Р Е Ш Е Н И Е      16

 

гр. Н., 20.02.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Д.С., като разгледа докладваното АНХД № 727 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Подадена е жалба на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            В жалбата си жалбоподателят Е.И.И. твърди, че не е доволен от наказателно постановление № 4315/21.11.2016 г. на Началник на отдел „Мониторинг”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. С., с което му било наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Счита, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата, сочи нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поради тези, изложени в жалбата съображения, жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени изцяло, като неправилно и  незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание се явява лично и с представителя си адв. С.Т. от ШАК и доразвива твърденията в жалбата. Счита, че административнонаказващият орган незаконосъобразно е ангажирал отговорността му, тъй като той няма качеството на превозвач, собственик на ППС или ползвател на превозното средство. Счита, че може да носи административнонаказателна отговорност по чл. 177, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, но не и по Закона за пътищата. Освен това моли съдът да съобрази всички смекчаващи, не само отегчаващите отговорността му обстоятелства, от значение за размера на наложеното наказание глоба.

            Въззиваемата страна, чрез представителя си юрисконсулт Станислава Стаменова, счита жалбата за неоснователна. Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Намира, че събраните в хода на производството доказателства безспорно установяват осъщественото административно нарушение, като смята, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Считайки наказателното постановление за законосъобразно, представителят на въззиваемата страна моли, постановлението да бъде потвърдено.

            Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение № 0005231/20.10.2016 г. актосъставителят И.А.А. е констатирал, че на същата дата, в 14.00 часа, на път III-2007 км 10600, на 100 метра преди разклона за град К. в посока гр. Н., жалбоподателят управлява МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. След направено измерване св. А. е констатирал, че са превишени нормите на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС. По конкретно: при измерено разстояние между осите 1,36 м, измерената сума от претоварване на двойната задвижваща ос (3-та и 4-та) на МПС е 20,620 тона, при максимално допустимо натоварване на тази ос от 18 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Посочено е, че сумата на натоварването на оси по ППС е 36,240 т. Актосъставителят е отбелязал, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление № 4315/21.11.2016 г., с което за така констатираното нарушение, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Съдът констатира, че актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица и в изпълнение на правомощията им. Актът за административното нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания, регламентирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и не се откриват допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяна на наказателното постановление на това основание.

От събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите И.А.А. и Й.И.Ц., както и от писмените доказателства - приложените кантарна бележка *** от 20.10.2016 г., разписка от същата дата, трудов договор от № ** от 01.07.2015 г., ръководство на потребителя, заявление за последваща периодична проверка на СИ от 23.10.2006 г., протоколи за проведено обучение, свидетелство за калибриране № ***, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, паспорт на електронна везна, удостоверение за признаване на одобрен тип СИ и свидетелство за калибриране се очертават като безспорно установени следните факти:

Жалбоподателят работи като шофьор на товарен автомобил от 01.07.2015 г. по силата на сключен трудов договор с “Т.” ЕООД, с. В..

На 20.10.2016 г. той управлявал с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „***“, модел „***“ с рег. № *** по път III-2007 км 10600, на 100 метра преди разклона за град К. в посока гр. Н.. В това време на същия участък от пътя се намирали служители на Агенция “Пътна инфраструктура” – свидетелите И.А.А. и П.Р.П., осъществяващи контролни функции. На това място жалбоподателят бил спрян за проверка от служителите на агенцията. При извършената проверка проверяващите установили чрез измерване с техническо, че при разстояние между осите 1,36 м, измерената сума от претоварване на двойната задвижваща ос (3-та и 4-та) на МПС е 20,620 тона. Сумата на натоварване по оси на ППС била 36,240 тона. Съпоставяйки тези стойности с максимално допустимите такива съгласно Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, проверяващите установили, че в случая се касае за управление на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на наредбата, което осъществява специално ползване на пътя по смисъла на Закона за пътищата, при което поискали жалбоподателят да им представи изискващото се в този случай разрешение, съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредбата. Жалбоподателят не представил такова. След това спрямо жалбоподателя бил съставен актът за установяване на административно нарушение.

Тези факти съдът приема за установени по категоричен начин от гласните и писмените доказателства по делото. Между данните от всяко от събраните доказателства не се откриват противоречия. Депозираните свидетелски показания съдът приема за истинни и счита, че следва да им даде вяра. Те не съдържат вътрешни противоречия, нито противоречия помежду си или с данните от писмените доказателства. В случая съдът намира, че е безспорно, че на посочената в наказателното постановление дата жалбоподателят като водач е управлявал извънгабаритно и тежко пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата и чл. 2 и чл. 3 от същата наредба, което е било установено с извършено от проверяващите измерване и подробно описано в АУАН и в наказателното постановление, като са посочени конкретно превишените норми по Наредбата.

Измерването е извършено с годно техническо средство - везна и ролетка.

