Р Е Ш Е Н И Е

№ 33

 гр. Нови пазар, 12.04.2017 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд - Нови пазар, в публичното си заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

                                                                      

при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №36 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното : 

 

Подадена е жалба на основание чл.59 от ЗАНН от страна на „Енерго –Про мрежи“ АД, с ЕИК 104518621, гр. Варна, чрез пълномощника му юрисконсулт Г. З., срещу наказателно постановление №27-000169 от 12.12.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.413, ал.2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно, поради нарушаване на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.7 във вр. с чл.18, пр.2 от ЗАНН.  В обстоятелствената част били описани две различни от обективна страна деяния, осъществени с бездействие. Първото от тях се изразявало в неизпълнение на задълженията за осъществяване на ефективен контрол за извършване без риск за здравето и по безопасен начин на работата на членовете на бригадата по наряд. Второто нарушение било за това, че утвърдената карта за идентифициране на опасностите и оценка на риска за безопасността и здравето на работещите, не удостоверява предприетите мерки, срокове и отговорни лица за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска и начин на контрол на тези мерки-нарушение на чл.20, ал.3, т.10 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Въпреки двете описани деяния, било наложено едно наказание. Освен това в обстоятелствената част на НП било посочено, че жалбоподателят, в качеството му на работодател, не е създал организация на работа на наряда, обхващаща недопускане на действия от работниците по наряда, преди да е дадено разрешение за подготовка и започване на работа. Фактическите действия били посочени в чл.69, т.2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ и регламентирали действията на лицата от оперативния персонал. Въпреки това словесно описание, в НП била посочена друга разпоредба, тази на чл. 69, т.3, регламентираща действията на допускащото до работа лице от оперативно–ремонтния персонал. Поради това било налице несъответствие между словесното описание на твърдяното нарушение и посочената като съответстваща му нарушена норма. Жалбоподателят изтъква също така, че в тридневния законов срок подал възражение срещу издадения акт, но административнонаказващият орган не съобразил тези възражения и не направил разследване на спорните обстоятелства. Според жалбоподателя в случая следвало да има издаден констативния протокол, който бил задължителен реквизит в административнонаказателното производство и част от процеса за установяване на нарушението, а такъв на място на 19.10.2016 г. не бил съставен. Също така в случая не била спазена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като актът не бил подписан от свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението. Според жалбоподателя наказващият орган неправилно приложил материалния закон, посочвайки за нарушена разпоредбата на чл.69, т.3 от Правилиника. Неправилно била тълкувана и посочена за нарушена и разпоредбата на чл.20, ал.3, т.10 от Наредба №5. По тези съображения, подробно изложени в жалбата и в хода на съдебните прения, жалбоподателят моли, съдът да отмени така издаденото наказателно постановление. Алтернативно моли, наложената имуществена санкция да бъде намалена до предвидения в закона минимум.

Въззиваемата страна, чрез представителя си – юрисконсулт Д. В-И. счита, че в случая е налице осъществен състав на административно нарушение и същото е доказано безспорно от събраните доказателства. Твърди, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно. Изтъква, че дружеството е санкционирано за неизпълнение на задължението да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Поради бланкетността на нормата били посочени конкретни нормативни разпоредби, свързани със задължението да се опишат всички обстоятелства на извършване на конкретното нарушение, всяко бездействие. В конкретния случай работодателят не осигурил ефективен контрол за извършване на работата от членовете на бригадата, без риск за здравето им и по безопасен начин. Вследствие това, Х.М. на длъжност електромонтьор по поддръжка  и ремонт на електропроводни линии, без да е убеден в липсата на напрежение по електропровода, предприел действия, като се качил на стълб №158 от електропровода, получил поражения  от електрическия ток, паднал и починал. Предвид тези съображения, развити подробно в хода на съдебните прения,  представителят на въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №27-000169 от 14.11.2016 г. актосъставителят Г.П.Г. е констатирал, че на 19.10.2016 г., в землището на с. К., община Н., „Енерго –Про мрежи“ АД, в качеството си на работодател, при осъществяване на дейността си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не е изпълнил задълженията си по осъществяване на ефективен контрол за извършването, без риск за здравето и по безопасен начин на работа от членовете на бригадата по наряд за робата №10 от 19.10.2016 г., като не е създал организация на работа с наряда, обхващаща недопускане на действия на работниците преди да е издадено разрешение за подготовка и започване на работа, а и утвърдената карта  №5 на 13.09.2016 г. за идентифициране на опасностите и оценка на риска за безопасността и здравето на работниците в РОЦ Шумен/Търговище към „Енерго –Про мрежи“ АД не удостоверява предприетите мерки, срокове и отговорни лица за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска  и начини на контрол на тези мерки.  Посочено е също, че в резултат Х.А.М. на длъжност „електромонтьор по поддръжка и ремонт на електропроводни линии и мрежи, трафопостове и СТИ“ е предприел действия–качване на стълба, подпряна стълб №158 от електропровод 20 кV, без да е убеден за липсата на напрежение по електропровода, вследствие което получава поражение от електричество и почива. Актосъставителят е посочил, че с това е нарушената разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни  и безопасни условия на труд във вр. с чл.69, т.3 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи и чл.20, ал.3, т.10 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Въз основа на така съставения и връчен акт за установяване на административно нарушение Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Шумен е издала Наказателно постановление №27-000169 от 12.12.2016 г., с което за установеното нарушение на дружеството, в качеството му на работодател, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни за това органи и отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Съдът счита, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, и които да са основание за отмяна на постановлението по тази причина. Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни. На първо място относно твърдяното несъответствие между описанието на нарушението и посочената за нарушена норма, е видно, че действително в НП словесно е описана разпоредбата на чл.69, т.2 от Правилиника, а е посочена като цифрово изражение разпоредбата на чл.69, т.3. Това, обаче съдът не счита за съществено процесуално нарушение, защото административното нарушение, за което е съставен АУАН и за което е издадено НП се изразява в неизпълнение на задължението за осигуряване на ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин за работещите, което е нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ. Всъщност това е административното нарушение, което е установено и санкционирано. Останалите посочени неизпълнени задължения, които наказващият орган е счел, че са били налице, представляват конкретизация на това нарушение и са посочени като бездействия, които наказващият орган е счел за установени при неосигуряването на контрола над работата. Поради това несъответствието им с конкретните разпоредби от подзаконовите нормативни актове не съставлява съществено процесуално нарушение. Отново по тази причина не може и да се приеме, че в случая се касае за повече нарушения, за които е наложена една имуществена санкция.
Относно възражението на жалбоподателя за необсъждане и по–точно за неизлагането на мотиви по подаденото възражение срещу акта в НП, то това обстоятелство не представлява съществено процесуално нарушение на правата на жалбоподателя, тъй като от една страна неизлагането на мотиви за неприемането на възраженията не означава, че възраженията не са обсъждани и проверени от наказващия орган, а от друга страна, доколкото жалбоподателят излага възраженията си в жалбата пред съда и те са предмет на разглеждане, то не следвадасе приема, че липсата на изрични доводи по възраженията в НП представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на постановлението.
По повод твърденията за неспазване на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН се установява по делото, че актът е подписан от свидетелката С.Р.К., която е била свидетел, както при констатацията на нарушението, така и при съставянето на акта. Предвид това не се открива допуснато в хода на адмитистративното производство процесуално нарушение, свързано с процедурата по съставянето на АУАН.
Изтъкнатата липса на съставен констативен протокол от извършената проверка на служителите на въззиваемата страна по случая също не може да се счете за процесуално нарушение. Администартивното производство започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение и няма задължително изискване за съставяне в хода му на констативен протокол.      

От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Г.П.Г. и С.К., както и писмените доказателства – заповед №37/05.01.2016 г.; присъствен лист за обучение, предхождащо изпит на квалификационна група по безопасност; протокол №4328 от 30.03.2016 г.; наряд за работа от  07.09.2016 г.; обяснение от Н.Н.Я. от 20.09.2016 г.; програма на Енерго –Про  за управление на професионалния риск и организационно технически мероприятия по осигуряване на здравословни  и безопасни условия на труд в Енерго-Про –Мрежи от 20.01.2016 г.; протокол за извършена проверка от ДИТ; трудов договор №1076 от 02.08.2004 г. и допълнително споразумение към него; длъжностна характеристика; Карта №5 за идентифициране на опасностите и оценка на риска за безопасността и здравето на работещите от 13.09.2016 г.; наряд за работа за 19.10.2016 г. и 2 бр. декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ,  съдът намира, че безспорно по делото са установени следните факти:

На 19.10.2016 г. четирима служители на Енерго-Про – Мрежи, всички на длъжност „електромонтьор по поддръжка и ремонт на електропроводни линии и мрежи, трафопостове и СТИ“ следвало да извършат подмяна на изолатори, на два електрически стълба, намиращи се в землището на с. К.. Съгласно  наряда за работа за „отпускащ“ бил определен служителя Е.М.В.. Пътували на два екипа, с две превозни средства. Самото място на работа представлявало гориста местност. Първият екип, в който бил включен пострадалият Х.А.  пристигнал по-рано. Двамата служители започнали подготовка, като пренесли стълба за качване и други инструменти до по–близкия стълб, където следвало да се извърши подмяната на изолаторите. Автомобилът останал на разстояние около 400 м. от този стълб. Наложило се един от служителите да се върне да автомобила и да вземе забравен, но нужен инструмент. Вторият екип, също с двама служители, между които и Е.В. също пристигнал. Поради организационните му функции относно наряда той следвало да се свърже с диспечера в Г., този диспечер да се обади на диспечер в гр. К. да се спре напрежението и по обратния ред да се свържат с допускащия на място отговорник, че напрежението е спряно, който да разреши започването на работа. Едва тогава следвало да започне самата работа по подмяна на изолаторите. Преди да е потвърдено спирането на захранването на намиращия се на място отговорник, служителят Х.А.М.  започнал да се изкачва по стълбата, подпряна на стълба. Напрежението още не било спряно, служителят получил токов удар, паднал от пет метра височина и починал на място. В същия ден на инцидента пристигнали служители на въззиваемата страна – свидетелите по настоящото дело, които извършили проверка и изискали от жалбоподателя документация във връзка с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. От страна дружеството били представени приложените и към делото програма на Енерго –Про  за управление на професионалния риск и организационно технически мероприятия по осигуряване на здравословни  и безопасни условия на труд от 20.01.2016 г. и Карта №5 за идентифициране на опасностите и оценка на риска за безопасността и здравето на работещите от 13.09.2016 г.

Тези факти са установени безспорно от доказателствата по делото, като относно тях не е налице спор между страните. В случая е видно, че от страна на дружеството-жалбоподател не е бил осигурен ефективен контрол на работата, по начин, че да няма риск за здравето и трудовите задължения да бъдат изпълнявани безопасен начин от членовете на бригадата по наряд на работа №10 от 19.10.2016 г. Работодателят не е създал организация на работа по начин, че да не бъдат допуснати  действия от работниците по наряда, преди да е издадено разрешение за подготовка и започване на работа. Съгласно чл.69, т.3 от Правилника за безопасност  и здраве при работа в електрически  уредби на електрически  и топлофикационни централи и по електрически мрежи организацията на работа с наряд обхваща и подготовка на работните места и допускане за извършване на работа. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3, т.10 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, документацията по оценяване на риска следва да удостоверява и приетите мерки, срокове и отговорни лица за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска и начини на контрол на изпълнението на тези мерки. В случая програмата за управление на риска е била извършена преди идентифициране на опасностите и оценката на риска за безопасността и здравето, което не може да доведе до ефективен контрол над осъществяваната работа, без да има риск за живота и здравето на работещиге.

Предвид гореизложеното съдът счита, че по делото е налице пълна доказаност на извършеното от жалбоподателя административно нарушение. По категоричен начин е доказана липсата на ефективен контрол на работата, така че тя да се осъществява без риск за живота и здравето на служителите, а в конкретния случай е настъпила и смъртта на един от служителите. Като счита, че осъщественото административно нарушение от страна на жалбоподателя е доказано безспорно, съдът намира, че законосъобразно спрямо него е било издадено наказателното постановление.

По отношение на наложената с постановлението имуществена санкция е видно, че тя е определена между средния имаксималния размер на законовата рамка, която е от 1 500 лв. до 15 000 лв. Така наложената имуществена санкция е правилно индивидуализирана и размерът й е законосъобразно определен, при обоснована преценка за тежестта на нарушението и на обстоятелствата от значение за административната отговорност на жалбоподателя. Предвид това съдът не намира основание да я измени.

По горните мотиви и считайки, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано съдът намира, че като такова то следва да се потвърди.

Ето защо, съдът

Р  Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-000169 от 12.12.2016 г. на Директора на дирекция ”Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на „Енерго –Про мрежи“ АД с ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“, №258, представлявано от Н.Й.Н., К.Т.И. и Р.Г.Л., на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция от 10 000 лв. /десет хиляди  лева/ за извършено административно нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: