Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 32

 

 

Гр. Н., 12.04.2017 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично съдебно заседание от тринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав: районен съдия Петина Николова, при секретар В.В., като разгледа докладваното от съдия Петина Николова НАХД № 538 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Делото е образувано по жалба, подадена от К.Г.К. ***, срещу Наказателно постановление № 903 от 18.10.2012 г. на Началника на РУ „П” гр. Н.. В жалбата като основен аргумент за незаконосъобразност на НП се излага, че е изтекла абсолютната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК и във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Счита, че е погасена възможността да бъде изпълнено вече наложеното наказание.

            В съдебна зала, жалбоподателят не се явява, не изпраща представител. Процесуалният представител на жалбоподателят изрично е помолил делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

            Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Шумен, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител, като в писмото придружаващо административно-наказателната преписка се излага становището, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е законосъобразно.

 

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по отделно, установи следното от фактическа страна:

На 06.10.2012 г. около 01.45 часа  жалбоподателят К.Г.К. управлявал л.а. „Пежо 106“ с рег. № В 9446 КР, по ул. „***“ в гр. Н.. Бил спрян за проверка от служители на РУ Н. – св. Р.А.М. и св. В.П.. Те установили, че свидетелството за управление на МПС на К. е изтекло на 30.09.2012 г.

На жалбоподателя е съставен АУАН № 903 от 06.10.2012 г. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Въз основа на цитирания АУАН е издадено Наказателно постановление № 903 от 18.10.2012 г. на Началника на РУ „П” гр. Н., с което на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – 100 лв. и са му отнети 6 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на свидетелите и приетите писмени доказателства, които по съществото си са непротиворечиви, точни и ясни и не се оспорват от жалбоподателя, възраженията на същия са изцяло приложимото право, но не засягат фактите.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима. Подадена е в законовия срок до компетентния съд и от лице, което има право да я атакува.

Разгледана по същество жалбата се явява изцяло неоснователна.

Съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. Той е управлявал МПС без валидно свидетелство за управление на МПС. Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган му е наложил наказание глоба по чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Съдът не констатира да е изтекла давността, както е посочено в жалбата.

На първо място следва да се изясни, че ЗАНН не борави с понятието абсолютна давност. Такава би била налице, ако е предвиден срок, след изтичането на който, ако липсва влязло в сила наказателно постановление, лицето не следва да се наказва, а образуваната административно-наказателна преписка следва да се прекрати. Такъв срок в ЗАНН не се предвижда.

Не са изтекли предвидените срокове по ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 1, изр. второ и ал. 3 от ЗАНН (Образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.) – НП е издадено по-малко от месец от констатиране на нарушението. Спазен е дори инструктивния срок на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.

Цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 11 от ЗАНН не препраща към всички институти на НК. С цитираната разпоредба законодателят предвижда, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Давността не е сред тези институти. Тя не е обстоятелство, което изключва отговорността. Видно от съдържанието на Наказателния кодекс и съобразно наказателно-правната теория, обстоятелствата, изключващи отговорността, са такива обстоятелства, които „отнемат“ обществената опасност на деянието и то престава да бъде престъпление, респ. престава да бъде административно нарушение. Институтът на давността представлява по същество погасяване правото на държавата да налага репресивните си правомощия, когато е налице закононарушение. По тази причина и не може да се приеме, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към института на давността по НК. И това е така, защото в ЗАНН има изрични специфични давностни срокове, които се прилагат – тези по чл. 34 от ЗАНН.

Важно е още да се обърне внимание, че изложените в жалбата аргументи смесват двата различни вида давност по наказателното, а съответно и административно-наказателното право. Първата давност е засяга правото на държавата да възбужда и води наказателно преследване за едно деяние. С изтичането на този срок държавата няма право повече да образува наказателно, респ. административно-наказателно производство (в случаите, когато такова не е образувано), а ако такова е образувано – то трябва да бъде прекратено.това са сроковете по чл. 81 от НК за деянията, представляващи престъпление, респ. чл. 34 от ЗАНН за деянията представляващи административно нарушение. Тези срокове се прилагат до приключване на производството със съдебен акт по НК или наказателно постановление по ЗАНН. В случая обаче тези срокове са спазени. Както бе посочено по-горе спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. второ и ал. 3 от ЗАНН и дори инструктивния срок на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Т.е. административно-наказателното производство е приключило преди да изтекат тези срокове.

Втория вид давност засяга възможността на държавата да наложи принудително определеното по наказателното, респ. административно-наказателното производство, наказание. Такива срокове предвиждат чл. 82 от НК за деянията, представляващи престъпление, респ. чл. 82 от ЗАНН за деянията, представляващи административно нарушение. С изтичането на тези срокове държавата вече не може да изпълни със сила определеното наказание. Тези срокове обаче текат от влизане в сила на актът, който ги налага. А настоящото наказание дори още не е влязло в сила, поради което и не са започнали да текат давностните сроковете за неговото изпълнение.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния, закон, поради което атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

Водим от което, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 903 от 18.10.2012 г. на Началника на РУ „П” гр. Н..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                                                ПЕТИНА НИКОЛОВА