Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 38

Гр. Н., 26.04.2017 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично съдебно заседание от двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година, в състав: районен съдия Петина Николова, при секретар Б.А., като разгледа докладваното от съдия Петина Николова НАХД № 60 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Делото е образувано по жалба, подадена от А.Р.А. с ЕГН ********** ***, срещу Наказателно постановление № 16-0307-000490 от 22.08.2016 г. на Началника на РУ гр. Н.. В жалбата се излагат твърдения, че при съставяне на АУАН и НП за допуснати съществени процесуални нарушения. Освен това счита, че административно наказващият орган е констатирал фактическа обстановка, която не е подведена под правилната правна квалификация.

            В съдебна зала жалбоподателят се явява лично и с адв. Д.М. от ШАК. Поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Обръща внимание на съда,ч е самопризнанието на жалбоподателят е единственото доказателство в подкрепа на твърдяната от административно-наказващия орган фактическа обстановка, поради което деянието се явява недоказано.

            Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Шумен, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. Изпратено е становище, в което се поддържа тезата, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и молят то да бъде потвърдено.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по отделно, установи следното от фактическа страна:

На 17.07.2016 г. в РУ Н. е получен сигнал за възникнал скандал и лице, което управлява лек автомобил без СУМПС. Св. П.И.З. и св. М.Х.И. като служители на РУ Н. посетили мястото на инцидента, установили самоличността на лицето, което е управлявало моторното превозно средство. Оказало се, че това е жалбоподателят А.Р.А. с ЕГН ********** ***.

Служителите на МВР посетили жалбоподателя в дома му. Той дал писмени обяснения, в които признал че е управлявал МПС малко по-рано същия ден.

От представената по делото справка за нарушител от региона се установява, че жалбоподателят е придобил правоспособност да управлява МПС през 1999 г. и досега има общо 16 бр. влезли в сила наказателни постановления за нарушения на правилата за движение по пътищата. От същата справка се установява, че със ЗППАМ № 16-0307-000078/12.05.2016 г. по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателят е отнето СУМПС.

На Р. Р.А. са съставени АУАН и НП за това, че е управлявал МПС без съответното свидетелство за управление на МПС – лишен бил от СУМПС със ЗППАМ № 16-0307-000078/12.05.2016 г. по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. На основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 250 лв.

Тази фактическа обстановка се разкрива от всички събрани по делото доказателства – писмени и устни. Съдът намира за безспорно установено, че на въпросната дата жалбоподателят е управлявал МПС като за това се основава не само на самопризнанията на жалбоподателя, направени в писменото обяснение, което му е снето от св. З. и е приложено по делото, но и от показанията на св. З. и св. Х., които в качеството си на служители на МВР са получили сигнал за водач, който управлява неправоспособен и по оперативен път са установили неговата самоличност. Разбира се техните показания съдържат само косвени данни за извършване на деянието, но когато към тях се прибави и обяснението на жалбоподателя, което той е дал писмено пред служителите на МВР и признава извършване на деянието, съдът намира,ч е тези доказателства са достатъчни, за да приеме фактът на управление на лекия автомобил за доказан.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима. Подадена е в законовия срок до компетентния съд и от лице, което има право да я атакува.

Разгледана по същество жалбата се явява частично неоснователна.

На първо място, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление не са допуснато нарушения на процесуалните права, които да водят до ограничаване правата на жалбоподателя. В този смисъл с и указанията дадени от АдмС Шумен, дадени в решението, с което решението при първото разглеждане на делото е било отменено и върнато за ново разглеждане с произнасяне по същество на жалбата.

Съдът намира, че жалбоподателят е управлявал МПС след като му е отнето СУМПС със заповед за налагане на принудителна административна мярка.

С оглед събраните по делото данни за многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата правилно административно-наказващия орган не е наложил наказание ориентирано към минимума, а такова между средния и максималния предвиден в закона размер. С оглед трайното незачитане от страна на жалбоподателя на правилата за движение по пътищата тежкото семейно и финансово положение на жалбоподателя не може да обоснове налагане на по-малко наказание. Нещо повече – с противоправното си поведение жалбоподателят сам утежнява финансовото положение на семейството си, тъй като се налага постоянно да заплаща глоби за извършените административни нарушения..

С оглед на гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от което, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 16-0307-000490 от 22.08.2016 г. на Началника на РУ гр. Н..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                                                ПЕТИНА НИКОЛОВА