По делото бе повдигнат въпроса по кой текст следва да носи отговорност жалбоподателя като водач – по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП (както твърди процесуалният представител на жалбоподателя – за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) или по чл. 53 от ЗП (което е мнението на административно-наказващия орган – за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП). Анализът на съдебната практика показва, че е налице противоречие в становищата на съдилищата в страната по този въпрос. Настоящият съдебен състав намира следното:

За да се вземе решение за правилният приложим материално правен закон следва да се извърши тълкуване на двете разпоредби. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП и тази на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП имат идентични разпоредби. Забранява се движението по пътищата на извънгабаритни превозни средства. Санкцията за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП е в чл. 53, ал. 1, т. 2 и чл. 54 от ЗП, а за нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – в чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 53 и чл. 54 от ЗП използват изразите „физическите лица“, „юридическите лица“ и „едноличните търговци“, когато описват субектите на административно-наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 177 от ЗДвП използва израза „Който управлява“. Това показва, че във всички случаи настоящото деяние попада в приложното поле на чл. 177 от ЗДвП, защото жалбоподателят е управлявал МПС, за което е установено, че е извънгабаритно. Настоящият съдебен състав не споделя тезата, изложена в някои от решенията, които считат, че двете разпоредби защитават различни обществени отношения – тези по ЗП, отношенията по употреба на пътищата, а тези по ЗДвП – тези по защита живота, здравето и имуществото на гражданите. В действителност това, което отличава предмета на двете разпоредби според настоящия съдебен състав е адресата на дължимото поведение. Не трябва да се забравя, че административно-наказателната отговорност е санкция за непрестиране на определено дължимо поведение. И именно определянето на това дължимо поведение и определянето на адресата на дължимото поведение във всеки от двата случая ще покаже приложимия материален закон.

Закона за движене по пътищата определя задължителното поведение на всички участници в движението по пътищата – водачи на моторни и др. ППС, пешеходци, водачите на животни или стада, които преминават по пътищата и др. Затова разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП засяга единствено и само дължимото поведение на водача на МПС, което е извънгабаритно – той не трябва да го управлява по пътищата, ако е с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие. При неспазване на това дължимо поведение – санкцията е по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП.

Закона за пътищата урежда отношенията по собствеността, ползването, управлението и стопанисването на пътищата. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП урежда дължимото поведение на ползвателите на пътищата, а именно – превозвачите на извънгабаритни превозни средства. Превозвачът е този, който трябва да плати такса или да поиска издаване на разрешение, ако превозното средство е извънгабаритно. Той е този, който трябва да снабди водачът с всички документи за извънгабаритния товар и да следи за съответствие на действителните габарити на товара и МПС с тези, описани в разрешителното  - чл. 11, т. 1 и т. 7 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Следователно и той трябва да носи отговорността по чл. 53, респ. чл. 54 от ЗП. Да се приеме обратното, че водачът също може да бъде наказан по ЗП означава да се приеме, че е възможно водачът на МПС да бъде наказан по две алтернативни разпоредби за едно и също нещо. Или да се приеме, че носи вина за чуждо незаконосъобразно поведение – наказан е за това, че работодателят му не е платил таксата за превоз на извънгабаритни товари. Това е недопустимо в наказателното (включително административно-наказателното) правораздаване. Водачът наистина има вина, но тя е свързана с неговите задължения като водач на МПС, а не на задълженията му по заплащане на такса или снабдяване с разрешително. Затова и единствената разлика в разпоредбите на чл. 53, ал. 1, т. 2, респ. чл. 54 от ЗП и на  чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е използвания израз – за превозвачите това е ползването на пътя „без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя“, а за водача – „управление“ на извънгабаритно МПС без да спазва установения за това ред. Защото превозвачът е този, който трябва да плати таксата и да се снабди с разрешително, което да предаде на водача, а водачът има единствено задължението да откаже да управлява МПС, което е извънгабаритно и за което не му е предоставен документ за платена такса или разрешително. И именно, защото отговаря като водач, отговорността му е по чл. 177, ал. 3 от ЗП, а не по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Необходимо е да се спомене още, че няма начин да се приеме, че водачът е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Първата разпоредба е бланкетна. Тя предвижда забрана за движение на извънгабаритни ППС без разрешение. Кои средства са извънгабаритни обаче казват нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Затова нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП трябва да се обвърже с тази разпоредба от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, която определя конкретното ППС като извънгабаритно. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС единствено урежда правомощията на органите на Агенция “Пътна инфраструктура” да съставят АУАН за такива нарушения. Но впечатление прави, че абсолютно същото правомощие със същата разпоредба е дадено и на органите на МВР и на органите на Агениця „Митници“.

Още повече, че при посочване на санкциониращата разпоредба е пропусната конкретната точка по чл. 53 от ЗП, по която се налага наказанието. Посочено е само чл. 53, ал. 1 от ЗП, а тази алинея съдържа шест точки като някои от тях имат и подточки.

По горните съображения съдът счита, че административно-наказващият орган неправилно е приложил материалния закон и е наложил наказание ан жалбоподателя по чл. чл. 53, ал. 1 (т. 2) от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, вместо по чл. чл. 177, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.

Ето защо, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4315/21.11.2016 г. на Началник на отдел „Мониторинг”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. С..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                          Петина Николова