Р Е Ш Е Н И Е

  37

 гр. Нови пазар, 24.04.2017 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Нови пазар, в публичното си заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД № 119 по описа на НПРС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Постъпила е жалба на основание чл.59 от ЗАНН от страна на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе“, №115И, представлявано по делото от юрисконсулт Л. Б., против наказателно постановление № В-0042676 от 09.01.2017 г., издадено от Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище гр. Варна към главна дирекция "Контрол на пазара" към КЗП, с което за извършено нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, на дружеството е наложена на основание чл.222а от ЗЗП имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно – издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон. Посочва следните аргументи: Наказателното постановление не било надлежно връчено на представител на дружеството. В него липсвало посочване на дата на извършване на нарушението, липсвало на описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то било извършено, както и не били посочени доказателствата, които го потвърждават. Наказващият орган не извършил проверка на законосъобразността и обосноваността на акта за установяване на административно нарушение и не преценил възраженията и доказателствата. От страна на дружеството не било осъществено посоченото в постановлението административно нарушение, поради което постановлението било недоказано. В случая от страна на потребителя били нарушени гаранционните условия, тъй като повредата на лизинговия телефонен апарат била причинена от неправилна употреба, а не представлявала фабричен дефект, за който се отнасяла гаранцията. Техническото състояние на апарата било установено от експерти при оторизирания сервиз на производителя, притежаващи съответните специални технически познания, с чието становище дружеството-жалбоподател се съобразило. Изводите на наказващия орган относно доказаността на нарушението представлявали само предположение и не се основавали на доказателства. Предвид тези обстоятелства, подробно изтъкнати в жалбата, жалбоподатгелят моли наказателното постановление да бъде отменено.  

Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание и не взема становище по съществото на делото. В съпрвождащото жалбата писмо сочи, че счита жалбата за неоснователна.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана по повод установено административно нарушение, извършено на 28.10.2016 г. в град Нови пазар, обл. Шумен, изразяващо се в отказ, направен от страна на жалбоподателя да се приведе в съответствие със сключения договор за продажба мобилен телефон марка „***“, представляващ потребителска стока, който не съответствал на договора за продажба. Съставен  е  акт за установяване на административно нарушение №К – 0042676 /25.11.2016 г. от актосъставителя Н.И.Й.,*** – КЗП и в присъствието на свидетеля В.К.Г.. В акта е описано установеното нарушение, като актосъставителят е посочил, че с деянието е нарушена разпоредбата на чл. 113, ал.1 от ЗЗП.

Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № В-0042676 от 09.01.2017 г., от Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция "Контрол на пазара" към КЗП с което за извършеното нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни органи, видно от приложените по делото заповед №373 ЛС/22.04.2015 г. и заповед №288/22.04.2015 г., двете на Председателя на КЗП. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до препятстване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяна на постановлението на това основание. Съдът намира посочените от жалбоподателя възражения за допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователни. Твърдяното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в случая не е налице. В постановлението е посочена датата на извършване на нарушението и това е 28.10.2016 г., която е различна от датата на извършената проверка – 11.11.2016 г. В постановлението подробно са описани обстоятелствата на нарушението, както и доказателствата, които наказващият орган е счел, че го подкрепят. Актът е връчен на П. П. – упълномощена изрично от дружеството-жалбоподателя да го представлява пред КЗП при съставяне и връчване на АУАН. Наказателното постановление също е връчено на дружеството, като в случая от данните по делото действително не може да се направи извод какво е качеството на лицето, което го е получило /в известието за доставяне е отбелязано „Х.“, без данни в какво качество/, но няма съмнение, че постановлението е достигнало до представител на дружеството. Изискването за надлежно връчване в случая е от значение, за да може да бъде установен категорично срокът на връчване на постановлението и да се направи извод дали е спазен срокът за обжалване на постановлението. В настоящия случай жалбоподателят е депозирал жалба против постановлението в срок, поради което не може да се приеме, че по някакъв начин са били нарушени правата му. Поради това и не може да се приеме, че е налице някакво нарушение, свързано с връчването на НП.

От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Н.И.Й. и В.К.Г., както и писмените доказателства – констативен протокол №0250456 от 11.11.2-16 г.; жалба от 28.10.2016 г. до КЗП от В.Д.Х.; сервизна карта №5018124131 от 18.10.2016 г.; приемно-предавателни протоколи; допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 20.10.2015 г.; договорни условия за лизинг на устройство от 20.10.2015 г.; гаранционна карта за смарт телефони; констативен протокол №BG03001037007 от 21.10.2016 г. и декларация по чл.147, ал.2 и 3 от ЗЗП, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е търговец - „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, който осъществява търговска дейност в обект – магазин „ВИВАКОМ 5018”, находящ се в гр. Нови пазар, ул. ”Раковски” №4, в който предлага за продажба на потребителите мобилни апарати, аксесоари и далекосъобщителни услуги.

На 20.10.2015 г. потребителят В.Д.Х. закупил от магазина на жалбоподателя, телефон марка „***“, който апарат и ползвал. На 17.10.2016 г., докато разговарял по този телефон, апаратът се възпламенил и на следващия ден – 18.10.2016 г. Г. предявил рекламация, регистрирана с горепосочената сервизна карта. Апаратът бил изпратен за проверка на сервиз „*** ЕООД“, където след направена диагностика от сервиза на 21.10.2016 г. бил съставен горепосочения констативен протокол, където било отбелязано, че е установено възпламеняване на апарата, като пораженията не са получени вследствие на зареждането му, тъй като веригата на зареждане е здрава и няма поражения от токов удар, или протекло високо напрежение през нея. Отказано е устройството да бъде обслужено в рамките на гаранционните условия на фирмата производител. Прието е, че подобни въздействия са следствие от неправилна употреба. Базирайки се на тези констатации жалбоподателят, на 28.10.2016 г. е върнал телефона на потребителя, неотремонтиран. На 28.10.2016 г. потребителят подал жалба в Комисият за защита на потребителите и на 11.11.2016 г. от страна на служители на въззиваемата страна в обекта на дружеството била извършена проверка. В хода на проверката се установили горните обстоятелства, след което бил съставен акта за установяване на административно нарушение.

Гореописаната фактическа обстановка е доказана с категоричност от приложените към делото доказателства. Тези факти не са и спорни между страните, а единствено са различни изводите, които страните са направили въз основа на тях. Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.4 от ЗЗП поправка или ремонт на потребителска стока е привеждането й в съответствие с договора за продажба, когато има несъответствие между тях. Установява се, че закупеният от потребителя телефонен апарат, след повредата, е бил изпратен за ремонт в рамките на гаранционния срок, при което той се счита за апарат с несъответствие. Гаранционният срок за конкретния апарат започва да тече от момента на закупуването му на 20.10.2015 г. и важи до 20.10.2017 г. В съответствие с правата, които дава разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗЗП на клиента, Г. е предявил рекламация на закупения апарат, като е поискал от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба и да извърши ремонт на телефона.  

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, а съгласно ал.2 на цитираната правна норма привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно ал.4 на същата норма. От друга страна, съдържанието на задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП е дефинирано в разпоредбата на чл.104, ал.4 от цитирания закон, от която става ясно, че привеждането в съответствие с договора за продажба става чрез поправка или ремонт на потребителската стока, когато има несъответствие между тях.  

 

 

 

Безспорно се установява по делото, че жалбоподателят е отказал извършването на гаранционен ремонт на закупения телефонен марка „***“. Този отказ не може да се приеме за основателен. Това, което е било установено при проверката на апарата, след разглобяването му е, че телефонът се е самозапалил, като няма данни това да се дължи на външно въздействие. Изрично е отбелязано, че веригата на зареждане е била здрава. При това положение от страна на дружеството няма ясно обяснение, поради каква причина приема, че повредата е следствие неправилна употреба. Не е налице пряко доказателство, че причина за възникване на повредата е резултат на посоченото от жалбоподателя обстоятелство, а именно неправилна експлоатация, която да го освобождава от задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП да приведе закупената от клиента стока в съответствие с договора за продажба.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е безспорно установено осъщественото от страна на търговеца – жалбоподател административно нарушение, именно нарушението на разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

В случая не е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на цитираният текст.

 

 

 

 

За неизпълнение на разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП санкционната разпоредба на чл.222а от ЗЗП предвижда имуществена санкция за еднолични търговци и юридическите лица в размер от 500 до 3000 лева. Наказващият орган е определил размера на наказанието в максималния, предвиден в закона размер, като е отчел, че това нарушение е поредно констатирано и санкционирано такова с влезли в сила наказателни постановления, подробно изброени в самото НП. Съдът счита, че определянето на максималния размер в случая е неоправдано, тъй като не между всички нарушения, посочени в наказателните постановления и настоящото има пълно сходство и не следва да се счита, че това е трайна практика в дейността на жалбоподателя, но предвид тях, не следва и да се определя санкция в минимален размер. Съдът счита, че на жалбоподателя следва да се определи имуществена санкция в размер на 2000 лв.

 

 

 

 

Водим от горното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта относно наложената имуществена санкция, като размерът й санкция се намали до 2000 лв.

Ето защо и на основание чл.63, ал.1 , предл.3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № В-0042676 от 09.01.2017 г., издадено от Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра, със седалище гр. Варна към главна дирекция "Контрол на пазара" към КЗП, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, с ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе“, №115И, представлявано от А.И.Д., а по делото от юрисконсулт Л. Б., за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 222а от Закона за защита на потребителите е наложено наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществена санкция и ОПРЕДЕЛЯ размер на санкцията от 2000 лева (две хиляди лева).

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: