Р Е Ш Е Н И Е

 12

гр. Н., 16.02.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Районен съд - Н.  в публичното заседание на шестнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №665 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          В нея жалбоподателят Д.И.Д. заявява, че е налице основание за отмяна на наказателно постановление №*** от ** ** ** г., издадено от началник сектор ПП към ОД МВР –Ш.. От издаване на наказателното постановление на ** ** ** г. до връчването му  изминали повече от три години. Позовава се на изтекъл давностен срок и моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, чрез представителя си адв. Г. жалбоподателят конкретизира основанията за твърдяната незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. В постановлението било описано нарушение, извършено на ** ** ** г., а самото наказателно постановление било връчено на жалбоподателя на ** ** ** г. Тъй като ЗАНН, в чл. 11 препращал към разпоредбите на НК, била приложима разпоредбата на чл.80 от НК, предвиждаща тригодишен давностен срок за наказателно преследване, който изтекъл към настоящия момент.

Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В съпровождащото жалбата писмо изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поради това въззиваемата страна моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено.

          Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява  процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение бл. №***, №*** от ** ** ** г. актосъставителят К.К.В. е констатирал, че на ** ** ** г. около 14,00 часа в град Н., обл. Ш., по ул. „***“ жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № *** със скорост 117 км.ч., при максимално допустима скорост за населено място 50 км.ч., т.е с превишение от 67 км.ч., установено със система трафик видеоконтрол /посочена с конкретен номер/. Актът е връчен на жалбоподателя на *** г. Видно е, че актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, като в съдържанието му не е посочено и не са представени доказателства да е бил поканен и да не се е явил за съставяне на акта, или да не е било възможно да бъде намерен, макар и известен. Представено е по делото писмо рег. №*** от ** ** ** г., адресирано до Началника на РУП - гр. Е., съдържащо молба за връчване на вече съставения акт  на жалбоподателя, като е посочен и мобилен телефонен номер за връзка с него. При връчването на акта жалбоподателят Д. не е вписал възражения. Въз основа на този акт е издадено и наказателно постановление №*** от ** ** ** г. от Началника на сектор ПП към ОД МВР–Ш., с което постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца. Постановлението е връчено на жалбоподателя на ** ** ** г.  

Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и съставеното въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Също така актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, но съдът счита, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради следното:

 В чл.34 от ЗАНН са регламентирани давностни срокове, с изтичането на които не се образува административно наказателно производство, а образуваното следва да се прекрати - ако не е съставен акт за установяването на нарушението в тримесечен срок от откриване на нарушителя и ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В конкретния случай нарушителят е открит или следва да се приеме, че е могло да бъде открит веднага след извършване на нарушението, тъй като актът е съставен спрямо собственика на лек автомобил „***“ с рег. №*** – жалбоподателя, за когото при наказващия орган съществува информация. Именно при административно наказващия орган е базата данни относно регистрацията на МПС и независимо от различната област на регистрация на конкретното превозно средство, информация за собствеността лесно би могла да бъде почерпена. Независимо от това обаче, актът за установяване на административното нарушение е съставен  на ** ** ** г., като самото нарушение е извършено на ** ** ** г., следователно след изтичане на регламентирания в закона тримесечен давностен срок.

Наред с гореизложеното следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата за погасяване на наказателното преследване  по давност, регламентирана в Наказателния кодекс. В този смисъл е постановеното Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. В конкретния случай съдът намира, че е изтекла и абсолютната давност за административнонаказателно преследване на жалбоподателя. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, давността за преследване започва от извършване на административното нарушение, в настоящия случай от ** ** ** г. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането и прекъсването на давността, административно наказателното преследване следва да се изключи, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по чл.80 от НК, в настоящия случай три години. От извършване на нарушението е изминал период повече от 4 години и шест месеца и административно наказателното преследване следва да се изключи.

           Предвид горното  съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление №*** от ** ** ** г., издадено от Началник сектор ПП към ОД МВР –Ш., с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата на Д.И.Д. с ЕГН ********** ***  е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                      

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: