Р Е Ш Е Н И Е

35

 

гр. Н., 24.04.2017 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на тринадесети март  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД №386 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

            Подадена е жалба на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            В нея жалбоподателя А.Т.Е. заявява, че издаденото срещу него наказателно постановление № ***/2016 г., издадено от *** на Митница – В. е незаконосъобразно, със следните аргументи: Жалбоподателят бил едноличен търговец, стопанисващ  търговски обект в с. К., обл. Ш., представляващ магазин за хранителни стоки. Магазинът имал ново и старо помещение, обединени и свързани в обща постройка. Имотът, в който жалбоподателят живеел представлявал къща с две полуподземни мази, двор и селскостопански постройки. Магазинът бил долепен до къщата и свързан с нея с напречен коридор със стълбища. В деня на проверката магазина посетили служители на РУП-Н.. След като не установили нарушения в търговската част на магазина и склада му, те пристъпили  и към проверка на личните помещения, като влезли в свързващия коридор в мазите на дома. Вратата на този коридор била затворена, но незаключена, поради намиращите се в него електромер и водомер и необходимостта за достъп на инкасаторите. Въпреки предупреждението на присъстващата на проверката продавачка в магазина, че това са лични помещения и не са част от магазина, служителите влезли и в мазите на дома. В четвъртото по ред проверено помещение- маза била намерена туба с 4 литра домашна ракия, собственост на бащата на жалбоподателя. Във второто мазе били намерени също туби с домашна ракия. Така служителите на полицията сигнализирали органите на митницата, които малко  по–късно пристигнали на място. Пристигнал и жалбоподателят. Намерените количества ракия били иззети, а по-късно съставен акт за установяване на административно нарушение. Жалбоподателят заявява, че намерените количества ракия е домашна, както и че е собственост на неговия баща, с когото съвместно обитават дома. С тези аргументи жалбоподателят моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.           

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. счита жалбата за неоснователна. Твърди, че административно наказващия орган е ангажирал правилно отговорността на виновното лице. В случая била извършена проверка по чл. 102 и чл. 103 от Закона за акцизите и данъчните складове, а намерените количества ракия били иззети доброволно, с оглед обезпечаване на доказателствата. В проверяваните две мази са намирали и стоки от магазина, наред с лични такива и на пръв поглед не може да се установи дали това са складове към магазина или части от жилищната сграда, ползвани за лични нужди на домакинството. Представените акцизни данъчни документи не били относими към намерените количества ракия, поради очевидното разминаване в алкохолните градуси на изваряваната ракия през годините и градусите на намерените количества. Извършеното нарушение било доказано категорично и наложеното наказание законосъобразно определено.  Поради това, моли, наказателното постановление да бъде оставено в сила.

            Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 11.03.2016 г. по повод работа по разкриването на нерегламентирана търговска дейност с акцизни стоки без бандерол, свидетелите Н.Г. и Б.Р.Р.,***, посетили магазин за хранителни стоки в с. К., обл. Ш., ул.“***“ №*, стопанисван от ЕТ „***“. Проверката била направена в присъствието на св. Я.Я.П., продавачка. В търговската част на магазина, както и в склада й, въпреки щателната проверка не били намерени акцизни стоки без бандерол. След това свидетелите се отправили към врата, водеща към коридор и двете мази. Свидетелите възприели  тези помещения като складови към магазина, тъй като в първото от тях видели безалкохолни напитки, гризки и други стоки. В това помещение св. Р. видял пластмасова туба, съдържаща безцветна течност с мирис на ракия. В това време бил предупреден от св. П., че това са мазите към дома и те не са част от складовете на магазина. Свидетелят обаче забелязал и други туби, пълни с идентична течност, намиращи се в друго помещение. За констатираното той се свързал с компетентните служители от Митница-В.. Малко по-късно пристигнали свидетелите В.Х.П. и М.Ю.Р.. Двамата също възприели намиращите се по коридора две мази за складови помещения, прилежащи към търговския обект. Бил съставен опис на иззетите акцизни стоки от 11.03.2016 г. На 12.03.2016 г. в митническо бюро-Ш. бил съставен протокол за установено количество и алкохолно съдържание № 32-67640, според който общото количество, намиращо се в 11 ПВЦ туби  е 91,100 литра, с алкохолен градус на течността в 8 от тубите 46,40 % Vol, в 2 от тях -46,90 % Vol и в една от тях - 46,00 % Vol.

            На 05.04.2016 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 106, в който актосъставителят В.Х.П. на длъжност Държавен митнически инспектор в ТМУ В. е констатирал, в присъствието на свидетели, че на 11.03.2016 г. в помещение, ползвано като склад на търговския обект (в дясно от входа на магазина), е намерена 1 ПВЦ туба, съдържаща 4 литра течност с аромат на ракия. На пода в друго съседно помещение, свързано с проход без врата, са намерени 10 ПВЦ туби с различна вместимост, съдържащи течност с аромат на ракия. Обсъдено е измерването на количеството и алкохолния градус в присъствието на жалбоподателя, както и представените документи и обяснения. Констатирано е, че А.Т.Е. с ЕГН ********** следва да носи отговорност за нарушение на чл. 126 от ЗАДС, затова, че държи акцизни стоки – наливен алкохол без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация или друг документ, удостоверяващ плащането,  начисляването или обезпечаването на акциза. Въз основа на този акт на 17.05.2016 г. е издадено НП № ***/2016 г., с което на жалбоподателя, като физическо лице е наложена глоба в размер на 1000 лв., на основание чл. 126, и чл. 124, ал. 1 от ЗАДС.

От събраните по делото доказателства се установява, че сградата, в която се помещава търговският обект е собственост на жалбоподателя, но неговият праводател (баща му) е запазил правото си на ползване върху 5/6 ид. ч. от имота. Видно от представения договор за наем на недвижим имот от 30.11.2011 г., жалбоподателят А.Т.Е., като наемодател е предоставил на ЕТ „***“ „магазин за хранителни стоки“ и „пристройка към съществуващ магазин за хранителни стоки“, обединено в едно общо помещение на адрес. с. К., ул. „***“ № *. По делото и съгласно представените от жалбоподателя доказателства се установява, че мазите са част от жилището на дома, който дом е собственост на жалбоподателя. Тези помещения се ползвали от жалбоподателя и баща му за лични нужди. Връзката между складовото пространство към магазина и самите мази било така организирано, че от склада се преминавало в мазите и незапознати могат да не разберат, че преминават от склад в лични помещения.

Тази фактическа обстановка се подкрепя от повечето събрани по делото доказателства – писмени и устни. Съдът кредитира показанията на свидетелите – служители на РУ Полиция Н. и на Митница В., че помещенията са били функционално свързани и за тях не е станало ясно разграничение между служебните помещения и тези ползвани за лични нужди. Съдът кредитира обаче и показанията, че в действителност тези помещения са ползвани за лични нужди от жалбоподателя и баща му. По същество едните показания не изключват другите. Служителите на контролните органи може и да не са разбрали, че влизат в помещения, които се ползват за лични нужди, но това не означава, че те не се ползват именно за такива. Съдът не кредитира показанията на Тодор Е. Д., че това е ракия, за която той разполага с документи. Видно от представените по делото документи разликата в характеристиките на описания алкохол се различава съществено от характеристиките на иззетия алкохол.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.

Съдът счита, че при издаването, както на АУАН, така и на НП, не са допуснати процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и налагащи отмяната му на това основание.

Според настоящият съдебен състав обаче е допуснато друго нарушение, а именно – не са събрани достатъчно доказателства, които да доказват с категоричност вината на лицето, на което е наложена санкцията. За съда не става ясно как и въз основа на кои доказателства е ангажирана административната отговорност именно на А.Т.Е. като физическо лице.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели - служители на РУП-Н. и при Митница В., към момента на проверката същите са възприели свързаните с коридор и врата към търговското помещение и склада две мази също като прилежащи към хранителния магазин помещения. Затова и са предприели действия по изземването на намерените там количества акцизни стоки. Действително представените от жалбоподателя документи допълнително установяват други факти, а именно че юридически тези две помещения принадлежат към жилищната част на дома и не са част от складовете към хранителния магазин. Свидетелите обаче се имали друго възприятие за обстоятелствата и именно по тази причина са иззели намерените 91 литра течност с мирис на ракия, побрана в 11 ПВЦ туби със съставения на место опис на иззетите акцизни стоки към протокола за извършена проверка от 11.03.2016 г. В рамките на административно наказателната преписка са представени доказателства за собствеността и ползването на сградата и помещенията. Административно наказващият орган е следвало да вземе решение дали процесното количество алкохол се е държало от А.Е. във връзка с упражняваната от него дейност, т.е. като едноличния търговец или от А.Е. без връзка с упражняваната от него дейност, т.е. в качеството му на частен субект, или от трето лице, което също има законно право да ползва имота – св. Т.Д.. Административно наказващият орган е решил, че административно наказателна отговорност следва да носи физическото лице, собственик на помещенията без да изложи, каквито и да е мотиви за това. Представените доказателства относно собствеността на двете прилежащи помещения няма как да замени доказателствата за това кой е субект на извършеното нарушение. Доказателства, че именно жалбоподателят, като физическо лице е автор на вмененото му административно нарушение, от страна на административно наказващия орган не са представени и въпреки усилията на съда в съдебното производство не са събрани. В дома освен жалбоподателят живее и св. Т. Е. Д., който не е собственик на имота, но има учредено в негова полза право на ползване на имота. Наред със жалбоподателят св. Т.Д. също ползва прилежащите към дома помещения. За съда не става ясно въз основа на какви доказателства е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя, като физическо лице, а не тази на едноличния търговец или на св. Т. Д.. Приемането на противното – че жалбоподателят е извършил нарушението само защото е собственик превръща отговорността в обективна, а една наказателна отговорност никога не може да е обективна – тя винаги трябва да съдържа субективен елемент – знанието и намерението да се извърши противоправното деяние.

По гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление остава недоказано по отношение на авторството, поради което се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено с изключение на частта за отнемане на вещите, тъй като държането на акцизни стоки без данъчни документи е забранено и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС подлежат на отнемане независимо чия собственост са. Това не е вид наказание, а разпореждане с веществени доказателства, представляващи вещи, чието държане е забранено и митническите органи имат правомощието да ги изземат дори да се установи че няма основание за налагане на наказание (например извършителя е наказателно неотговорен или не се установи кой е държал стоки без данъчни документи и т.н.).

Водим от горното съдът                                                                                                      

 

Р  Е  Ш  И  :

           

            ОТМЕНЯ частично НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №*** от 17.05.2016 г., издадено от  *** на Митница – В. в частта, с която на жалбоподателя  А.Т.Е. с ЕГН ********** *** на основание чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложено административно наказание глоба в размер на 1000  /хиляда лева/.

ПОТВЪРЖДАВА пункт II от НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №*** от 17.05.2016  г., издадено от  *** на Митница – В. в който  в полза на държавата са отнети стоките, предмет на нарушението – 11 ПВЦ туби, съдържащи общо  91,100 литра алкохол /ракия/  , на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                          Петина Николова