Е., с ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на РС – Нови пазар държавна такса от 33, 33 лв. (тридесет и три лева и тридесет и три стотинки).

            Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: